Виолета Дечева

Виолета Дечева

Виолета Дечева е доктор по театрознание (Ph.D) и доктор на науките (Sc.D) от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател, преподавател, историк и критик. Специализация във Freie Universität-Berlin (1998). Международни изследователски проекти. Член на IFTR, на IATC, на СЖБ и др. Публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др. Ръководител на проекта Конкурс за нова пиеса на НБУ. Книги: „Кризите на народния театър“ (2016); „На фокус Dimiter Gotscheff“ (2015); „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век“: Част I (2013) и II (2014); „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“ (2006); „Актьорът като автор и произведение на изкуството“ (2003); „Авторът и неговият интерпретатор“ (2002); „Театърът на 90-те“ (2001) и др.

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е журналист, завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е за сп. „Паралели“, за вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“. Експерт е в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. 

Владимир Градев

Владимир Градев

Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Философия на религията“ в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ (1999), „Прекъсването на пътя“ (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото“ (2007), „Това не е религия“ (2013), „Излизания“ (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата“ (2017).

Владия Михайлова

Владия Михайлова

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Интересува се от културна история, съвременно изкуство, социалния, политически и образователен аспект на институциите за изкуство. Михайлова е куратор на проекти с широк обществен отзук,  като сред последните от тях са изданието на София куиър форум с надслов „Сладък съюз“ (2015), юбилейната изложба и програма на фондация „Отворени изкуства“ – „Тук навсякъде“ като част от фестивала НОЩ/Пловдив (2017), мащабната изложба, представяща поколения млади български автори „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея“ в СГХГ (2017). Тя е участик в оснoвната работна група (сфера „Визуални изкуства“), изработила Стретагията на свободната творческа сцена в София – „Споделена визия“ (2016– 2018).

Войн де Войн

Войн де Войн

Войн де Войн е роден през 1978 г. Живее и работи в София. Има магистърска степен от Института за напреднали изследвания и пърформативни изкуства DasArts, Амстердам, и диплома от Gerrit Rietveld Academy, Amsterdam, Goldsmiths College – история на изкуството и театъра, Лондон, Ecole International de Cinema et Realisation (EICAR), Париж. Съосновател е на Института за пърформанс и теория заедно със Снежанка Михайлова. От юли 2016 г. ръководи независимо арт пространство в София, наречено ÆTHER.

Галин Стоев

Галин Стоев

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с „Комеди Франсез“, театър „Ла Колин“ в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Филмът „Безкрайната градина“ е неговият дебют в киното. Създаден е по пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова, която заедно с „Малка пиеса за детска стая“ и „Хората от Оз“ е поставена от Галин Стоев в Театър 199 в София.

Георги Данаилов

Георги Данаилов

Георги Данаилов (1936–2017) e български писател и драматург. Роден е в София, потомък на известен свищовски род. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години. Голяма популярност получава още с първите си книги: „Деца играят вън“, „Убийството на Моцарт“, „До Чикаго и назад, сто години по-късно“. Следват: „Къща отвъд света“, „Спомени за градския идиот“, „Доколкото си спомням“ (в три части), „Весела книга за българския народ“. Автор е на множество пиеси: „Съдията и жълтата роза“, „Есента на един следовател“, „Солунските съзаклятници“, „Господин Балкански“, „Една калория нежност“ и др., на филмови сценарии: „Хирурзи“, „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ (заедно с Рангел Вълчанов), „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров).

Георги Каприев

Георги Каприев

Проф. дфн Георги Каприев преподава Философия на Средновековието и Ренесанса, Византийска философия, Антична философия и История и типология на европейската философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основните му научни интереси са в сферата на историята на средновековните (византийска и латинска) традиции, философията и изкуствата през ХХ в., философията и историята на културата. Автор е на книгите „История и метафизика. Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие” (1991), „Механика срещу символика” (1993), „Августин” (1996), „Философският свят на Анселм от Аоста, архиепископ Кентърбърийски” (2005), „Максим Изповедник. Въведение в мисловната му система” (2010), „Византийска философия. Четири центъра на синтеза” (2011), „Византийски етюди” (2014), на множество студии и статии. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.