Валентин Славеев

Валентин Славеев

Валентин Славеев е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Негови текстове могат да бъдат открити в списание „Страница“, „Литературен вестник“, вестник „Култура“, сайта „Въпреки“. Пише за съвременна българска живопис и родната театрална сцена. Номиниран е две поредни години (2015 и 2016 г.) в конкурса на „13 века България“ за оперативна критика. През 2016 г. печели голямата награда за издаване на стихосбирка на 39-ото издание на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, резултат от което е поетичната книга „Възможности“.

Венета Дойчева

Венета Дойчева

Проф. д-р Венета Дойчева е театрален критик и изследовател. Преподавател в НАТФИЗ (от 1994). Магистър по театрознание в НАТФИЗ (1986), магистър по междукултурни изследвания (Университет Сорбон Нувел, Париж 3 (2005), д-р (1994), доцент (1999), професор (2016). Работила е като драматург в ДТ „Стефан Киров“ – Сливен (1987), експерт в Националния център за театър (1993–1997), драматург в Театър „Българска армия“ (1998–2011). Автор н а статии и рецензии за театър. Книги: Théâtre bulgare d’aujourd’hui, dir. (2007), „Думи и Еринии“ (2010), „Въобразената телесност“ (2016).

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов

Венцислав Божинов е писател, доктор по етнология и фолклористика. Работи като преподавател в Катедрата по етнология и балканистика на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и като редактор в издателство РИВА, автор е на учебници и учебни помагала по литература. Научните му интереси са насочени към изследване на миграцията, както и към образованието като етноложки проблем. Публикувал е разкази в „Литературен вестник“, в сп. „Либерален преглед“, в електронните списания LiterNet и „Факел“. Той е автор на два сборника с разкази – „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).

Вера Ленгсфелд

Вера Ленгсфелд

Вера Ленгсфелд (род. 1952 г.) е сред изявените фигури на източногерманското движение за граждански права, наградена е с Федерален кръст за заслуги. Тя е публицист и политик, бивш депутат в Бундестага – първоначално от фракцията на „Съюз 90/Зелените“, а впоследствие на Християндемократическия съюз. От 2014 г. публично критикува политиката на канцлера Ангела Меркел като „ляворадикална“. Книгата ѝ „Дневник на мирната революция“ излиза за 25-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

Весела Ножарова

Весела Ножарова

Весела Ножарова (род. 1974 г. в Благоевград) е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София, където понастоящем подготвя докторска теза. Занимава се със съвременно изкуство. Има над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия и други страни в Европа. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Весела Ножарова е съосновател на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.

Виктор Мартинович

Виктор Мартинович

Виктор Мартинович е писател, изкуствовед, журналист. Роден е през 1977 г., живее в Минск, преподава история на изкуството в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс. От 2002 до 2015 г. е зам. главен редактор на информационно-аналитичния всекидневник „БелГазета“. Защитил е докторска дисертация, посветена на авангарда във Витебск. Първият му роман „Параноя“ е издаден на руски през 2009 г., продажбата му в Беларус е негласно забранена. През 2011 г. излиза вторият му роман „Хладен рай“, написан на беларуски, който по волята на автора се разпространява в интернет. Романът „Сфагнум“ (2013) се появява в електронен и печатен вид на два езика – руски и беларуски. Още като ръкопис той попада в дългия списък за руската награда Национален бестселър, лидер по продажби е в беларуската верига „Белкнига“. Следват романите „Мова“ (2014), „Езерото на радостта“ (2016), „Нощ“ (2018). Произведения на Виктор Мартинович са преведени на английски, немски, финландски. Негови пиеси се поставят на европейски сцени.

Вим Вендерс

Вим Вендерс

Вим Вендерс е роден на 14 август 1945 г. в Дюселдорф. Следва медицина, философия и социология, прави опити в живописта и музиката, преди да се насочи към Френската синематека, най-крупния архив на филми в света, където се превръща в познавач на киното. През 1967 г. се записва във Висшето училище за кино в Мюнхен, което завършва през 1970 г. с първия си пълнометражен филм Summer in the City. Заглавия като „Алис в градовете“(1973), „Американският приятел“ (1977), „Състоянието на нещата“ (1982), „Париж, щата Тексас“ (1984) и „Небето над Берлин“ (1987) му носят международно признание. През 90-те години постига успех с „Буена Виста Соушъл Клъб“ (1999). От 2011 г. продължава нагоре: след два документални филма за творци –експеримента в 3D „Пина“ (за трупата на хореографката Пина Бауш) и „Солта на земята“ (портрет на фотографа Сабастиао Салгадо), той създаде и игралния филм Every Thing Will Be Fine („Всичко ще бъде наред“). Докато в предишните си филми разчита на психологическата проза на Сам Шепард или Петер Хандке, то най-новият му филм „Потапяне“ разчита на жанровата плътност, на известни звезди като Алисия Викандер и Джеймс Макавой и усета за визуализация. На българския читател са известни книгите му „Логиката на образите“ и „Усещане за място“. Вендерс е и сред основателите на Европейската филмова академия, на която в момента е президент.

Виолета Дечева

Виолета Дечева

Виолета Дечева е доктор по театрознание (Ph.D) и доктор на науките (Sc.D) от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател, преподавател, историк и критик. Специализация във Freie Universität-Berlin (1998). Международни изследователски проекти. Член на IFTR, на IATC, на СЖБ и др. Публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др. Ръководител на проекта Конкурс за нова пиеса на НБУ. Книги: „Кризите на народния театър“ (2016); „На фокус Dimiter Gotscheff“ (2015); „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век“: Част I (2013) и II (2014); „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“ (2006); „Актьорът като автор и произведение на изкуството“ (2003); „Авторът и неговият интерпретатор“ (2002); „Театърът на 90-те“ (2001) и др.