Диана Попова

Диана Попова

Диана Попова e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Завършила e „Изкуствознание“ в Художествената академия в София. През 90-те години работи като редактор във вестник „Култура“. От 2009 г. е автор и водещ на предаването „Музей в ефира“ – БНР, програма „Христо Ботев“. В критическите си текстове изследва явления от миналото и настоящето на българското изкуство, представя изявите на новите поколения художници и стимулира развитието на националния дебат по проблемите на българското и европейското съвременно изкуство.

Димитрина Чернева

Димитрина Чернева е завършила теология и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2000 г. работи като журналист. В продължение на няколко години е водещ на сутрешния блок на програма „Хоризонт” на БНР. През 2001 г. печели първа награда „Радиопредаване на годината” на международния фестивал по журналистика „Вяра. Надежда. Любов” в категорията „Журналистическо разследване”. Била е редактор на сутрешния блок на БНТ. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и сп. „Култура”.

Димитър Кенаров

Димитър Кенаров

Димитър Кенаров (род. 1981 г.) е писател, поет и журналист на свободна практика. Завършва Американския колеж в София и следва в Университета „Бъркли“, Калифорния. Дипломната му работа върху поезията на У. Х. Одън и Йосиф Бродски е удостоена с три академични награди. Работил е за издания като Esquire, Nation, Foreign Policy, New York Times и др. Негови пътеписи са селектирани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Автор на българските стихосбирки „Пътуване към кухнята“ (2001 г.) и „Апокрифни животни“ (2010 г.). В момента работи над първата англоезична биография на Георги Марков, която предстои да излезе в американското издателство „Гроув/Атлантик“.

Димитър Радев

Димитър Радев

Димитър Радев е режисьор, сценарист и актьор на свободна практика. Роден е на 3 май 1976 г. във Варна. Работил е като режисьор в БНТ, в младежките предавания „13+” и „ХАХ”. Завършил е актьорско майсторство в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ, икономика във Варна, кинорежисура (магистър) в НБУ, както и курсове по режисура и сценарно писане в New York Film Academy. Автор на късометражните филми House 8 (2005/6); The Rainbow (селектиран на фестивала в Балчик (2008), на short film market Clermont – Ferrand (2007), RIFF short film market (2007); „Песен на песните” (награда за най-добър студентски филм на НБУ (2009) в категорията игрални филми, селектиран за наградата Jameson 2010, London World Film Festival 2010); „Котка” (2013), както и на документален филм за наркокомуна „Билани” (2012). 

Димитър Стоянович

Димитър Стоянович

Димитър Стоянович е кино и телевизионен сценарист. Завършва немска гимназия в София и история в СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на списание L`Europeo. Бил е сценарист и водещ на „Пътеводител на историческия стопаджия“ (2000–2002) по БНТ. Главен сценарист на поредиците на БНТ „Великите българи“, „Голямото четене“, „Българските събития на ХХ век“. Сценарист на множество документални филми, на игралните филми „Преследвачът“ и „Границата“ (награда на СБФД за най-добър сценарий за 2015 г.). През декември 2018 г. предстои премиерата на най-новия игрален филм по негов сценарий – „Снимка с Юки“, копродукция с Япония, реж. Лъчезар Аврамов.

Доминик Волтон

Доминик Волтон

Доминик Волтон (род. 1947 г.) е френски социолог. Той изследва сферата на комуникацията с особен акцент върху мястото на човека и демокрацията в нея, а не толкова на техниката и икономиката: „Да мислим комуникацията“ (1997), „Интернет и след това?“ (1999). Заедно с Жан-Луи Мисика е автор на книгите с интервюта: „Ангажираният наблюдател“ (разговори с Реймон Арон, 1981) и „Избор на Бог“ (разговори с кардинал Жан-Мари Люстиже, 1987). Книгата „Политика и общество“ (разговори с папа Франциск) излезе във Франция през септември 2017 г. Публикуваният текст е глава от книгата.

Евгений Добренко

Евгений Добренко

Евгений Добренко (1962) е професор в Шефилдския университет, където оглавява департамента по славистика и русистика. Той е измежду най-влиятелните изследователи на литературата на сталинската епоха и на социалистическия реализъм. Сред най-известните му книги са „Метафора на властта“ (1993), „Форматиране на съветския читател“ (1997), „Форматиране на съветския писател“ (1999), „Политикономия на социалистическия реализъм“ (2007), „Музеят на революцията“ (2008). Съставител е на научни сборници като „Соцреалистическият канон“ (2000), „Сталинисткият пейзаж: изкуството на идеологията на съветското пространство“ (2003), „Руската литература след 1991 г.“ (2015), „Социалистическият реализъм в централно и източноевропейските литератури: институции, динамики, дискурси“ (2018) и много други. През 2012 г. заедно с Галин Тиханов стават носители на наградата „Ефим Еткинд“ за най-добра книга в областта на изследванията на руската култура за колективния труд „История на руската литературна критика: съветска и постсъветска епоха“. През тази година проф. Добренко беше в София за участие в Международния научен семинар „Двете лица на писателя: персонални казуси в източно-европейските литератури“ в Нов български университет.