Виолета Цветкова

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович (1904–1969) е полски писател, драматург и есеист. Става световноизвестен с романа си „Фердидурке“, който поставя началото на полската литературна гротеска. Потомък е на шляхтичи, водещи корените си от XVI в. Завършва право във Варшавския университет, а после следва икономика и философия в Париж. През 1939 г заминава за Аржентина и по време на Втората световна война работи като банков чиновник в Буенос Айрес. След 1945 г. решава да не се завръща в комунистическа Полша. От 1953 г. пише кратки есета, които издава в емигрантското сп. „Култура“, ръководено от Йежи Гедройч. По-късно тези текстове стават част от прочутия му „Дневник“. В началото на 60-те години се установява в Париж, а преводът на негови романи и пиеси го прави световноизвестен. На български език са преведени книгите му: „Фердидурке“ (1988), „Пиеси“ (1997), „Космос“ (2018).

Владимир Градев

Владимир Градев

Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Философия на религията“ в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ (1999), „Прекъсването на пътя“ (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото“ (2007), „Това не е религия“ (2013), „Излизания“ (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата“ (2017), „Приближавания“ (2019).

Владимир Левчев

Владимир Левчев

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новата му книга е: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.).

Владия Михайлова

Владия Михайлова

Владия Михайлова е куратор и културолог. От 2007 г. тя е част от екипа на Софийска градска художествена галерия като куратор в галерия „Васка Емануилова”, където работи с програмите за съвременно изкуство и с музейния архив на галерията. Интересува се от културна история, съвременно изкуство, социалния, политически и образователен аспект на институциите за изкуство. Михайлова е куратор на проекти с широк обществен отзук,  като сред последните от тях са изданието на София куиър форум с надслов „Сладък съюз“ (2015), юбилейната изложба и програма на фондация „Отворени изкуства“ – „Тук навсякъде“ като част от фестивала НОЩ/Пловдив (2017), мащабната изложба, представяща поколения млади български автори „Разместване на пластовете. Младо изкуство в музея“ в СГХГ (2017). Тя е участик в оснoвната работна група (сфера „Визуални изкуства“), изработила Стретагията на свободната творческа сцена в София – „Споделена визия“ (2016– 2018).

Войн де Войн

Войн де Войн

Войн де Войн е роден през 1978 г. Живее и работи в София. Има магистърска степен от Института за напреднали изследвания и пърформативни изкуства DasArts, Амстердам, и диплома от Gerrit Rietveld Academy, Amsterdam, Goldsmiths College – история на изкуството и театъра, Лондон, Ecole International de Cinema et Realisation (EICAR), Париж. Съосновател е на Института за пърформанс и теория заедно със Снежанка Михайлова. От юли 2016 г. ръководи независимо арт пространство в София, наречено ÆTHER.

Волф Лепенис

Волф Лепенис

Волф Лепенис (1941 г.) е професор по социология в Свободния университет в Берлин и ректор на Висеншафтсколег – Институт за академични изследвания в Берлин, почетен доктор на Сорбоната, носител на наградите Карл Фослер, Александър фон Хумболд, Теодор Хойс, на Наградата за мир на германските книготърговци и др. В продължение на години преподава в Принстън (Institute for Advanced Study) и Колеж дьо Франс. Автор на многобройни публикации върху историята на науката, културната и литературна социология, сред които: „Меланхолия и общество“ (1969), „Краят на естествената история“ (1976), „Трите култури“ (1985), „Автори и учени през XVIII в.“ (1988). Във „Възход и падение на интелектуалците в Европа“ (1992) са събрани лекциите, които изнася през ноември 1991 г. в Рим. В тях той разглежда политическата и културна ситуация в Европа след падането на Берлинската стена и на комунистическите режими в Източна Европа.

Галин Стоев

Галин Стоев

Галин Стоев е роден през 1969 г. във Варна. Завършил е театрална режисура в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Дебютира като режисьор с постановка на „Илюзията“ по Пиер Корней в Драматичния театър в Сливен (1992). Има постановки в Младежкия театър, Театър „Българска армия“, Народния театър, Варненския драматичен театър и др. След 2000 г. поставя в Белгия, Франция, Русия. През 2005 г. основава собствена театрална компания в Брюксел – Fingerprint, където поставя „Кислород“ от Иван Вирипаев, представен на 61-вия фестивал в Авиньон. Работи с „Комеди Франсез“, театър „Ла Колин“ в Париж, BAFF Тheatre в Антверпен и др. От началото на 2018 г. е директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Филмът „Безкрайната градина“ е неговият дебют в киното. Създаден е по пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова, която заедно с „Малка пиеса за детска стая“ и „Хората от Оз“ е поставена от Галин Стоев в Театър 199 в София.