Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева

Екатерина Лимончева e завършила кинознание и кинодраматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам.-главен и главен редактор на списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“, изд. „Колибри“. Докторската ѝ дисертация е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.

Елена Ангелова

Елена Ангелова

Елена Ангелова завършва театрознание и театрален мениджмънт и магистърска степен по театрално изкуство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, където понастоящем е докторант. Публикува критически текстове за театър и танц в специализирани издания. Драматург е на Драматично-кукления театър в Плевен и сътрудничи на независими организации в сферата на театъра и танца. 

Елена Димитрова

Елена Димитрова

Елена Димитрова е актриса. Завършила е Втора английска гимназия в София и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Някои от последните є роли в театъра са: „Разкази от лудницата“, реж. Анна Янакиева, „Траевремене“ от Радослав Чичев, реж. Ида Даниел, „Терминал 2: Самолетът закъснява“, реж. Маргарита Младенова, „Илюзии“ от Иван Вирипаев, реж. Младен Алексиев, „Медея, майка ми“ от Иван Добчев и Стефан Иванов, реж. Иван Добчев, „Яце форкаш“, реж. Неда Соколовска, „Завръщане във Витенберг“ от Георги Тенев и Иван Добчев, реж. Иван Добчев, 2011, „Зимна приказка“ от У. Шекспир, реж. Маргарита Младенова, „Окото“, реж. Ани Васева, „С“, реж. Ани Васева и др.

Елена Драгостинова

Елена Драгостинова

Елена Драгостинова е директор на Музикалния център/Музей „Борис Христов“ и автор на концепцията за неговото развитие. Хоноруван преподавател в Нов български университет. Била е ръководител на „Връзки с обществеността“ на Националната опера и балет. Селекционер на програмата на Салона на изкуствата в НДК и други фестивали. В продължение на 27 години – до 2003 г., е редактор във вестник „Народна култура“/„Култура“. Автор е на стотици текстове и студии, публикувани в популярни и специализирани издания.

Елица Матеева

Елица Матеева

Елица Матеева е родена във Варна. От октомври 1999 г. изучава театрознание в НАТФИЗ, а през 2001-2002 г. специализира режисура за драматичен театър. От 2000 г. пише за театър в "Литературен вестник" и сп. "Театър", а от 2003 г. и в сп. "Homo Ludens". От 2000 г. е редактор в прес-бюлетина на МТФ "Варненско лято". През 2002 и 2003 г. е носител на първа награда за критика в Националния студентски конкурс "Боян Пенев", а през 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена с пиесата "Криза в Рая" от Милена Фучеджиева. Автор и режисьор на спектакъла "Stereo love", чийто текст е номиниран на фестивала за Нова българска драма "Иван Радоев" (Плевен, 2005). От юли 2006 г. е автор и водещ на предаването за филмова музика "Камера! Музика!" по БНР - Варна.

Емил Миразчиев

Емил Миразчиев

Емил Миразчиев е художник и куратор. Роден е в Пловдив, където живее и работи. Завършва графика в НХА – София (1986). Един от основателите на група „Ръб“. Автор и ръководител на международен проект „Графично ателие – Пловдив“, председател на сдружение „Изкуство днес“, основател и директор на Център за съвременно изкуство – Пловдив, „Баня Старинна“ и галерия „Коридор“. Инициатор и директор на международния фестивал за видео изкуство „Фасада“ и фестивал на светлината LUMMIX, Пловдив. През 2010 г. инициатор на проекта ПЕСК 2019 и художествен директор през 2013 г., пряко ангажиран в изготвяне културната програма на проекта.

Жан-Люк Марион

Жан-Люк Марион

Жан-Люк Марион (род. 1946 г.) е почетен професор в Сорбоната и в Чикагския университет. Член на Папската комисия за култура. От 2008 г. е един от 40-те „безсмъртни“ членове на Френската академия. Ученик на Жак Дерида, Жан-Люк Марион получава световна известност с изследванията си върху картезианството и феноменологията: „Относно сивата онтология на Декарт. Картезианската наука и аристотелисткото знание в „Правила за ръководството на ума“ (1975), „Относно бялата теология на Декарт. Аналогия, творение на вечните истини, основание“ (1981), „Относно метафизическата призма на Декарт. Конституция и граници на картезианската онто-тео-логия“ (1981). Автор на книгите: „Бог без битие“ (1982), „Вместо себе си: приближаване до св. Августин“ (2008), „Курбе и живописта на окото“ (2014) и др.