Преход и посткомунизъм. Разговор с Веселин Методиев

Освен наивитета от 90-те години имаше и едно свръхочакване. Помня това свръхочакване в самия себе си след огромния митинг на Орлов мост. Това наличие на хора, този оптимизъм породи огромни очаквания. Нереални очаквания. Спецификата на големите очаквания е, че нещо трябва да бъде извършено от някой друг. Имаше очакване, че „ще стане като в Европа“. „Ще стане“ обаче не предполага усилие от страна на човека, който го произнася. „Ще стане“ някъде, някой ще го направи. Това е илюзия. [...]

Страстта на щастието

Аз е магична дума. От мига, в който започвам да пиша, казвам много повече неща, отколкото бих искал да кажа. И това е интересното. Минавам границите на дискретността, понякога стигам до същественото. Вярвам, че това е… освобождение. Воденето на дневник е влизане в обсега на света. В един дневник попада всичко. Истината не чака, за да се изрази. Аз е дума с голяма сила. Когато кажа аз, всичко заговаря. [...]