Ивайло Знеполски за антиинтелектуалната ситуация

Ивайло Знеполски за антиинтелектуалната ситуация

За интелектуалците прекрачването на границата 10 ноември 1989 г. е изключително важен момент на преход към нещо ново, но същевременно и на ерозия на установената до този момент характеристика и място в обществото. В българската история интелектуалците, изглежда, никога не са могли да намерят точното си място, тъй като на къси периоди от време наблюдаваме радикално преформулиране на функциите им. Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в „Ученият и политикът“: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности. [...]

Един ироник на отчаянието. Разговор с Георги Господинов

Осмелявал съм се да кажа (и съм получавал заслужен отпор), че част от българското неслучване днес е последствие от конкретни неслучили се и премълчавани неща от близкото минало. Някъде Борхес казваше, че само онова, което съм изгубил, ми принадлежи. Неслучилото се и изгубеното – всичко това е част от българската тъга, част от нещата, които продължават да ме интересуват и да пиша за тях. Да, мисля, че са част от идентичността ни, че ни определят до голяма степен, и затова трябва да се говори по тях. [...]