Свободата на Рафаело

Свободата на Рафаело

През 1520 г. Рафаело е на върха на своята слава: постигнал е богатство, влияние, известност, на които не се е радвал преди него, а и след него никой художник. Съвременниците му го наричат il pittore divino, божествения художник, и благоговеят пред боговдъхновеното му дарование. Притежава дворец. Има не само голямо ателие, но и своя свита, цял двор. Живее не като художник, а като принц. В разцвета на силите си, на 37 години и вече свършил работа за три живота, Рафаело внезапно ляга болен на 28 март 1520 г. и след седмица си отива от този свят. Причината за смъртта му е неясна. Рафаело умира на 6 април 1520 г, Велики петък, деня, в който се е родил през 1483 г. Раждането и умирането се вливат едно в друго, като това „забележително съвпадение“ е схванато като ясно знамение, че последният ден от земния му живот е първият от небесния му. Датата припомня и за друга прочута смърт – тази на Лаура, която Петрарка среща на Велики петък, 6 април 1327 г., и която е покосена от черната чума на 6 април 1348 г. [...]

Пътят на Рафаело

Италия отбелязва 500 години от смъртта на Рафаело Санцио с изключителна изложба в Рим (5 март–2 юни). Там, където художникът достига върха на славата си и умира на 37-ия си рожден ден – 6 април 1520 г. В музея „Скудерие дел Куиринале“ за първи път са събрани 240 творби, 120 от които на Рафаело – рисунки, скици, гоблени, архитектурни проекти, картини. Неповторимата изложба представя гения от Урбино в пълното му величие с творби, дошли от цял свят. Основен принос има Флоренция, която дава назаем 49 експоната. [...]