Очаквам Възкресението

Боже мой, когато се вслушам по-внимателно в надеждата за вечност, установявам странна трудност: от една страна, не обичам да говоря за „душата“, която сама влиза през портата на смъртта в този живот, защото се усещам грубо „телесен“. Ала от друга страна, представям си моето „отвъдно“ (в което вярвам) също така изцяло абстрактно и демитологизирано. Моята представа за отвъдното сякаш уморено се свива до убеждението, че едва в смъртта ще намеря сам убежище в твоята мощ и любов, и блаженство, без да знам как. [...]