Митът Леонардо

Митът Леонардо

„Да съставяш много книги, то няма край.“ За личността и творчеството на никой художник не се е писало толкова много, колкото за Леонардо. Писането за човека от Винчи не ще има край, поне докато я има нашата цивилизация, защото той е не само фигурата, която олицетворява Ренесанса или изкуството, но творецът, който въплъщава нейния гений. Не се заблуждавам, че разбирам Леонардо, но се опитвам да разбера поне неразбирането, което неговата личност и творчество пораждат. Всичко започва с Джорджо Вазари, който разказва, че преди смъртта си на 2 май 1519 г. Леонардо да Винчи „дълги месеци бил болен и виждайки близкия си край, се обърнал с любов към нашата света католическа вяра. [...]

Разпънат между Италия и Франция

Леонардо прекарва последните три години от живота си в долината на Лоара, по-точно в град Амбоаз, където през 1516 г. на 64 години приема поканата на краля на Франция Франсоа I. Носи в своите куфари ръкописи, бележки и три картини – „Мона Лиза“, „Йоан Кръстител“ и „Света Ана с Мадоната и Младенеца“. Назован е „първи художник, инженер и архитект на краля“ от Франсоа I. Историческа истина, която си струва да се припомни на Италия, е, че Леонардо да Винчи отива във Франция, примамен от предложената му висока заплата. [...]