Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Всяка човешка дейност е обусловена от някакви условия, безусловно е единствено Божието creatio ex nihilo. Следователно и преводът има предел, езиков, но и смислов. Различни са целите на автора, контекстът на написаното, социалният статус на слушателя, неговата образованост, нравственият му строй и т.н. Не бива да окръжаваме тази човешка дейност с ореола на едно особено мъченичество, да героизираме преодоляването на трудностите при превода. Преводачът не бива да занимава читателя с проблемите си. Като дискретен слуга той трябва да поднесе приготвеното духовно ястие и да се оттегли. [...]

В страната на карантината

Има два вида кошмари. Единият се сънува твърде често. Внезапно се озоваваш на познато, но потискащо място – страховито мазе, хотел, в който дебне смъртта, мрачна гора. Нали не е първият ти такъв сън, знаеш точно какво да сториш: подострената пръчка веднъж вече ти е помагала срещу чудовището, значи ще опиташ отново. При втория вид кошмари всичко, което ти е близко, изведнъж става непознато. Не знаеш накъде да вървиш, няма указателни табели, представа нямаш какво да правиш. [...]

Рисунки в изолация. Разговор със Станислав Памукчиев

В състояние на изолация, на духовни и емоционални напрежения човек е по-раним, емоционално по-ускорен. По никое време изплуват предчувствия, спомени, избиват съдържания, които в нормалното всекидневие потискаш, мачкаш, скриваш. Благодат за творчески нагласения човек, защото му разкрива битието в неговата безкомпромисност. Ако му се отдадеш, можеш да стигнеш до крайни състояния в осъзнаването на екзистенциалната драма. Тези рисунки са насочени към мен, аз разговарям през тях със себе си. [...]

Гински записки

Хващам синджира на юлара, а той кляка в ливадата и набива в земята железния клин, прихващащ другия синджир, с който е вързан единият крак на коня. Изправя се, сваля му юлара, като рязко грабва от мен синджира. Хвърля ги на воля и любовно гледа кончето, как подрънкващо тъпче и пърхащо гризе трева. Сядаме върху къртичините бабуни на ливадата. Той издърпва двете бучнати над ушите цигари и ми подава едната. Щрака запалка. И се взираме напред с окадени лица. [...]

Войната със статуите

Ето че кинематографичният призрак на Джон Уейн бе принуден да коленичи пред, уви, бездиханното тяло на Джордж Флойд. Филмираният образ на едно убийство отприщи легитимни искания за справедливост. Ала последва разрушителна треска срещу национални монументи в Съединените щати и други западни страни, повечето англосаксонски. И само един по-дългосрочен исторически отрязък ще покаже какво наистина се случва пред очите ни. [...]

Над Арката

Не мога да си представя, че заставам пред паметна плоча, на която е изписано името Кристо, а под него – две дати, разделени с тире. Той вярваше, че светът и животът са нещо голямо, цяло и великолепно. Учеше ни, че всяко мигновение е неповторимо. Не знам вярваше ли в Твореца, но зная, че говореше и живееше като истински творец, изпратен на земята, за да я прави едно по-вълнуващо и красиво място. „Цял живот съм се стремял да бъда артист“ – казваше Кристо. Правеше го с любов, увереност и размах. [...]