Точно око

Точно око

„Познавачеството“ (буквален превод на възприетия в специализираните среди англо-френски хибрид connoisseurship) заема специфично място в системата на изкуствоведските методологии. То се разполага на граничната бразда между науката и практическия опит и освен задълбочени (основно на ниво визуален емпиричен анализ) познания в областта на изобразителните изкуства изисква наличие на особен род интуиция, на „точно око“ по подобие на абсолютния слух в музиката. С една дума, предполага едва ли не вродено чувство за автентичност на пластическия почерк, усет за качество и отлична зрителна памет. При все това познавачеството е невъзможно без определена специализация на познанията, които не са свързани непременно с професионалното обучение на изкуствоведа. Познавачът може да не бъде и най-често не е историк на изкуството с висше университетско образование. Като правило той е колекционер, галерист, уредник в музей, експерт, участващ в търгове на произведения и на предмети на изкуството. [...]

„Бегуни“ на Олга Токарчук – живот някъде другаде

„Бегуни“ на Олга Токарчук е не просто жанрово и тематично мощен полифоничен роман, тя е книга, която обосновава движението, пътуването като най-честната възможност за човешко съществуване. „Бегуни“ може да бъде прочетен като роман от бележки, есета, кратки наблюдения, истории за съвременния човек – който би могъл да е писател, обикновен любител на пътешествията или пък пътуващ с мисия. Човек на движението, флуиден, наясно със себе си единствено и само в пътуванията. [...]

Преход и посткомунизъм. Разговор с Веселин Методиев

Освен наивитета от 90-те години имаше и едно свръхочакване. Помня това свръхочакване в самия себе си след огромния митинг на Орлов мост. Това наличие на хора, този оптимизъм породи огромни очаквания. Нереални очаквания. Спецификата на големите очаквания е, че нещо трябва да бъде извършено от някой друг. Имаше очакване, че „ще стане като в Европа“. „Ще стане“ обаче не предполага усилие от страна на човека, който го произнася. „Ще стане“ някъде, някой ще го направи. Това е илюзия. [...]

Застрашеният Борхес

Като личен бележник е новото издание с избрана проза и стихове на Хорхе Луис Борхес. Обсебеният от книгите аржентински писател тук звучи уморено, покрай текстовете се чува въздишка, „горчиво-тъжна равносметка“, че всичко от живота му го насочва към цитат или книга. Борхес сам признава в едно късно интервю, че води самотен живот. Слепият мечтател насочва лодката си към последния залив без спътник, заслушан както винаги в гласовете на мъртвите. [...]

От другата страна на фалшификата

Днес ние избираме дали да си купим оригинален дизайнерски продукт, или да носим негова имитация – всеки според вкуса и възможностите си. Пазарът с произведения на изкуството не е по-различен. Смущаващи са не производството и търговията с фалшификати, смущаващи са идентификацията и презентирането на фалшификатите като оригинали творби на еди-кой си художник от познавача изкуствовед, от експерта, който е обучен да отличава оригиналното художествено творчество. [...]

Странната Венеция 2019

76-ата Мостра на киното във Венеция (28 август–7 септември) със своите 21 конкурсни заглавия, борещи се за Златен лъв, избрани измежду 3621 филми, премина под сянката на спорове и съмнения. Всичко започна с обявяването на седемчленното жури, оглавено от почти неизвестната аржентинска режисьорка Лукреция Мартел, чийто филм „Зама“ беше показан извън конкурса на Венеция преди две години, както и на останалите малко познати имена. После дойде откриването на фестивала. [...]