Фрагменти

Фрагменти

Върху плочника увяхват цветя, белият прах свети, а ти ми отне слънцето от един прозорец. Аз го видях, когато то се катурна върху твоята стряха. За да се утеша, аз съзерцавах старинната икона в полутъмната стая на леля ми. Кротките очи на Христос стояха затворени и здрачът отдалечаваше постепенно в рамките на един ъгъл неговата скръбна и пронизителна усмивка. Внезапно един малък златен лъч озари клепките, а после ръката, която не забравяше да благославя. И ето – очите ме виждаха. – И страданието, което не бях искал да ти причиня, о, Господи… Но всяко ли мое движение помръдва онези гвоздеи, които те пробождат във времето?... Не отвръщай лицето си от мен. [...]

Отвореният кръг на Вутимски. Разговор с Божидар Кунчев

Споделеното в ранните му творби често е в съзвучие с борческите настроения, характерни и за написаното тогава от връстниците му в поколението. Но личните му нещастия, смъртта на близките му, болестта, на която е обречен, книгите, които чете, неспирно търсещият му и съмняващ се дух, както и догматичното в лявата идеология, са причина за дистанцирането му от първоначално поетия път. Радой Ралин ми бе разказал за преминаването на Вутимски в „буржоазното“ списание „Златорог“. [...]

Криза или упадък?

Няма криза във време на нихилизъм. Има вечно започване на упадъка. Вечно завръщане на подобието. Упадък в растежа? Да, разбира се! Нали растежът – този растеж, за който неспирно призоваваме в желанието си да излезем от кризата, – е в крайна сметка растеж на нищото. Искаме да има растеж на всяка цена, както и да е. Като се превърне това „както и да е“ в какво? Ценността няма мирис и може да се състои от каквото и да е. Икономическият растеж оправдава всичко. Ето дефиницията на нихилизма. Ето дефиницията на упадъка. [...]

Войните за миналото. Разговор с Мария Степанова

Мисля, че сме в самото начало на предстоящи войни за миналото, които вероятно ще бъдат граждански войни, защото много силно разделят хората от една и съща нация по отношение на това как те се отнасят към миналото. Това е много тъжна история, защото всички велики идеи рано или късно се превръщат в своята противоположност. Създаде се ценностна йерархия, където миналото се оказа по-ценно, отколкото настоящето или бъдещето. [...]