Истории в картини. Разговор с Антон Стайков

Истории в картини. Разговор с Антон Стайков

В европейската традиция читателят вече е свикнал да разчита бързо езика на комикса в цялата му семиотична сила – с различните форми и цветове на балоните (или да се справи въпреки липсата на балони или текст), с цвят, с играта на различните шрифтове и играта с техните големини и визуални характеристики, смесени с иконични елементи, с играта на различни стилове и типографски игри. Идеята „в същото време на едно друго място“ да проследиш други аспекти от разказваната история, да „разтегнеш времето“, да го спреш, да попаднеш на разтвор в албума, в който ще видиш едновременно действието „преди“ и „след“, е позната и очаквана и прекалено опростените разкази не са достатъчни за една все по-интелигентна публика, която чете с много знание и разбиране. [...]

Една среща. Фрагменти

Сексуалната свобода у Дейвид Хърбърт Лорънс е нещо като драматичен или трагически бунт. Малко по-късно, у Хенри Милър, тя е оградена от лирическа еуфория. Трийсет години след това, у Филип Рот, тя е само даденост, само ситуация – всеобща, банална, неизбежна, нормирана, нито драматична, нито трагична, нито лирична. Достигнали сме границата. Не съществува никакво „по-нататък“. Вече няма закони, родители, условности, които да се противопоставят на желанието. [...]

Новооткритият Яворов и съмненията

И изведнъж – три нови стихотворения от 1912 г.! И то силно патриотични, вдъхновени от войната и събитията, в които Яворов е пряк участник – като първи кмет на новоосвободения Неврокоп или атаката на Кавала. Оттук се пораждат и първите съмнения – в звученето на тези стихове има твърде малко от познатия Яворов, твърде някак несръчни са те, близки до военната поетика на един Стамен Панчев. Може войната да е в основата на тази поетична промяна, може би Яворов ги е писал просто на „прима виста“... [...]

Вселената Фелини

Морето и мъглата са двата основни природни елемента във въображението на Фелини. В своята богата символика те препращат към паника и трогателна меланхолия. Епична е сцената на дядото, който се губи из мъглата на „Амаркорд“. Мощно въздействат описанията на някои онирически преживявания: „Тази нощ сънувах пристанището на Римини, което се отваря към морето – набъбнало, зелено, заплашително като движеща се прерия“. Улици, стичащи се към морето, са назовани с имената на филми на Фелини. [...]