Митът Леонардо

Митът Леонардо

„Да съставяш много книги, то няма край.“ За личността и творчеството на никой художник не се е писало толкова много, колкото за Леонардо. Писането за човека от Винчи не ще има край, поне докато я има нашата цивилизация, защото той е не само фигурата, която олицетворява Ренесанса или изкуството, но творецът, който въплъщава нейния гений. Не се заблуждавам, че разбирам Леонардо, но се опитвам да разбера поне неразбирането, което неговата личност и творчество пораждат. Всичко започва с Джорджо Вазари, който разказва, че преди смъртта си на 2 май 1519 г. Леонардо да Винчи „дълги месеци бил болен и виждайки близкия си край, се обърнал с любов към нашата света католическа вяра. [...]

Очаквам Възкресението

Боже мой, когато се вслушам по-внимателно в надеждата за вечност, установявам странна трудност: от една страна, не обичам да говоря за „душата“, която сама влиза през портата на смъртта в този живот, защото се усещам грубо „телесен“. Ала от друга страна, представям си моето „отвъдно“ (в което вярвам) също така изцяло абстрактно и демитологизирано. Моята представа за отвъдното сякаш уморено се свива до убеждението, че едва в смъртта ще намеря сам убежище в твоята мощ и любов, и блаженство, без да знам как. [...]

Разпънат между Италия и Франция

Леонардо прекарва последните три години от живота си в долината на Лоара, по-точно в град Амбоаз, където през 1516 г. на 64 години приема поканата на краля на Франция Франсоа I. Носи в своите куфари ръкописи, бележки и три картини – „Мона Лиза“, „Йоан Кръстител“ и „Света Ана с Мадоната и Младенеца“. Назован е „първи художник, инженер и архитект на краля“ от Франсоа I. Историческа истина, която си струва да се припомни на Италия, е, че Леонардо да Винчи отива във Франция, примамен от предложената му висока заплата. [...]

Човешкият дух

В една от съхранилите се ранни записки на Леонардо да Винчи откриваме следната фраза: „Това, което няма край, няма никаква фигура“. Максима, казваща много за ренесансовия гений от Винчи, на чиято личност посвещаваме темата на броя си, тъй като Леонардо по уникален начин персонифицира цялото многообразие на Новото време. По замисъла си неговото творчество има амбицията да обеме всемира – което го превръща в един вид запазена марка на европейската цивилизация. [...]