Културните войни

Културните войни

Либералната демокрация, която победи на Запад през Втората световна война, вече не е същата никъде по света. Но и ориенталско-съветската олигархическа система постоянно сменя лицето си – слага маската ту на левичарство, ту на русофилство, ту на националпопулизъм. Дори на „нелиберална“ демокрация, което би трябвало да означава демокрация само за мнозинството, изключваща всички малцинства. Тази опозиция – либерална демокрация срещу ориенталско-съветска власт, „умно-красива“ градска класа срещу мутри, които слушат чалга, е не само политическа. Това е една вековна балканска културна война. [...]

Премахнете статуята на прачичо ми

Като потомък на семейството на генерала на Конфедерацията Робърт Е. Лий, винаги съм носил бремето и отговорността на този произход. Макар родителите ми никога да не са ми оказвали натиск, а и да не са били съгласни с всичко, свързвано с това име, бях възпитан в гордост от Юга. Имах чернокожа бавачка – дори през 90-те, а знамето на Конфедерацията стоеше в спалнята ми, докато бях в гимназията. Вярвах, че командвайки армията на Северна Вирджиния, генерал Лий е бил убеден християнин, воден от най-добри намерения. [...]

Божидар Бояджиев. По повод две изложби

Винаги съм изпитвал голям интерес към изявите на Божидар Бояджиев. Той е художник, трасиращ ярка, впечатляваща самостоятелна линия в съвременното ни изкуство, която го отличава както от визията, изповядвана от следовниците на традиционните медии, така и от праволинейната стратегия на новоявилите се адепти на концептуализма, насочена освен всичко друго и към омаловажаване на картината с оглед тя да бъде изтласкана от „арт сцената“, за да бъде изтъкнато „правилното“ днешно българско изкуство. [...]

Спомени и пепел. Разговор с Коста Биков

Рангел казваше: „Каквито и да сме, ние вече сме спомени“. Двамата с него се опитахме да представим неговите незаснети, сънувани филми, към които се отнасям със страхотно преклонение. Но искам да подчертая, че не съм единственият, който му се възхищаваше. Георги Данаилов приятелски се шегуваше с името му: „Той е едно вълшебно съчетание между шоп и ангел и така се е получава Рангел“. Йордан Радичков, с когото беше много близък, на премиерата на „Лазарица“ му каза: „Прегръщам те със сърцето си, Рангеле!“. [...]

Литературата ни след 1989 г.

Книгата на Инна Пелева е сериозен изследователски проект, който внимателно, но и с лична пристрастеност разглежда български романи и разкази, появили се в периода 1993–2019 г., тоест след Промяната. Въпреки че се състои от осем отделни глави, книгата може да бъде четена в цялост – като разгръщащ се сюжет, в който отделни линии се преплитат, надгражда се върху вече обсъдени автори и творби, и като своеобразна „панорама“ на българската литература, погледната не само отблизо, но и от далеч. [...]

Великото чувство за свобода. Разговор с Малина Петрова

Кои са онези грешки, които сме направили и после сме се поучили от тях? От историята ли? От съвременния политически живот? От изборите, които правим? От това, че даваме непрекъснато доверие на съмнителни хора? Че сме склонни да подкрепяме хитреци и мошеници, а да обругаваме свестните? Нима сме научили онзи урок от Ботев: „Свестните у нас считат за луди“ или сме проумели какво е искал да ни каже Левски с четирите въпросителни – „Народе????“ [...]