Вазов в подробности

Вазов в подробности

Откъде у Вазов се вселява всичката тази величествена духовна сила, с която се посвещава на литературата; с какво упование се доверява на езика, все още в насипно състояние, и го разгръща в необят, и основополага на него почти всички жанрове в българската литература, и създава шедьоври във всеки жанр? Кой и кога посочва и избира Вазов да бъде „певецът на България“ – поезията ли, когато е на 15, любовта ли, когато е на 18, или българският Бог, защото не вярва в друг? Кое предопределя пътя на Вазов, силата на характера му, изправената му духовна осанка, несломимата му творческа енергия, чувството му за дълг, кое – взривно натрупаното вековно мълчание, което намира своя изразител в него, Стара планина с твърдостта на своите скали, в чието подножие се ражда и расте, кръстът и мисията му да бъде национален писател? Вазов е първостроителят на българския език – при него той все още е стихия, но вече овладяна, природна сила с размаха, но и с нюансите ѝ, изворен изблик от планините на петвековната онемялост, чист и живителен, от който всички насетне ще пият. Вазовият български език е самото несвършване. [...]

Нашият поетичен език

Въпреки тежките дни, които преживяваме, времето навън е прелестно. Равнодушната природа не дели нашите скърби и неволи – пролетта празнува своя светъл празник. Вишните и зарзалите в двора ми са цели облечени в бял цвят, а старата изпочупена праскова е цяла розова като усмивката на здрава вакарелска мома. Отнякъде прилитат първите звънки кръшигласия на някой славей. А слънцето?... Но аз се отплеснах, а щях да говоря за нашия поетичен език. Аз винаги следя с удоволствие напредъка му. Той се изглажда, префинява, обогатява. [...]

Когато чумата раздели света

Докато наблюдаваме как се множат червените точки върху епидемиологичните карти на света, ние осъзнаваме, че няма място, където бихме могли да избягаме. Знанието за това, че цялото човечество – от Тайланд до Ню Йорк, споделя нашите грижи как и къде да се носи маска, как най-безопасно да обработим хранителните продукти от супермаркета и дали да си останем вкъщи, всичко това непрекъснато ни напомня, че не сме сами. Ражда се съзнание за солидарност. Ние се смиряваме. Става ни по-леко да разбираме другите. [...]

За времето и паметта

Във „Времеубежище“ ще си припомним много от писането на Георги Господинов – повествование, което се разклонява, пристрастие към фрагмента, към малкото, което може да носи голям смисъл, честа смяна на ритъма, на стиловото звучене. Но този роман е по-мащабен, по-цялостен, по-сюжетиран в хубавия смисъл на думата, разгръща и осмисля по-сериозно и дълбоко, но все така с причастност и емпатия големи теми. Читателят ще има „чиста“ среща с важна за днешния човек книга. [...]

Красимира Александрова, НБКМ: Засилихме онлайн присъствието си

За да засилим онлайн присъствието си, водим активна комуникация с библиотечни институции в Европа с оглед възможностите за споделяне на електронни ресурси. В момента тече обработка на дигитализиран архив от над 1000 екслибриса, в ход е и дигитализацията на музикални издания. Библиотеката е партньор и в подготовката на проекта „Европейските градове – културни мостове над времето и пространството“, предвиждащ фотографска изложба от пет национални библиотеки – в България, Румъния, Сърбия, Албания и Черна гора. [...]

Липсващата сцена и виртуалният зрител

Сцената отсъства. Тя не е празна, върху нея никой няма да излезе. Няма кой да забърше праха от нея или да я гледа с погледа на своята фантазия. Може би следва да се отбележи датата на подобно събитие, срещу която не е предвидено нищо в афиша. Такъв не е бил отпечатан. Единствено датата, ден без конкретен час, е достатъчна за създаване на архив. Целта на настоящия текст е да изведе на преден план отпадането на сцената във виртуалното. Процесът по дигитализация е аналогичен с архивирането... [...]