За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

За македонските работи. Разговор с Александър Кьосев

Аз съм крайно пристрастен в своята безпристрастност. Имам биографична основа, която обяснява моята настояща позиция, затова ще предложа да поговорим върху една фамилна история. Това е микроисторически подход, различен от традиционните разкази за историческата съдба на българи, македонци, гърци, сърби, албанци и т.н. Защото в момента, в който включим тези етноними и Големи разкази като саморазбиращи се, попадаме във властта на институционализирани национални митологии от XIX в., а нали точно тях искаме да критикуваме, да ги видим по различен начин. [...]

Идентичност и интерпретации

Историята на българските борби за приобщаване на Македония, на метаморфозите на националноосвободителното движение в Македония, на обособяването на „македонския въпрос“ – политическо, интелектуално, на повседневно равнище – е разказ, изпълнен със страдание и въодушевление, саможертва и предателство... Историята на тази драма е пренаситена с емоции, страсти, огромни усилия, победи и поражения, завихрили порочен кръг на все по-голяма безизходица. [...]

Нобелова реч

За изкуството на поезията, на което се посветих, гласът или оценката на мнозинството са истинска опасност. Словото, споделено с малцина, е крехко и уязвимо, но точно това му дава сила, която преминава и към читателя, а той на свой ред дава глас на поезията като зов за помощ или като вяра. А какво става с поета, когато това мнозинство не го изолира или пренебрегне, а – напротив – го аплодира или възвеличава? Според мен такъв поет ще се почувства застрашен, надигран. Точно това е темата на Дикинсън. [...]

Македонскийт въпрос

Много пъти сми чували от македонистите, че те не били българе, но потомци на древните македонци, и всякога сми чакали некакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Ний сми прочитали в историята, че в Македония е живял един малък народ македонци; но никъде не сми намерили ни що са били тези македонци, ни от какво племе са, а малкото македонски думи спа­зени у некои гръцки списатели съвсем отричат таквъзито предположения. [...]

Раждането на една нова нация

Нашият координационен съвет имаше идеята да вземе властта без насилие и проливане на кръв. Демонстрациите трябваше да са празненства. Затова носехме цветя. Искахме да ги подарим на мъжете с черни маски. Трябваше да разберат, че това е и тяхна победа. Ние в Беларус винаги имаме чувството, че изоставаме от историята. Последната съветска република в Европа – кой би искал това? Внезапно всичко се промени. Протестите приличаха на раждането на една нова нация. [...]

Сърцето на Иван Бърнев

Имах желанието за силно себеизразяване, нескромно казано – да занимавам хората с това, което вътрешно ме изгаря. Да развълнувам другите с чувствата и мислите, които докосват сърцето ми. Това важи за всички творци, но средствата са различни. Баща ми като дете ме водеше често на кино, обичах каубойските филми и мечтаех да се пренеса на екрана. Когато един ден станах актьор, се оказа, че всичко това се изпари, защото се оказа, че българското кино го няма. Беше спряло на кота нула. Нямаше филмово производство. [...]