Свободата на Рафаело

Свободата на Рафаело

През 1520 г. Рафаело е на върха на своята слава: постигнал е богатство, влияние, известност, на които не се е радвал преди него, а и след него никой художник. Съвременниците му го наричат il pittore divino, божествения художник, и благоговеят пред боговдъхновеното му дарование. Притежава дворец. Има не само голямо ателие, но и своя свита, цял двор. Живее не като художник, а като принц. В разцвета на силите си, на 37 години и вече свършил работа за три живота, Рафаело внезапно ляга болен на 28 март 1520 г. и след седмица си отива от този свят. Причината за смъртта му е неясна. Рафаело умира на 6 април 1520 г, Велики петък, деня, в който се е родил през 1483 г. Раждането и умирането се вливат едно в друго, като това „забележително съвпадение“ е схванато като ясно знамение, че последният ден от земния му живот е първият от небесния му. Датата припомня и за друга прочута смърт – тази на Лаура, която Петрарка среща на Велики петък, 6 април 1327 г., и която е покосена от черната чума на 6 април 1348 г. [...]

Пътят на Рафаело

Италия отбелязва 500 години от смъртта на Рафаело Санцио с изключителна изложба в Рим (5 март–2 юни). Там, където художникът достига върха на славата си и умира на 37-ия си рожден ден – 6 април 1520 г. В музея „Скудерие дел Куиринале“ за първи път са събрани 240 творби, 120 от които на Рафаело – рисунки, скици, гоблени, архитектурни проекти, картини. Неповторимата изложба представя гения от Урбино в пълното му величие с творби, дошли от цял свят. Основен принос има Флоренция, която дава назаем 49 експоната. [...]

Колко тежат думите? Разговор с Явор Гърдев

При толкова голям драматург като Пинтър думите излитат от устите леко, като пеперуди, но по време на въздушния си полет силно се ускоряват и при достигането на събеседника вече имат силата на стенобитни оръдия. Движейки се по балистичната си траектория, думите натежават от смисъл, разцепват се на две във въздуха, половинките продължават да летят и не знаеш дали накрая ще те удари половинката с буквалното, или половинката с преносното значение. Казаните думи са предопределени да се превръщат в хвърлени камъни... [...]

Старият нов фестивал

И при новите директори 70-ото издание на „Берлинале“ запазва славата си на политически форум с уклон към естетическия експеримент. „Няма зло“, иранският филм, който спечели Златна мечка на тазгодишното „Берлинале“, не съществува за държавата Иран. За властите там такъв филм няма. Също както не съществува и филмът „Такси“ на Джафар Панахи, спечелил същата награда преди пет години. Роденият през 1973 г. Мохамед Расулоф върви по стъпките на 13-години по-възрастния си колега Панахи... [...]

Култура и карантина

Има ситуации, в които всичко изглежда направо немислимо, когато просто не стигат думи, за да се опише бедствието, което ни връхлита, преобръщайки досегашния ни живот. Когато времето „сега“, ако използваме една интуиция на философа Джорджо Агамбен, за когото става дума в този брой, се разломява, въвличайки ни в собствените си контракции. И по този начин това небивало по интензитета си време, както твърди Агамбен, пряко препраща към мига-остатък, който пък запечатва всичко станало, защото „времето нататък е късо“. [...]