Ние сме само оголен живот

Ние сме само оголен живот

Страхът е лош съветник. Ала той прави видими много неща, които човек най-често се противи да приеме. Вълната от паника, която обзе цяла Италия, показа ясно, че нашето общество вече не вярва в нищо друго освен в оголения живот. Очевидно е, че пред опасността да се заразят с коронавирус италианците на практика са готови да жертват всичко – нормалните условия на живот, социалните връзки, работата, дори приятелствата, религиозните и политическите убеждения. Оголеният живот – и страхът да не го изгубиш – не е нещо, което свързва хората, то ги разделя и ги прави слепи. Започваме да гледаме на другите – както при голямата чумна епидемия в Милано, описана от Алесандро Мандзони в превърналата се в класика книга „Годениците“ – само като на вирусоносители, които трябва да избягваме и от които трябва да спазваме поне метър безопасна дистанция. Нашите мъртви нямат право на погребение и не е ясно какво се случва с тленните останки на хората, които са ни скъпи и обичаме. Ближният е заличен и е странно, че църквите мълчат по този въпрос. [...]

Хуманология на кризата

Не се нуждаем от нов хуманизъм, а от възобновяване на хуманизма с ресурси. Хуманизмът възприе две антиномични лица в Европа. Първият е този на квазиобожествяването на човека, обречен да овладява природата. Другият хуманизъм е формулиран от Монтен: Разпознавам във всеки човек мой съотечественик. Трябва да изоставим първия и да възобновим втория. Дефиницията на човешкото не може да се ограничава до идеята за индивида. Човешкото се дефинира с три термина, неотделими един от друг, подобно на Троицата... [...]

Надзор и наказание? Да, моля!

Мнозина либерални и леви коментатори изтъкват как епидемията, причинена от коронавируса, цели да оправдае и легитимира мерките по контрола и регулацията на населението, досега немислими в западното демократично общество – не е ли тоталната изолация в Италия тоталитарен фантазъм, превърнал се в реалност? Не е учудващо, че Китай е по-подготвен да се справи с катастрофалната епидемия – или поне така изглежда ситуацията на място. Трябва ли от това да заключим, че Китай въплъщава нашето бъдеще? [...]

Отвъд пандемията

Коронавирусът вкара човечеството в небивала криза, по-точно в поредица от кризи, което усложнява ситуацията. Изправени сме пред четворна криза – санитарна, икономическа, политическа и културна – констатира френският социолог Едгар Морен в интервю, което може да прочетете в броя. И колкото повече някой от изброените аспекти на кризата се задълбочава, толкова повече останалите привидно отстъпват, без да е ясно докога. [...]

„Няма да умрете без култура!“

Кризата даде тласък на независимия културен сектор у нас да се консолидира и да предизвика държавата да предвиди мерки за подкрепата му. Каквито още седмици преди това предприе Германия например. А в България се открои системният проблем с неглижирането на културата като маловажна и постоянно в режим на изчакване някакви други сектори в държавата да се оправят. Които, разбира се, никога не се оправят достатъчно... Сега вече е ясно, струва ми се, колко е важна културата и какво голямо значение има арт общността. [...]

Твоето изгубено време. Разговор с Ириней Константинов

Театърът ще продължи да съществува във вида, в който е съществувал досега. Минал е през всички кризи, епидемии, войни, мизерия, но е останал място за терапия и забавления между живи хора, събрани на едно място, желаещи да чуят от други живи хора думи, които ще минат през сърцето. Тези, които не влизат в залата, няма да влязат и в бъдеще. Още по-малко ще отворят компютрите си, за да гледат случили се отдавна представления. Моето желание е да накараме тези хора да дойдат в театъра и да го заобичат истински жив. [...]