Вазов в подробности

Вазов в подробности

Откъде у Вазов се вселява всичката тази величествена духовна сила, с която се посвещава на литературата; с какво упование се доверява на езика, все още в насипно състояние, и го разгръща в необят, и основополага на него почти всички жанрове в българската литература, и създава шедьоври във всеки жанр? Кой и кога посочва и избира Вазов да бъде „певецът на България“ – поезията ли, когато е на 15, любовта ли, когато е на 18, или българският Бог, защото не вярва в друг? Кое предопределя пътя на Вазов, силата на характера му, изправената му духовна осанка, несломимата му творческа енергия, чувството му за дълг, кое – взривно натрупаното вековно мълчание, което намира своя изразител в него, Стара планина с твърдостта на своите скали, в чието подножие се ражда и расте, кръстът и мисията му да бъде национален писател? Вазов е първостроителят на българския език – при него той все още е стихия, но вече овладяна, природна сила с размаха, но и с нюансите ѝ, изворен изблик от планините на петвековната онемялост, чист и живителен, от който всички насетне ще пият. Вазовият български език е самото несвършване. [...]

Когато чумата раздели света

Докато наблюдаваме как се множат червените точки върху епидемиологичните карти на света, ние осъзнаваме, че няма място, където бихме могли да избягаме. Знанието за това, че цялото човечество – от Тайланд до Ню Йорк, споделя нашите грижи как и къде да се носи маска, как най-безопасно да обработим хранителните продукти от супермаркета и дали да си останем вкъщи, всичко това непрекъснато ни напомня, че не сме сами. Ражда се съзнание за солидарност. Ние се смиряваме. Става ни по-леко да разбираме другите. [...]

Въпросите на сърцето. Разговор с Иван Ланджев

Изкуството не променя маси от хора, но променя отделния човек. А аз се интересувам от него, моята територия е отделният човек. Моята задача не е задачата на социолога, учения, политика, който може да си позволи да гледа големи човешки маси от птичи поглед. Изкуството дава на личността смисъл, свобода, прояснява всичко. Затова тираните се страхуват от него и се опитват да го контролират. Те не искат отделни хора с лица, а тълпа. Искат те да казват на човека защо и как да живее. А изкуството не позволява това. [...]

Злото, силата

Има три форми на злото: болестта, нещастието и злосторството. Болестта е част от живота. Нещастието е онова, което причинява страдание на съществуването ни, сиреч в живота, който сам себе си смачква – чрез болестта или някаква социална, техническа, политическа или морална агресия. Злосторството, което също така бихме могли да назовем злодеяние, е необуздано извършване на агресия, или пък е онова, което води до разболяване. То иска да накърни човешкото същество или личността, иска да ѝ причини и причинява страдание. [...]

„Битие и време“ в превода на Цочо Бояджиев

Не само аз съм заявявал, че Мартин Хайдегер е езиково ясен и достъпен на немски в степен, съвършено несравнима с който и да е познат ми превод. Сега мога спокойно да се коригирам и да кажа – има такъв превод, а именно този. По-лесното функционално-грамотно разпознаване на текста е голямо достойнство и заедно с това е велика съблазън. Текстът е много по-нееднозначен, сравнен с досегашните преводи. Той дава отговори, които обаче отварят въпроси, и то много повече, отколкото са били преди получаването на отговора. [...]

За времето и паметта

Във „Времеубежище“ ще си припомним много от писането на Георги Господинов – повествование, което се разклонява, пристрастие към фрагмента, към малкото, което може да носи голям смисъл, честа смяна на ритъма, на стиловото звучене. Но този роман е по-мащабен, по-цялостен, по-сюжетиран в хубавия смисъл на думата, разгръща и осмисля по-сериозно и дълбоко, но все така с причастност и емпатия големи теми. Читателят ще има „чиста“ среща с важна за днешния човек книга. [...]