Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Превод и предел. Разговор с Цочо Бояджиев

Всяка човешка дейност е обусловена от някакви условия, безусловно е единствено Божието creatio ex nihilo. Следователно и преводът има предел, езиков, но и смислов. Различни са целите на автора, контекстът на написаното, социалният статус на слушателя, неговата образованост, нравственият му строй и т.н. Не бива да окръжаваме тази човешка дейност с ореола на едно особено мъченичество, да героизираме преодоляването на трудностите при превода. Преводачът не бива да занимава читателя с проблемите си. Като дискретен слуга той трябва да поднесе приготвеното духовно ястие и да се оттегли. [...]

В страната на карантината

Има два вида кошмари. Единият се сънува твърде често. Внезапно се озоваваш на познато, но потискащо място – страховито мазе, хотел, в който дебне смъртта, мрачна гора. Нали не е първият ти такъв сън, знаеш точно какво да сториш: подострената пръчка веднъж вече ти е помагала срещу чудовището, значи ще опиташ отново. При втория вид кошмари всичко, което ти е близко, изведнъж става непознато. Не знаеш накъде да вървиш, няма указателни табели, представа нямаш какво да правиш. [...]

Многото животи на Вацлав Мархоул

„Боядисаната птица“ е забележителна екранизация на едноименния роман на Иржи Козински. Заснемането на филма е отнело единайсет години. Действието се развива в Европа в края на Втората световна война и следва бруталното битие на едно момче, загубило семейството си, но историята е универсална. Филмът задава множество въпроси, някои от които направо непоносими, но е абсолютно невъзможно да бъдат избегнати. Разговорът ми с Вацлав Мархоул се състоя по време на онлайн фестивала goEast във Висбаден. [...]

Въображението на преводача. Разговор с Иглика Василева

Колкото и да е трудно да разбереш текста, три пъти по-трудно е да го пресъздадеш на български с всичките му теснини, завоалиран смисъл и преднамерени неясноти. Трудността идва от това, че ти знаеш точното тълкуване и много ти се ще да пуснеш един жокер на читателя, но тогава ще изневериш на автора, а изневярата е грях, преводаческата още по-голям, затова се налага и ти да превеждаш по джойсовски, тоест да завоалираш и замъгляваш. Това, от което най-много се притеснявах, беше дали българският език ще ми стигне. [...]

„Самотникът скитник“

Възхваляван, щедро откупуван, нашумял „царедворец“ и подценяван, пренебрегван и дори отхвърлян, Константин Щъркелов се „радва“ на сложна и противоречива съдба и приживе, пък и до ден днешен. Немалко „ценители“ са го намирали за „отживял“, за едностранчив и за еднопланов акварелист, сътворил единствено поредица еднообразни красиви природни гледки. Други не са преставали да се възхищават от лекотата и от импровизационната виртуозност на деликатно положените петна и форми, често без доработка или поправки. [...]

Да служиш на Словото. Георги Борисов на 70

Нека уточня: далеч не всичко писано се сбъдва. Дори от философи и поети, както се провиква Гео Милев. Сбъдва се за такива като него – готови да си платят първо с окото, а после и с главата заради това, че е луда. Да изригнат самоубийствено, но да изрекат онова, което мислят и могат да изрекат. Твърде много съм се плашел и криел от какво ли не в живота си, вече нямам сили за това, остана ми само тоя величествен трепет пред словото и отвращението към ония, които го тъпчат като стадо. [...]