89-а: размисъл върху надеждите ни

89-а: размисъл върху надеждите ни

Либералната революция отне около четиридесет-петдесет години. Контрареволюцията също няма да свърши за две-три години. Това би било нереалистично очакване. Трябва да се подготвим за дълга и може би поколенческа битка с тези сили. Ако го направим, едно нещо ще е на наша страна. И то е, че хората ще започнат да изпитват трудности. Както споменах, историята на прехода от „лошото“ към „хубавото“ може да звучи иронично, но сега се запътваме към „по-лошото“. След време хората ще осъзнаят, че това е „по-лошото“, и ще започнат да търсят „по-хубавото“. [...]

Баухаус. 100 години по-късно

Сгради от бетон и стъкло, култ към правия ъгъл, тръбни мебели, кани за чай и лампи… Днешните представи за Баухаус обикновено се ограничават до образците на архитектурата и дизайна, забравя се, че той е преди всичко новаторска педагогика. Валтер Гропиус е вече утвърден архитект, когато става първият директор на държавното училище във Ваймар. То е създадено преди сто години, по времето на Ваймарската република, в отговор на нейните социални обещания. [...]

Завръщане към реда. Разговор със Сергиуш Михалски

Новата предметност преди всичко представлява известно retour a’l ordre (завръщане към реда). Интересът е насочен към обектите, няма много теоретични разработки, от художниците почти никой не е оставил подобно наследство. От една страна, се подчертава, че те представят света такъв, какъвто е, но с помощта на този прецизиращ, изолиращ подход някои доста прозаични по своя характер неща са в състояние да се превърнат в красиви предмети. Томас Ман е видял това. [...]

Битката на Самсон

В края на земния си път Джон Милтън е изпитал достатъчно разочарования в личния и професионалния живот, за да избере за герой на своята последна поема Самсон – завързания и укротен силен мъж от Книга Съдии в Библията, предаден от жена, потънал в съжаление, но въпреки това получил своя последен шанс да въздаде справедливост. Именно справедливост търси и заклетият републиканец Милтън, когато служи като секретар на Кромуел. [...]

Кучи студ

Продължават да пътуват за големия град двамата. Какво ще правят там и какво ги е събрало въобще – това няма кой да се намери да попита. Те може би и сами не знаят. Така, животът, човешкият живот просто ги е събрал. И те пътуват от място на място, без да знаят къде отиват всъщност и какво ще правят там. Малкият раздрънкан автобус спира в нощта, в която езическото чудовище е погълнало слънцето и никога повече няма да го изплюе. Нощта е безмилостна и безконечна. [...]

Снимането е съвест. Разговор с Антоан Божинов

Субективен документализъм е нещо като оксиморон, който всъщност не е оксиморон. Защото не може да има обективен документализъм. Кой ще оцени обективното? Господ единствено. Някой, който е отстрани, а ние всички сме вътре. Въпросът е друг – докъде ще си позволиш да се опреш на своя субективизъм. Къде е границата субективно-обективно. Или от субективното до документалното. Фотографията като прозорец или огледало – Джон Сарковски. Да кажеш: „Да, аз така мисля и смея да го кажа“. [...]