1
1754

Абсурди на световната политическа сцена

Покрай медийните шумотевици, съпроводили посещението на българския премиер при Доналд Тръмп (резултатите от него, както и очаквах, са повече от скромни и май основно са „извоювани“ от Борисов в полза на Русия), се размислих за абсурдите, настанили се в днешния свят.

Ето първият от тях, на който бих искал да спра вниманието ви. Бихте ли си представили, уважаеми читатели, държавен лидер, отиващ на посещение при Джордж Буш (старши или младши безразлично), при Роналд Рейгън и прочее, вместо за разговора по същество там да трябва да се подготвя преди всичко за това как… да „подреди“ стойката на тялото си, та да не би някак да уязви при ръкуването своя домакин. Да трябва да се подготви не тъкмо за това каква позиция ще защитава в Белия дом, а как да я формулира максимално кратко, защото на всички в света вече е известно, че настоящият президент на Америка просто не може да се съсредоточава за по-продължително време. Да внимава, по-нататък, да не спомене (в каквато и да било връзка) предшественика му Барак Обама или пък – с добра дума канцлера на Германия Ангела Меркел (защото настоящият президент на САЩ „изпитва към тях антипатия“). След това: на всяка цена да вмъкне в разговора – колкото и важни теми да трябва да засегне в него – това колко голям играч на голф е Тръмп, а също да следи внимателно мимиката на лицето му, защото тя най-вече показвала какво се готви да заключи в края на срещата високопоставеният домакин.

Във всеки случай лично аз прочетох точно такива „анализи и препоръки“ преди срещата на българския премиер с президента на САЩ. Честно казано, ако в публикациите името на Тръмп и държавният пост, който субектът, с който предстоеше да се срещне Борисов биха отсъствали, аз спокойно щях да си помисля, че на нашия премиер предстои среща с някой… инфантилен нарцис от средно американско училище, ако не направо с капризния домашен любимец на американския президент (впрочем – анализаторите предупреждаваха и това, че нищо свързано именно с „домашни любимци“ не бива да се споменава в разговора със стопанина на Белия дом, защото той, видите ли, бил „може би първият американски президент, който нямал куче“ и засягането на тази тема можело да доведе до провал на разговора).

Абсурдът, за който говоря, се състои в това обаче, че въпросните предупреждения и препоръки, които прочетохме и в нашите медии през изминалата седмица, нито са просто глупав подход при обговарянето на едно предстоящо посещение на най-високо равнище, нито са – в случая с този американски президент – безоснователни. Напротив – на цял свят, от три години и половина вече е ясно, че това са напълно реални фактори, с които трябва да се съобразяваш, влизайки в непосредствен контакт с лидера на най-великата световна демокрация. Както и да очакваш неща, които само довчера си смятал за умоневместими, например – да чуеш (от президента на САЩ), както неотдавна чуха испанците – че е добре, за да се предпазят от африкански мигранти, да си построят стена през… Сахара (с която, според Тръмп, Испания граничи). Да, има нещо абсурдно в това, с което през последните години започнахме да свикваме. Както започнахме да свикваме и с това, че самият президент на САЩ отговаря като редови „потребител“ на социалните мрежи на всеки, който вземе, че се изкаже – в частен порядък за неговата личност. Както например актрисата Мерил Стрийп, която получи от самия „Овален кабинет“ туит, че е overrated, т. е. „системно надценявана“, и затова очевидно трябва да си наляга парцалите, вместо да критикува Тръмп. Представяте ли си как преди 1989 г. Роналд Рейгън се обажда по телефона на определен – пък бил той и известен актьор – който се е изказал срещу него, за да го наругае?

Това бе първият абсурд, за който се размислих. А ето сега и нещо далеч по-сериозно. За разлика от редовия провинциален „фен“ на настоящия американски президент, елитът на САЩ – не просто политическият и не просто от опозиционните в момента демократи – безспорно няма как да не реагира всекидневно: с насмешка, с възмущение, с гняв, с недоумение на подобен „стил“, разливащ се непрекъснато от самия връх на великата държава. Само че от няколко години насам неговите – съвсем разбираеми реакции систематично започнаха да се определят като… левичарство. Да, всеки който реагира негативно на политическите недомислия на Тръмп, на поведенческите му скандалности, на (ако щете) позорните правописни грешки, които прави в „туитовете“ си са левичари (и даже – „нови“, „културни“ и прочее „марксисти“).

Ето за този абсурд бих искал да си дадем сметка. Още повече, че той вече не е само американски. Защото откакто националистично настроени автократи се добраха до властта в определени страни в Евро-Атлантика, тази Евро-Атлантика се изпълни с… „левичари“ и „марксисти“. В САЩ такива се оказаха повечето от звездите на Холивуд, които като Робърт Де Ниро, Джордж Клуни, Алек Болдуин, споменатата Мерил Стрийп и т. н. се изказаха критично към „десния“ Тръмп. Целокупната (и традиционна) партия на демократите също се изпълни с „марксисти“, защото (о, какъв скандал) е опозиционна на „десния“ Тръмп. Като „марксист“ май се очерта дори членът на републиканската партия и бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, защото заяви, че не одобрява настоящия президент. Напълно „марксистки“ още по-нататък внезапно се оказаха отдавна известните ни вестници „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“, телевизията CNN и въобще цялата, цялата журналистическа колегия извън про-Тръмповата телевизия „Fox News“. Америка, страната, в която марксизмът и комунизмът никога не са намирали дори ограничената почва, която са имали в страните от Западна Европа, изведнъж се оказа буквално „залята“ от марксисти и левичари, при това този потресаващ факт се разкри именно след идването на Тръмп в Белия дом.

Ето, казвам, и с този абсурд започнахме да свикваме от няколко години насам. Абсурд, казвам, защото да му повярваш, означава или да си малоумен, или да си политически напълно инфантилен (като някои от младите „тръмпистчета“ от наши „консервативни“ сайтове). Насърчени от Тръмповата пропаганда този абсурд започнаха да се опитват да внушават и автократите отсам океана – особено в бившите комунистически страни, където марксизмът и комунизмът все още са травматичен спомен. Така, противниците на Орбан в Унгария – със самото това че са противници на национализма и авторитаризма му, разбира се са най-малкото „леви либерали“. Такива, по-нататък, очевидно са успели да станат „тайно и полека“ и мнозинството от жителите на столицата Будапеща, съвсем наскоро отнета на местни избори от партията ФИДЕС. „Комунисти“ сигурно са и жителите на полската столица Варшава, извършили наскоро същото, вероятно вдъхновявани и от Лех Валенса, който се обяви срещу авторитаризма на Качински и с това се разкри като безспорен „ляв либерал“, нищо че е ревностен католик и многодетен баща. Само в Турция на автократа Ердоган е по-различно – там „елитите“ населяващи Истанбул със сигурност са „гюленисти“ (аналогът на „левичарите“, „левите либерали“ и „марксистите“ в европейските държави с авторитарен уклон).

Та ето, в този абсурд, повтарям, се опитват да ни накарат да повярваме съвременните автократи, които се нароиха напоследък из света. С ирационалното (и политическо, и дипломатическо и просто естетическо) поведение на Тръмп воюват не просто „демократите“, не просто културните елити на Америка, не просто достопочтените ветерани на великата американска демокрация (като наскоро починалият Джон Маккейн), а „левичарите“ и „културните марксисти“, като каквито се „саморазобличиха“ всички гореспоменати – цялата „корпоративна Окасио-Кортес“. Но по същия начин с измислената „нелиберална демокрация“ на Орбан воюват не старите унгарски демократи, а… проникналите „от Брюксел“ културни „марксисти“. Изобщо – ако искате да знаете – автократите и националистите се намножиха в днешния свят именно понеже духът на зловещия Херберт Маркузе, излизайки от „неомарксистката“ си бутилка, проникна в „елитите“ на целия свят. Пазете, сиреч, непредвидимия, можещ да намрази цяла държава заради „голф-обида“ или агресивно ръкуване Доналд Тръмп, пазете националистите, изолационистите, автократите, обявяващи се за „десни“, защото без тях… идват „марксистите“ и „комунистите“. В света, уважаеми, вече няма европейски леви (по-рано наричани социалдемократи), няма „либерали“, няма дори „християндемократи“ – всички те са просто (едва прикрити) „културни марксисти“, подир които идват комунистите.

Накрая на тези – признавам не особено подредени размисли – ще кажа следното: да, както в европейския истеблишмънт днес, така и в елитните европейски и американски университети, та дори в американския Конгрес наистина има „левичари“ и те са достатъчно неприятни. В САЩ те са обаче най-многобройни сред 20-те % особено богати и състоятелни – живеещи затворено, възпроизвеждащи се квази-аристократично, но въпреки това разпространяващи леви идеи американци. Ние обаче, по-възрастните и родени именно в бившите комунистически страни, сме научили нещо важно: комунизмът става комунизъм не когато и докато го проповядват хабилитирани глезльовци и ексцентрични „артисти“. Както и при раждането си, комунизмът не е станал собствено „комунизъм“, когато все още го е фантазирал маргиналният немски пост-хегелианец Маркс, финансиран от фабрикантския син Енгелс. Той е станал комунизъм, когато е попаднал в ръцете на бандитската шайка на руските „болшевики“, и даже най-вече, когато го е „олицетворил“ злият семинарист Й. В. Сталин и от някаква си „идеология“ го е превърнал в червен „служебник“ от чиито формули няма мърдане. По същия начин – и „комунизмът“ у нас е станал истински комунизъм, не когато го е изповядвал (защото е бил бунтовен „експресионист“ и нетрадиционен интелектуалец) Гео Милев, а когато са го „взели на въоръжение“ платените от Коминтерна терористи като Цвятко Радойнов, Станке Димитров-Марек и др. И най-вече когато е паднал в ръцете на простаците, които управляваха страната ни от 1944 до 1989 г. Ето защо трудно могат да ни излъжат, че Нанси Пелоси, Адам Шиф и академичните левичари от Харвард, Йейл и т. н. са „комунисти“ и олицетворяват „марксизма“, от който днес се налага да ни пазят Тръмп, Орбан, Салвини, та даже и Реджеп Ердоган. Напротив, ние знаем, че именно автократите най-често преминават от единия (авторитарен) полюс към другия – че кафявото не тъй трудно може да се прелее в червено, а червеното в кафяво. Знаем, че Мусолини е започнал политическата си кариера като марксист, а например убедените противници на „гнилата либерална многопартийност“ у нас – фашистите-звенари – след 1944 г. дружно са се прелели в червените редици.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияИмперията (не) трябва да умре
Следваща статияКнигата на пророк Авакум

1 коментар

  1. така. да навличш на Тръп идологически дрехи не е много умесно. Идиотът е опортюнист. то е стихиен и действа несистемно. не защото има идеи. той не познава политиката на щатите. той действа на пук на правилата. конгресът едвам успява да го озъпти да не напрви такива поразии които да върнат американците в първи клас. примерно дисбалансите в митата за европейските автомобили са направени от „империалистите“ американци с цел да подпомогнат Европа. те не са европейско решение. не знаейки това Тръпът заплашва европейците с по високи мита…. ами оправете си митата де. Същото е със Китай и Япония. Щатите създадоха икономиките им, понеже са експлоататори и империалисти. само за примет руснаците „купуват“ селскостопанската продукция на илитите българи на цени под себестойността им. Понеже не са империалисти а братя…. Света не е измислил трети път. Или е либерален (работещ е стига да не стане неолиберален) или ляв. тези които са против либералното са леваци – марксисти, консерватори. все едно. Примерно Расия дали ще е комунистическа или традиционна е едно и също. Имаме деспотия, аристократи и мужици. Та Тръп ако не е либерален (неолиберализме също е в групата на комунизма, консерватизма що се отнася до икономиката – приватизиране на печалбите и одъжавяване на загубите) то той ще е левак. но подстъзнателно. Иначе срещата изглеждаше уникално – между двама алфа мъжкари не отдаващи моного голямо значение на политическото…