1
5656

Абсурдните политизации на вируса

Това че в настоящата пандемия може да бъде видян силуета на Божията наказваща воля и да се разчете някакъв урок, който Бог ни преподава с нея, е неотрицаемо за християнина (какъвто съм и аз). Определена мяра и сериозност в мистериализацията на вируса обаче все пак трябва да се спазва. Защото в противен случай може да се стигне до гротеската той буквално да бъде превърнат в най-актуалния ни политически „съюзник“ или политически „противник“, при това с неподценимото преимущество на мистериозността, придаваща допълнителен ръст на иначе предвидимите политически тези и интерпретации.

И да, в последния месец се наслушахме на различни вирусни „интерпретатори“. Комичното е, че те отчетливо се разделиха на два противоположни лагера. За единия вирусът се яви като неочакван политически съюзник, който – за огромно тяхно задоволство – изглежда този път ще свърши онова, което през изминалите две-три години не успяха да свършат разнообразните „консервативни“ партии, движения и лидери в Европа и по света – т. е. ще „помете“ ненавистния им глобализъм, евро-бюрократизъм и въобще „разчовечаващата“ либерална демокрация на Запада. Тези партии и лидери не успяха, но ето че сега това тяхно дело ще осъществи вирусът-възмездител. Защото COVID-19 за този тип „интерпретатори“ е безспорен… „консерватор“ и те, макар да не се решават да го кажат открито, ужасно му се радват. Надяваха се на Марин Льо Пен, на Орбан, на Салвини, на „Алтернатива за Германия“, че ще променят радикално „лицето на перверзния Запад“ и очакванията им все не се сбъдваха. Днес обаче могат да се възрадват в сърцата си – COVID-19 със сигурност ще го промени тотално. Под сянката на този вирус – създаден от самото провидение именно за „Запада“ (нищо че се появи в Далечния Изток и днес вилнее и в „богохранимата“ Русия) – въпросният Запад, както ни заяви наскоро наш интелектуален маргинал с „класически“ претенции, вече представлява ни повече, ни по-малко „Атлантида“, на която предстои да потъне. COVID-19, убедени са този тип интерпретатори, е съзнателен анти-евроатлантик. Но той е, ако искате да знаете, и отявлен аскет и агент на „духовното“. Защото е призван да тури край на „лудостта на консумеризма“ – най-страшния грях на Запада, където – както пък ни каза друг интелектуален гуру – от десетилетия вече се произвеждат не преди всичко стоки, технологии и т. н., а… желания – желания за стоки, технологии и т. н., които се произвеждат все по-извратени и капризни – за да бъдат все по-извратено удовлетворявани. Именно: произвеждат се не продукти за човешките желания, а нечовешки желания за продукти, което (с много въздишки, „кашпировски“ пъшкания и емфатично окръгляване на устни) – обясни ни споменатият гуру – е просто „лу-дост“. Лудост, която неочаквано появилият се „политически съюзник“ COVID-19 най-сетне ще излекува като своеобразна инсулинова кома, предизвикана у завързания за леглото си Запад.

Интересно ми е какво ще „излекува“ обаче в Путинова Русия, където, повтарям, вилнее с не по-малка сила – нима „поезията, вярата и чувството ѝ за необятност“, които тя открай време противопоставя на консумеризма? Интересно ми е също защо в този  случай май най-добре с напастта се справят страни, които по всички критерии на споменатите „интерпретатори“ би трябвало да са самите метрополии на загиващата „Атлантида“ и, като най-богати в нея произвеждат най-голямата маса „желания“ наместо продукти? Защо Германия на ненавистната г-жа Меркел – християн-демократична (т. е. „либерална“) е най-напред в борбата с вируса? Изглежда освен „желания“ тази страна все пак произвежда и разни други неща, които може да изпраща в помощ например на доскоро „некосмополитно“ управляваната Италия? Защо по-нататък най-осезателна минимизация на пораженията от този „бич Божий“ се забелязва в „либерална“, „банкерска“, „бездуховно-прагматична“ и отвратително „буржоазна“ („атлантидна“) Швейцария? Не обаче в „патриотична“ Великобритания или в „консервативна“ Полша?

Ще кажа, че има нещо изключително банално и до неприличие предвидимо в „мистичните интерпретации“ на онези, за които вируса се яви като политически съюзник в борбата им против „либерализма“. Далеч преди да си отворят устата за него и да завъздишат кахърно по медиите бях сигурен, че ще чуя именно за „Божието наказание“, за консумеризма, космополитизма, джендъризма… Как не се задълбочиха малко повече! Как не се сетиха например за безобразно „християнски“ оправдаваната ксенофобия спрямо бежанците от Близкия Изток! Не би ли могъл Бог да ни наказва за нея? Как не се сетиха за възрастващата фашизоидна мегаломания на определени световни лидери? Не! Вирусът се яви, за да „изконсумира“ консумеризма. Колко оригинално! А били ли са напоследък в ненавистния им Запад, за да видят, че преди да „консумират“ (и за да консумират) там – например в страната на А. Меркел – работят десетократно повече, отколкото в „духовния“ Изток, че освен „желания“, произвеждат например обдишващите апарати, от които се ползват и извън границите на Германия, а също и тестовете, с които масово (за разлика от тук) тестват своите граждани? Прочетоха ли за стотиците италиански и испански медици, денонощно оставащи в болниците, умиращи там заедно с пациентите си и забравили всякакви „желания“ освен да помогнат? За тези „интерпретатори“ вирусът е просто „антизападник“. Той няма друга по-важна функция от тази да разобличи „либералната демокрация“, да съсипе наглото (и разбира се незаслужено) „западно богатство“, да направи невъзможна „отвратителната свобода“ на тази „Атлантида“, да я потопи най-сетне. A propos, нека си позволя да попитам: а ние собствено, къде се намираме? На отсрещния бряг на Атлантида ли? И когато тя „потъне“ ние къде ще останем? В страната на добродетелта, аскезата, родолюбието и вярата, които пазят „аурите“ на автократите ни? Или ще потънем и ние, за да не бъде скършен хатъра на апокалиптиците, за да не се изложат като лъжливи пророци?

Нека да кажа сега няколко думи и за интерпретаторите от противоположния лагер – онези, за които вирусът пък безспорно бе разобличен като „политически противник“ на традиционните и духовните ценности. Забавното е, че според тяхната визия, вместо като „бич Божий“ над либерализма, като възмездителен „анти-западник“, той бе от самото начало привидян като либерален „агент“, като отвратителен „секуларист“ и изкусителен „антицърковник“. Така например за един трети интелектуален маргинал (този път в расо), мъдрословията на когото прочетох неотдавна, COVID-19 е безспорно новоизобретеното оръдие на „либералния елит“ за разпалване на „война срещу Църквата ни“, т. е. нещо като едномолекулен Диоклетиан. Защото индоктринирани от вируса „секуларните сили“ (включващи журналисти, лекари, интелектуалци и т. н.) веднага след като го взеха на въоръжение започнаха сетното гонение срещу „Църквата и традицията“. Използвайки вируса като политически съюзник, тези тъмни сили нямаха никаква друга цел освен затваряне на храмовете, забрана на богослуженията и евентуален линч над свещенослужителите. И ето: храбреците от тази страна встъпиха в политическа борба с „вирусоносците“. Само че и тук ще попитам – с кого встъпиха те в политическа борба? Ще трябва да признаят, че с определено „изфантазиран“ противник. Въпреки определени кресливи групички, никой (специално у нас) нито имаше намерение, нито затвори храмовете; не подложи на „гонение“ вярващите и епископата. Жадуваното „изповедничество“ на борците срещу „либералния“ вирус бе всъщност… съчинено. Непримиримо „отстояваха“ вярата и традицията срещу измислен съвременен Диоклетиан, въоръжен единствено с Фейсбук и маргинални „ултралиберални“ електронни медии. И ето – с него именно встъпи в епична битка „консервативната“ Велислава Дърева с опус почти в стила на Гео-Милевия „Септември“, споменатият свещеник с нарцистичното си „Открито писмо“ и прочее. Този път – за разлика от времето на комунизма – изповедничеството се предлагаше „на промоция“ – не със затваряне в Белене, а с обругаване във Фейсбук.

А знаете ли, уважаеми „интерпретатори“ и от двете страни, кое ми се струва истинска победа над вируса? Онзи акт, който – както научихме – извърши италианският свещеник, пожелал доброволно да му бъде изключен обдишващия апарат, за да бъде даден на агонизиращия в съседство с него човек. Защото – заявил свещеникът – последният е по-млад, има семейство, а той вече е проживял достатъчно дълъг живот в този свят. Помислете: изглежда там, на Запад, не само „консумират“. Могат и да се жертват. И аз не се съмнявам, че такива люде има и на Изток. Та ето, мисля, че тези именно, от Запад и Изток ще са победителите над вируса – не „антизападните“ и „антиизточните“ му тълкуватели.

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“; „Религиозно-философски размишления“; „Философски опити върху самотата и надеждата“; „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“; „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“; „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“; „Светът на Средновековието“; „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“; „Европа–Паметта– Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (текстове, публикувани в Портал Култура). През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“. Най-новата му книга е „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата. Студии върху библейските основания“ („Комунитас“, 2017).
Предишна статияКитай и Западът (I)
Следваща статияСлово за Томина неделя

1 коментар

  1. в началото бе причинно – следственото мислане. И то бе у човека и човека беше в него. И когато човека не откиваше причините за следствието той създаде боговете. За да придобият смисъл човека им даде воля. Сетне събра боговете и ги прати да вдъхнат цел на Всемира. И така станаха религиите.
    Вирусът, епидемията, умирането на човеци нямат метафизична цел. Въобще Космоса, природата нямта цел. ние разбираме какво движи вируса, намерил нова вселена за живеене – това е репликацията за да може с настъпилите мутации да осигури на вида вечен живот. Новите вируси убират гостоприемника с това и себе си. когато стант хронични тогава са постигнали биологичната си цел.
    Обаче метафизиците развяват все същия Бич Божии, който наказва за… потребление. Още от времето на Савонарола. Не разбирам кой убива? Богът, вирусът? В същност човешкият организъм се самоубива след цитокиновата бурия, понеже Създателят му си е „оставил ръцете“ в творението. Колко финно. А можеше просто да запали кислорода и да прибере душите ни на небето за любимата му игра … Страшен съд. Страшен бог – Страшен съд. А до тогава ще слушаме идиотията на демоса призоваваща Апокалипсиса. Защото метафизчните цели имат край. за разлика от глупостта.