Начало Музика Личности Авангарден джаз в изгнание
Личности

Авангарден джаз в изгнание

Цветан Цветанов
27.12.2022
5479
Фридрих Самотни, снимка личен архив

Разговор с беларуския саксофонист Фридрих Самотни, избягал от режима на Лукашенко, който ще свири на 29 декември в About Last Night на улица „Цар Иван Шишман“ 24 в София.

Можем да кажем, че днес, няколко месеца след пристигането си, Фрид лека-полека намира своята среда на софийската сцена и че в негово лице имаме представител на една не толкова позната у нас линия в ъндърграунд джаза. Когато човек чуе за първи път записи на най-ранната му група Kusudama от Минск, неволно прави асоциация именно с класици като супергрупата на Джон Зорн Naked City (позволяваме си да добавим тук и коментар за физическата прилика с младия Зорн от 80-те). Името Фридрих Самотни пък неволно ни кара да си представим герой на Булгаков, Хармс или Илф и Петров.

Участници в мирните антиправителствени протести през 2020 и 2021 г. в Минск, в началото на 2022 г. Фридрих и съпругата му Ирина решават да не чакат масовите арести да ги застигнат и заминават един по един за София, където се събират и заживяват нормален живот, или поне по-спокоен от този в Минск… Тук Фридрих вече свири в рамките на серията „Ден Авангард“ в галерия „Лампион“ през октомври, а след това и в сформирания от Владимир Влаев Electroacoustic Impro Ensemble през декември. С Владимир Влаев, с когото ще излязат заедно и поотделно на сцената на новото джазово пространство About Last Night в последния четвъртък на 2022 г., беше и първият му концерт в София (в дуо – тенор саксофон и електроника) преди няколко месеца в „Бобина“ (перфектното ъндърграунд място в центъра на София във всички смисли). Отделно от това през ноември животът го срещна на сцената на „Сингълс“ в НДК с руската група в изгнание The OMY, които вече ви представихме тук и с чийто саксофонист Сергей Храмцевич имат съвместен албум заедно с петербургската група Dead Frank, сред чиито оригинални членове е и Фридрих. Буквално преди дни Фридрих се завърна от Варшава, където живеят пък почти всички членове на другата му формация Masque Noir. Добрата новина е, че те са спасили баритон-саксофона му от Минск и на концерта на 29 декември ще можем да го слушаме и с този инструмент. Разговорът ни е за музика. Но не само. В наши дни, на тия географски ширини и музиката придобива неминуемо политическо измерение. А често се оказва и че е казала някои неща, още преди те да са станали факт.

Започваме от моментите на сцената, когато музикантът (дори свирейки сам) изненадва себе си. Има ли ги тези моменти и при теб?

Понякога става нещо такова и то е невъзможно да бъде повторено. Това е краткият момент, когато не знаеш какво свириш, защото музиката те свири, а не ти нея… Много обичам тези моменти и те са неподатливи на повторение.

Солово в София представяш най-често проекта си Ddzied. Разкажи ни за него.

Ddzied произхожда от групата Dead Frank. Мъртвецът Франк обаче не беше Франк Синатра – свирехме джаз-кор и свободна импровизация – смес от пънк, хардкор, грайндкор и джаз… Иначе като персонаж главният ни герой Мъртвецът Франк е личност, за която нищо не знаем. Но именно от него получавахме излъчвания, послания, емисии от „другата страна“. Той не беше реална личност, а по-скоро обобщен образ от различни хора, преминали в отвъдното в тези странни дни… Иначе Ddzied („дзед“ – „дядо“ на беларуски) беше сценичното име на басиста и основател на Dead Frank (Данила Плащев). Той беше автор на всички песни в групата и когато свиря тази музика сам днес, винаги използвам името Ddzied на сцената – в негова чест.

Искаш да кажеш, че музиката на триото Dead Frank днес живее под различни форми в различни страни и се свири от различни негови членове?

Аз напуснах още през 2014 г., когато се завърнах от Санкт Петербург в Минск. Dead Frank си беше петербургска група. Свирихме заедно от 2010 до 2014 г., а после те продължиха с друг саксофонист. Понастоящем въобще не свирят, защото много лоши неща сполетяха басиста ни – наркотици, затвор, все тъжни работи. Дори не знам къде е в момента, така че може би единствено аз продължавам да свиря тази музика днес.

А какви са основните ти търсения като музикант?

Две неща ме привличат най-много – свободната импровизация и джаз-корът – тоест, смесицата между различни алтернативни форми в джаза. Преди годините в Петербург с Dead Frank имах точно такава група в Минск – Kusudama, където свирехме джаз-кор и мат-кор – много плътна, наситена и концентрирана музика. Kusudama просъществува до 2011 г., когато се установих в Санкт Петербург.

Впечатлен съм от количеството интересни албуми в тези жанрове, в които лично ти участваш. Едновременно с това знаем, че въпреки огромния брой самобитни групи и музиканти в страната (въобще през последните три десетилетия, а и преди това – по съветско време), в беларуския радиоефир рядко може да се чуе музика като вашата…

По радиостанциите в Беларус въобще не може да се чуе каквато и да било интересна музика – само руски поп и архаичен рок (20 години едни и същи, напълно глупави, песни всеки ден). Но едновременно с това винаги сме имали велики музиканти като Лявон Вольский, като групата „Улiс“ и други, които са на много високо ниво… Иван Кирчук и триото „Троица“ например. С Kusudama също се опитахме да излезем да голяма сцена, но беше трудно, защото музиката ни беше доста специфична. Извън Беларус стигнахме само до Русия – свирихме на фестивалите „Пустые холмы“ и SKIF (фестивала, посветен на паметта и делото на знаковия руски авангардист Сергей Курьохин). Два пъти съм свирил на SKIF – разбира се, не на главната сцена, защото за Беларус винаги е втората сцена, хаха. Първия път свирехме доста хаотична музика, дори не мога да си спомня какво…

Но от днешна гледна точка кое ти е по-близко – свободната импровизация без предварителна подготовка или свиренето на композирани вече пиеси (примерно от репертоара на Dead Frank)?

Най-добре е, когато е микс между двете. Защото единствено смесването им може да създаде динамиката от хаоса към структурираната музика и обратно. А и тази форма дава повече на слушателя, тъй като изцяло хаотичната музика, да го кажем честно, е по-интересна за свирене, отколкото за слушане. Тя доставя удоволствие повече на свирещия, отколкото на публиката. А аз се опитвам да мисля и за слушателите… Не да се ръководя от техните желания, да уточним – в крайна сметка свиря каквото на мен ми харесва. Но се опитвам да създавам тази динамика между шумната музика и тишината, между хаоса и подредеността…

Разкажи ни за обстоятелствата, довели те в България.

Със съпругата ми напуснахме Беларус, защото след големите антиправителствени протести в края на 2020 г. последваха репресии. Ние участвахме в тези протести и след това неведнъж станахме свидетели на това как хора са били заснемани и издирвани… и съответно попадаха в ареста… Беше просто въпрос на време и ние да бъдем разпознати на тези кадри от охранителните камери – просто имахме късмета, че тези машини работят бавно. Така че жена ми веднага започна да подготвя преместването ни. Нейната работа е дистанционна и тя подготви всичко, поради което преместването не беше сложно за нас… Някои нямаха нашия късмет – имали са само 10 минути да вземат най-необходимото (пари, паспорти и т.н.) и да бягат към границата дори без виза. Ние се подготвихме малко по-отрано. Тя дойде в София в началото на 2022 г., а аз – малко по-късно, точно три дни след започването на войната в Украйна… Ако ме бяха разпознали като участник в протестите и хванали, щяха да ме затворят като престъпник… А протестът беше мирен – с барабанен самба оркестър и брас секция, където свирех и аз. Властите обаче го потушиха с бой…

Чуваш се с твои приятели, които са останали в Беларус. Какви са основните настроения в момента? Как се отразява войната в Украйна на всекидневния живот на хората в Минск?

Повечето от хората в Беларус са против тази война. И хората, останали в Беларус, живеят в страшна депресия. Просто оцеляват ден за ден и целият културен живот сякаш е спрял… Много културни и концертни пространства затвориха. Властите ги затвориха, по-точно казано. Сред тях и знакови места като Културния хъб „ОК16“, където се провеждаха много изложби, концерти и всякакви ъндърграунд събития…

По празниците беше за два концерта във Варшава, където понастоящем пребивава част от другата ти група от Минск – Masque Noir. Предполагам, че историите на отделните членове на групата са сходни с твоята…

Да, от петима музиканти трима са вече във Варшава, аз съм в София и само клавиристът ни, който свири на модуларни синтезатори, остана в Минск. Така че във Варшава свирихме като квартет. Имахме два концерта в рамките на една вечер, но вторият беше само 15-минутен… Но да отговоря на въпроса ти: китаристът на групата се евакуира с жена си и 2-годишната си дъщеря още преди две години и сега живеят в завзето пространство тип „скуот“. Барабанистът и приятелката му са сред първите избягали. Приятелката му е художничка и беше задържана – арестувана за две седмици само заради участието си в пърформанс срещу властта. След това тежко преживяване те имаха сериозна причина да напуснат Беларус… А ако говорим за задържаните артисти и участници в протести, можем да кажем, че нещата дори се усилват – попадналите в затвора нямат никакви нормални човешки условия и са подложени на постоянно полицейско насилие. Много, много хора, участвали в протестите, днес са задържани. И е важно да уточним, че в началото това си бяха протести срещу властта, но след като бяха смазани, следващите протести бяха основно срещу бруталното отношение и полицейското насилие срещу хората… След излизането си от затвора, мнозина бяха в много тежко състояние и имаха нужда от болнично лечение за повече от седмица. И това даде импулс за нови големи протести. Следващите няколко месеца хората излизаха на улицата всяка седмица, протестирайки срещу насилието. Бяха мирни протести, вторият голям протест беше като карнавал. Хората се оглеждаха и виждаха колко много други хора са на улицата. Всичко изглеждаше красиво, по улиците бяха излезли най-добрите хора на тази страна. Протестиращите се почувстваха вдъхновени и всичко се превърна в пърформанс.

Но много от тези хора вече не живеят в Беларус…

Когато започнаха протестите, хората си помислиха, че това е достатъчно. Но не беше, защото живеем в много тежка диктатура с много брутална политика: за властта ние сме нищо. Ние не биехме полицията в крайна сметка, но полицията биеше нас. И затова сме тук днес, а не там…

Последният издаден албум на Masque Noir се нарича „Война“ и след птичите песни в ранна утрин, за които се разказва в първата песен, следва композиция, озаглавена „Снарядите изгориха града“. Какво можеш да ни разкажеш за този албум?

Записван е по-рано. Но стана така, че всичко, което сме включили в него, тази година се превърна, за жалост, в реалност. Затова и го публикувах най-накрая през 2022 г.

Имате ли планове да свирите отново с Masque Noir, след като отново се събрахте?

Да, напролет. Ще тръгнем от Полша и накрая ще стигнем до Сърбия и до България.

Концертът на проекта на Фридрих Самотни и Владимир Влаев е в About Last Night на улица „Цар Иван Шишман“ 24, който е и закриващото събитие за „Аларма Пънк Джаз 2022“, ще се състои в три части – Hypochondriac Resonators (Владимир Влаев соло), Ddzied (Фридрих Самотни соло) и дуо-пърформанс на двамата музиканти. Вратите отварят точно в 20 часа на 29 декември, а началото е в 20.30. Билети на символични цени има в системата на EpayGo и на касите на EasyPay, както и на входа, ако има останали, тъй като капацитетът на мястото е не повече от 60 души.

Цветан Цветанов
27.12.2022

Свързани статии