Начало Галерия „Август в изкуството“ се завръща във Варна
Галерия

„Август в изкуството“ се завръща във Варна

Портал Култура
18.06.2023
3358

От 22 юни до 2 август близо 90 художници от 8 страни ще представят свои творби в Градската художествена галерия на Варна и в още 9 галерии в морския град. „Август в изкуството“ преминава под мотото Истина и симулация, куратор е Румен Серафимов

На 22 юни в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, ще бъде началото на дългоочакваното десето юбилейно издание на „Август в изкуството“. Фестивалът на визуалните изкуства е създаден като концепция и реализиран за първи път през 2000 г. във Варна. От първото си издание той обединява галерии и културни пространства в града, за да даде сцена на съвременното изкуство. Десетото юбилейно издание се провежда благодарение на финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. В него е предвидено да участват 88 утвърдени български художници от различни поколения и чуждестранни автори от Германия, Франция, Нидерландия, САЩ, Сърбия, Румъния, Турция.

В Градската художествена галерия, която е партньор в проекта, ще бъде открита мащабна ретроспективна изложба на Милко Божков – живопис, графика и рисунка. В предишни издания в същия формат са представяни Жорж Папазов, Генко Генков, Меркадо, Ванко Урумов. В Градската художествена галерия ще бъде разположена фестивалната експозиция на 68 художници с произведения: живопис, скулптура, художествени обекти, фотография, инсталации, видеоарт и концептуално изкуство.

Изложби ще има в още 9 галерии – в „Ателие Георги Велчев“ към Художествения музей „Георги Велчев“ (филиал на ГХГ-Варна), Галерия 8, галериите G Art Meeting, „ЮКА“, „Тереза Зиковска“, „САБ“, „Папийон“, „Ларго“, Пространство за култура ReBonkers. Освен изложбите в програмата на фестивала са включени дискусия с участниците, представяния на тема „Животът на „Август в изкуството“ с участието на куратори на фестивала, ще се проведе и традиционният кратък „Музикален салон.

Десетото издание на „Август в изкуството“ ще протече под мотото Истина и симулация. Слоганите на предишните издания бяха: Конфликти/Диалози 2002, Пътища/Енигми 2004, Природно/Човешко 2006, Локално/Глобално 2008, Голямата вълна 2010, Илюзии и модели 2012, Класично/Съвременно 2014. Публикуваме текста на куратора.

ИСТИНА И СИМУЛАЦИЯ

Истината винаги е била сред най-висшите човешки ценности. Всички големи умове, духовни учители, философи, учени и творци са жадували да я открият, дефинират и осветят. Пътищата за това са много − дали чрез Будисткия златен осемстепенен път на спасението, или чрез Платоновите „идеи“ и „форми на доброто“; дали чрез Декартовото съмнение във всичко, или чрез Хегеловия „абсолютен дух“; дали чрез Ницшеанското отричане на божественото, или чрез християнските нравствени постулати за любовта и още много − великата цел е истината.

Всяка философска и религиозна система е съграждана в търсене на някаква всеобща, универсална  истина, която да изведе човешкото общество от бездната на примитивното съществуване към висшите и светли върхове на цивилизованото и културно битие. Във всички тези системи и учения, в неизбродното теоретично и етическо осмисляне на света и земния живот се открояват няколко основополагащи понятия: истината, справедливостта, свободата, красотата и любовта. През тези ценности минава пътят за спасението на душата, изясняването на смисъла на живота, избавлението от страха за смъртта на човека − теми, които по различен начин, чрез вярата или чрез научното познание, са основният онтологичен център на всяка философия и религия.

Разбира се, истината преминава и се оцветява през субективното съзнание на мъдреците, които я търсят и формулират. Неизбежно е, абсолютната истина е непостижима. И все пак, постиженията на човешкото познание, на хилядолетния битиен опит и на духовното творчество са открили основните аспекти на същностните, фундаменталните истини. Въпросът е дали ги разпознаваме, дали ги осъзнаваме и дали имаме силата да ги приемем и следваме в житейския и в творческия си път. Защото винаги в света се е явявала и неизбежната противоположност на истината, тъй като всяко явление има своя антипод. Походът на лъжата е грандиозен, неспирен и неудържим. Тя се промъква и настанява навсякъде − в историческите летописи и извори, в религиозните доктрини и църковните институции, в митологичните епоси, в идеологическите учения, в политическите движения и битки, в коварната пропаганда, във вездесъщия търговски и финансов свят и присъщия му манталитет, в жестоката борба за власт, в тайните служби и репресивния апарат, в правосъдието и чиновничеството, във войната и военщината, в национализма и глобализма, във фанатизма и тероризма, в необразованите маси, в безкрайното пространство на електронните медии и социални мрежи, в могъщите технологии, в човешките отношения. Лъжата, заблудата, симулацията, спекулацията, манипулацията като разновидности на едно и също зло са изобретателни и неуморими, те проникват в умовете, опорочават мислите, ерозират морала, превземат хората и обществата. Трагичен е вечният конфликт между истината и лъжата като еманация на доброто и злото. Всеки избира сам според природата и интелекта си, според познанието и волята си.

Тази драматична дихотомия живее и в света на изкуството. Като духовната трансформация на битието и живота, като висококултурното човешко творение, изкуството въплъщава в себе си във висша степен красотата, мъдростта и хармонията. Подобно на истината то извежда човешкото съзнание от дълбините на биологичното и материалното битие, в което е здраво заключено, и го издига в друга, духовна зона, където го спасява, облагородява и одухотворява. Само в доброто изкуство са постигнати онази най-висша категория и онова мечтано състояние, наречени „хармония“, която културните хора неистово, но безуспешно търсят в реалния живот и общество. Там хармонията е непостижима (според Арнолд Тойнби). Големите творци във всички времена обаче са я намерили и въплътили в своето изкуство. Хармонията включва в себе си всички онези важни ценности, за които стана дума − и красотата, и мъдростта, и любовта, и свободата, и истината. Като израз на сложните и безкрайно богати пориви на душата, изкуството се оказва най-близо до истината, защото според философите душата винаги се стреми към истината.

Съвременната култура от втората половина на ХХ век досега се е превърнала в култура на зрелището, на развлечението и забавлението, и този феномен задълбочено е изследван от Марио Варгас Льоса в книгата му „Цивилизация на зрелището“. Упадъкът на естетическия вкус се наблюдава във всички културни сфери. Търсенето на нов език и форма в изкуството вече не се стреми към високи духовни нива в изразяването, а се съобразява преди всичко с елементарното ментално и културно равнище на широката публика и естествено с вездесъщата финансова печалба. Медиите и електронните социални мрежи умело манипулират информацията, преиначават истината и със своите средства и цели представят слаби и неестетични произведения като важни и значими събития, както и обратното. Цялата съвременна социокултурна ситуация е тотално симулативна и Жан Бодриар блестящо е анализирал и дефинирал това явление в труда си „Симулакрум и симулация“. Свещената, спасителната истина е изгубена или умишлено скрита в интересите, конфликтите, амбициите и суетата на артисти, политици, властници и търговци. Много хора на изкуството повтарят като мантра модната фраза „Много се забавлявах“. Сякаш най-важното в творчеството е забавлението, а не талантливо и оригинално поднесените идеи, изразителните и ярки образи, силните и въздействащи чувства, въодушевяващите истории, хуманните и благородни състояния, дълбоките и универсални смисли, етическите истини, естетическата радост и духовното просветление. Тези неща май са забравени. Деградацията на високия вкус, на обществената и индивидуалната култура, развращаването и опорочаването на цивилизованите нрави и на висшите естетически и етически ценности са очевидни и смайващи.

Симулацията е намерила благодатна среда в тази ситуация и не е пощадила изкуството. В съвременния визуален маниеризъм, в „широкия и изкусен еклектизъм“ (според Робърт Хюз), в преситената с виртуална реалност и с всякакви визуални спекулации образна среда, се срещат безброй артистични интерпретации, показващи ментална и пластическа инфантилност, повърхностна и несериозна игра с образността, обърканост, празнота и безсмислие. Симулациите са изместили и заместили дълбоките творчески прозрения, значимите и оригинални идеи, изразителния и новаторски език.

И все пак, във високите образци на съвременното визуално изразяване се откриват естетическите истини, внушаващи мечтаната и спасителна хармония. В тях се срещат поетически и пластически светове, градени с интелект и страст. В тях живеят безусловна култура, умна концептуалност и безспорни артистични достойнства. В тях се усеща така необходимото преоткриване на духовните същности и основания в креативното мислене на днешното време.

Точно такива артисти и творби се стреми да представя фестивалът на визуалните изкуства „Август в изкуството“ от създаването си през 2000 г. до днес в своите 10 издания. Юбилейното десето издание през 2023 г. носи слогана „Истина и симулация“.

Румен Серафимов
куратор на „Август в изкуството“ 2023

Портал Култура
18.06.2023

Свързани статии

Още от автора