Най-известната опера на Чилеа може да се гледа на 12 януари, събота, от 20 часа в Cinema City в София, повторението е на 23 януари от 19 часа.
„Адриана Лекуврьор“ от Франческо Чилеа беше избраното заглавие от ръководството на Метрополитън опера за новогодишната нощ – по традиция на 31 декември изкушените оперомани винаги могат да се насладят на премиера. За познавачите този избор беше истинско празнично меню, придружено с фойерверки: творбата – рядко поставяна, артистите – мечтан екип!
Най-известната опера на Чилеа, премиерата на която е през 1902 г. в Театро Лирико в Милано, е посветена на прочутата френска актриса Адриана Лекуврьор, живяла в началото на XVIII век един недълъг, но наситен с драматични обрати живот. Описан от Йожен Скриб, той е идеалната основа за опера – с любовни и политически интриги, които довеждат до трагичен финал.
За разлика от веристите, от Пучини и Маскани, Чилеа не се изкушава от модерния за времето си реализъм, предпочита лириката пред експресивността, а в партитурата му преобладават пастелните краски в оркестъра и елегантната мелодичност в солистичните партии.
И именно солистите са най-важни тук. Метрополитън опера превръща „Адриана Лекуврьор“ в събитието на сезона, избирайки каймака сред звездите на световната оперна сцена: Анна Нетребко е в ролята на Адриана, тенорът Пьотр Бечала е нейният любим граф Маурицио Саксонски, а мецосопранът Анита Рачвелишвили пресъздава за пореден път властната съперница на Нетребко (в началото на сезона те бяха Аида и Амнерис) – тя е принцеса ди Буйон, страстно влюбена в графа и готова на всичко, дори на убийство, за да си отмъсти.
Критиците са във възторг. Според всички очаквания, Анна Нетребко е възможно най-добрият избор за ролята на страстната актриса – самата тя е личност, следена отблизо от медиите, а изключителното съчетание от гласови и актьорски качества я превръщат в примадона на примадоните, едва ли някой би оспорвал това. Анита Рачвелишвили, от друга страна, зашеметява зрителите с дълбочината и сценичното присъствие – младата грузинска е убедителна до степен да накара критиците да признаят, че репликата ѝ „Останете!“ в трето действие е приковала на място не само граф Маурицио, но и зрителите в залата. Самият Маурицио е аристократичен флиртаджия и за елегантния поляк Пьотр Бечала това превъплъщение не е трудно. Предизвикателството за него е единствено да съумее да бъде на нивото на дамите.
Новата постановка на сър Дейвид МакВикар, копродукция с големите оперни театри във Виена, Лондон, Барселона, Сан Франциско и Париж, замени предишната, с която е открит сезон 1968/1969, с Рената Тебалди в главната роля. Идеята на режисьора е зрителите да гледат театър в театъра – във всяко действие гледната точка към гримьорните, сцената и задкулисието на Комеди Франсез от 1730 г. е различна. Колорит добавят пищните костюми в стил рококо.
Стилно присъствие в постановката има и оркестърът на Мет, умело дирижиран от Джанандреа Нозеда – ръководителя на Националния симфоничен оркестър във Вашингтон, но също и италиански маестро със завидна биография на оперната сцена. На него се дължи цялостното филигранно звучене на новия спектакъл.
Излъчванията от Метрополитън опера се случват благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.
