0
480

Аз съм нещо като радио тунер

Макото Кавабата

С лидера на японската психеделик рок формация Acid Mothers Temple & The Melting Paraiso U.F.O., която ще изнесе първия си концерт в България на 26 септември, разговаря Цветан Цветанов.

Последните 12 месеца се оказаха изключително японски за радио фестивала „Аларма Пънк Джаз“ на БНР – гостуваха краут-рок легендата Дамо Сузуки, хипер-сериалистът Тацуру Араи, импровизационното музикално-танцово дуо Йошио Мачида/Майко Дате (а вече се говори сериозно, че добрият приятел на Джон Зорн и Макото Кавабата – барабанистът Тацуя Йошида, създател на Ruins и Korekyojinn, също ще дойде в края на ноември).

Acid Mothers Temple & The Melting Paraiso U.F.O. увенчават тази серия с един дълго подготвян концерт, който ще изстреля публиката в експлозия от цветове и звуци направо в открития Космос. И не, това не е клише – за всички, които помнят с носталгия концерта на Ozric Tentacles (организиран от Wrong Fest), този на Oresund Space Collective (организиран от „Аларма“) и честите гостувания на Korai Orom преди малко повече от десетилетие, концертът на Acid Mothers Temple на 26 септември в B-Side на клуб *Mixtape 5* навярно е събитието за есенна София.

Колективът Acid Mothers Temple има в дискографията си няколко десетки албума в различни конфигурации (в това число съвместни записи с австралийско-френско-британските класици на прогресив-рока Gong, с пънкарките от Afrirampo и с немските краут-рокери Guru Guru). Той идва в състав Макото Кавабата (китарa, глас, синтове), Хироши Хагаши (синтезатори, арфа), Мицуко Табата (китари, китарни синтове), Такаши Учида-Wolf (бас) и Сатоши Сакамото (барабани). На сцената в 21 часа преди тях ще излязат Mental Architects, които тази година издадоха едни от безспорните върхове на българския инструментален рок – албума Ascend. А ние разговаряхме с Макото Кавабата по телефона малко преди концерта.

Нека да започнем от изказването ви, че не вие сте създател на собствената си музика…

Aз съм нещо като радио тунер. Звуците идват отнякъде… Опитвам се да ги уловя от своя космос и след това да ги изсвиря на хората. Това е всичко…

Какво е за вас значението на родния ви град Осака, за който знаем, че е един от световните центрове на авангардната музика през последния четвърт век?

Роден съм и съм израснал в Осака. Там започнах да се занимавам с музика през 1978 г. Това бяха времена на нови вълни в музиката там – нойз, пост-пънк и това, което хората днес наричат „джапанойз“ (japanoise), то се роди и разви именно в Осака. Аз самият съм от същото време, но моята музика някак си не пасваше точно на тази сцена. Всъщност, май никога не съм бил част от сцената нито на Осака, нито от японската в по-широк контекст, така че може би на зная достатъчно… Разбира се, познавам хора от сцената в Осака. Сред тях имам и приятели. Днес дори свиря с някои от тях, но през 80-те и 90-те с много от тях не се и познавахме. През годините съм свирил и с музиканти от кръга на Boredoms (легендарна нойз-рок формация от Осака, чийто вокалист Яматака Ай е познат и като фронтмен на Naked City на Джон Зорн – б.р.), но в последно време позагубихме връзка, защото избрахме различни пътища. Май винаги съм бил аутсайдер на тази сцена.

Имате безброй албуми с Acid Mothers Temple и поне още толкова, издадени под собственото ви име. Подхождате ли по различен начин в двата случая?

Acid Mothers са повече нещо като забавление за мен. Забавление, което да прави хората щастливи. Соловата ми музика пък я правя повече за себе си. Разбира се, и когато свиря соловата си музика, също се опитвам да направя хората щастливи, но Acid Mothers е по-голямото шоу, нещо като… рокендрол. Собствената ми музика пък е по-задушевна. Корените и на двете неща са едни и същи, само начинът е различен.

Когато се запознахме виртуално това лято, вие бяхте на друго турне – дуо с Пика (или Пикачу, или Хигаши Минеко по паспорт), барабанистката на дуото Afrirampo. Разкажете ни за този творчески проект, който заема важна част от биографията и на двама ви.

Чудесно беше това турне. Винаги ми е било много интересно да свиря с Пика. Когато я срещнах за първи път преди около 15 години, тя беше още тийнейджърка, тъкмо беше създала групата си Afrirampo. Отидох на техен концерт и изпаднах в голям шок. И разбира се, веднага я заговорих, и оттогава имаме много силно музикално партньорство. Първото нещо, което направихме заедно, е албумът, в който свирим и двете групи – под името Acid Mothers Afrirampo. По-късно Пика предложи да пробваме да свирим и като дуо (за китара и барабани). Много добре ни се получи и решихме да запазим този съюз през годините – срещата на различни полове, различни поколения, различни музикални корени – и всичко това само в едно дуо. Интересно се получи тогава и продължава да е интересно. В последния лайв албум на Acid Mothers Temple (Astro Infinity Discothеque) тя е специален гост. Записът е от декември 2016 г. в Нагоя, от последния концерт в съвместното ни турне тогава. Записвам всичко обикновено. И този концерт ми хареса и го издадох под името Acid Mothers Temple с участието на Пика… Ние всъщност не сме точно група като група, а по-скоро колектив от съмишленици. Нямаме официални членове, което означава, че всеки е добре дошъл да се присъедини към нас.

Друго ваше важно творческо сътрудничество през годините е с Дамо Сузуки. Когато беше в София преди няколко месеца, той призна, че съвсем е загубил бройката колко пъти сте излизали заедно на сцената.

Да, много добри приятели сме с него. Понякога дори решаваме да свирим заедно… 24 часа преди самия концерт. Понякога по време на турне Дамо ми изпраща имейл, или пък аз на него с въпроса „Къде си в момента?“. И ако се окаже, че сме достатъчно близо, в съседни градове, и че двамата имаме свободен ден, винаги решаваме да свирим заедно – независимо дали ще е на фестивал, или на някое по-неофициално събитие, независимо дали ще е Лондон, или в Япония. В много страни, в много градове сме излизали пред публика заедно, и то не само като Acid Mothers Temple + Дамо, а понякога само аз, той и местни музиканти.

Ако се върнем към първите години на Acid Mothers Temple в средата на 90-те – кое е същото и кое е различното днес, през 2017?

Музиката ни си е същата. Различното е, че вече не живеем на едно място всички музиканти от Acid Mothers Temple. Всеки от нас си има своя личен живот. И всеки уважава личния живот на останалите. Вече нямаме нужда да живеем заедно като едно време, дори понякога няма нужда и да се виждаме много често и това не е в ущърб на музиката ни. Музикалната ни връзка е много силна, а и следваме една и съща концепция с музиката си още от първите години, та чак до днес.

Няколко думи за безкрайната ви дискография, защото едва ли има човек, който може да преброи всичките ви издания.

Имаме толкова много и разноформатни издания, защото така и не ни издаде голям лейбъл. Когато имаш голям лейбъл зад гърба си, това означава добра дистрибуция по целия свят. Но понеже ние не работим по този начин, а музиката ни трябва да стига до хората, независимо къде живеят, ние издаваме толкова албуми, колкото страни има по света – на всяка страна трябва да се пада поне по един албум.

На какви места предпочитате да свирите и кое е най-важното, когато излизате някъде за първи път?

Не ме вълнува много на какво място представяме музиката си – може да е някой наистина малък ъндърграунд клуб, а може да е и огромен фестивал на открито. Ако хората изпитват радост, потапяйки се в музиката ни, за нас това е достатъчно. Добрият тон инженер за нас е важен, но нямам предвид той да е добър само технически – имам предвид той да се постарае да разбере музиката ни и накрая сякаш да свирим заедно с него. Понякога водим големи битки с глупави саунд инженери. Не ме интересува дали човекът е опитен, или съвсем млад, важното е да подхожда с разбиране, защото това е съвместна работа… Разбира се, аз винаги изпращам инструкции какъв трябва да се направи миксът на сцената… Например, към публиката моята китара трябва да звучи най-силно и отчетливо. Но много тон инженери изкарват баса и барабаните на преден план. И тогава ми се налага да обяснявам, че ние сме класическа психеделик група, а не реге- или попбанда.

И накрая: да се върнем към концепцията ви за радио тунера и звуците от Космоса – какво е радиото за вас?

Музиката по радиото, дори и гласовете ни, са навсякъде едновременно. Слушателят трябва „да се настрои“ и да ги улови. Радиото е чудо за мен. Нещо като невидима мрежа, в която всички ние сме включени. Свят, в който пребиваваме заедно.