Роден съм в Ленинград и съм музикант и поет. По професия – видеодизайнер. С жена ми напуснахме Русия през 2015 г. Последните три години живеем в България. Преди това – в Чехия и Германия. Ето моя канал в Ютюб.

Аз съм руснак

Здравейте всички, аз съм от Русия. Не ме засипвайте веднага с ругатни. Както се казва – човек не избира родителите си. Както и родното място. Аз също не съм имал избор. Родил съм се там, където съм се родил. Моята Родина е Русия. Сори.

Това, което сега се случва с Украйна, това, което сега се случва в тази страна – е болезнено. Мисля, че сега всеки здравомислещ човек разбира, че руската агресия всъщност е борба на злото с доброто. Това е нападение на злото срещу доброто. Това е унищожаване на цяла страна и нация. Това е геноцид!

Руската култура

Тук започват да възникват някои спорове. За руската култура например. Вече побягнаха струйки руски въздух по тромбоните и саксофоните на музикантите. Вече ги записват с ноти. Вече са напечатани на афиши – не пипайте руската култура. Дет’ се вика – войната си е война, а руската култура е нещо отделно. И тук не бива да се бърка Достоевски с орките. Знаете ли какво? Нищо. Нищо не е дала руската култура на света. НИЩО. За час тя се превърна в нула. Зилч.

От руската култура сега се отказват не поради русофобия или нещо подобно. Не защото искат да му го върнат на Путин. А защото руската култура е пълна нула, що се отнася до възпитанието на човека. Вече всички хора по целия свят разбраха, че именно руската култура е култивирала в своята собствена страна един обезумял фашизъм. И същата руска култура не е направила нищо, за да го предотврати.

Даже още повече. Руската култура е способствала всичко това. С всички свои разкази, поеми, романи, филми, руската култура е възпитавала превъзходство. Превъзходство на някаква раса „Русские“ над всички останали. Един вид… Руската цивилизация е нашият собствен път, загадъчната руска душа и бла-бла-бла.

Не, тук няма, няма нито загадки, нито особен път, нито народ-богоносец. Руският войник се е превърнал в крадец, насилник и убиец. И не просто така – сам по себе си. А именно с помощта на „руската култура“.

Руският войник се е превърнал в орк. Затова не се чудете, че тази предградийна култура я изхвърлят от библиотеките. Не се чудете. Руската култура много ясно показа своята несъстоятелност и токсичност във възпитанието на личността.

Руската православна църква

Също пълен провал. Пълен и необратим. Какво трябваше да направи тя още в първия ден на войната? А бе… Тя трябваше да вдигне тревога, да забие всичките си камбани, да закрещи от всички площади и да призове всички свои прихожани да излязат на улиците на своите села и градове с един единен призив: „Спрете убийствата“! Спрете войната! Води се война! Ние нарушаваме една от Божиите заповеди – НЕ УБИВАЙ! Престанете да нарушавате тази Христова заповед!

Е, РПЦ и преди не се славеше с голям ум. Поощрявайки хората да нарушават заповедта Христова – не си прави кумир. Това по повод на Путин. Това по повод на Крим. Още тогава беше ясно всичко за РПЦ.

НО! Да се благославят убийства и изнасилвания – това беше за мен нов шок.

Руската православна църква нищо не противопостави на руската култура и също възпита вместо руски войник – крадец, насилник и убиец.

Офицерите

В Русия съществуват множество съюзи. Човек може да се обърка в названията им. „Съюз на офицерите в Русия“. „Съюз на ветераните от боевите действия“, „Съюз на ветераните афганци“, „Съюз на всякакви там Вимпели и групи АЛФА“ и бла-бла-бла. Пълно е със съюзи от всякакви. Бойни, негодни и честни. Ключовата дума тук е „честни“. Офицери.

Е и??? Къде са всички тези офицери? Къде са всички тези випускници на елитните офицерски училища? Нахимовци, Суворовци и бла-бла-бла. Къде е нашият армейски елит? Къде е нашата сол на земята, бялата кост, синята кръв. Къде е?

Още в първия ден на войната. Е хайде. Да не е в първия. Във втория, в третия. Къде бяха те? След Буча и всемирното публикуване на тези военни престъпления – те къде бяха?

Офицерите. Те трябваше да отидат при Кремъл – направо под стените. Да се строят като на парад и да си скъсат пагоните и всички ордени и медали с крясък – НИЕ НЕ ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ НИЩО ОБЩО С ТАЗИ „АРМИЯ“. И да захвърлят всичко това в мавзолея. Да проявят воля, да покажат сила на духа, да подчертаят своето отношение към елита на войската. Да поискат оставката на върховния главнокомандващ и да изискат военен трибунал над всички военнопрестъпници. Трябваше да се отграничат от всичко, което в сегашния свят се нарича Руска армия.

Сегашният руски офицер е нищо. Фикция. Там няма нито чест, нито доблест, нито вярност към народа, нито вярност към професията. Той е просто узаконен мародер, насилник и убиец – само с по-висок ранг.

Образование

Путинският режим вече е на 22 години. Точно на толкова, на колкото са момчетата, които сега крадат, насилват и убиват в Украйна. И тук можем да сложим чертата под руското образование. Кой възпита тези момчета? Кой ги направи такива? Руската култура? Руската религия? Руските офицери? Или руското образование… Наследник на най-доброто в света съветско образование.

Кой възпита от тези бивши деца – крадци, насилници и убийци?

Какво въобще правихте там вие, руските учители, всичките тези 22 години, та след пребиваването на децата при вас – пуснахте в света пълноценни убийци и насилници? Разбирам, че не ви е било до това. Вие трябваше да обезпечите присъствие и гласуване за една-единствена партия. Но това беше веднъж на 4–6 години. А през цялото останало време с какво се занимавахте? Как възпитавахте тези деца? Децата, които ви довериха доверчивите родители. И вие ги превърнахте тези деца в крадци, насилници и убийци. На какво ги научихте вие тези деца? На съвест? На милосърдие? На съчувствие?

Не, не и пак НЕ! Именно вие ги научихте на това, което вършат в Украйна. Това е точно ваша заслуга, като педагози. Буча – това е следствие от вашите уроци.

…

И така е навсякъде. Където и да бутнеш – навсякъде е гнойник. Където и да натиснеш – гнило.

Има култура, но тя е безполезна.

Има религия, но тя е несъстоятелна.

Има армия и офицери, но няма чест.

Има учители, но те не учат да се цени човешкия живот.

…

Знаете ли какво? Сега ми е болно. Болно ми е. По много начини ми е болно.

Болно ми е да гледам какво прави в Украйна моята страна. Как я руши и изтерзава. Как моята страна убива украинци. Болно ми е да гледам страданията на украинците.

Болно ми е да гледам потоците бежанци. Много ми е болно да гледам как хората захвърлят всичко и бягат, бягат, бягат. Не за да търсят по-добър живот, а за да оживеят. ДА ОЖИВЕЯТ!

Болно ми е да гледам собствената ми жена. Която е прекарала детството си в Николаев. Която сега не спи, а само придремва. Която сега напрегнато следи новините, сверявайки ги с картата на родния си град. Която живее в новините за обстрелите на Николаев. ЖИВЕЕ! В това.

Болно ми е да осъзная, че всичко това върши именно моята страна. Моята Родина. Моята Родина се е превърнала в световен гнойник. В изчадие адово. В световно зло. С нищо неприкрито зло.

Болно ми е да гледам руската телевизия и да виждам, как прилични някога хора са станали съучастници на това зло. Как по всички федерални канали съвсем насериозно разсъждават къде да стрелнат ядрена ракетка. Смеейки се и приписквайки. Разсъждават дали си струва да унищожат Варшава, Лондон или Ню Йорк. Сякаш опивайки се от собствената си глупост и от собствената си безнаказаност. Сякаш опивайки се от усещането за собственото си безсмъртие. Наивно разчитайки, че всички ще умрат, само не и те…

Не знам какво още да ви кажа. Аз съм руснак. И се уморих от това.

Уморих се от собствената си страна. Уморих се от нейното вечно преследване на доминацията. Уморих се от нейното величие. Уморих се от безполезността ѝ, от ниското ѝ битово ниво, от нейната дремливост и безпътица.

Уморих се от вечните ѝ стремежи да изпревари някого, на някого да му даде да се разбере, да разбомби някого.

Аз съм руснак. И се уморих.

Знам само едно. Този гнойник върху тялото на планетата трябва да се лекува. Да се премахне хирургически, ако трябва. За да не се появява повече нищо такова. НИКОГА.

* * *

И къде е тук фашизмът?

Вчера говорих с един ватник. С ватниците, ами… Така де. Да видя какво става.

Те разправят – в Украйна има нацизъм, фашизъм и всичко останало…
Аз казвам – фашизъм има в Русия.

А те на мен – и в Европа има фашизъм!

А аз на тях – не, точно в Русия има фашизъм.

А те на мен – НЕ!!! В Европа има фашизъм!!!

Така си спорихме…

Къде е фашизмът…

Докато не ме осени една проста по същността си мисъл. Много проста. По-проста няма накъде.

И им казах следното: „Дайте да проверим къде има фашизъм? Аз ще отида в центъра на своя град, пред кметството с плакат „НЕ НА ФАШИЗМА“. А пък вие отидете в своите градове със същите плакати пред администрациите на своите градове. И да пробваме да постоим там поне 10 минути. Ще запишем видео, а после ще решим, къде има фашизъм…“

Каква врява се вдигна!

Ти какво? Искаш да ни осъдят ли? С какви плакати? При нас с всякакъв плакат прибират и пращат в пандиза. Каквото щеш пиши… Всички ще ни приберат, Миша, и ще ни опаковат. Какво ни предлагаш???

Стоп… Аз не живея в Русия. Мога да изляза с плакат „НЕ НА ФАШИЗМА“ на площада на всеки град във всяка европейска страна. Да напиша тези думи на който и да било език. Никой няма да ме пипне.

В Русия със същия този плакат, написан на който и да е език „НЕ НА ФАШИЗМА“ ще се озова в полицейския участък. Е? И къде сега е фашизмът???

Превод от руски Слава Янакиева

Михаил Ежов е музикант, композитор и аниматор от Санкт Петербург. Живее в България. Преди месец бе привикан от полицията в Бургас заради протестна акция, при която на пилона пред почетното консулство в Бургас на мястото на руския флаг бе издигнато знаме, чието лого се състои от две букви Z, използвани от руската пропаганда във войната срещу Украйна.

Текстът е публикуван в Новый Континент