Акордеонът на Мие Мики открива нови светове

Световно известната изпълнителка от Япония ще изнесе концерт заедно с пианиста Евгени Божанов и квартет „Фрош“ на 12 юни, в рамките на  „Софийски музикални седмици“.

На 59-ото издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе в два концерта участва музикантка, от която се възхищавам от години – японската акордеонистка Мие Мики. Преди няколко години тя отново беше у нас с концерт, събрал няколко столетия музикална история – от Доменико Скарлати до Филип Глас. „Това, което Мие Мики „вади“ от акордеона е извън възможностите на този инструмент“, отбеляза тогава цигуларят Минчо Минчев. „Такова нещо рядко се чува“, добавя той. „Тя е от този род хора, които всичко могат. Мики е точно спонтанен артист, тя не обича всичко да е подредено, изчислено и измерено.“

Минчо Минчев я покани за концерти в Русе и Варна. Тогава тя свири с него, а тази година – с Евгени Божанов и с квартет „Фрош“. През 2012 г., когато чух запис от концерта, не можах да повярвам, че акордеонът може да звучи толкова клавирно. Никак не ме учудиха и заглавията – „Кралицата на акордеона и кралят на цигулката свирят в Русе“. Мечтаех си да видя тази изумителна жена на живо. И ето, че тази година това се случи.

Когато я слушаш, откриваш нов свят. Акордеонът в нейните ръце е нежен, шепнещ, изящен. Чрез изпълненията ѝ откриваш други цветове и измерения в пиесите на Йохан Себастиан Бах и Доменко Скарлати, а пиесите на Астор Пиацола са изискани и много по-елегантни от всички познатите интерпретации. Сигурно затова една от наградите, които Мие Мики получава, е за интерпретациите ѝ на Бах.

„За мен беше голяма изненада, когато миналата година получих наградата „Опус класик“ за записа на „Добре темперирано пиано“ на Йохан Себастиан Бах, а в моя случай „Добре темпериран акордеон“. Имаше и много учудени хора – първо, на акордеон, после, японка свири тази музика. Но аз бях много щастлива и горда от тази награда“, казва Мие Мики. „Обичам да свиря барокова музика, но също обичам да свиря Пиацола, тъй както човек се нуждае и от въздух, и от вода. Колкото до пиесите на Бах и Скарлати, това не са транскрипции. Музиката е съвсем оригинална. Бах е роден през 1685 г., а акордеонът е изобретен през 1827 г., така че той не е могъл да създаде музика за акордеон, но неговата музика няма нужда да се обработва. Взема се в оригинал и се получава това ново звучене.“

Новото звучене беше изумително постигнато, когато Евгени Божанов и Мие Мики си поделиха една от фестивалните вечери. В първата част Божанов изпълни, без да прекъсва, девет сонати от Доменико Скарлати, а във втората Мики подели времето между няколко от най-популярните сонати на Скарлати и прелюдии и фуги на Йохан Себастиан Бах. Преди това акцентът на концерта с квартет „Фрош“ беше Пиацола в съчетание с Шостакович. Мие Мики представи двете лица на великия аржентинец. В петте пиеси за соло акордеон изпъкна френската елегантност, а концертът за пиано, акордеон и струнен квартет Aconcagua ни поведе по добре познатите страстни и стигащи до дъното на душата внушения на Пиацола.

У нас доскоро акордеонът беше по-популярен като инструмент в народната музика, започвам разговора с Мие Мики. А тя бързо ме прекъсва. „Да, знам за това. В Япония той се използва предимно в рок и поп музиката, както и в мултижанровата музика. Той е внесен в Япония инструмент. Имала съм български студенти в моя клас и всички свиреха виртуозно на акордеон различни фолклорни мелодии. Беше много интересно.“

А вие самата опитвали ли сте да свирите българска народна музика?

В произведението „Микрокосмос“ на Бела Барток има български мотиви, това е единственият ми опит с българските ритми.

След като акордеонът не е популярен инструмент в Япония, как стана така, че започнахте да учите акордеон?

Историята е малко дълга. Започнах да свиря на четири години. Когато бях двегодишна, получих като подарък пиано играчка и свирех постоянно на него. Майка ми си помисли, че имам музикална дарба, която може да бъде развита. Само че в семейството на баща ми имаха опит с това, тъй като сестра му искаше да бъде пианистка. Той беше добре запознат с цялата история – конкурсите, състезанията. И каза, че не иска да натоварва дъщеря си с подобни неща, затова склони да уча инструмент, който не се изучава във висше училище, а просто така – за развлечение. Като малко дете не знаех какво представлява акордеонът, каква музика може да се свири на него, но много обичах класическата музика, най-вече Бах и Моцарт.

След като се преместихте в Германия, промени ли се виждането ви за популярността на акордеона?

Ако не е бил – вече мога да кажа, че акордеонът е много популярен, особено в съвременната музика. Самата аз съм дала над седемдесет поръчки за нови произведения на съвременни композитори, които след това съм изпълнявала. Почти на всеки фестивал акордеонът вече присъства. Почти всеки композитор иска да пише музика за акордеон. Досега не съм получила нито един отказ на мое предложение. За пиано композиторите по-често не желаят да пишат, тъй като има много музика за пиано – Бах, Шопен, Бетовен. А за акордеон не е така и затова се съгласяват.

На фестивала в Русе имаше още един акордеонист – българинът Красимир Щерев. Толкова сте различни двамата. Инструментът е един, а разликата в начина на музициране е голяма.

Аз го познавам и ценя високо неговата работа. Да, той свири по съвсем различен начин, но не е необходимо всички акордеонисти да бъдат еднакви. Всеки се развива по своята пътека.

Поръчвали сте творби на различни композитори. Има ли сред тези, които са писали за вас, българи?

Познавам много добре от моето училище Божидар Спасов, който е писал за акордеон. Има много хубави пиеси.

Преподавате във Висшето училище по изкуствата в Есен. Има ли там голям интерес към акордеона?

Имам много добри студенти и тези, които са завършили, вече са професори в най-различни училища по целия свят. Много обичам моята работа и се гордея с нея.

Предишния път, когато бяхте в България, свирихте с Минчо Минчев. Тази година имате концерти с Евгени Божанов.

Минчо Минчев ме доведе във Варна и в Русе. Много съм му благодарна за това. Обичам да свиря с музиканти като Минчо Минчев и Евгени Божанов, който е голяма звезда в момента. Много е вдъхновяващо да бъда заедно с подобни изпълнители и да споделям енергията, която идва от тях.

Свирите Пиацола. Каква е разликата между акордеона и бандонеона?

Те са от една фамилия инструменти. Акордеонът има повече обхват, повече тонове. Много акордеонисти свирят на бандонеон и много лесно се научават, но обратното е трудно.

А баянът?

Той е от същото семейство. Така му казват в Русия. Това е акордеон с копчета. Няма голяма разлика. Състезаваме се заедно по конкурсите.

Като казахте конкурси, има ли задължителни пиеси за акордеон при тях, както е при другите инструменти?

Да, разбира се, има. Те са написани от композитори от цял свят като например сюита от Йошимацу, пиеси от Маки Ишии.

Какво ви предстои?

Обикновено имам повече солови концерти, но често свиря и с различни камерни ансамбли.

На 12 юни 2019 г., в рамките на „Софийски музикални седмици“, Мие Мики, Евгени Божанов и квартет „Фрош“ ще изнесат концерт, който ще повтори програмата от Русе: Хенри Пърсел, „Фантазии“ за четири гласа; Дмитрий Шостакович, Клавирен квинтет в сол минор, опус 57; Астор Пиацола, Пет пиеси за соло акордеон, Концерт за пиано, акордеон и струнен квартет Aconcagua.

Мие Мики е родена на 15 септември 1956 г. Започва да свири на акордеон на 4-годишна възраст. За три години (1981, 1985 и 1986) е поканена да въведе в Китай свиренето на акордеон чрез концерти и майсторски класове. През 1989 г. ѝ е присъдена наградата на Северна Вестфалия за млад изпълнител, с която за първи път се удостоява акордеонист. Като млада изпълнителка тя печели първа награда на Международния конкурс по акордеон в Клингентар, Германия и първа награда на Международния конкурс по акордеон в Анеси, Франция.
Над 70 произведения са ѝ посветили съвременни японски и чужди композитори – Тошио Хосокава, Адриана Хьолски, Ханс-Йоахим Хеспос, Николаус А. Хубер, Тоши Ичиянаги, Маки Ишии и Юджи Такахаши, чиито първи изпълнения тя осъществява ежегодно в концертната поредица „Произведения за акордеон с Мие Мики“ в Касалсхол в Токио.
Има издадени над 30 компактдиска от водещи звукозаписни фирми, сред които Philips, Sony, Denon. Компактдискът ѝ „Мие Мики, акордеон – Й. С.Бах“ получава Академичната награда за запис в Япония (1997), а „Поемахармоника“ – Наградата за CD на Министерството на културата на Япония (2002). Като член на журита тя редовно участва в международни конкурси за акордеон и в германския конкурс „Младежта музицира“. Професор е във Висшето училище Фолкванг в Есен, Германия и в Колежа по изкуства в Синдзян, Китай. Била е солистка на оркестъра на Романска Швейцария, Новата японска филхармония, Симфоничния оркестър на Токио – Ен Ейч Кей, и Белгийския национален оркестър. Работи с диригенти като Сейджи Озава, Хироюки Иваки, Хироши Вакасуги и Шарл Дютоа. Съпруга е на Георг Шенк, преподавател на Евгени Божанов.