0
778

Ако Бог е в изгнание, дали сме свободни?

1
„Съвсем Нов завет”

„Съвсем Нов завет” на Жако ван Дормел – иронията е навсякъде, понякога насмешлива, друг път горчива.

„Съвсем Нов завет” показва колко е тънка понякога границата между комедията и драмата в киното. Но това вероятно се дължи и на черното чувство за хумор, което по един или друг начин съпътства всички филми на Жако ван Дормел. Още с игралния си дебют белгийският режисьор печели доста награди и дава обещаваща заявка за нетрадиционен разказвач. Можем само да съжаляваме, че за 25 години той е заснел едва 5 пълнометражни фантазии, пардон, филми, но първите два („Тото героят” и „Осмият ден”) ще останат завинаги в историята на седмото изкуство като нарицателно за определен тип кино (наследено от „Невероятната съдба на Амели Пулен”), което е заредено с емпатия и делнична магия. С последната си творба Ван Дормел подхваща „библейски” сюжет, прекроява християнската доктрина, предлага житейска философия от нов тип, и въпреки че цинизмът е повече от магията, от екрана към публиката честичко прелитат хумористични и хуманистични откровения.

Според „Съвсем Нов завет” Бог живее в Брюксел и е голям гадняр. Някъде в наши дни 10-годишната му дъщеря решава да се разбунтува и намира таен изход от апартамента-затвор, в който Бог държи семейството си. Малката Еа хаква компютъра на баща си, оставя кротката си търпелива майка да се справя сама, и тръгва по стъпките на брат си Же Зи, който (след разпъването на кръста) присъства в семейството като гипсова фигурка, заредена с практични съвети. Задачата на Еа е да си намери свои апостоли, да създаде с тях съвсем Нов завет, а какво ще стане после, не е ясно. Но няма как да е по-зле от настоящата тирания на Бог, който прекарва времето между храненията, като си играе със съдбите на хората и измисля абсурдни закони, с които да ги тормози…

„Съвсем Нов завет”

Образът на Еа е доста любопитен, като зряло за възрастта си хлапе, като символ на бунта срещу традиционно приетите канони, като източник на надежда за промяна. Не по-малко любопитни са обаче и нейните шестима апостоли, чиито жития изграждат гръбнака на филма. Избрани на случаен принцип от картотеката на Бог, тези мъже и жени са лишени от героичен (или мъченически) ореол, а просто преживяват собствените си кризи и откриват (благодарение на Еа) път за постигане на най-съкровените си желания. Зрителят върви по стъпките на момичето и не знае какво да очаква, което е най-доброто основание да се предадеш на магията на киното. Още повече, че липсата на въображение е последното в което може да бъде упрекнат Жако ван Дормел.

Има някаква показателна градация в персонажите от филмите на белгийския режисьор: мъж, който страда за детството си; друг, който никога няма да порасне; последният смъртен в един свят от безсмъртни („Г-н Никой”); и накрая… Бог. Но придържайки се към авторския стил, независимо колко далече стига във фантасмагорията, всеки път се появява по едно хлапе, което знае по-добре и вярва повече. Детското се противопоставя на (съ)зрялото с онази възможност да възприемеш и другата гледна точка (за която говори Кустурица в „Аризонска мечта”), която възрастните губят, увлечени в (само)съжаление и постепенно избуяваща злоба – към себе си, към другите, към живота изобщо. В „Тото героят” и „Г-н Никой” това е един и същи човек, засегнат от неумолимостта на времето, докато в „Осмият ден” и в „Съвсем Нов завет” сюжетът противопоставя двата типа мислене в настоящия момент, а резултатът от двубоя неизменно е на страната на детската прозорливост.

Сред любимите теми на Ван Дормел е тази за потенциално различната житейска линия, който персонажът е можел да изживее. Тя започва с „откраднатия” живот на Томас, достига кулминацията си в паралелните съдби на Немо и ето че сега се уталожва във финала на „Завета”, със спасението от миналото и обещанието за неопределено бъдеще. Екзистенциалният мотив сами ли градим живота си, или следваме предопределена на друго ниво съдба, е главна движеща сила в киното на белгийския режисьор, източник на безпокойство и манипулация. И не случайно най-големият гняв на Бог, след като Еа „бърника” в компютъра, е породен от факта, че хората се измъкват от контрола му, благодарение на познанието.

3
„Съвсем Нов завет”

Иронията е навсякъде в „Съвсем Нов завет”, понякога насмешлива, друг път горчива – от коментара на Бог за съдбата на непокорния му син, до сглобяването на перални Узбекистан. И независимо дали е провокирана от социална критика или от простичкото осъзнаване на човешкото несъвършенство (като нуждата на Франсоа да дебне с пушка в парка), тя задава основния тон на историята, повече от всякога. Новото в този филм на Жако ван Дормел е усещането, че филантропията отстъпва пред мизантропията. За разлика от първите му два филма „Г-н Никой” беше доста по-хладен и отчужден и сега, в най-новата му трагикомедия, тази хладина остава, дори в образа на разбунтуваната Еа, дори след като светът е спасен и всеки получава желаното. Новият завет е изтъкан от простичка (или бутафорна) реалност, съмнения и малки компромиси със щастието (ако не за героите, то за разказвача и зрителя).