0
3463

Ако искаш книгите ти да танцуват повече от една нощ…

Георги Господинов, фотография Дафинка Стоилова

Писателят ще е ментор на един от получилите стипендията за растеж и развитие „С усилия към звездите“.

Още само броени дни, до 1 септември, се приемат кандидатури за Националната стипендия за растеж и развитие, наречена Per aspera ad astra – „С усилия към звездите“, учредена от фондация „Културни перспективи“ и КЦМ „2000 груп“. Стипендията се дава в пет области на изкуството: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Тя ще бъде съпътствана от едногодишно менторство на известни творци. През първата година ментори ще бъдат: в музиката – Красимира Стоянова; театър/пърформанс – Явор Гърдев, във визуалните изкуства – Недко Солаков; литературата – Георги Господинов; в танца – Галина Борисова. В Портал Култура даваме думата на менторите.

Какво липсва в подкрепата на младите таланти в България?

Усещането, че това, което правят тук и сега, е по някакъв начин ценно за останалите – имам предвид обществото и институциите.

С какви проблеми се сблъскват младите артисти във вашата сфера? Мислите ли, че на младите артисти днес им е по-трудно, отколкото на вашето поколение?

Струва ми се, че много по-лесно и бързо днес човек може да постигне своите 15 минути слава. И това всъщност може да е объркващо за младите, и не само за тях. Лесният достъп до медии изкушава да опиташ дори ако не си готов. По-късно разбираш, че никоя медия не може да ти осигури повече от 15 минути в сърцето на читателя. Ако искаш книгите ти да танцуват повече от една нощ, да се четат година, две, двайсет, да се сменят поколения читатели, то трябва да знаеш, че нищо друго няма значение, наистина нищо друго, освен това, което си написал и е тръгнало сред читателите. Медиите са кратки, изкуството е вечно. Или поне малко по-трайно от тях. В свят, който ни изглежда измамно лесен и медиен, е най-лесно да се изгубиш като писател. Това е проблем, и то не само пред младите днес.

Вие получавали ли сте помощ в началото на вашия път? От какъв характер? Как ви е повлияла?

Да, от конкретни хора, най-напред от един ямболски поет, който си отиде рано, Георги Братанов. Бях ученик в един град далеч от София и това, че някой чете ранните ти стихове и ти казва нещо, беше важно. Много окуражителни думи чух после за първата си книга от поети, които познавах и обичах само от стиховете им – Иван Цанев, Иван Теофилов, Иван Методиев… И никога няма да го забравя. Също голяма помощ и окуражаване идва от непознати хора, от читатели. Това е особено вълнение, друго, невидимо общество, което задължава.

Как виждате „мотивиращото си участие“ в националните стипендии „С усилия към звездите“?

Да четем заедно, да говорим и да работим конкретно по текстове. И да се мотивираме взаимно, че това, което правим, има смисъл и за двама ни.

Вие трябва да изберете един от много кандидати за стипендията „С усилия към звездите“. От какво се ръководите при откриването на артиста с потенциал?

Да е посветен на това, което прави. Писането да не е просто упражнение по стил, временна мода или запълване на времето. Да има редове, които са отвъд случайното хрумване, да има чувствителност и дълбочина. И да е готов за работа.

Наставничество или окуражаване? Какъв е смисълът на менторството?

Окуражаване, без да се напускат границите на честността. Смисълът е да посочиш достатъчно ясно, без да обезкуражиш, онова, което не е съвсем готово, забива в познатото, не води до никъде. И в същото време, когато видиш един силен ред, да отделиш двойно повече внимание, да се радваш с автора и да искаш още от това.

Вие пътувате много. Как се осъществява менторство от дистанция?

Поне това днес не е голям проблем. Ще имаме възможност и за лични срещи и работа, надявам се.

Последният ви творчески проект?

Книгата „Всичките наши тела“, която излезе в края на пролетта тази година.

Георги Господинов е роден през 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, има дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“, работи в Института за литература при БАН, бил е редактор в „Литературен вестник“. Автор е на стихосбирките „Лапидариум“ (1992), „Черешата на един народ“ (1996), „Писма до Гаустин“ (2003), „Балади и разпади“ (2007), „Там, където не сме” (2016). Романите му „Естествен роман“ (1999) и „Физика на тъгата“ (2011) са преведени на 25 езика и рецензирани във водещи световни медии. „Истинското търсене на Георги Господинов е как да живеем с тъгата”, пише „Ню Йоркър“ в голяма статия за втория му роман.
Автор е също на сборниците с разкази „И други истории“ (2001), „И всичко стана луна“ (2013), „Всичките наши тела“ (2018), на сборника с есета „Невидимите кризи“ (2013), на пиеси, графичен роман и либрето за опера. Кратката анимация по разказа „Сляпата Вайша” (реж. Тео Ушев) е номинирана за Оскар през 2017. Филмът „8’19“ по шест негови разказа имаше премиера през март тази година.