Алмодовар-чалга

Звучното испанско gilipollas (хилипояс), което в зависимост от настроението може да означава вулгаризъм или делнична ругатня, но най-често се използва в смисъла на българското „Глупости!”,  е определение съвсем на място за новия филм на Педро Алмодовар „Свалки в облаците”.

„Свалки в облаците” ли? Кратко и ясно: gilipollas! И няма никакво място за снизхождение, когато на режисьорския стол е седял създателят на „Жени на ръба на нервна криза” и „Кожата, в която живея”. А на финала споменът за „подгряващато” присъствие на Антонио Бандерас и Пенелопе Крус не носи утешение, а само налива масло в огъня на раздразнението.

За какво става дума? Не че има някакво значение (и това е още по-разочароващо като за филм на Алмодовар), но усещането, което най-често минава през съзнанието ми, е за… чалга. И то не заради кабаретното изпълнение на стюардите-хомосексуалисти…

Самолет излита от Мадрид на път за Мексико, оказва се в аварийна ситуация и докато на земята спешно му търсят писта, „в облаците” екипажът се опитва да укроти пътниците от бизнес класа (защото останалите са упоени!) с всякакви номера: от интимни откровения, през клюки и скандали, до танц, дрогиране и вакханалия… Ако ставаше дума за поредния епизод от някоя американска комедия тип „клозетен хумор”, едва ли би си заслужавало да се обсъжда, но за продукция на El Deseo, наистина…  Gilipollas!

Някога Педро Алмодовар, много си падаше по „кич” и поп култура, винаги е обожавал да шокира и често си позволява да развихри въображението си в различни сексуални фантазии, но дори ранните му бурлескови провокации „Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала” и „Лабиринт на страстта” бледнеят пред „Свалки в облаците”. Филмът е вулгарен и просташки. И което е най-обидно за феновете на класики като „Всичко за майка ми” – посредствен е. Като сюжет, реализация и дори като актьорско изпълнение, въпреки присъствието на имена от класата на Хавиер Камара, Лола Дуеняс, Сесилия Рот, Пас Вега и други „обичайни заподозрени”, познати ни най-вече от киното на сеньор Педро. Обидно е също така, че доста време зрителят се надява проявите на лош вкус и карикатурните персонажи внезапно да се преобърнат в някакъв безмилостен фарс и развенчаване на клишета, от типа, който Алмодовар умее да ни поднася – често без мярка, но неизменно с вкус. Уви!

Това, което болезнено липсва на филма, е експлозивността от първите творби на испанския режисьор, а от неподражаемия му стил проблясват само жалки парченца, които заплашват да се превърнат в безпомощна, почти неволна пародия. Не че няма на какво да се смеем, но всичко остава по-скоро на ниво просташки вицове, вместо да се превърне в  пълноправна фабула. Разказът тече механично и причината не е в умишлено търсената театралност, а по-скоро в липсата вдъхновение…

В „Свалки в облаците” хуморът се върти в кръг, подобно на самолета на компания „Пенинсула” и грубиянските му прояви започват бързо да дотягат, особено, когато си дадете сметка, че зад тях не се крие нищо друго. Отделните ситуации напомнят по-скоро на нахвърляни скици, отколкото на завършена фабула – сякаш сценарист-режисьорът внезапно се е оттеглил от проекта на 10-ата минута и го е оставил на автопилот. Gilipollas!

А всичко започва наистина обещаващо с 5-минутната сцена между Бандерас и Крус. „Фасоните”, които си придават стюардите, първоначално звучат забавно, овладяването на затвореното (самолетно) пространство – една чисто театрална провокация, винаги предоставя възможност за концентрация върху образите и ситуациите, но постепенно филмът губи ритъм, не наваксва с оригиналността, всеки диалог се превръща в претекст (и подтекст) за сексуални намеци и зрителят открива, че очакванията са само в съзнанието му…

След първите две заглавия във филмографията си Алмодовар често се връща към мотива за хомосексуалните отношения, било закачливо, било между другото, било наистина сериозно (като в „Законът на желанието” и „Лошо възпитание”). И въпреки че „Лошо възпитание” е вероятно най-слабият филм в кариерата му, ако има някой, който може да пародира темата, без да я превърне в гротеска, това е испанският режисьор. Но ето, че идва „Свалки в облаците” и зрителят е изправен пред озадачаващо окарикатуряване, което никак не подхожда на чувствителността и светоусещането на автора на „Всичко за майка ми”. Чак ти става възмутително, и за гейовете, и за публиката.

Казват, че бил социална сатира за съвременна Испания, че бил вдъхновен от „Има ли пилот в самолета?”, но най-точно е определението на един френски критик, който на мястото на жанра в своята рецензия за „Свалки в облаците” е написал: „Катастрофа”. В България ще бъде по-красноречиво, ако го определим просто като „чалга”.

Настина е разочароваща изненада на попаднеш във филм на Педро Алмодовар, който не е наясно с жанра си, пренебрегва обичайната грижа в изграждането на персонажите и през цялото време се колебае между развлечението и делириума. Възможно ли е провокативният испанец да е стигнал до фаза „изгубен” във филмографията си или на етап, когато не знае с какво да се заеме. Да се надяваме, че тези мисли също са gilipollas!