Начало Книги Амигото на стария курортен дух
Книги

Амигото на стария курортен дух

Десислава Неделчева
05.09.2023
2264
художник на илюстрациите Радостина Загорова

„Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето“, Елена Владова, „Град и посоки“, 2022 г.

С „Обикновените приключения на господин Амигов“ вече се изгражда колекция от книги с духа на курорта и лятото от 70-те и 80-те години. Настоящите са двадесет истории, които създават свят или продължават онзи от предните няколко книги на авторката. Кой от всички светове и ние познаваме ли го? Да, ние го познаваме от детството си и от останките му в днешното време. Онзи на бавното живеене, на стария курортен дух на града, на романтичното и нематериалното. Обратното на това съвсем лекичко се прокрадва дори в тази книга, но то не променя нейната мелодия и сила.

Да започнем оттам, че г-н Амигов обича да общува с хората. Първото несвоевременно нещо, защото ние пък живеем вече в свят на електронно общуване и стеснена близост. Другото противоречие: г-н Амигов е толкова щастлив в себе си, че става възможно енергията му да е насочена към доброто у другите и в полза на общото благо. Той прави чешма, за да пият хората водичка, минавайки по крайбрежната алея. После той старомодно ухажва г-ца Иванова, очарователната съседка. Амигов организира фестивал или рисува на асфалта. И все едно какво той прави, важното е да цени дребните радости на живота, детайлите на щастието и спокойствието. Атмосферата на морския град е леко антикварна, лятна и почивна. Морето е главното събитие в книгата, да перифразирам Христо Фотев, Хемингуей и другите… Разказите вървят не просто непретенциозно, а откровено семпло, без изискване за непременни поанта и съспенс. Защото не е необходимо да се усложнява едно щастливо живеене. Езикът съвсем нарочно е инфантилен, той е промислено такъв. Никой не пише като Елена. Тя пише с езика на детските книжки, но на старите детски книжки, простичко, ясно и хигиенично. Защо прави тя това? Защото вероятно обича този слънчев стар прашен курортен дух и това море на вечното завръщане към наследените добродетели. И различието устремно се увеличава. Разстоянието между онзи светъл морски дух на старите къщи и тавани, на градините със зеленчуци и рибарските истории и днешния технологичен свят расте всяка секунда. Тъкмо тази отлика е главната цел на книгата, тя да се види и почувства. С типичните снобизъм и болка, днешната самота и отчужденост от света на валса и духовата музика в Морската градина се уголемява като топка сняг насреща ни. Елена и Амигов създават свят сякаш от нищото. Безсюжетен и немодерен, извън лудостта на успешното живеене и парите.

Отделно може да се говори за езика на  тези истории, колкото всяка сама за себе си, толкова и съединени в общ роман. Този език произвежда един начин на живот. Възстановява го или отново го изгражда. Като фокусник, който припомня старите илюзии, старите номера на доброто настроение, добрата храна и бавния ритъм, старите трикове за спокойно и нестресово пребиваване в къщата на родителите, на бабите и дядовците. За да е напълно достоверно, Елена допълва историите с реалност. Вестникът, който г-н Амигов издава, за да зарадва своите съграждани и съседи, е реална притурка, която ние пипаме и четем, уж част от художествената фикционалност, но и не съвсем. Реалност, която идва с нова порция словесна фикция.

Начинът на живот се разраства бавно, но упорито и последователно през годините. Елена прави историите за Иванка Иванова, после другите герои и книги, аз имам всичките без една. Ако добавим към това и духът на комиксите, ако го смесим с Монтесори духа и франкофонството, ако разположим тези неща в годините на независимост и последователност, които авторката неуморно гради, ще се получи конструиране на един специален морско-почивен начин на живот. Удивително е как безшумно цели двадесет години, през които аз познавам Елена, тя гради пъзела на този начин на живот на своите герои, бавно и неуморно, на пръв поглед без особен ентусиазъм, но всъщност с общ план и прогноза за цялото това време.

Езикът на книгата, да кажа отново, е семло всекиедневен, разговорен, с акцент върху някои отделни детайли – стари или много цветни думички. Тя, разбира се, може да употреби други, много по-книжовни, но оставя тъкмо първите всекидневни асоциации, разговорни конструкции и първосигнална сетивност. Целта е да извика искреност и доверие. И този език успява да привлече просто устроената душа, добронамерената усмивка и желанието за игра. Читателят на тези истории може да остане излъган, ако няма желание да играе или стои отстрани консуматорски. Защото от разказите за Амигов не получаваш наготово художествена реалност, а се приобщаваш, ставаш му съсед или се включваш в кръга на познатите му. Това е парадоксът на тези истории, те са на пръв поглед статични, но на едно друго ниво страшно мобилни и фикционални. С малко материал, те създават голям ефект. Колкото по-обикновени, толкова по-необикновени. Могат да се дописват безкрайно с характерната им лекота и стил. Има светлина от френските истории за малкия Никола или от „синьото лято“ на детството. Ритъмът е успокояващ и читателят се люлее в тази книга без страх и несигурност. За кратко Амигов е поел грижата за нас. Ще рисуваме на асфалта преди да се стъмни.

Десислава Неделчева
05.09.2023