1
1221

Ангелска елха

03-09

„Ангелска елха“ е кампания, която цели да зарадва децата на лишените от свобода с подаръци за Рождество Христово. Кампанията разчита на доброволци и дарения.

Елица Маркова, национален координатор на кампанията „Ангелска елха“, пред Портал Култура

Разкажете за инициативата „Ангелска елха“, от колко години съществува тя?

„Ангелска елха“ е кампания на Световното движение за подкрепа на лишените от свобода и техните семейства (Prison Felowship International). Като член на световната организация българското Дружество за религиозна и обществена подкрепа на лишените от свобода организира „Ангелска елха“ у нас вече 15 години – от 1999 г. Кампанията цели да зарадва децата на осъдените с подаръци за Рождество Христово. Тя е доброволческа, реализира се без наличен финансов ресурс и разчита изцяло на дарения под формата на финансови средства или материали, подходящи за изработването на коледни подаръци, както и на доброволчески труд.

Как набирате даренията?

Опитваме се да популяризираме кампанията в медиите, така че информацията да достигне до възможно най-много хора. По-лесно е в по-малките градове, тъй като там такива кампании са събитие и медиите ги отразяват доста добре. Тук, в София, те остават малко по-встрани, но въпреки всичко успяваме да стигнем до доброволците.

Откликват ли хората, проявяват ли състрадание към тези, които са нарушили закона?

Да, има хора, които откликват и правят дарения. Може би водещото при тях е, че подкрепят децата на лишените от свобода – деца, които са лишени в някаква степен от родителска грижа. Всъщност една от целите на кампанията е да съхраним връзката между детето и родителя в затвора, така че подпомагайки децата, те помагат и на лишените от свобода. Но смятам, че го правят основно заради децата.

Какво очаквате от доброволците, как могат да ви помогнат те?

Доброволците се включват както в набирането на дарения и популяризиране на кампанията, така и в опаковането на подаръците. Освен това подаръците трябва да се занесат в пощенския клон, където ги изпращаме до съответните адреси в провинцията. В София и околностите обхождаме адресите и носим подаръците на място, тъй като пощенските разходи не са малко. Всъщност най-много средства отделяме за пощенски разходи, тъй като кампанията обхваща почти всички затвори в страната, а подаръците за децата, които живеят в провинцията изпращаме по пощата.

Имате ли мрежа в страната?

В Стара Загора и Враца организират кампанията на място. През годините работихме заедно с „Каритас“ в Русе, които поемаха ангажимента за разнасяне на подаръците в региона. Тази година капелана в един от затворите ще поеме грижата за разнасянето на подаръците във Велико Търново и Горна Оряховица. Лека-полека кампанията се разраства, което е хубаво, защото стигаме до повече деца. Самите затворници започват да питат още през октомври, ноември дали ще има „Ангелска елха“. Във формулярите, които попълват, те ни молят да предадем на децата, че много ги обичат, че те им липсват, че благодарят на хората, които помагат. За тях това е събитие и е важно, че могат по някакъв начин да могат да кажат на децата си, че ги обичат.

Какъв е броят на децата, които включвате в кампанията?

Всяка година е различно, понякога включваме над 1000 деца. Опитваме се да предвидим на колко деца можем да помогнем и поставяме ограничение за всеки затвор до колко деца да ни подадат. Инструкцията ни е да бъдат включени децата от най-бедните и нуждаещи се семейства. Общо взето всяка година успяваме да направим около 200 подаръка на затвор. Миналата година изпратихме подаръци на над 960 деца. Тази година също имаме амбицията да зарадваме около 1000 деца. Всеки подарък се опакова с много любов и макар да го подготвяме ние, си даваме сметка, че това е всъщност послание на родителя – майката или бащата на детето.

Откъде взимате информация за децата, на които изпращате подаръци?

Всеки лишен от свобода попълва формуляр, в който записва своите имена, колко деца има, как се казват те, на колко години са, дали са момчета или момичета, кой се грижи за тях, неговия адрес и телефон. Тези формуляри идват при нас и ние започваме пакетирането на подаръците. В повечето случаи децата, за които подготвяме подаръци, са ни познати, помним ги от предната година. Казваме си: „А-а-а, той вече е пораснал, какво да му подарим тази година“. И наистина, макар децата да са стотици, но успяваме да ги запомним, помним и адресите в София, по които разнасяме подаръците. Всеки иска да отиде на същия адрес и при същото дете, при което е бил и миналата година, да види как е. Макар че всъщност целта ни е  да останем максимално анонимни, когато даваме подаръка на детето, му казваме, че това е от мама или от татко. Най-важно в случая е посланието от родителя.

А как реагират децата и близките на затворниците? Приемат ли подаръците, има ли такива, които ги отхвърлят и не искат да имат нищо общо с родителя, който ви е изпратил?

Сблъсквали сме се с най-различни случаи. Част от децата предварително знаят от родителя, че ще получат подарък, чакат си го и страшно много се радват. За други деца и майките им нашата поява е изненада, но те поддържат добри взаимоотношения с родителя, който е в затвора, и това е всъщност една добра изненада. Има и такива, които реагират по следния начин: „Той не е бил баща в продължение на 15 години, не се е свързвал с нас и сега изведнъж вие идвате с този подарък“, гледат ни с недоумение, но въпреки това взимат подаръка. Една майка не искаше да вземе подаръка, питаше ни къде е бащата на детето, каза, че не го е чувала от много време, отказа категорично предложения от нас контакт с него. След около два месеца обаче съвсем случайно видях майката заедно с детето и с мечето, което бяхме му подарили.

Направи ми впечатление, че немалка част от децата на затворниците, които са подали информация за своите семейства, носят имената на майките си.

Да, така е. Истината е, че голяма част от тях разчитат на социални помощи и поради тази причина в интерес на майката е тя да бъде записана като самотен родител, а децата да бъдат записани на нейно име.

Дори в случаите, когато мъжът живее заедно със семейството си?

Да, това е позната и нерядко срещана практика. Случва се също така детето да се роди, докато родителят е в затвора, а тогава възможностите да се признае детето са по-ограничени. Така че невинаги става дума за умишлена практика.

Намират ли се достатъчно доброволци, които да се включат в кампанията? Увеличава ли се или намалява техният брой с годините?

За мен лично това е Божа работа. Всяка година се чудим дали ще дойдат хора, дали ще успеем да свършим всичко… И най-често те просто идват, без да кажат предварително. Или пък идват подаръци и дарения в последния момент и ние успяваме да завършим кампанията успешно. Има дни – от обявените за опаковане дни, – в които идват много хора, в други дни пък оставам сама, но винаги се справяме, никога досега кампанията не е била неуспешна, винаги успяваме да опаковаме и изпратим всички подаръци.

Някои подаръци остават непотърсени и се връщат обратно при нас. В такива случаи се свързваме със затвора, оттам се опитват да допълнят или актуализират адресите и отново изпращаме подаръците. Ако това не е възможно, подаръкът остава в затвора, за да може лишеният от свобода рано или късно сам да го даде на детето. Миналата година получихме от англиканската църква във Веве, Швейцария, 50 кутии, пълни със страшно много лакомства и играчки – всяка кутия бе едно малко вълшебство. Това дарение дойде тъкмо когато най-много имахме нужда от него. Така че винаги успяваме да се справим. Що се отнася до доброволците – идват най-различни хора. Някои го правят, защото искат да се включат в някаква благотворителна кампания около Коледа, други защото смятат, че лишените от свобода и техните деца трябва да бъдат подкрепени, трети са чули от някой приятел и решават да помогнат…

Тази година очаквате ли дарения от чужбина?

Отново се надяваме от Швейцария да пристигнат към 50 кутии с подаръци, което доста ще ни помогне. Очакваме ги към 20 декември. Надявам се да успеем да ги изпратим до Коледа, но понякога това е невъзможно и подаръците пристигат в края на декември или в началото на януари.

Какво да направят тези, които искат да се включат в кампанията като доброволци, как могат да се свържат с вас?

Всеки, който иска да стане наш доброволец би могъл да се включи в опаковането или разнасянето на подаръците, би могъл да осигури транспорт до съответните затвори или да дари играчки, ученически пособия, моливи, флумастери, книжки за оцветяване и за четене, дрешки, фиби, шноли, часовници, енциклопедии топки… всичко, което би зарадвало децата. Молбата ни е хората да даряват по-нови неща, а не да изчистват таваните и мазетата си, което също се случва. Имаме нужда и от финансови средства за пощенските разходи. Освен това всеки може лично да избере и опакова някакъв подарък, като напише възрастта и пола на детето и ни го донесе в незапечатана кутия, за да проверим дали всичко е наред. След това може да вземе от нас адреса на дете, което е на съответната възраст и сам да пусне подаръка, който е приготвил, в най-близката поща.

Тези, които искат да станат доброволци на кампанията „Ангелска елха“, могат да се свържат с мен на телефон 0883 333693 или на e-mail: elitsa.markova@pfbulgaria.org. Имаме също така страница във Фейсбук, там публикуваме информация за дните, в които се опаковат и разнасят подаръците – това става обикновено в събота и неделя между 11 и 16 часа. Така че всеки, който иска да се включи, може да дойде. Имаме нужда от рециклирана хартия за опаковане, както и от кутии, в които да слагаме подаръците, от тиксо и картички, на които пишем името на детето и на родителя, който прави подаръка. Всичко това ни носи голямо удовлетворение. Трудно е, напрегнато е, притесняваме се ще има ли подаръци за всички, дали ще пристигнат навреме, обаждаме се да проверим дали детето е получило подаръка. И след всичко това ни остава удовлетворението от свършената работа и доставената радост.