„Ангелът унищожител“ от Томас Адес – най-новото в сезона на Мет

Операта, която имаше премиера през 2016 г. в Залцбург, влезе в афиша на най-престижната американска трупа и в програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“. Ще я видим и в България на 18 ноември от 20 часа в Синема Сити София.

Според една статистика не по-малко от 39 нови оперни заглавия са се появили на световната сцена през 2016 г. Това звучи удивително, особено от гледна точка на българския меломан. И все пак големият въпрос е колко от тези заглавия ще надживеят премиерното си изпълнение? Малко са оперните театри в световен мащаб, отворени към най-новото, но прави впечатление, че Метрополитън опера се опитва да бъде част от тази тенденция.

След световната премиера на Залцбургския фестивал през 2016 г., операта „Ангелът унищожител“ на Томас Адес имаше и своята първа среща с американската публика на 26 октомври 2017 г. на сцената на Мет, която е един от поръчителите на творбата, заедно с Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Кралския датски театър. Третата опера на 46-годишния британски композитор ще стигне и до многомилионната публика по целия свят, благодарение на кинопрожекцията на живо от нюйоркския Линкълн център на 18 ноември. При това на диригентския пулт ще бъде самият автор – един от признатите съвременни композитори, носител на наградите Ернст фон Сименс, Брит и Грами.

Опера по филмова класика на испанския режисьор Луис Бунюел – кой не би се заинтригувал от подобна дързост! „Дръзка“, „иновативна“, „зрелищна“, „сензация“ – с доста силни думи описват творбата критиците. „Ако планирате да гледате само една опера тази година, нека тя да бъде „Ангелът унищожител“ – дори препоръчва Антъни Томазини в „Ню Йорк Таймс“.

Адес, чиято предишна музикално-сценична творба „Бурята“ по Шекспир също предизвика възторг през 2012 г. в Мет, не се ограничава и съчетава всички налични изразни средства в началото на ХХI век. Либретото е написано с негово участие от режисьора Том Кернс, а за основа двамата използват сценария на едноименния филм от 1962 г. на Луис Бунюел и Луис Алкориса, превърнал се в класика на сюрреалистичното кино.

Група богаташи са поканени на вечеря, от която постепенно откриват, че не могат да си тръгнат. Сюжетът е изпълнен с алегории и сатира – осмиване на човешката природа, която таи първични инстинкти и прикрити тайни, дори когато на сцената стоят герои от изисканото висше общество. „Темата ми харесва много, защото изглежда така, сякаш тези хора са в капана на една стая. А те всъщност са в капана на собствените си глави“, споделя композиторът.

Одри Луна, Аманда Ечалаз, Сали Матюс, Софи Беван, Алис Куут, Кристин Райс, Йестин Дейвис, Джозеф Кайзър, Фредерик Антун, Давид Портийо, Дейвид Адам Мор, Род Гилфри, Кевин Бурдет, Крисчън ван Хорн и Джон Томлинсън са певците в спектакъла – на практика на сцената има 15 главни роли и всеки от героите приема по своему непонятния за всички хаос и невъзможността да си тръгнат от една обикновена вечеря. Томас Адес описва привлекателността на този сюжет за самия него с особената комбинация между приказност и ужас и цитира една от актрисите във филма, Силвия Пинал, която заявява години по-късно, че в „Ангелът унищожител“ Бунюел на практика е предсказал появата на „Биг Брадър“ и телевизионните риалити формати, които карат публиката да се прехласва по постепенно израждащата се пред очите на всички човешка природа.

„Тази опера носи притеснителна актуалност във време, когато много американци се чувстват уловени в капана на партизанските битки с политическия елит срещу икономическата несправедливост и поставянето на граници, но воля да се променят нещата някак липсва. Волята на управляващите, или липсата ѝ, се превърнаха в особено належаща тема във Вашингтон, тъй като избраните представители обсъждат колко силно трябва да се противопоставят на президента Тръмп по отношение на политиката и управлението. В известен смисъл тази продукция се осмелява да се изправи срещу аудиторията: не ставаме ли съучастници, когато срещаме изкуството в една сигурна, позлатена среда? Или всъщност можем да се борим посредством изкуствата, включително и тази мощна опера, да бъде намерен начин, да се предприемат действия, да се упражни воля?“ – критикът Антъни Томазини обяснява на страниците на „Ню Йорк Таймс“ различното въздействие, което е имала тази творба върху него като зрител миналата година в Залцбург, и днес в Ню Йорк, когато политическата обстановка е значително променена.

Интересен е фактът, че във филма на Бунюел през 1962 г. всъщност няма музика, като се изключи едно изпълнение на пиано, с което гостенка на вечерята се опитва да разведри обстановката. Томас Адес има пълната свобода да обрисува абсурда и макабрените настроения с фантазия и богат колорит. Той добавя към стандартния оперен оркестър и по-неочаквани елементи, един от които е инструмент, конструиран през 1928 г., наречен „Вълните на Мартено“. Той издава онези характерни звуци от филмите на ужасите в началото на миналия век. Присъстват също малки по размер цигулки, които имат леко зловещ, уж ангелски звук. Чуват се затръшвания на врата и стрелба.

Една от находките в партитурата на „Ангелът унищожител“, която даде храна на любопитството и стана тема за обсъждане след премиерата, е най-високият тон, изпят на сцената на Метрополитън опера в нейната 137-годишна история – ла от трета октава, вписана в скоби от автора в партията на Одри Луна, която вече се прочу и с изпълнението си в неговата втора опера, „Бурята“. Наричат гласа ѝ „стратосферен сопран“.

„За първи път гледах филма на Бунюел, когато бях тийнейджър. Така че той стои някъде в съзнанието ми от доста време – семето беше посято преди десетилетия. А идеите за опери при мен не са толкова чести, колкото пътуването със самолет. Напротив – доста рядко ми идват. Затова, за да се случи нещо подобно, трябва време за узряване. Моментът, когато нещо е напълно завършено в ума ти и се превръща в творба, която хората чуват, винаги е много странен и вълнуващ, но необикновен. Затова аз се радвам, когато хората отиват на опера с една нагласа, а излизат от спектакъла променени. Ако това се случи, значи аз съм си свършил работата.“ – заключава Томас Адес и за разлика от Луис Бунюел слага по-двусмислен финал на „Ангелът унищожител“.

Сателитните прожекции в Cinema City Mall Sofia се осъществяват за четвърта година благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“ с подкрепата на Столичната община и Британския съвет в България.