Разговор с Доменико Баронио, ръководител на италианския състав от артисти и изследователи, влюбени в старинната музика и танци, който гостува на Мартенските музикални дни в Русе.
На 59-ото издание на фестивала „Мартенски музикални дни“ гостува ансамбълът за старинна музика „Ла Росиньол“, който представи спектакъл, посветен на 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи. В спектакъла, разделен на три части, се отбелязват три периода от живота на твореца – във Флоренция, в Милано–Мантуа–Венеция и във Франция. Блокфлейти, гайди, хърди-гърди, портативен орган, лютня, ренесансови китари, различни ударни съпровождаха танците и песните звучали в дворците. Специално възстановени от рисунки, картини, гоблени бяха както инструментите, така и дрехите на изпълнителите. Партитурите също са написани след задълбочено издирване в библиотеки, частни и държавни колекции. Доменико Баронио, Франческо Дзувадели и Матео Паляри сменят инструмент след инструмент, мелодиите са закачливи, танците на Симона Паскуали и Ерика Ганси са леки и атрактивни, следват описаните от Доменико да Пиаченца още през XV век хореографски стъпки. В основата на целия спектакъл са откритите музикални ребуси на Леонардо, в които той комбинира музикални нотации, думи или части от думи. Три от тези ребуси образуват мелодии, които са събрани и се изпълняват от глас и лютня. Песните изпълни Роберто Куинтарели, който беше и партньор на дамите.
Ансамбъл „Ла Росиньол“ е създаден през 1987 г. като общество от артисти и изследователи, влюбени в старинната музика и танци. Те се занимават активно с обучения, свързани с разясняването на спецификата на ренесансовата музика, пишат музика за филми и участват във филмови продукции.
Колко са общо дисковете ви?
Общо са 28 и почти всички са монотематични, посветени са на някакъв важен сюжет от музиката и танците от Възраждането.
А какви са нотите – имате ли клавири, партитури?
Не.
А откъде знаете какво са свирили?
Всъщност имаме ноти, но те не са такива, каквито знаем от съвремието. Нито един човек, който е запален по този период от историята, не може да влезе в магазин и да си купи ноти, например на една гаярда. Нашата най-важна работа е издирваческата. Седемдесет процента от това, което правим, е да търсим.
Къде търсите?
В библиотеки – частни и обществени по целия свят. Много ноти от онази епоха са изнесени от страната и се намират в САЩ, Франция, Испания, Германия. За тридесет години открихме много интересни и красиви неща. Те ни връщат петстотин години назад, когато са били композирани.
А танците? Вероятно и тях издирвате. И те ли са описани?
Стъпките, хореографията са съвсем точно описани. Има ръкописи преди всичко от Доменико да Пиаченца, който е бил първият и най-голям магистър на добрите маниери и танците. Така са го наричали. Има и много известен ученик Гулиелмо Ебрео да Пезаро, който продължил неговото дело. Някои от ръкописите на Гулиелмо са били отпечатaни. В онези времена имало изключително точни описания как трябва да бъде танцуван един танц, какви дрехи и бижута се носят. Например принцесата не може да носи дрехи, подобни на тези на някоя куртизанка. Имало е строг социален ред. Една дама е облечена по определен начин в зависимост от това дали е благородничка, вдовица, омъжена – с дрехи в определени цветове, с точно описани бижута.
А с танците как стоят нещата? Всички ли танцували едни и същи танци, или и там е имало ограничения?
В исторически план всички танци произлизат от народната традиция, която големите специалисти като Доменико са трансформирали в благородни танци. Те били толкова важни, че когато се омъжвали дъщерите на херцога, на принца или краля, до олтара ги водели не бащите им, а балмайсторът. Танцът, който се изпълнявал, се наричал Баса данца.
А защо посветихте този спектакъл на Леонардо да Винчи?
Първо, защото е период, който познаваме много добре. Открихме много материали от тази епоха. Освен това изпитваме огромно възхищение и преклонение към този гений. Той е бил танцьор, певец, музикант и организатор на празници. Имахме желание да му отдадем почит за 500-годишнината от смъртта му. Изнасяме тази програма по целия свят. Преди да дойдем в Русе, бяхме в Колумбия. Следващия месец ще сме в Осло, после в Стокхолм, Хановер. Ще отидем в Бразилия. Имаме много покани.
Колко време ви отнема подготовката на една програма?
Имаме много програми – за виното, за храната, за танците от Ренесанса, и възраждаме тази, която ни поръчат.
Какво подготвяте в близкото бъдеще?
Искаме да направим програма за Рафаело, защото предстои и неговата 500- годишнина от смъртта, но преди всичко работим за 2021 г., когато се отбелязват 700 години от смъртта на Данте. Тъй като сме специалисти по XVI и XVII век, ще се наложи да се върнем малко по-назад, в XIII и XIV век, така че ни предстои голямо издирване, за да открием много материали и да ги организираме в спектакъл.
Откога работите с тези изпълнители?
Групата съществува от около 30 години, но конкретно с тези хора сме заедно от около 20.
Само един певец ли имате?
Не, имаме повече. Когато ни поканиха от фестивала, определиха колко да бъдем – трима инструменталисти и трима танцьори, така че Роберто трябва и да пее, и да танцува.
А какъв е най-големият състав на ансамбъла?
Ето сега получихме покана от Миланската Скала за програма за Леонардо. Спектакълът е планиран за началото на май. Когато правихме филма за Ромео и Жулиета бяхме 40 души. Както виждате, музикантите са трима, но инструментите са поне 15, защото всички ние сме полиинструменталисти. Франческо Дзувадели – който свири на орган, има шест дипломи. Той е и авторът на трите ребуса на Леонардо. Леонардо вероятно не ги е мислил като музика и въпреки че не е оставил нито една написана нота, е създал тези ребуси. Не ги е мислел като музика, а като игра. Това, което пее Роберто, е това, което е написано в ребуса, а това което свирим ние, е написано от Франческо.
Инструментите, на които свирим, са съобразени с различните програми, защото в онези времена 50 години са означавали пълна смяна – на инструментите, обстановката, ситуациите, дрехите.
А инструментите, на които свирите?
Те са копия на старинни инструмент. Например този портативен орган, не съм виждал истинския, но взехме модела от централната базилика в Асизи. Там открихме изображението му. Направен е от дърво, изработен от Джузепе Тизи. Имаме го от 2004 г.
