0
4358

Антистатик 2018: положението е извънредно

Вили Прагер, Ива Свещарова, Стефан А. Щерев, фотография Стефан Зефиров

За акцентите в новото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ и за научените дотук уроци – разговор със създателите му Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев.

От 20 до 30 април в София ще се проведе новото, 11-о издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. След повече от 10 години съществуване и над 100 показани представления на артисти от пет континента, фестивалът се доказа като една от най-устойчивите и разпознаваеми инициативи в сферата на съвременните изпълнителски изкуства в София и страната. Разговаряме с артистите Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, инициатори, организатори и куратори на „Антистатик“.

Как и защо започна „Антистатик“?

Вили Прагер: Всичко започна през 2008 г., когато искахме да напуснем страната, защото тя не ни предлагаше форуми и платформи за нещата, които ни интересуват. Тогава осъзнахме, че за да останем в България, трябва да изградим своето поле, в което да можем да работим. И да покажем на българската публика, че с това, с което се занимаваме, се занимават още много, много хора по света и в Европа. По това време се състоя и първата „Номадска танцова академия“ със студенти, които пътуваха между балканските държави. Когато дойде време те да прекарат 15 дни в София за своята обучителна програма от уъркшопи и лекции, ние си казахме: „А не е ли възможно да има и вечерна програма?“. Всъщност така започна „Антистатик“ – събрахме наличните тогава български представления и те влязоха под тази шапка.

Стефан А. Щерев: Което по същество си е било „Българска танцова платформа“, без да е обявена за такава. „Антистатик“ тръгна така, като представяне на български артисти през 2008 г.  И още на следващата година получи много ясен фокус към съседните държави от региона, а после се отвори в по-широк периметър и стана международен. Фестивалът започна с гол ентусиазъм и минимална подкрепа. В следващите години започнахме да мислим как да се развива. За нас беше важно да е фестивал в истинския смисъл на думата – „празничен“, определен от естетически и артистични граници, които да го профилират. А знаем, че обезпечаването на такова начинание не подлежи на пазарна логика. Такъв фестивал не е бизнес проект, той предполага финансови инвестиции тук и сега, срещу добавена стойност в бъдеще.

През 2018 г. обявявате „извънредно положение“. Какво означава това? И какво би било „редното положение“, ако това е обратната страна на монетата?

Стефан А. Щерев: Фестивалът всяка година има слоган и с него казваме нещо конкретно и ясно. По този начин много обмислено даваме някакво изявление, което е и нашата артистична заявка. За нас „извънредното положение“ са времето и пространството, в които други „закони“ не важат, а са валидни само правилата на този, който обявява положението за извънредно. С това искаме да кажем, че представленията, артистичните достижения, образователните програми на фестивала, всички компоненти, слагат своя рамка, свои правила, свое разбиране. Допускат, че съвременното изкуство, такова, каквото е, може да бъде извън-редно. Извън обикновените разбирания за това кое може и кое не може. Ние вярваме, че всичко може. И затова решихме да дадем тази посока в посланието. И, разбира се, отговорът след него е – запазете спокойствие и да танцуваме. Защото не сме милитаристично настроени, а напротив.

Ива Свещарова: Извънредно е и това, че правим единадесето издание и въобще стигнахме до това число. И няма да скрия, че преминахме през много препятствия, за да стигнем до този момент.

Именно в ситуация на „извънредно положение“ предстои да се случи и първата официална „Българска танцова платформа“ на фестивала, за която в страната идват селекционери, директори на водещи артистични пространства и други интересни гости. Разкажете повече за целта ѝ. 

Вили Прагер: Всъщност ние взимаме пример от нещо, което започна като инициатива и вече не съществува, но изигра важна роля. Това е „Балканската танцова платформа“, която за първи път се случи през 2000/2001 г. в София. Тогава артистите бяха още по-малко, но кариерата на голяма част от тях извън страната започна именно от нея, защото бяха забелязани. В България тя бе организирана от Центъра за култура и дебат „Червената къща“, после имаше издания в Букурещ, Скопие и пр. Тази платформа даде тласък на цяло поколение артисти. След това се получи един сериозен вакуум и сега искаме отново да дадем този кик, да реактивираме средата.

Ива Свещарова: За десетото издание на фестивала имахме много голямо желание да направим първата „Българска танцова платформа“, но за съжаление не успяхме да я осъществим. Наложи се да работим повече от две години, за да реализираме тази идея. Това отлагане на платформата пък ни дава възможност да обобщим изданието ѝ тази година така: 11 години след началото на фестивала, започнал с „Българска танцова платформа“, се връщаме към началото и правим обзор на случилото се на българската танцова сцена в последно време. В програмата на платформата се опитахме да включим всички артисти, които в момента са активни и които развиват своята артистична дейност предимно на проектен принцип, работят на независимата сцена и не са част от институции. Само в случая с балет „Арабеск“ имаме институция, но представяме трима млади хореографи, вече показали и извън нея свои проекти. Желанието да направим тази платформа идва изцяло от необходимостта сцената да се отвори към нови перспективи и да бъде опозната по-добре в международен план. Разбира се, сред участниците има хореографи и артисти, които са вече международно признати, но това не е достатъчно.

Вили Прагер: Зададохме си въпроса: защо българските танцови представления почти не напускат границите на България? Съществена част от идеята на „Българска танцова платформа“ е да поканим продуценти, мениджъри, директори на фестивали и на театри, които да видят какво се случва в София и да започнат да канят тези представления на своите сцени.

Стефан А. Щерев: Просто създаваме благоприятна, плодотворна среда, която да допринесе за развитието на сцената. Освен това „Българска танцова платформа“ е и за българската публика, защото предлага чудесна възможност за среща с най-интересното от съвременната сцена.

Дотук равносметката е 10 години, 10 издания, над 100 показани представления. Какво се случи в съвременното изкуство в България за това време? Кое е най-хубавото и кое е най-лошото?

Стефан А. Щерев: Фестивалът намери мястото си, отдавна е разпознаваем в международен план, търсен е от артистите, престижен е за продуцентите. Търсим начина, по който на местно ниво можем да получим същото отношение от страна на подкрепящите институции. Това е „лошото“. Сблъскваме се често с него.

Вили Прагер: Но хубаво е, че публиката го разпознава, и виждаме как тя нараства. Това са хора, които са любопитни към този вид изкуства, интересът определено се увеличава.

Ива Свещарова: Хубави са различните тематични програми, които сме имали през всичките тези години. Първото издание на фестивала беше само с българска програма, а следващите няколко години насочихме поглед към това, което се случва в съседните държави, и така постепенно увеличихме географската широта. През 2012 г. основахме и образователната платформа „Без дистанция“, която набира все по-голяма скорост, разширява се с всяка следваща година и хубавото е, че тази програма започва да става видима и в чужбина. Всяка година има много заинтересовани млади артисти, които искат да бъдат част от тази програма, което е показателно, че фестивалът вече е излязъл отвъд границите на България. Програмата е припозната от програма „Култура“ на Столичната община, Министерство на културата, както и от нашите партньори от международната мрежа „Номадска танцова академия“.

Стефан А. Щерев: Самият факт, че получаваме през цялата календарна година мейли с предложения от световни артисти, които искат да покажат работата си на „Антистатик“, означава много. В началото ние ги търсихме, но сега идват сами и предлагат да представят работата си тук.

Вили Прагер: Едно от много хубавите неща, което се случи през тези 10 години, е че „Антистатик“ наложи език в този жанр. Фестивал за съвременен танц и пърформанс в началото звучеше като на неразбираем език. Какво е това „пърформанс“ или „съвременен танц“? Но ето, че вече има награда Икар за съвременен танц и пърформанс, ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, други фестивали. Много ни радва, че задаваме посока и контекст. Едно от подзаглавията ни беше „профилът е важен“… С което може би изпреварихме малко времето, но за нас профилът е наистина важен… Защото един фестивал за всичко ми се вижда безсмислен.

Стефан А. Щерев: Или поне категорично това не сме ние.

Вие имате професионален опит от всички страни на сцената – зад нея, задвижвайки процеси и организирайки мащабни събития като „Антистатик“, но и на нея, като артисти и изпълнители. За какво помага и за какво пречи това съчетание? 

Стефан А. Щерев: Помага, защото разбираш и виждаш процесите. Също така пречи, защото изграденият през годините вкус може да създаде съпротива, с която всеки един от нас сам се бори, защитава пред другите. Но пък хубавото е, че развихме и други компетенции и умения. 

Ива Свещарова: Опитът ни като артисти ни дава възможност да правим един фестивал през погледа на артисти. Това разбиране се отразява на почти всички организационни пластове – като започнем с визията и слогана на фестивала, които винаги са доста артистични и добре обмислени; начина, по който общуваме с артистите, отношението ни към тях; комуникацията преди и по време на фестивала. Правим го по различен начин именно заради това. Забелязвам например, когато пътувам по други фестивали, че много рядко се виждам със самите организатори, които понякога дори не гледат продукциите, които са поканили. Ние искаме да минем през всички функции от началото до края и да преживеем тези десет дни заедно с всички участници.

А какво загубихте?

Вили Прагер: Тъй като работата по фестивала отнема доста време, енергия и усилия, загубихме по някакъв начин възможността да се занимаваме само с дейността ни като артисти, само с отделните наши проекти; да можем да влизаме много дълго в определен проект, което, мисля, е някаква загуба. Но от друга страна, започнахме да се занимаваме с театър и изпълнителски изкуства на 14 години и имаме нужда от една десетгодишна преквалификация, за да погледнем изкуството през нова гледна точка.

Бихте ли разказали накратко какво ви води в тазгодишната международна селекция на Антистатик?

Стефан А. Щерев: Извънредността. Във всяко от представленията можем да я намерим. Марк Томкинс например е артист, когото от много години „преследваме“, и неговото гостуване в България е извънредно събитие.

А какъв щеше да е фестивалът, ако нямаше финансови и други ограничения?

Вили Прагер: Би бил силно тематичен. Бихме избирали тема, която смятаме, че е важна за обществено обсъждане чрез съвременния танц и пърформанс, и бихме работили по нея, стараейки се да програмираме представления, които я представят в различни посоки. Така че бихме курирали по тема.

Ива Свещарова: Със сигурност бихме имали много повече представления, бихме могли много по-спокойно да селектираме артистите – да стигнем и до много, много далечни държави. Винаги е било проблем да стигнем до артисти от Азия, където има прекрасни неща…

 

Ива Свещарова завършва „ Хореография и Пърформанс“ в Института за приложно театрознание в Гисен, Германия, „Синтетично сценично изкуство“ в Пловдивския университет и експерименталните театрални класове 4ХС. През 2006 г. е стипендиант на DanceWeb. От 2002 г. до 2006 г. е част от трупата на Acto – Instituto de Arte Dramatica, Португалия.  Работила е с режисьори и хореографи като Николай Георгиев, Галина Борисова, Ани Васева, Филип Перейра, Дойферт & Плишке, Томас Лемен, Марен Щрак, Елена Бото, Андре Рио-Сарсей, Анна Данкова и др. От 2007 г. година е член на Брейн Стор Проджект. Автор и съавтор на: shamebox (2017), Balkan dance reality show (2015), Strip naked, talk naked (2014), „Нашето последно па де дьо“ по Галина Борисова, (2014)  „а(е)фектно“ (2013), Doing that thing again (2012), Velocity Pumps (2011), „Музей на хигиената“ (2011), „Дона Клара“ (2010), „Клише“ (2009), „Огледална фаза“(2007); „Метаморфозата“ ( 2004) по Кафка (Acto – Instituto de Arte Dramatica, Portugal).
Ива Свещарова е съосновател на балканската обучителна програма Номадска танцова академия и на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. 

Вили Прагер завършва магистърската програма „Соло/Танц/Авторство“ в Университета за изкуства в Берлин, „Синтетично сценично изкуство“ в Пловдивския университет и експерименталните театрални класове „4ХС“. Работи с режисьори и хореографи като Галина Борисова, Николай Георгиев, Дейвид Замбрано, Алън Гууд и е участвал в проекти на Дойферт&Плишке, Томас Леман, Далия Ачин, Иво Димчев и др. Сред проектите му като автор и съавтор са: „Myзей на хигиената“(2011), Transformability (2012), Victory Day (2013), Balkan Dance Reality show (2015), „Нашето последно па де дьо“ (2015 ), shamebox с Ива Свещарова с награда ИКАР 2018. Вили Прагер печели наградата на публиката Prix Jardin d’Europe 2013 на международния фестивал Impulstanz във Виена. Съосновател е на „Брейн Стор Проджект“, на Номадската танцова академия и на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ в София.

Стефан А. Щерев е артист и продуцент. Завършва Пловдивския университет, програма „Синтетично Сценично изкуство“, Amsterdam-Maastricht Summer University, International School of Theatre Anthropology, Академията за изкуства в Нови Сад – програма Body Unlimited, стипендиант на danceWeb – Виена. Участва активно на международната и местната сцена в театъра, киното и телевизията. Работи като артист и директор на Информбюро Асоциация; съосновател на „Антистатик“, Европейската нощ на театрите, Номадската танцова академия, Асоциация Топлоцентрала.