0
853

Анти-Пикети

Бележки по полетата на едно интервю за гръцката криза, немската отговорност и европейската идея

Capital-Piketty

… Не разбирам от икономика и финанси. Но имам претенцията, че разбирам от текстове.  Този текст [Георг Блуме от “Цайт” интервюира Тома Пикети, 07.07.2015 г.] във всеки случай е манипулативен. Икономическото мислене на Пикети, демонстрирано в книгата му [«Капиталът през ХХІ век”], може да е правилно (чел съм за книгата, тезите, предадени на едро, ми звучат – на мен, лаика – убедително) – но защо сега ме манипулира, когато ми говори? По теми, които май излизат извън зоната на научната му компетентност? Или защото без манипулацията ще стане очевидно и за неспециалиста, че по тези теми той няма обосновано становище – а мнения? Ето какво имам пред вид, по ред.

1/  Начало – лозунг: без обосновка хвърляме обвинение, надявайки се на симпатия от страна на аудиторията (подчертаванията навсякъде са мои):

консерваторите, особено в Германия, са на път да унищожат Европа и европейската идея, и то само заради шокиращото си пренебрежение към историята. /Цитирам по:

http://www.ploshtadslaveikov.com/ikonomistat-toma-piketi-germaniya-nikoga-ne-se-izdalzhi-a-go-iska-ot-gartsiya/

2/ Делегитимираме морално противната страна.

Онова, което ме шокира, е, че Германия е наистина единственият и най-добър пример за страна, която през цялата си история не е изплащала своя външен дълг. Нито след Първата, нито след Втората Световна война.

– Като чуя как германците казват, че поддържат много морална позиция за дълга и силно вярват, че дълговете трябва да се плащат, си мисля – ама че шега! Германия е страната, която никога не е погасила дълговете си. Тя няма основание да изнася лекции на другите държави.

Първо, от «консерваторите, особено в Германия» неусетно минахме на «Германия» Т.е. току-що си бяхме избрали за противник определени хора от неопределени евросъюзни страни. Сега изведнъж определяме противника (уж е същият) строго национално: Германия. „Германия е недостойна – по темата «Гръцки проблем 2015“. Ерго, не я слушайте.»

3/ Въз основа на манипулация 2, легитимираме себе си:

Ако ние [французите] бяхме казали на вас, германците, през 50-те години, че не сте признали провалите си, вие още щяхте да изплащате дълговете си. За щастие, сме много по-интелигентни от това.

Това е лична легитимация по контраст – лична, обаче същевременно косвена(!) – аз легитимирам себе си «като французин», гражданин на страната, която била постъпила «интелигентно» 50 години назад, 20 години преди рождението ми. Но тя, интелигентността, се предава… Няма друг начин, освен по косвен контраст, защото пряко, научно, по този случай Пикети няма как да се лигитимира: той не е практик с опит как се оправят неработещи икономики, а теоретик, специалист по икономическа история.

Ето защо трябваше да конкретизираме противника като Германия. За да направим противопоставка по нация: «Слушайте мене, щото аз съм французин, а ние сме интелигентни, нали, докато вие, немците, както казахме, нямате право на мнение».

4/ Дотук цялото е едно голямо очевидно non sequitur (не следва). По «историчната логика» на Пикети, Германия ще излезе още по-«недостойна» – не само досежно дълговете, а всеобщо недостойна – заради двете Световни войни и Холокоста – направо по всички теми. Тогава какво изобщо да я слушаме за Гърция?! Но нали въпросът все пак е не дали Германия е достойна за каквото и да било, а дали е права – в тоя случай, конкретно, за Гърция, днес.

5/ И тук лъсва подмяната на темата. Главният ни проблем с Гърция, разбира се, съвсем не е дали да си връща орязаните вече дългове и колко от тях – а как да почне да работи и да харчи според изработеното. Пикети «придърпва» проблематиката натам, където той е специалист. Като оня, дето търсил ключа не където го изпуснал, а където било светло, защото в тъмното не се виждало, та там теоретично просто нямало как да го намери.

6/ Неправилна аналогия:

Помислете за дълговото споразумение от Лондон през 1953 г., според което 60% от германския външен дълг

бе отменен, а вътрешните дългове бяха преструктурирани.

Смисълът на казаното от Пикети е, че опрощават на Аденауерова Германия 60% от дълговете на Хитлерова Германия. А точните му думи подвеждат към друг, неточен смисъл: Германия на Хитлер, натрупала дълговете, Германия на Аденауер, на която те биват опростени, и Германия на Меркел, дето си иска дълговете от Гърция, са един и същ субект. Не са, и това е очевидно, затова и Пикети не заявява това дословно, той само замазва разликите, за да подхлъзне читателя да се излъже сам: манипулация в манипулацията. Защото ако вървим по точната аналогия – а не по неправилната – то искането на Гърция днес за опрощаване на дълговете би било аналогично на това Хитлер и нацизмът да са преживели войната, да са запазили нацистката идеология, да възстановяват армията за нов реванш и да искат от съюзниците да им опростят дълговете, след като парите са отишли да разрушат и избият половината свят, поради което питат за още – и съюзниците да им опростят 60%!  Ама Аденауерова Германия е структурно реформирана спрямо Хитлеровата: тя е демократизирана и денацифицирана. И освен това 1945-1953 г. бачка яко, като никой друг в Европа. На такъв да опрощаваш! – при това не собствените му дългове, а чужди, защото Аденауер не ги е правил и не е правил с тях войни и зверства. И нямаше да направи такива дългове – доказа го управлението му, измъкнало Германия от страшната следвоенна разруха – с политически реформи и признаване на «лошите практики» – т. нар. денацификация (Каква купешка дума! Сигурно е лъжа! – казва си инж. Ганев, съдейки по себе си и неосъществената десъветизация.) А Гърция манифестира несъгласието си да се реформира, но Германия и Европа трябва да опрощават, според аналогиите на Тома П. Щото иначе, за разлика от французите, щели да излязат «неинтелигентни».

3/ Втора неправилна аналогия (това си е термин, знам че звучи даскалски) – между  поколенията на младежите в Германия от 50-60 г. и днешните в Гърция:

Не можем да настояваме, че новите поколения трябва да плащат в продължение на десетилетия за грешките на родителите си. Гърците, без съмнение, са направили големи грешки. До 2009 г. правителствата са правели немислими неща. Но въпреки това по-младото поколение не носи по-голяма отговорност за грешките на по-старото – както е и с германците през 50-те и 60-те години.

Тази манипулация е многостепенна:

(1) Пикети свежда престъпленията на Хитлерова Германия до „грешки“ (нали така КПСС и БКП викаха за Сталин – «грешки» «допуснал» бил…) Ако ние не се подведем и си дадем сметка, че Хитлерова Германия масово убива, докато сегашна Гърция само масово краде, аналогията ще пропадне. Но подведените от първото горецитирано изречение на Пикети, ще се съгласят, че двете страни били направили просто «грешки», затова аналогията е приета и разсъждението може да продължи а ла Пикети. И така, той подвежда читателя към следното фалшифицирано умозаключение:

(2) ето, и тук и там грешки, значи Германия и Гърция са еднакви;

(3) еднакви са те, да, ама са и различни – но разликата е просто количествена! (дадено количество убийства на хора се приравнява с дадено количество откраднати пари) – и  това прави възможно заключението:

(4) “На Германия толкова и такива огромни грешки простиха, на Гърция не щат дребничките… – двоен стандарт!

4/ Наказване на събеседника. Че “историческата аалогия” на Пикети скърца, тук усеща и самият журналист – но само усеща, защото не желае да мисли, както вече ни е демонстрирал, когато още в първото изречение на интервюто сам той манипулира читателите и подвежда интервюирания – с недопустимо оценъчните думи “немската догма за икономии”. С това той задава маниипулационен тон на цялото интервю, но Пикети е по-обиграният манипулатор. Защото тази първа манипулация вече е поставила интервюиращия в слаба позиция. Естествено, взражението му е слабо.

Блуме (журналистът):

– Краят на Втората световна война беше цивилизационен разпад. Европа беше осеяна с трупове. Днес е различно.

Внимание към подчертаното: то е неясното и слабото. Какво казва Блуме? Кое е различно? Германия сега от Германия тогава? Гърция от Германия? Ами нищо не уточнява – и опразва корта за Пикети. И Пикети, който вече се е развихрил, може да си позволи просто да отреже тоя немец, дето късно се сети да се прави на патриот, с безапелационна генерализация ex cathedra:

Да се отрекат историческите паралели с поствоенния период би било грешка.

Сиреч, като ми казваш, че трупове е различно от дългове, ти, о неисториче на икономиката, отричаш историческите паралели, с които работят учените. Затова просто слушай Професора!

И Блуме безпомощно продължава със слушането.

Разбира се, тук си имаме работа с елементарно неправомерно разширяване на обекта на обсъжданото, което води опонента до явен абсурд. Само че, ако Пикети не беше разширил обекта така – защото Блуме се опитва не да отрече историческите паралели изобщо, а конкретния паралел направен от Пикети между Хитлерова Германия и днешна Гърция – на Пикети щеше да му се наложи да признае, че неговият “исторически” паралел е твърдение съвсем произволно, хвърлено без никакви доказателства, “на авторитет”. Но Блуме е смазан от собствената си манипулативна слабост (до която сам се докара в тая ситуация) и не смее да защити своята по принцип абсолютно защитима позиция. И не може да изложи манипулацията на Пикети на показ.

С “професорската” си грубиянщина Пикети гони и косвен ефект – върху мисленето на читателя: “Не ми възразявай и в мислите си, че не си Професор и ще те сполети същото, което сполетя Блуме: аз просто ще кажа, че не си прав, и ти ще останеш посрамен, аудиторията ще изръкопляска на Професора!”

5/ Поток ирелевантна информация – който Пикети отключва вещо, тъкмо когато е “замаял” и интервюиращ, и читател. Цялата му минидисертация за кризите звучи много осведомено-исторически, но няма общо с темата. Да, сигурно по мащабност 2009 г. е близка до 1929 г. А по всичко останало? Вероятно по много характеристики и параметри тези две кризи се различават сериозно. Пикети с нищо не обяснява защо приликите били по-важни от разликите. Подобието е декларирано, разликите – игнорирани. Пак приказки ex cathedra – читателите са студентчета, да попиват и да пазят тишина.

5/ Следва “страшилка” – и тя необоснована, но голяма:

–  Ако започнем да изритваме държави  [? – тук равнището става съвсем махленско – кой е казал, че се гласи да  изритва държави?] – … кризата на доверие …. Финансовите пазари моментално ще се нахвърлят… дълъг и провлачен период на агония… в жертва европейския социален модел, … демокрация …  цивилизация на олтара на консервативната и нерационална консервативна [«консервативна» повторено – случайна грешка? Апропо, като е консервативна, защо да не е рационална? Доказателство? Няма, значи имаме поредна миниманипулация.] политика на икономии.

Слава Богу, няма да се намери сила, която да изгони Гърция, за да видим какви ще ги дъвче Професора, като излезе, че нищо такова не е последвало. Аз поне не бих рискувал нито час допълнително гръцко страдание заради такъв хвалипръцко.

6/ Поредна неприкрита манипулация:

В момента Германия печели от Гърция като удължава заемите на сравнително високи лихвени нива!

Добре, да повярваме на Пикети, че “в момента” Германия печели от Гърция по описания от него начин. Само че по неспоменат от него начин Германия от предишния момент е едно 60 милиарда назад, които Гърция вече е “спечелила” от Германия. Колко ли години трябва да печели Германия като “в момента”, за да излезе на зелено? Бая време…

7/ Ирелевантно решение. Това за конференцията изглежда смислено. На пръв поглед. Защото пропуска да каже, че докато си конферираме, Съюзът ще трябва да продължи да хрантути Гърция. (Или да престане? Ами тогава нали ще стане като в разказчето на Елин Пелин за “Човека, за когото всички се грижат” – умрял си той, докато се грижили как точно да се погрижат, оти били “забравили да го хранят”!) И каква е вероятността, че ако дадем днес на Гърция всичко, каквото поиска (па макар и като я държим под око), тя ще се реформира и ще мине на самоиздръжка? Нали именно историческият подход – и опит – ни учи, че вече дадохме “всичко” – стотиците милиарди през 2010 г. – и повярвахме на обещанията за реформи – и получихме сегашната криза. При това, ако получи днес парите, Гърция нали ще го изтълкува като “Тия и така дават, що сега и реформи?”. А без реформи пак ще изядат/изкрадат и ще питат за още. Такава конференция може да има изобщо смисъл за Съюза, и той да стане по-добър вследствие от нея, но тя не може да реши проблема с гръцката катастрофа. Така че и това е манипулация – дори предложението на Пикети да е само по себе си разумно, то няма нищо общо.

Честно, писна ми. Може да има още манипулации и до края – с бръснещ поглед видях във всеки случай наставления към почти всички за почти всичко – ама на мен и тия ми стигат. И артисват.

В заключение – вероятно добър специалист (ще прочета неговия “Капитал” на ХХІ век, макар нещо да ми казва, че Маркс може да спи спокойно), който бърза да се възползва от своята “петнайсетминутна” медийна слава, за да дава ум на равнище над тавана на своята компетентност. Зер баш гърците викаха (на латински, де) Ne supra crepidam! Не по-далеч от обувката!

 

Тома Пикети (род. 1971 г.) е френски икономист, станал световноизвестен със своите изследвания върху икономическото неравенство. Един от създателите на парижкото Училище по икономика, където е професор от 2014 г. През 2002 г. печели наградата за най-добър млад икономист на годината във Франция. Книгата му „Капиталът през XXI в.“ (2013) е световен бестселър и се смята за едно от най-основополагащите икономически изследвания през последните десетилетия.

 

Деян Кюранов е политолог. Доктор по философия, завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Програмен директор в Центъра за либерални стратегии (ЦЛС).