3
1541

Антология на политическото извинение

Dani Smilov F

Политическото извинение е специфичен жанр, силно зависим от местните нрави и култура. У нас то се състои от четири основни елемента:

– Думата „извинение“ (И). Наличието на самата дума не е винаги задължително. Понякога тя се подразбира или е заместена с други думи и действия;

– Омаловажаване на вината (О). Извиняващият се се извинява не за реалния проблем, а за нещо далеч по-малко и невинно;

– Прехвърляне на вината (Л). По същество този ход е лицемерен. Извиняващият се всъщност обвинява друг, че го е предизвикал или си е заслужил каквото е получил. Извинението става обвинение;

– Експресивност и поетика (П). Извинението губи смисъл, ако не бъде медийно забелязано – затова е необходимо то да е максимално експресивно, поетично, а най-добре е, ако успее да обиди същите или други хора.

На базата на тези критерии (представени в десетобална метрика) този текст предлага една кратка антология на най-добрите образци на политическо извинение за последните няколко години, като запазва автентичния изказ на авторите им.

  1. 1. Станишев за назначението на Пеевски[i]

(Извинение – 10 точки) „Аз искам да отправя лично извинение към парламентарната група на Коалиция за България и към членовете и симпатизантите на БСП. Парламентарната група подкрепи с огромна вътрешна съпротива това решение и аз дължа извинение на народните представители…Аз нося тази отговорност…“

(Омаловажаване – 10 точки) „Но това предложение бе направено, за да се постигнат истински резултати в борбата с организираната престъпност. Колко са готовите да поставят своето семейство на риск… Мотивът, който натежа при избора на Делян Пеевски е, че е важно в момента да се постигат бързи резултати. Резултати срещу контрабандата, срещу борбата с организираната престъпност. В г-н Пеевски видяхме желание за такава бърза работа…“

(Лицемерие – 10 точки) „Това предложение беше направено с най-чисти и искрени мотиви. Не искахме да имитираме работа… Направихме политическа грешка и ще ни е трудно. Маските трябва да паднат. Човек трябва да има силна политическа воля. Когато сме тръгнали да се борим с корупцията и да борим мафията, трябва да сме готови да понесем отговорност, дори и някога да грешим.“ (Т.е мафията – политическите опоненти – са виновни: на зло куче, зъл прът!).

(Поетика – 5 точки) Сълзлива поетика, но със сдържано достойнство.

  1. 2.  Цацаров и прокуратурата за действията им в/около КТБ и фалшивия опит за убийство[ii]

(И – 10 точки) Думата „извинение“ е умело заменена с фразата „сгрешихме“: „Би следвало да се прецени има ли въобще основание за досъдебно производство. За да има убийци, трябва да има убити. Слава Богу, няма убити, следователно няма убийство. По-честно е да кажем, че сгрешихме, отколкото да кажем, че има убийци, а убити няма.“

(О – 10 точки) „Установи се, че доводите на СГП не могат да бъдат споделени и липсват основания за поддържане на протеста… При това положение да се поддържа такава теза е професионален инат, който е вреден…“ (О-о-па, техническа грешка, поправяме се!)

(Л – 10 точки) „Без значение на начина, по който би могъл да бъде интерпретиран конкретен казус, подкрепяме безусловно действията на прокурорите, които вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Прокуратурата изпълнява задълженията си по закон и всякакви внушения, че тя е фактор в политическия живот, са недостойни и спекулативни.“ (Виновни са редовите прокурори, които незнайно как са развили абсолютно погрешно вътрешно убеждение в една строго йерархизирана структура.)

(П – 4 точки.) Прокурорско-бюрократична патетика.

  1. 3.  Божидар Димитров за „Защо бе, майка му стара, защо е толкова злоба, бе?! Е т’ва не мога да си го обясня при тоя шибан народ, при тия шибани колеги“[iii]

(И – 10 точки) Героят преминава директно в атака и извинявайки се, отказва да се извини. „Не мога да се извинявам на анонимни хора, извиненията са персонални, разбирате ли?“

(О – 9 точки) „Освен това думата шибан няма пейоративно (бел.ред – израз, с който се определя нещо като негативно) значение в българския език.“ Невярно, но ефектно!

(Л – 10 точки) „И сега ще ви кажа какво пише един арабски писател за българите още 10 век. Той казва: при българите, когато някой израсне над другите, идват при него и казват съкрушено други българи: ама ти много ни надмина, ние не сме достойни за теб, ти си достоен за Тангра. И го бесят.“ (Виновни са основно българите и Тангра, но частично и самият Божидар Димитров за прекаленото си духовно израстване.)

(П – 3 точки) Сравнително нисък резултат за поетика, защото авторът е доказвал, че може много повече.

  1. 4. Вежди Рашидов за „Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха…Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е.а пу.ката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват… Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се недей. После звъня в „Стандарт“ на Славка (Бозукова – гл. редактор на изданието – б.а.), нарочно го правя… Петьо Блъсков изцяло се е продал. Останаха „Дневник“, „Капитал“, в. Сега – така останаха независими, но те ще ги задушат. На Сашо Дончев (собственик на в. Сега – б.а.) не му пука, защото вестникът му е бутиков.“[iv]

(И – 10 точки) Думата „извинение“ е заменена с практически жестове към обидените лица без набедения във фекални инциденти банкер (отсъстващ по обективни причини от страната). Най-вече вестниците на недвусмислено напсувания медиен магнат са поканени да отразят грандиозната трако-българска изложба в Лувъра. Ексклузивно и за сметка на „останалите независими“, които демонстративно не са поканени. В делегацията влизат и повечето поименно споменати персони (или техни достойни заместници), една от които дори представя своя книга в съпътстващата програма. Извинението в случая се реализира с държавни средства, но това не отнема от добронамерения жест към засегнатите лица.

(О – 2 точка) Някои прегрешения няма как да се омаловажат, затова и героят не прави нищо в тази посока. Казаното си е казано. 2 точки получава за откровеност.

(Л – 1 точка) Няма на кого да се прехвърли вината, затова и той не прави такива опити  – 1 точка за правилна стратегия в лоша ситуация.

(П – 10 точки) Ненадмината поетика и размах на романтичния жест. April in Paris, chestnuts in blossom…

  1. 5.  Вежди Рашидов за 50те лева хонорар и „кукузелите“

(И – 8 точки) „Това ми се струва дълбоко несправедливо и може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение. Ценя труда на всеки творец, на всеки български артист, аз самият съм част от творците и искам те да живеят достойно.“

(О – 7 точки) „Аз лично се почувствах засегнат, когато на фона на този колосален успех и на божественото представяне на хор „Йоан Кукузел“ дни наред обществеността ни беше занимавана с недоволството на един от хористите, защото не е получил хонорар за труда си. Да, отворихме вратите на легендарната парижка Света Богородица за ангелогласните ни хористи, но не сме им плащали хонорар, както без хонорар работи и целият екип по подготовката на изложбата и на съпътстващата културна програма.“ (Т.е. ядосаха ме, че не ми признават успеха, и си го заслужиха.)

(Л – 5 точки) „Като творец зная, че трудът на артиста трябва да бъде възнаграден, като министър правя възможното творците да получат заслужено заплащане, но има моменти, в които възнаграждението не е най-важното. Нито ръководството на хор „Йоан Кукузел“, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения. За жалост, дни наред след изложбата трябваше да се обясняваме не за успеха на България, а за хонорарите.“ (Те са си виновни, да бяха си поискали хонорар.)

(П – 2 точки) На фона на потенциала си, героят е направил сравнително постен в езиково отношение опит.

  1. 6.      Петър Москов за това, че ще спре линейките в ромските гета, докато не се гарантира сигурността на лекарите[v]

(И – 5 точки) „Моля за извинение, ако някой е бил наранен от конкретни думи.“

(О – 5 точки) „По същество идеята на изказването ми беше, че ще направя всичко възможно, за да осигуря сигурността на екипите на „Спешна помощ“…Аз стоя зад смисъла на всяка една от тези думи. Казал съм истината – 227 нападения над екипи на „Спешна помощ“ и 3/4 от тях са в циганските махали.

(Л – 5 точки) „…Това е грижа за цялото общество, защото след подобен случай на следващия ден конкретен екип не може да помогне на всеки един човек, а други хора отказват да работят в „Спешна помощ“, защото знаят, че ще бъдат бити. Не е проблемът в министъра или в мнозинството това, че 2/3 от тези случаи са в ромски махали.“ (Вината пада върху обществото като цяло и ромите в частност).

(П – 2 точки) Скромна поетика. 

Ефекти от извинението

Таблицата по-долу съпоставя тежестта на провинението с последвала политическа и професионална отговорност за извършителите. За съжаление ясна логика не се наблюдава, което задълбочава мистерията по отношение на ролята на извинението в българската политика:

 

Казус Проблем, предизвикал извинението Цена за обществото от този проблем Политическа/дисциплинарна отговорност
„Станишев“ Корпоративна зависимост на управлението Година и половина политическа нестабилност Загуба на лидерски пост след продължителна агония; евродепутат и председател на ПЕС
„Цацаров“ Необосновано разследване, дало начало на масово теглене на депозити и последващ фалит на банка Загуба за милиарди от фалита на банката (който, разбира се, не е резултат само от действията на прокуратурата) Получаване на нови отговорности в борбата с корупцията
„Димитров“ Обида на колеги и сънародници Морална щета: принизява обществена институция с езика си Загуба на министърска позиция, но запазване на важен директорски пост. Главен комисар на изложба в Лувъра
„Рашидов 1“ Вулгарен език спрямо публични фигури (все пак в подслушан частен разговор) Морална щета (нисък стандарт на общуване между публични фигури) плюс дневни и пътни за обидените до Париж Нов министерски мандат
„Рашидов 2“ Обида на културни дейци Морална щета (принизяване на публична институция) Под въпрос
„Москов“ Предлага противоконституционна мярка спрямо етническа група Морална щета: засилва национал-популистки настроения Увеличена обществена популярност и доверие в лекарската гилдия


И накрая, през последните години личи отсъствието на фигурата на Бойко Борисов сред извиняващите се. В подобна ситуация той бе попаднал преди първия си премиерски мандат със злополучното изказване за „лошия човешки материал“ в Чикаго. Извинението бе поднесено от Цветанов и отправено най-вече към тези, „които са се почувствали засегнати от ромския етнос и от българските турци“. Вината бе стоварена върху политческите партии, които държат тези групи в подчинение: „Защото има изключително свестни, качествени хора, които работят и са част на проекта ГЕРБ. Трябва да се прави разлика от обикновените хора и политическите централи.“[vi].

Кратката антология на извинението в български контекст показва следното: стандартите на политическо общуване са много ниски, което придава известен кръчмарски характер на политиката. Нещо повече, има всенародни любимци, на които лесно им се прощава и „номерата им минават“ – това се прави по патриотични подбуди, страх, раболепие или просто за развлечение. Също така, политическата отговорност идва инцидентно и по необяснима логика. Това е материалът, без извинение.


Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Предишна статияАр нуво и леля Ефросина
Следваща статияКолко тежат 1300 години