Три концерта за една седмица в края на август – в София, Стара Загора и в Созопол. Така Антонина Бонева представи своите ученици и най-новия си амбициозен проект „Да израснеш с Рахманинов“

Главните действащи лица бяха шестимата ученици на Антонина Бонева от Софийското музикално училище „Любомир Пипков“. Най-малкият е Мартин Цветков, който е на петнайсет години, следват Йоанна-Лора Василева и Марина Мравова, също ученички, Теодор Пазов, който завършва бакалавърската си степен във Висшето училище за музика и театър в Хамбург, Роберто Руменов – бакалавър в Кралската консерватория RCSMM в Мадрид, и Елвис Василев, който преподава в Lina Bakir Music Academy в Кувейт и концертира.

Беше представен и първият диск, в който всеки от тях изпълнява два или три от етюдите картини на Сергей Рахманинов, оп.33 и оп.39. Изданието е финансирано от НФК, записите са осъществени от доц. Павел Стефанов, художник е Александра Еврова, фотограф Добри Попов.

Не се случва често преподавател да направи толкова мащабен проект – с всички свои ученици да запише и издаде двоен диск и да направи концертно турне.

Антонина Бонева: Идеята започна да се разширява постепенно. Първо направих интеграл с оп.33, който е по-лек и някои етюди се свирят в гимназиите, но има и много трудни – №5 и №8 например. За тях включих по-големи мои ученици – Елвис Василев и Теодор Пазов. Това се случи миналата година. Тъй като стана много хубаво събитие, се обадих на Маргарита Димитрова да направим концерт на „Аполония“. За жалост тогава програмата на фестивала беше вече готова. Така го отложихме. А аз като видях, че имам още една година, реших, че ще направим и другия, оп.39. Така групата се разрасна и освен Елвис, който е в Кувейт, Теодор, който учи в Хамбург, включих и Роберто Руменов, който е в Мадрид. Оказа се нелека задача да се съберем от различни краища. По това време Марина Мравова печелеше конкурси. Започнахме и с другите деца да се готвим за конкурси. И те също започнаха да печелят. Аз не съм голям привърженик на конкурсите в млада възраст. Мислех, че са нож с две остриета. Ако учениците от прекалено малки започнат да получават награди, ги хваща звездомания и си въобразяват, че са се научили да свирят. Или пък изпитват разочарование, ако не спечелят. Самата работа за конкурса обаче вдига нивото, възпитава на труд и дисциплина, което е най-важното. Мисля, че най-дисциплинираните хора на света са пианистите. Кандидатствахме с проекта за диск пред Националния фонд „Култура“. За щастие спечелихме и така направихме интеграл на двата опуса с етюдите картини на Рахманинов. Това много рядко се прави и по света.

А защо Рахманинов? Не е ли труден за ученици?

Рахманинов е много мащабен и обемен, има дълбоки хармонии, безкрайни мелодии, които трябва да се изведат. Има различни цветове, различни пластове, които се движат. Това е невероятно богатство, което наистина развива. За да се направи тази многопластовост, се изисква доста работа и израстване на младия пианист. Затова нарекохме диска „Да израснеш с Рахманинов“. Трябва да благодаря и на доц. Павел Стефанов, който направи много хубави записи. Така се получи цялостен продукт, с който се гордеем.

Говорих с децата и те казаха, че специално сте им избрали пиесите.

Да, съобразих се и с техническото ниво, и с емоционалното състояние на децата. Когато трябва да реша нещо, сякаш потъвам в задачата, затварям очи, влизам в душата си и решението изплува. Така направих и за първия, и за втория опус.

На концерта в София много емоционално разказахте на публиката историята на всеки един от етюдите и дори дадохте имена на тези, които нямат.

Това се случи постепенно. Докато репетирахме, докато слушах записването и по време на монтажите, чувайки целия интеграл, добих представа, че тези етюди вървят като една дълга житейска история. Всеки етюд има определен смисъл, който не е отделен от другите, а е част от природните и житейските събития. Късно ги видях като един интеграл, защото човек трябва да потъне дълбоко и да ги слуша многократно. А и щом Рахманинов ги е събрал, сигурно и на него са му дошли свише. Винаги съм смятала, че ние, хората, сме проводници на висшата музика. Рахманинов има войнишки теми, най-вече в оп.39 – освен, че е по-труден, той е дълбок и трагичен.

През цялото време сте с децата – и в часовете, и на репетициите, на записите и концертите. Как се държаха, кога бяха по-напрегнати?

Трябва да кажа, че трудността в работата беше различна. Когато човек е на концерт, той се мобилизира, концентрира се и събира цялата си енергия в едно изпълнение. В записите, въпреки многократните повторения, трябва да се запази енергията. В някои отношения записите са по-трудни. Не мога да кажа, че те толкова се притесняваха, или не им личеше. Човекът, който се притесняваше през цялото време, бях аз. Първата ми спокойна нощ беше след третия концерт. Преди това непрекъснато си мислех: „Тръгнала съм с тези деца, които трябва да издържат три концерта един след друг, трябва да пътуваме от едно място на друго. Това е трудно и за възрастен пианист“. Като сестра на Валери Попова и леля на Александрина Пендачанска знам, че винаги на втория спектакъл има спад и най-хубав става третият. Умирах от ужас, но те удържаха и трите концерта на ниво, като в първите два бяха по-концентрирани всичко да излезе точно, чисто и безпогрешно. А в третия дадоха най-голямата си емоция, защото това е целта на изкуството. А когато свършихме, получих запитване: „Какъв ще бъде следващият ни проект?“

Някои от учениците ви вече са поели по своя път – Елвис, Роберто, Теодор. И на Марина това ѝ предстои. Имате ли други ученици след Йоанна и Виктор?

Имам един сладур, сега е в четвърти клас. Може и него да включим в следващото ни приключение… Трябва да се поспрем, да помислим, за да бъде още по-ефектно следващото ни преживяване. Сдружиха се и децата, и родителите. Направихме си група „Да израснеш с Рахманинов“, която е пълна с възторжени отзиви, с красиви послания и със забележки: „Искаме отново“. Това е хубавата и весела страна на живота.

Как намирате време и за вашите изяви като пианистка?

По време на пандемичната изолация бях спряла да давам концерти, самата аз не ходех на концерти. Започнах с концерт първо в София. Поканиха ме от Академията на изкуствата в Бургас. Отбелязахме 160-годишнината на Клод Дебюси. Поканих и Марина Мравова. Преди време на последния си рецитал представих Теодор Пазов. Това е много хубава идея, защото така се получава приемственост. Ще продължа с Йоанна и с Мартин. Те свирят с голямо желание, успяват и се развиват много бързо.

Докато чаках за разговора, установих, че освен всички клавирни тънкости вие им преподавате и история на музиката.

Използвам абсолютно всички средства. Първо работя страшно много върху самия инструментализъм, върху начина, по който се изпълняват творбите, всички видове движения, пръстова техника, това, което е занаятът на пианиста. Усвоено в по-ранна възраст, дава свобода и по-големи възможности за различни темброви окраски.

Мартин Цветков

Той е най-малък в класа, но наградите, които е спечелил дотук, са много – от конкурси у нас, в Северна Македония, Сърбия, Лондон. Последната е от септември, когато спечели Първа награда от втория музикален конкурс в Швейцария. Казва, че най-труден за него е бил конкурсът Piccolo Piano Talent, за който е трябвало да запише Рахманинов, Прелюд и Скрябин, Ноктюрно. Всички конкурси са били онлайн. Вече мечтае за състезание на живо.

Как се чувствахте на концерта с класа? Като част от публиката имах усещането, че сте едно цяло.

Да, беше невероятно преживяване. Всички свирихме много хубаво. Готвихме се почти една година. Надявам се и публиката да е била щастлива.

Вашите пиеси как бяха избрани?

Тъй като съм най-малък, най-лесните бяха за мен. Но те всъщност никак не са лесни. Преди две години започнах да свиря оп.33, №6, бавния етюд в сол минор. Когато започнахме да работим върху проекта, госпожата каза да го върна и освен това да започна да работя №5. Имах готов и Прелюда на Рахманинов, тя много харесва как го свиря, така че, когато записвахме двата етюда, имах право общо на десет минути. Тъй като пианото беше много хубаво, остана време и аз започнах да свиря този Прелюд. Тонрежисьорът също го хареса и реши да го запишем. Така той влезе в проекта като бонус.

След концерта в София гостувахте в Стара Загора и Созопол. Къде беше по-голямо вълнението?

Тук, в зала „България“, тъй като бяха всичките ми приятели, роднините, имаше по-голяма емоция.

На записа или на сцената се притеснявахте повече?

Със сигурност на сцената. Записите, след като разбрах, че не е толкова сложно и страшно, бързо ги направих.

Сега за какво се готвите? За нещо по-голямо мечтаете ли?

Мечтата ми е конкурсът „Кралица Елизабет“ след няколко години, но трябва много труд, много свирене. За близкото бъдеще нямам нищо, но подготвям материал.

В София има толкова много събития. Обичате ли да ходите на концерти?

Обожавам да ходя по концерти. Редовно съм в зала „България“. С нетърпение очаквам да чуя Николай Лугански и Иво Погорелич.

Йоанна-Лора Василева

Тя е в XI клас на Музикалното училище. Посещавала е майсторски класове на Георги Черкин и проф. Антанас Куртев. Освен това Йоанна-Лора Василева изучава класически балет, композира детски песни, но и пише текстове за тях. Създала е и десет пиеси, които пресъздават съдържанието на известни детски приказки, повести и романи. Има много първи и втори награди от различни конкурси, но специално отбелязвам този в Салерно, Италия – международния конкурс „Еврокласик“. На него тя печели Втора награда като пианистка, Първа награда за изобразително изкуство и Първа награда за танц в стил класика.
„Беше много приятно усещане – споделя за концерта с класа Йоанна. – За първи път свиря в зала „България“ и бях много развълнувана. Два от етюдите знаех от предишната година – от оп.33, №1 и №2, за концерта допълнихме от оп.39, №2. Госпожа Бонева каза, че те са най-подходящи за мен и като техническа трудност, и като емоционално преживяване.“

Сега какво подготвяте?

Шопен, Четвърти етюд от оп.10, Втората балада на Шопен и Лунната соната на Бетовен. Това е материалът за изпитите през тази година.

Марина Мравова

Тя е една от първите, които представихме в поредицата „Младите в музиката“. Предстояха ѝ няколко конкурса и важни концерти. Всичко е изпълнено. Свири с оркестъра в Бреша, имаше концерти и у нас. „Много съм щастлива. В Италия концертът премина много добре. Бях доволна, защото диригентът беше и пианист, специално ни отделяше време, за да се получи всичко по-добре.“

Свирите Рахманинов, как бяха разпределени отделните етюди?

Обсъждахме как госпожата е решила кой етюд на кого да даде, тъй като много подхождаха за всеки от нас. Тя каза, че тъй като оп.33 сме работили много, е знаела точно какво да е разпределението. От оп.39 избрах емоционално, по нотите. Не можеше да бъде по-добре – оп.33, №3 и 4, оп.39, №8.

Имате ли любими етюди, които бихте искали да изпълните?

Най-много харесвам първия от оп.33, разбира се, Червената шапчица и последния от оп.39. Имам желание да ги науча.

Три концерта за няколко дни. Кога беше най-емоционално?

В зала „България“, разбира се, защото тя беше най-голяма, а и бяха най-близките ни хора. В Созопол бяхме на толкова престижен фестивал, но бяхме по-уверени и свирихме с повече спокойствие. Колкото до записа, там също е много трудно, въпреки че имаме право да повторим, но пък трябва да имаме същата емоционалност и при повторенията. На сцената винаги трябва да сме концентрирани, защото имаме само едно представяне. Различно е, но и на двете места е много хубаво.

Сега започвате да мислите за големия път. Какво подготвяте?

Започнах с новия материал за изпитите за завършване, както и за изпитите за консерваториите. Подготвям Концерта на Шуман, Соната в ми минор на Григ, До минорната соната на Моцарт, Есенна елегия на Владигеров или нещо друго от български композитор. Още не съм решила къде ще продължа. Имам още малко време. 

Елвис Василев

„Рахманинов винаги е присъствал в живота ми като пианист. Като ученик съм свирил някои от етюдите, които колегите изпълняват в момента, както и други негови произведения. Трудностите ги има и винаги ще ги има, когато става въпрос за Рахманинов. За мен най-интересната част от работата е откриването на личната ми интерпретация, тъй като има много различни пътища, по които може да се тръгне“, казва Елвис.

Подготовката за този проект колко време ви отне и донесе ли ви удовлетворение?

Подготовката започна преди повече от година и половина с идеята да се изнесе концерт с първия опус на етюдите картини на Рахманинов, в който участвахме почти същият екип. В края на 2021 г. се роди идеята да се направи и вторият опус и да се запише диск с двата. Тогава започна и подготовката за концертите и записа, така че може да се каже малко над половин година. Крайният резултат си заслужаваше всичките положени усилия.

Като по-големи помагахте ли на по-малките и как?

Малко, защото в момента не живея в България. На репетициите преди концертите всички се слушаме и насочваме към по-добър звук в различните зали.

Какво ви предстои?

Реализирането на този проект ме вдъхнови да започна работа върху Втория концерт на Рахманинов за пиано и оркестър, който, надявам се, да мога да изпълня в бъдеще. Също така ще работим със същия състав да реализираме още концерти с тази програма, а може би и с други интегрални изпълнения.

Роберто Руменов

„Моят контакт с Рахманинов е започнал още от ранна възраст, когато бях на 9–10 години. Свирил съм различни негови творби. Първоначално прелюдии и постепенно етюди, соната и в бъдеще неговите концерти. Най-трудният етюд за мен беше от оп.39, №1, трудността му беше в енергията, която трябва да се покаже чрез звукоизвличането“, споделя Роберто.

Подготовката за концерта трудна ли беше?

Всеки един от нас имаше около девет месеца, време, което за мен беше достатъчно. Аз трябваше да подготвя три етюда, от които само един беше напълно нов в моя репертоар. Също така през подготвителния период имахме няколко взаимни продукции с всички участници. Работих с голямо желание и хъс, знаейки, че в този проект участват шестима ученици на г-жа Бонева и всеки един от нас трябва да даде най-доброто от себе си. Много се радвам и благодаря за поканата да участвам! Беше много специално.

Живеете и учите в Испания. Подготвяте ли нещо в момента?

Предстоят ми различни проекти, мога да споделя за един от тях – концерт с Оркестъра на Испанското национално радио през ноември.

Теодор Пазов

„Рахманинов присъства в моя концертен материал от много години. Тъй като е един от любимите композитори на г-жа Бонева, тя винаги е държала творчеството му да е част от нашето развитие и доколкото си спомням, за първи път свирих негово произведение в шести клас. Оттогава почти не е имало година, в която да не съм се захващал с пиеса от композитора. Понякога от по-малките форми като етюдите, друг път от по-големите – прелюд или музикален момент. И това е така, защото творчеството на Рахманинов успява да те развие музикално, благодарение на многогласието, огромното богатство от звукови тембри, „безкрайните“ линии и мащаба на музиката“, смята Теодор.

Участието с по-младите музиканти в този проект какво ви донесе?

Първоначално проектът беше замислен като концерт, на който да изпълним само първия опус на етюдите картини. А когато решихме, че се захващаме с всички етюди, и започнах да уча и тези от оп.39, останах доста изненадан от голямата разлика в зрелостта на музиката от двата опуса. Не е тайна, че оп.39 е по-сложният, но трябва да призная, че имах известни трудности, особено с последния етюд – оп.39, №9. Непрекъснатата смяна на най-разнообразни хармонии и изпълнената с технически трудности форма определено ме затрудниха повече, отколкото очаквах. Но в крайна сметка винаги, когато човек успее да преодолее дадена трудност и да се качи още едно стъпало нагоре в развитието си, изпитва голямо удовлетворение. А за нас, музикантите, съществува и удоволствието, че впоследствие можем да споделим този наш прогрес с публиката.

Като по-голям помагахте ли на по-малките и как?

През целия проект имаше обмяна на опит и идеи. От всички страни – от големите, от малките, от родителите и т.н. Разбира се, ние, които вече сме имали шанса да учим и живеем на различни места в Европа, сме имали удоволствието да работим с големи имена от нашата сфера, което обогатява цялостното ни разбиране за музиката. И с радост споделяхме тези понатрупани знания с по-малките ни колеги под формата на музикални идеи, „хватки“ за справяне с някои технически неудобства и прочие. Освен това вярвам, че и само от слушането и наблюдаването на хора, по-напреднали в развитието си и с по-голям сценичен опит от теб, могат да се извлекат големи позитиви. Аз лично винаги съм се вдъхновявал и мотивирал не само от големите пианисти, които слушаме в концертните зали, но и от моите връстници, дори когато просто свирим един пред друг.

Какво ви предстои?

Тази есен започнах магистърска степен във Висшето училище за музика и театър в Хамбург. Надявам се идните две години да са още по-ползотворни. Имам амбицията да науча голям материал за този период, включително и най-голямото произведение на Рахманинов, с което съм се захващал до този момент – Концерт за пиано и оркестър №1. Със сигурност предстои много работа, но когато тя е съчетана с вълнуващи проекти като „Да израснеш с Рахманинов“, мотивацията и желанието се увеличават многократно.

Антонина Бонева е учила при проф. Николай Евров в НМА в София, а след това специализира в Кралската консерватория в Антверпен с проф. Фредерик Геверс. Преподава в НМУ в София. Наградена е с Кристална лира като музикален педагог през 2021 г.