Антони Дончев за проектите на Биг бенда

Биг бендът на БНР е създаден през 1960 г. Негови диригенти са били Жул Леви, Димитър Ганев, Георги Ганев, Емил Георгиев, Милчо Левиев, Вили Казасян, Янко Миладинов и Антони Дончев. Вили Казасян поема състава от 1965 г. и го превръща в един от най-елитните български оркестри, който свири на всички големи естрадни фестивали като „Мелодия на годината“ и „Златния Орфей“.
Днес диригент на оркестъра е Антони Дончев. Сезонът на състава започна на 4 октомври 2018 г. с проект, наречен Electric Miles, посветен на Майлс Дейвис. Следващият концерт беше за 75-годишнината на флейтиста Симеон Щерев (22 ноември). В Коледния концерт (15 декември) участваха Васил Петров, Петър Салчев, Мартин Ташев и вокална група „Радиодеца“ с диригент Илина Тодорова. Следващият им концерт е на 10 януари 2019 г. – „Джаз в класиката“ със специалното участие на Данчо Радевски.

Срещаме се с Антони Дончев в края на една много успешна година, за да си припомним миналото на състава и да разкрием някои намерения и идеи за бъдещето.

Как получихте поканата да поемете Биг бенда на БНР? Кога се случи?

Вече доста отдавна – 2010 г. Обадиха ми се и ми предложиха да застана пред тези момчета, и си признавам, че много се колебаех. Споделих с най-близките ми приятели. Много от тях ми казаха: „Ти да не си луд. Не ти трябва да се захващаш. Искаш преждевременно да станеш пенсионер ли?“ Аз пък отговарях: „Чакайте бе, хора, този оркестър може да влезе в XXI век. Има такива образци, които изтеглят цялата съвременна музика в една страхотна посока, и аз именно това искам да направя“. Такива разговори водехме. След като всички се опитваха да ме разколебаят, прецених, че един концерт ще бъде много показателен за това какво да реша. След този концерт разбрах, че има смисъл да поема този ангажимент. За концерта избрах съвсем съвременна европейска музика, някои пиеси на мои приятели от Холандия, Германия, и момчетата полетяха с мен. А аз си казах: „Какво иска един музикант? Иска да има хубава музика“.

Преди това бяхте ли свирили с този състав?

Много години преди това бях свирил, дори не помня какъв е бил поводът. Знаех какво представлява.

Накъде поведохте оркестъра? Казахте – към XXI век. Как се случва осъвременяването на един репертоар? Всеки диригент слага своя отпечатък върху състава, който ръководи. При Вили Казасян беше едно и всеки следващ промени същността на оркестъра. И самите музиканти вече са други.

Веднага ще си призная, че не е лесно, и то поради една много прозаична причина – средствата. Хубавата музика, големите музиканти струват много пари. Ние, за да свирим музика на големите музиканти, трябва да можем да плащаме, което от време на време се случва. Досега успявам по няколко начина. Един от тях е чрез лични приятелства и тогава музиката ми бива предоставена без каквито и да е финансови претенции. Аз съм изключително благодарен за това. Има музиканти от Белгия, Холандия, Германия, които ми предоставят тяхна музика. Има и един човек, който ми предостави огромно количество, до което ние само леко сме се докоснали. Това е големият, изключителен шотландски музикант Томи Смит, саксофонист и лидер на Шотландския национален джазов оркестър. Той беше наш гост преди година и половина и ми предостави цялата тяхна библиотека. Това е не подарък, а бих казал – благословия. Там има страхотни проекти – между 40 и 50 проекта – готови програми на най-големите световни съвременни аранжори и композитори. Това дори само като го говоря, настръхвам.

Но освен репертоара променихте и гостуващите солисти. Приятно впечатление ми направи, че върнахте съвременните български музиканти да свирят с вас.

Няма и как да бъде другояче. Ние имаме наследство, което трябва да тачим, да уважаваме и трябва периодично да работим с него, защото става дума за музиканти, дали много и продължаващи да дават. Мисля, че това е естествено, не изисква кой знае какви усилия.

Трудно ли се координира един сезон, когато искаш да поканиш големи имена?

Не е чак толкова трудно. Пак повтарям, проблемът е само финансов. Ние сме достатъчно гъвкави и музикантите са на световни ниво, така че имаме възможност да приготвим концерт за много кратко време. Така се случи с изключителните Кърт Елинг, Джо Ловано. С тях сме имали само по една репетиция.

Има ли определен брой концерти, които трябва да направите през сезона?

Успяваме да направим между осем, десет или единадесет концерта. В останалото време записваме това, което сме изсвирили на концертите, или записваме други неща. В момента колегите записват с Любомир Денев негови пиеси, написани специално за нас.

Пишат ли много български композитори за вас?

Българските, да. Освен Любомир Денев ще спомена Милчо Левиев, който преди време направи голям проект с бенда и с хор „Космическите гласове“, Симеон Щерев, Христо Йоцов, Ангел Заберски-син, Васил Спасов. Това са все изключителни музиканти и за нас е огромна радост да свирим тяхна музика. В някои случаи правят само аранжименти на определени пиеси. А чуждите? По-скоро моя е грижата за тях. Досега не сме канили чужд автор, който да напише пиеса за нас, но смятам, че това предстои. Ние все повече се сближаваме с останалия свят.

В момента говоря с диригента Антони Дончев. Къде остават изпълнителят, композиторът?

(Смее се.) Да, много съществен въпрос. Встрани от Биг бенда остават. Аз чувствам от време на време необходимост да свиря заедно със състава, което се случва при определени проекти. За съжаление, не ми остава много време да пиша музика. За тези осем години съм направил две или три пиеси. Иначе пиша друга музика, и то много. Скоро беше премиерата на последната ни постановка с Теди Москов в „Малък градски театър зад канала“ – театралната версия на един филм на Еторе Скола „Обичахме се толкова много“ (заглавието на пиесата е „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“). Извън бенда ми остава повече време да пиша музика.

Имате ли предпочитания каква музика да пишете?

Както дойде, зависи от провокацията. Неотдавна написах няколко пиеси заради това, че гостуваше млад немски цигулар Флориан Вилайтнер, с когото участвахме на русенската джаз среща. За него написах музика, която изпълнихме заедно. Винаги е различно, признавам си, че винаги ми трябва някаква провокация, но май това е нормално. 

(Това лято една от поредните провокации за Антони Дончев беше участието му в проекта на „Варненско лято“, наречен „На границата с класиката“. Там беше осъществена премиерата на Кончерто гросо в четири части за джаз квинтет – тромпет, флюгелхорн, саксофон, пиано, контрабас и саксофон, съвместно с Варненския камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Това се случи малко след като Биг бендът на БНР взриви Фестивалния център във Варна с великолепния си проект представен първо в София – „Скици от Испания“ на Гил Евънс със солист Росен Захариев-Роко.)

Предстоящите проекти до края на сезона?

Имаме фиксирани дати до началото на лятото. Имаме идеи и за следващия сезон, но предпочитам да не ги споделям. Февруари предстои един концерт от цикъла „Биг бенд джаз академия“, където ще се представят сравнително непознати млади музиканти и такива, които учат извън България. В края на март правим изцяло нов проект с певицата Рут Колева, с нови пиеси за биг бенд. Започваме един нов цикъл, който за мен е много интересен и се надявам периодично да го връщаме – „Джаз в класиката“, в който солист ще бъде един от музикантите от Симфоничния оркестър на БНР, кларинетистът Данчо Радевски. Избрали сме за този концерт Прелюд, фуга и рифове на Бърнстейн и Ебони-концерт на Стравински. Така отваряме нова страница. Аз всъщност съм класически музикант. Никога не съм учил джазова музика и класическата музика е нещото, което мога да слушам винаги. Предстои гостуването на един невероятен музикант, един от най-интересните и вълнуващи европейски тромпетисти Ерик Трюфа. Трябва да спомена и соловия концерт на Ангел Заберски в началото на юни.

Фестивални участия?

Засега нямаме уточнени, но и те ще дойдат, тъй като за тези осем години три пъти откривахме фестивала „Аполония“, свирихме нееднократно на фестивала в Банско, в Русе, на „Варненско лято“, в Пловдив, Стара Загора.

В радиото получаваме и излъчваме записи от различни радиостанции, където има останали биг бендове. На много места има джазови фестивали в самото радио. Ще се случи ли и у нас?

Защо не. Напълно е възможно. Ако успеем да постигнем по-голяма гъвкавост. Радиото е държавна институция, но ако ние успеем да работим със спомоществователи, хора, които са заинтересовани от подобно нещо. А имам идея да влезем във връзка с големите радиа в Европа, които поддържат оркестри като нашия, и да можем да си споделяме музиката. Представете си, че във WDR в Кьолн изсвирват една програма, записват я и независимо, че светът става все по-малък, ние не можем да отидем до Кьолн за този концерт. След като те са финансирали един такъв проект, защо ние да не го получим срещу определена цена и да го изсвирим тук. Мисля, че това е също нещо предстоящо. Трябват повече гъвкавост, визионерство и хора, които да горят с това, което ние правим, както ние горим на сцената.

Трябва ви мениджър?

Разбира се. Може да се мисли за размяна на музика, защото това, което се е изсвирило някъде, българската публика не го е чула, а да поканим цял състав не е възможно.

Познавате ли се с ръководители на други радиосъстави?

Познавам се с някои, познавам много музиканти от тези оркестри. С много от тях съм работил. Познавам лидера на WDR – големия саксофонист Боб Минцер, когото публиката знае от групата Йелоу Джакетс. От много години се опитвам да го поканя и все не се получава. Но търсим възможност. Нещата трябва да тръгнат от личния контакт.

Разказахте за концертите, кажете и за звукозаписната дейност.

Записваме музика, която е написана за нашия оркестър. Българските композитори периодично ни захранват с музика.

От този шотландски фонд, който използвате, имате ли право да записвате концертите?

Да, оттам също. Ще спомена концерта, с който открихме сезона – Electric Miles. Както се сещате, проектът е посветен на Майлс Дейвис, на последните години от неговата концертна дейност. Аз си позволих да направя някои промени, и то защото музиката е живо нещо. Тя е била една, когато е изпълнена в Шотландия пред няколко години, и различна, когато дойде тук, при нашия оркестър. Например там са имали като солист китариста Джон Скофийлд, който е дългогодишен музикант в групите на Майлс, а аз реших тук да го направя с нашите трима големи тромпетисти Росен Захариев, Венци Благоев и Мишо Йосифов. Нещата станаха коренно различни. Това, разбира се, доведе до малки промени в аранжиментите. Не мога да работя нещо, ако не го мисля така, все едно аз съм го написал. Това ми отваря пространство да правя промени. Това ми е интересно. Другото някак си не ми допада.

Атмосферата в оркестъра?

Съвсем приятелски са отношенията, защото ние с тях сме свирили още преди да стана диригент на състава и продължаваме да свирим. Това донякъде е нож с две остриета, защото в един момент всеки от тези двадесет души има своите човешки проблеми, своите си настроения и аз трябва да ги накарам да ме слушат, и то като човек, който трябва да ги поведе в определена посока, а не като човек, който е до тях и музицира заедно с тях. Трябва да ги подсетя, че аз не съм колегата по пулт, а съм човекът, когото трябва да чуят и последват. Момчетата са страхотни и аз съм горд да им бъда водач.

Антони Дончев е син на композитора Кирил Дончев. Учи пиано в Музикалното училище в София, там участва в създаването на групата „6+3“. Следва още една група „ДИДИАН – Х“, име, съставено от участниците в нея – Димчо Георгиев, Димитър Шанов – Шаната, Антони Дончев и Христо Йоцов. През 80-те идва квартет „Фокус“, в който са Симеон Щерев – Банана, Теодосий Стойков – Тушето, Антони Дончев и Христо Йоцов. Най-дълго и славно е съществуването на джаз формацията „Акустична версия“, която създават заедно с Христо Йоцов през 1985 г. Събират се, за да участват на конкурс в Белгия, и печелят наградата за най-добри солисти и първа награда на конкурса, която си поделят с Биг бенда на Финландия. На следващата година идва още по-голямо признание – наградата от джаз форума в Леверкузен, Германия, и титлата „Най-добри млади джаз артисти на Европа“ за 1986 г. С „Акустична версия“, с различни басисти Антони Дончев концертира и записва дълги години и издава няколко знакови албума.
Той пише музика за различни постановки на Първи частен театър „Ла Страда“, за театър „София“, за куклени спектакли. Сътрудничеството му с режисьора Стефан Москов минава през телевизионното предаване „Улицата“, както и през много театрални постановки у нас и в Германия.
Негова е музиката към филмите на Людмил Тодоров „Бягащи кучета“, „Любовното лято на един льохман“, „Приятелите на Емилия“ и „Вагнер“ на Андрей Слабаков.
През 1986 и 1988 получава награди за театрална музика за постановката на Теди Москов „Най-хубавото село“, а през 1996, 1997 и 2007 за филмова музика. През 2001 г. получава „Кристална лира“ от СБМТД.
Има посветени концерти: от Бенцион Елиезер, Концерт за пиано и струнни, и от Любомир Денев – Концерт за импровизиращо пиано и оркестър.