0
516

Анхели / Бащата на чумавите

Публикуваме откъс от поемата „Анхели“, която е включена в изданието на СОНМ. 

Юлиуш Словацки, източник wikipedia

Първоначалният подтик за преиздаването на публикуваната през 1925 г. романтическа поема „Анхели“ (1838) на Юлиуш Словацки е преводът на Дора Габе. Освен увода на проф. Боян Пенев книгата включва още два текста: поемата „Бащата на чумавите“ (1839) в редактиран превод на поета и преводач Найден Вълчев и заключителната студия „Изток-Изток“ на проф. Калина Бахнева.

Юлиуш Словацки, „Анхели / Бащата на чумавите“, изд. СОНМ, превод на „Анхели“ Дора Габе, превод на „Бащата на чумавите“ Найден Вълчев, увод и обяснителни бележки проф. Боян Пенев, студия „Изток – Изток“ от проф. Калина Бахнева.

Основание за възобновяване на българското издание от 1925 г. на романтическата поема Анхели (Anhelli, 1838) на Юлиуш Словацки – ключово произведение на Полския романтизъм – е конгениалният превод на Дора Габе. В близката до съвършенството преводна интерпретация поетесата прибягва към естетически родствения ѝ език на символизма. Наред с преводаческия талант актуализирането на естествената връзка между романтическа и символистическа (неоромантическа) образност допринася за създаването на превод, еквивалент на оригинала.

Не по-малко ценен в изданието от средата на 20-те години на миналия век е уводът на Боян Пенев. В досега непубликувания повторно предговор поезията на Юлиуш Словацки, заедно с музиката на Фредерик Шопен, се схващат като еманация на полската душа. Разсъждавайки върху изразите на колективната национална самоидентификация в поетическото наследство на автора на Анхели, доайенът на българската/софийската полонистика чертае творческия портрет на романтика и определя понятийната и образната доминанта в поезията му – „абсолютната духовност“. Пътят към върховото ѝ проявление в мистичната поема Крал Дух (Król Duch, 1847) минава през същностните за Словацки и важните за Романтизма, а според Боян Пенев и за Българския модернизъм интуиция, неемпирично „свръхопитно познание“ и мистицизъм.

В уводната студия творческата еволюция на Ю. Словацки се мисли като непрекъснатото търсене на съкровения смисъл на родината и вярата. Наред с представата за реалното отечество, поетическото съзнание на романтика конструира измеренията на бъдещата мистична родина, „далечния Сион“, „една друга земя, която ангели ще обитават“. Познанието ѝ е невъзможно без изстрадването на висшите духовни начала и моралния подвиг, извършен в името на освобождаването на поробената Полша. Уводът развива идеята на Б. Пенев за същностите, съграждащи родината на духа, която в предговора към Българска литература. Кратък исторически очерк (1930, 1946 и др.), съдържащ „полския“ лекционен курс (1923–1924) на професора върху нашето литературно развитие, е определена като „Новата Обетована земя на българската поезия”.

В студията, предхождаща превода на Анхели, основно място заема терзаещият Словацки въпрос за полската самобитност, укрита в хода на историята. Отнесен към творчеството на романтика, проблемът за националната идентичност изпъква като въпрос за вината и слабостта на съвременниците, неспособни на силна вяра и самопожертвование. Предприетото от поета пътуване на Изток, към Светите земи (1836), според Б. Пенев носи реалното разрешение на болезнения казус. Сред местата, свързани с Христовото рождение, смърт и възкресение, поклонникът Юлиуш Словацки изстрадва възможното самоотречение, стига до промисъла за необходимото самопознание и изкупление на сънародниците му в името на повторното им раждане като невинни хора и така доказва несъстоятелността на концепцията на Адам Мицкевич за априорната богоизбраност на полския народ и чудотворното му спасение.

В спецификата на полския реален и метафоризиран свят в поемата упътват Обяснителните бележки на Боян Пенев, написани в съгласие с постигнатото от съвременната му полска литературно-историческа мисъл. Основният текст, от който Юлиуш Словацки се учи най-много, е библейският (евангелският), но същевременно професорът конструира много пълна картина на европейската литературна класика, за да докаже оригиналността на Анхели и таланта на неговия полски автор. Философските и художествените инспирации се разделят на доказани и потенциални, но всички те легитимират Полския романтизъм като значим принос в световната литература. Юлиуш Словацки е представен като самобитен писател. Романтикът създава произведение със съвсем нови и непознати дотогава смисъл и поетическа форма, която функционира като конструктивен елемент на текста.

Наред с възстановеното издание на Анхели, което през 1925 г. излиза като част от създадената от Б. Пенев „Полска библиотека“, настоящата книга включва още два текста: поемата Бащата на чумавите (Ojciec zadżumionych, 1839) в нов, редактиран превод на Найден Вълчев и предговора Изток–Изток на проф. дфн Калина Бахнева.

Създадената по време на божигробското пътуване на Словацки поема, посветена на „страданието на невинния“ (Боян Пенев) е част от неформално конструираната поетическа трилогия. Освен Бащата на чумавите и Анхели своеобразният триптих, иницииран от паломническото пътешествие, съдържа и пътеписната поема Пътуване до Светите земи от Неапол (Podróż do Ziemi Świętej z Neapolu, 1866). Авторката на предговора посочва причините за критическото елиминиране на пътеписа от Увода на Боян Пенев. Пътуване до Светите земи… на Словацки е ироничен и самоироничен текст, в който  авторът с насмешка третира пристрастията на Полския и Западноевропейския романтизъм, личното си романтическо творчество, някои от водещите идеи в Анхели. Тази антиромантическа нагласа е в разрез с концепцията на Б. Пенев за литературното наследство на полските романтици като еманация на недостигащите на българските поети „философски и нравствено-религиозни мотиви“.

В студията Изток–Изток Калина Бахнева се концентрира върху още едно значещо отсъствие в прочита на Боян Пенев – пропуснатите моменти от античната история на Гърция и Рим в пътуването на Юлиуш Словацки към Изтока. Коментарите на Б. Пенев към първото издание на Анхели отразяват пътешествието на полския писател от момента, в който той напуска Гърция и се отправя към Египет и Сирия. Престоят на полските и европейските романтици в Гърция на път към Близкия изток е ключ към откриването на тайните на един изгубен рай – пътешествениците сливат интереса към далечните страни с неоеленистичния култ към Античността. Гърция събира представата за началата на европейската цивилизация с вникването/вмислянето в непознатия екзотичен свят. К. Бахнева обяснява редукцията у Б. Пенев като интерес преди всичко към пространствата, които са свързани с живота и възкресението на Христос, към териториите, които са разположени символно близко до християнските земи.

Авторката на предговора осмисля пътя на Словацки до Светите земи в контекста на знаменитите пътешествия на „първите“, на пътуванията на френските романтици Франсоа дьо Шатобриан и Алфонс дьо Ламартин до Йерусалим. Интересът на Адам Мицкевич и Словацки към Близкия изток е неделим от развитието на арабистиката, но и на романистиката в Университета във Вилнюс, където следват двамата поети. Походът на Наполеон в Египет, към който военоначалникът тръгва с учените от специално основания от него Institut d’Égypte, полският култ към френския пълководец, с чиито военни кампании поляците свързват надеждите си за национално освобождение, допълнително активизират идеята за естетическо завладяване на Изтока. Романтическият ориентализъм в Полша е производен от пиетета към Наполеоновите демократични преобразувания на Европа и от постиженията на френската/романската научна мисъл – откритията на французите Жан-Франсоа Шамполион, основателя на съвременната египтология, и Фулгенций Фреснел, известен ориенталист и арабист, както и постиженията на Иполито Роселини, италиански археолог, специалист по хебрайски и арабски.

Заточението на Мицкевич в Крим, инициирало създаването на цикъла Кримски сонети (Sonety krymskie, 1826), лекциите на поета по славянска литература в Колеж дьо Франс (1840–1844), съсредоточени включително върху обичаите на монголско-татарските племена и походите на Чингис хан, както и върху ролята на славяните (поляците) като защитници на християнството, „предна стража“ на християнската идея, развиват поетическото и научното обобщение върху източната тема. Привързаността на романтика към културата на Изтока е различима още в ранните му преводи и парафрази (стиховете на арабския поет от X в. Абу Таиба Ал-Мутанаби, творби на Аш-Шанфара, VI в.), а също  първи поетически опити (поемата Фарис / Farys, 1829).

Връхна точка в Мицкевичовото познание на Ориента е пребиваването на поета в Константинопол, където подпомага каузата на Турция, Франция и Англия във войната срещу Русия. Според признанието на Мицкевич създаването на полски военни формирования, които да подкрепят антируския съюз, все повече придобива смисъла на нов кръстоносен поход, чиито участници са носители на също така ново религиозно и нравствено съзнание, различно от закостенялата католическа религиозност. В публицистиката си (Меморандум към Наполеон III) поетът актуализира духа на средните векове, чийто устрем намира израз в кръстоноството.

Мицкевич никога не стига реално до Святата земя, но в творчеството си (основно в Книги на полския народ и полското пилигримство) конципира принципите, които я съграждат. Връщането към теоретичните постановки на мистика Анджей Товянски, доразвити от романтика позволява разбирането на идеята му за Новата обетована земя, чиито носители са бъдещите легионери. Новото християнство е „третото ниво на църквата“, изградено върху Стария и Новия завет. Това е епохата на освобождаването на Полша, но и на премахването на причините, довели до нейното робство. В тази епоха ще настъпи обединяването и побратимяването на всички религии и раси.

Историята на полското боготърсачество, част от което е реалното и въображаемото постигане на Светите земи, говори, че познанието им остава приоритет на личностите, свързани с „Кресите“, със североизточните и югоизточните покрайнини на някогашната Жечпосполита. Несъмнено граничното положение и поликултурният характер на тези области благоприятстват развитието на динамичен ум, богат психически живот, широка светогледна нагласа – все ценности, които са решаващи за общуването с далечната територия на духа.

В предговора на професор Бахнева познанието на идеята „Свети земи“ при Словацки, който е роден в Кшеменец (югоизточните Креси), се осмисля през топоса на пустинята. Авторката влиза в диалог с предговора и литературно-историческите бележки професор Боян Пенев към първото издание на Анхели и разширява представата за трагизма на „човешката ситуация“ (Хана Аренд) чрез анализа на ранната поемата на Словацки Арабин (Arab, 1832). Схващането ѝ като „нещо повече от готическа проза“ (Яцек Бжозовски) допълва представата за Полския романтизъм като направление, възстановяващо духа на Средновековието и обвързано със светогледа на човека от източните крайгранични зони на Полша.

Реалното пребиваване на Словацки в египетската пустиня край Ел Ариш носи нови обобщения на пустинното пространство. В Бащата на чумавите то е място на прекъснатия диалог между Бога и човека, в който Господ е не по-малко самотен от оставения без божествен отговор човек. Вписаната в трагедията на човека от Изтока история на бедния Йов съдържа възможност за възстановяване на пресекналия разговор и познание/провиждане на Бога. Финалът на поемата упътва в по-нататъшния действителен и художествен път на Словацки, който приближава поета към „по-плодородните места“ на арабската земя – животворни за християнската идея и благотворни за поетическите открития на романтика. Сред покоя на манастира Бетхешбан („отдих на мъртвите“) се ражда идеята за Анхели, ангело/исусоподобния герой, който е предопределен за „жертва на сърцето“.

Калина Бахнева разглежда релацията между ангелическо и Христово начало в образа на Анхели като обвързана с Божия план за спасението на човека. Ангелският аспект на героя дава възможност за „очудняване“ на сибирския ад и пустиня. Подобно естетизиране, превръщащо ужасяващата пустош в Сибир в поетически привлекателна страна, е в съгласие с концепцията на Шатобриан за оприродненото християнство, както и в унисон със схващането на Юлия Кръстева за мистичното преобразяване на отвращението в извор на наслада (Pouvoirs de lhorreur. Essai sur labjection [Силите на ужаса]). Като по-висша от ангелоподобната, Исусовата същност на Анхели е теологически обоснована – единствено Богочовекът е способен/призван чрез страданието си да изкупи греховете на човека.

Наред с тази богословски коректна идея в предговора се разглежда канонично несъстоятелното, но характерното за емпирическия мистицизъм на Емануел Сведенборг, както и за изкуството (главно изобразителното) обединение между образите на детето и ангела. Отбелязаната още от Боян Пенев инспирация на Словацки от концепциите на Сведенборг се проследява като своеобразна основа на по-нататъшния интерес на полското литературно съзнание (Чеслав Милош) към идеите на шведския учен.

Важно място в анализа на Анхели заема възможната обвързаност на поемата с Херодотовата История. Имплицитната, предполагаема предвид класическото образование на Словацки връзка засяга описанието на сибирските племена, за които древният историк черпи сведения включително от Аристей от Проконес (VII в.пр.Хр.), полулегендарния старогръцки поет, автора на Епос за аримаспите (Arimaspeía épe).

Критическата хипотеза не се отнася само до житейските нрави на изконните жители на Сибир, но и до поетическото им въображение. Наличието на „всички основни елементи на шаманското поведение“ в Херодотовата новела за Аристей (Богдан Богданов), шаманизмът на хиперборейския/сибирския Аполон, както и шаманската основа на развитото в северната страна Орфическо-Аполоновото възпроизвеждат редица страни от същността на двойката Шаман – Анхели.

Очистването чрез поезия, „катарзисната инкантация“, за която пише Кръстева във връзка с Елевзинските мистерии (Pouvoirs de lhorreur), задава друга, не само евангелска културна перспектива към поетическото в Анхели. Фигурата на Анхели актуализира редица страни от старогръцката интерпретация на Орфей, тракийския/елинския герой. Словацки затвърждава пристрастието си към културата на древна Гърция и Тракия.

Настоящето критическо издание на двете романически поеми на Словацки свързани с Божигробския му път, което излиза със спомоществователството на Полския институт в София и представя традиционната подкрепа на издателство СОНМ към полската литературна класика, е предназначено за специалисти и любители на поетическото изкуство.

Анхели

На Стефан X.
за спомен на срещата ни
в Светата земя
и под Ливанските планини.

ГЛАВА I
Като пристигнаха в сибирската земя, избраха си изгнаниците широко място, изградиха дървен дом, за да заживеят в сговор и братска обич; тe бяха около хиляда души от различни съсловия.
Общината им даде момичета, да се оженят, защото в присъдата бe казано, че са изпратени да заселят страната.
До някое време цареше помежду им ред и голяма скръб, защото не можеха да забравят, че са изгнаници и че вече не ще видят родната си земя — само ако е рекъл Господ…
Когато си изградиха дом и всеки се залови за своя работа, освен ония, които искаха да бъдат наричани мъдреци и не вършеха нищо, а само говореха: ето, мислим за избава на отечеството; — видяха веднъж голямо ято черни птици, които летяха от север.
След птиците се показа някакъв керван и табур, и сани, впрегнати с кучета, и черда елени с клонести рога, и люде с плъзици на нозе и с копия; то бe цялото сибирско население.
Начело вървеше техният цар и свещеник, облечен по обичая в кожи и корали, а на главата му, вместо корона, венец от убити змии.
И като се приближи тоя владетел до изгнаницитe, заговори им с езика на тяхната земя и рече: Бъдете поздравени!
Познавах някога вашите бащи, нещастни като вас, видях как живееха благочестиво и умираха, говорейки: Родино! Родино!
Затова искам да бъда ваш приятел и да направя съюз между вас и моя народ, за да бъдете в гостоприемна земя и в страната на доброжелатели.
А от бащите ви ни един не остана жив, освен едного, който вече е стар и е мой приятел; живee далеч от тук, в самотна хижа.
Ако искате приятеля на вашите бащи да стане ваш вожд, ще остана с вас и ще напусна народа си; защото вий сте по-нещастни.
Още дълго им говори тоя старец и почетоха го те и поканиха в своя дом.
И сключиха съюз със сибирския народ, който се разотиде и заживя из своите снежни села; а царят им остана с изгнаниците, да ги утешава.
И чудеха се на неговата мъдрост и думаха: ето, сигурно от бащите ни я има, а словата му са от нашите деди.
И наричаха го Шаман, защото тъй зове сибирският народ царете и свещениците свои, които са чародейци.

ГЛАВА II
Като се вгледа в сърцата на изгнаниците, Шаман си каза: Истина, не намерих, което дирех; ето, сърцата им са слаби и ще се оставят да ги превъзмогне скръбта.
Добри человеци би станали, ако бяха щастливи, ала неволята ще ги превърне в зли и вредни. Какво стори, Господи?
Не даваш ли на всяко цвете да цъфне там, дето е земята му и неговият истински живот? Защо трябва да загинат тия люде?
Ще избера едното от тях и ще го обикна като син, а в последния си час ще му дам моето бреме и друго едно, по-голямо, непосилно за другите, за да бъде то изкупление.
И ще му покажа всички нещастия на тая земя, а после ще го оставя сам във велика тъмнина с бремето на мисъл и скърби в сърцето.
Като рече това, повика при себе си един младеж на име Анхели и като положи върху му ръце, вля в него сърдечна обич и жалост към человеците.
И като се извърна към тълпитe, рече: Oтивам с тоя младеж, да му покажа горчиви и мъчителни неща, а вие ще останете да се научите сами да понасяте глад, нищета и скръб.
Ада имайте надежда; защото надеждата ще мине от вас в бъдните поколения и ще ги оживи; ако умре във вас, тия поколения ще бъдат от мъртъвци.
А това, за което ще мислите, ще се сбъдне, и велика радост ще бъде на земята в деня на възкресението.
Но вие ще сте в гроба и саваните ви ще са вече на пепел; ала гробовете ви ще са свети, и Бог ще отвърне червеитe от телата ви, и ще ви покрие с гордата осанка на мъртъвци.. ще бъдете велелепни.
Като бащите си, които са в гроба; погледнете всеки техен череп; не страда, нито скърца със зъби, а е тих и сякаш казва: Добре сторих.
Бдете над себе си, защото сте като человеци, стоящи на възвишение; и тия, които дойдат, ще ви видят.
Ето, казал бих ви тайната, че душите на едни отиват в слънцето, а на други душитe се отдалечават от слънцето към тъмни звезди, ала не ще ме разберете!
Казал бих ви, защо живеете и за какво се раждат милиони нови души, и за каква цел е създадена плътта, ала не ще ме проумеете!
Едно ви думам: бъдете спокойни не за утрешния ден, а за деня, който ще бъде след смъртта ви утрешен.
Че по-страшен е утрешният ден на живота, отколкото на смъртта. Макар че не така мислят дребните люде и тия с малко сърце.
И рече тълпата Шаману: Кой ти даде власт да проповядваш за живота и смъртта? Ето, имаме помежду си свещеници, тям принадлежи Словото Божие.
На това им отвърна Шаман и рече: Нели сте чували за Мойсея и за чудесата, що е вършил? Аз съм Мойсей сред сибирския народ и съм вършил чудеса по страшни от неговитe преди векове.
Не излезе ли ангел от северното сияние, когато го призовах из пламъци? – запитайте моя народ.
От едно мое слово тоя сняг стана кръв, а това слънце почерня като въглен; че в мене има много от Бога.
Ала не ме изкушавайте да върша чудеса; защото сте народ стар и да възкръснете е чудо. Това искайте от Бога.
Да ви възкреси, казвам, и извади от гроба и превърне в народ, втори път положен в люлка и повит; та дано израсте строен, с неприкривена снага.
Тъй говореше Шаман; и не смееха да му отвърнат изгнаниците; и обещаха да пазят съюз със сибирския народ.

ГЛАВА III
Една нощ събуди Шаман Анхели и му рече: Не спи, а ела с мене, защото има важни работи в пустинята.
Като надяна върху си бяла одежда, тръгна Анхели след стареца, и вървяха двамата под блясъка на звездитe.
А като повървяха, видяха керван от малки дечица и юноши, подкарани в Сибир, които почиваха край огъня.
А сред тях седеше свещеник върху татарски кон и имаше от две страни на седлото си кошове с хляб.
И почна да учи тия деца на нова вяpa православна и на нов катехизис.
И питаше децата за недостойни работи, а момчетата му отговаряха, като се подмилкваха, защото на седлото му имаше кошове с хляб и можеше да ги нахрани; а тe бяха гладни.
Тогава Шаман се извърна към Анхели и рече: Кажи, не надмина ли мяpa тоя поп, като засява лошо зърно и покваря чистата душа на тия дечица?
Ето, забравиха вече да плачат за майките си и се подмилкват за хляб като кученца; като лаят лоши и противоверни работи.
Като казват, че царят е глава на вярата и че в него е Бог, и че нищо не може да повелява на Светия Дух, дори ако той повелява неща подобни на престъпления, защото в него е Светият Дух.
Ще употребя срещу тоя свещеник небесен огън, за да го изгоря и затрия в очите на децата.
И щом изрече Шаман словото на проклятие, пламна онзи поп на коня и излязоха из гърдитe му пламъци, които се сляха над главата му.
И понесе го изплашеният кон из цялата степ, а той гореше отгоре му; а сетне, като разтърси тялото си, отхвърли изгорелия въглен от седлото.
И ето, върху тая угарка от човек пъплеха искри… като ония искрици от изгорялa хартия, които блуждаят и сноват на разни страни.
Като се приближи Шаман до децата, рече: Не се плашете, Бог е с вас.
Огънят ви изплаши като заспали гълъби, ала заспивахте в запален дом сред пожар и телата ви вече тлееха.
И протягаха към стареца ръчици децата, и викаха: Дядо, вземи ни със себе си!
И рече Шаман: Къде да ви заведа? Ето, аз отивам в пътя на смъртта; искате ли да ви взема и скрия под плаща и да ви изсипя от полата си пред Господа Бога?
А децата отговориха: Вземи ни и ни заведи по широк път чак при нашите майки.
И всички почнаха да викат с гордост: Ние сме поляци, заведи ни в отечеството и при нашите майки — а Шаман заплака, като се усмихваше…
И не можа да се отмести, защото едно дете беше заспало върху полата на плаща му, докато той приказваше.
А надошлите казаци гледаха смаяни; и почнаха да разгонват децата от тия чужди хора, ала не смееха да бият ни едно, че помнеха огъня.

ГЛАВА IV
И преминуваше Шаман с Анхели през пустинните пътища на Сибир, дето бяха тъмниците.
И видяха през решетките лицата на некои затворници, които гледаха небето печални и бледи.
А при една от тия тъмници те срещнаха люде, носещи ковчези, и спря ги Шаман и заповяда да отворят.
Когато снеха похлупките на ковчезите, изтръпна Анхели, като видя, че умрелите бяха още във вериги и рече: Шамане, боя се да не възкръснат тия мъченици.
Пробуди некого от тях, понеже имаш мощ да вършиш чудеса; събуди тоя старец с бяла брада и бели коси; защото ми се струва да съм го виждал приживе.
А Шаман погледна сурово и рече: Какво? Ето, ще го възкреся, а ти ще го убиеш пак. Истина ти казвам, дваж ще го възкреся и два пъти от теб ще умре.
Ала нека бъде, както желаеш, за да знаеш, че смъртта ни запазва от скърби, които са били на път към нас и са ни намерили мъртви.
Като говореше тъй, Шаман погледна стареца в ковчега и рече: Стани! — Я тялото във вериги се привдигна и седна, като гледаше околните с очите на сънлив човек.
И като го позна тогава, Анхели рече: Бъди поздравен, могъщи някога в Съвета и един от най-мъдрите.
Какво те накара в тъмницата да се снишиш пред властта и да сториш онова признание, за което чухме?
Защо се отрече от сърцето си и от своето минало? Дали мъките ти отнеха разум и свяст? Какво направи?
Ти ни стори зло; защото днес чужденците казват: ето водачите ви се отричат и сърцата им се променят към народа, само нищожните издържат в постоянство и твърдост.
Тая издръжливост на малките е упорство, докато първенците сред народа признават вината си, без да се надяват дори за прошка.
И докато говореше Анхели, стана според думите на Шамана — възкръсналият простена и умря.
И рече тогава Шаман: Уби го, Анхели, като му повтори хорските злоречия и клеветата, за която не е знаел преди смъртта си.
Ала ще го възкреся втори път, а ти се пази, да го не закараш повторно в гроба.
Като рече това, той пробуди умрелия, и възправи се тоя човек в ковчега, а из отворените му клепачи течеха сълзи.
И рече Анхели: Прости, не знаех, че повтарям хули и клевети.
Видях те в Народния съвет заедно с твоя брат и гледах двете ви глави всякога заедно, в белотата си подобни на два гълъба, които заедно се спущат да кълват зърно.
Че наистина, като два гълъба прилитахте към урната на замислите и лющехте зърното на законите; а върху люспите от зърното се спущаха дребните врабци, като цвъртяха за неща от по-малко значение.
Прости, че ви сравнявам с божии птици и дребни неща; ала тъй повелява вашата белина и простота.
О, несретници! ето, единът дири отдих на сибирското гробище, а другият лежи под кипарисите и розите на Сена. Бедни гълъби, и разлъчени, и умрели!
Като чу това възкръсналият, извика: Брат ми ! — и повали се в ковчега и умря.
А Шаман рече на Анхели: Защо ти трябваше да му говориш за смъртта на брат му?
Ето, минута още, и той щеше да го узнае от Бога и щеше да се срещне с обичния си брат в царството небесно.
Свърши се! Нека покрият ковчезите и ги отнесат на гробището. А ти не искай повече да възкресяваш ония, които спят и отдъхват.

ГЛАВА V
И вървяха Шаман с Анхели през тъжна земя и пустинни пътища и под шумещите лесове на Сибир, срещаха страдущи и ги утешаваха.
И една вечер стигнаха до тихо и застояло езеро, с няколко плачещи върби наоколо и няколко бора.
А Шаман, като съзря подскачащите към вечерната заря рибки, продума и рече: ето, виждаш ли оная мрянка, що прелетя през въздуха и пак потъна?
Сега разправя на своите сестри на дъното, че видела небето, и разказва за небето разни неща и с това се прочува сред другите рибки.
А те, като слушат разказите за небето, ще доплуват чак до мрежите и утре ще ги продават на пазаря.
Не е то поука за човека и за ония, които тръгват на тълпи след проповядващите за Бога и небето, и се оставят да ги ловят в мрежи и да ги продават.
Болест пагубна е, казвам, тъгата и прекомерната размисъл върху душата. Че две тъги са: едната от мощ, другата от слабост; първата е криле на възвишени люде, втората е камък на тия, що се давят.
Казвам ти го, защото се поддаваш на скръб и губиш надежда.
И като разговаряха тъй, те се доближиха до тълпа сибирци, които ловяха риба в езерото. А рибарите, щом съзряха Шамана, спуснаха се към него и рекоха: Царю наш! Напусна ни заради чужди люде и мъка ни е, че те няма помежду ни.
Остани тая нощ, ще стъкмим вечеря и ще ти постелем в ладията.
Седна Шаман на земята, а жените и децата на рибарите го заобиколиха и му задаваха разни въпроси, на които Шаман отвръщаше с усмивка, защото бяха детински.
Ала след вечеря, когато изгря месец и разля светлина по гладката вода, като златна пътека към юг:
Жените и децата почнаха тъжно да се разговарят и рекоха: „Ето, напусна ни! и не правиш вече чудеса при нас.
Почнахме да се съмняваме в божиите работи и дори се съмняваме, дали има в нас душа.
На това Шаман се усмихна и рече: Искате ли да ви покажа душа, да я видите с очи?
Всички жени и деца викнаха из едно: Искаме! Направи го!
Тогава Шаман, като се обърна към Анхели, рече: Какво да сторя с това ято чавки? Искаш ли да те приспя, да призова душата ти да излезе из тялото и да я покажа на тия хора ?
Анхели му отвърна: Стори както щеш, аз съм в твоя власт.
Тогава Шаман повика едно дете, сложи го на гърдите на Анхели, който си беше легнал като за сън, и рече на детето:
Сложи ръчиците си върху челото на тоя младеж и го повикай три пъти с името Анхели!
И стана тъй, че на зова на детето излезе из Анхели дух с дивен образ и разни багри и бели криле на рамене.
И като се видя волен, тръгна ангела по водата, и по пътеката на лунната светлина се отдалечаваше на юг.
А когато беше вече далеко и сред езерото, заповяда Шаман на онова дете да повика душата да се върне.
И огледа се ясният дух на зова на детето, и почна мудно да се връща по златната вълна, като я докосваше с краищата на крилете си, отвиснали от скръб.
А когато му заповяда Шаман да встъпи в тялото на човека, той простена като разбита арфа и цял трепна, ала се покори.
А като се пробуди Анхели, седна и запита какво е станало с него?
Рибарите му отвърнаха: Господарю, видяхме душата ти и те молим, стани наш цар, защото и китайските царе не са облечени в толкова блясък, както душата, която е в твоето тяло.
И нищо по-светло не сме виждали на земята, освен слънцето, и нищо по-лъчисто, освен сините и розови звезди.
Такива криле нямат лебедите, които прелитат напролет през нашата земя.
Усетихме дори благовоние, сякаш мирис на хиляди цветя и момини сълзи.
Като слушаше това Анхели, обърна се към Шамана и рече: Истина ли е? — а Шаман рече: Истина — овладян си от ангел.
А какво, попита Анхели, направи душата ми, бидейки свободна? Кажи, че аз не помня.
Отвърна му Шаман: Тръгна по тоя златен път, дето се е разлял по водата от месеца, и се завтече нататък като човек, който бърза.
При тия думи Анхели обори глава и като се замисли, заплака и рече: Искала е да се върне в отечеството.

ГЛАВА VI
Като успокои Шаман плача на Анхели, напусна рибарите и отиде в сибирската пустиня.
Месеца беше още високо, когато влязоха в хижата на един старец, който поздрави Шамана като стар приятел. Той бе един от барските изгнаници… последният.
Хижата му, осенена от клонеста ябълка и пълна с гнезда на гълъби и песни на щурци, бе уединена и тиха.
И сложи старецът пред гоститe хляб, червени ябълки и оловен съд с питие и започна да разказва за минали времена и отдавна измрели люде.
Не знаеше той, че ново е поколението в Полша, че има нови рицари и нови мъченици; и не искаше да знае за това, защото бе човек на миналото.
Той нямаше вече памет и само помнеше неща, що му са се случили на младини; ала вчерашния ден не помнеше и не мислеше за утре.
Изкарваше прехрана от насекоми, които наричат червец; и от тях плащаше данък на царя; а тъкмо днес беше денят да се събира данък.
Близо след час пристигна пред хижата митар и след като угаси жаждата си от съда, сети се за дълга.
Тогава старецът съблече и даде всичко, за да заплати данъка и обогати тоя служител.
А като взе всичко, митарят, излизайки от хижата, рече: Ето, имаш ябълка, отрупана с плод, тряба да взема десетък и от нея.
Щом каза това, заповяда на слугите си да друсат старото и клонесто дърво, а Шаман рече на Анхели:
Иди и застани под ябълката, и нищо не казвай на ония, които я друсат, докато се покаже Божията мощ.
Отиде Анхели и застана под пороя падащи ябълки, като човек спокоен.
И ето, ябълката се окръжи със сияние, а плодовете по нея се превърнаха в звезди и като светеха силно, престанаха да падат.
И пробудиха се спящите гълъби, като взеха светлината за съзоряване, измиха перата си и полетяха в розовия простор.
Светлината тъй изуми митарите, че те оставиха целия данък, побягнаха от уплаха, качиха се на колата и заминаха.
А Шаман призова Анхели и рече: Да си вървим от тук! Защото стопанинът ще ни пита с чия мощ вършим това, а то е тайна и значението на тия звезди е тайна.
Като рече това, окръжи се в тъмнина с Анхели и излязоха.