0
4342

Апокалиптичната политика на популистката десница

Като отказва да признае резултатите от изборите, Тръмп изпраща послание до останалите привърженици на силната ръка, че това е битка за оцеляване.

Победата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 г. беше възприета от мнозина десни популисти в Европа като повратен момент. Това беше тяхната версия на 1989 г., когато падането на Берлинската стена доведе дотам либерализмът да изглежда неудържим и триумфален. Десните популисти от Унгария до Великобритания бяха убедени, че ако Тръмп може да стане президент на САЩ, бъдещето ще е тяхно. Ала поражението на президента Тръмп през 2020 г. може да постави началото на още по-мрачна перспектива.

Укрепен от солидарността на мнозинството републиканци, включително, както изглежда, и на държавния секретар, Тръмп безразсъдно отказва да признае резултата от завършилото гласуване. Позовавайки се на твърдения за изборни измами, той даде да се разбере, че за него признаването на поражението не може да бъде решение. Поведението му може да изглежда жалко, а и няма да го задържи на власт, но решението му да пренебрегне волята на хората ще има последици за демокрацията далеч извън границите на САЩ.

Докато повечето президенти и премиери по света бяха готови да поздравят новоизбрания президент Джо Байдън, неколцина политически лидери, съюзници на Тръмп, подкрепиха неговата игра на отрицание. Когато миналата събота медиите оповестиха победата на Байдън, десни медийни групи в цяла Европа започнаха да твърдят, че изборите все още не са приключили. И докато Еманюел Макрон от Франция и Ангела Меркел от Германия изглеждаха повече от доволни от перспективата да работят с новата администрация, премиерът на Унгария Виктор Орбан и президентът на Полша Анджей Дуда не бързаха да поздравяват новоизбрания президент.

Всъщност тъкмо когато Тръмп заговори за изборни нарушения, Виктор Орбан внесе предложения за промени в унгарската избирателна система, които биха му позволили да остане на власт и след 2022 г., и заплаши да наложи вето върху бюджета на Европейския съюз, ако Берлин и Брюксел настояват нарушенията на върховенството на закона да водят до спиране на европейските фондове. Така той даде да се разбере, че резултатът от американските избори няма да промени политиката му и че – подобно на Тръмп – неговият избор е отрицанието. Готов е да блокира така необходимия Европейски фонд за възстановяване, за да покаже, че няма да направи компромис с Брюксел.

Демократичната политика изпълнява ролята на общонационална терапевтична сесия. Тя позволява на избирателите да изразят своите страхове за бъдещето и същевременно ги успокоява, че щом изборите приключат, всичко ще се върне към нормалното. Затова едва ли е изненадващо, че както политиците, така и новинарските медии описват повечето избори като повратни моменти, като решения, които предопределят съдбата на нацията за следващото поколение. Ала щом изборите приключат, демокрацията принуждава губещите да се фокусират върху следващите избори, които без съмнение отново ще бъдат най-важните.

Отказвайки да приеме резултатите, Тръмп изпраща послание на съюзниците си, че за десните популисти следващите избори са без значение. Признаят ли загуба днес, те не биха могли да победят утре. Ако през 2016 г. посланието на Тръмп беше, че бъдещето принадлежи на националистическите популисти, днес, отказвайки да признае поражението си, той изпраща послание, че популистите трябва да се страхуват от бъдещето.

В опит да осмислят отрицанието на Тръмп повечето анализатори се насочват към личността на президента: Доналд Тръмп никога не признава поражение и целият този акт на отрицание е начин да утеши своето его.

Но причините за подкрепата на неговите привърженици вътре и извън САЩ са много по-дълбоки. Те отразяват апокалиптичната нагласа на десните популистки избиратели на Запад.

Първо, от решаващо значение е да бъде разбрано, че днес залозите са тревожно високи. Хората от месеци са застигани от масова смърт, а световната икономика е сериозно разклатена. Това е достатъчно токсично за политическия климат, тъй като насърчава мисленето за последните времена. Неуспехът на Тръмп да ограничи пандемията допълнително налива масло в огъня.

Но десницата има и друга причина да се опасява от бъдещето: нейният дълбок песимизъм е подхранван от пропастта между поколенията. Значително мнозинство от американските избиратели под 25-годишна възраст гласуваха срещу Тръмп. Подобни са тенденциите и в Европа, където десницата е подкрепяна предимно от по-възрастните избиратели. Тези опасения само се засилват от страха от притока на мигранти, които може да получат избирателни права.

Никой не е формулирал по-добре от Тръмп страха от перспективата изборите да бъдат загубени в резултат на демографските промени. По време на президентската кампания през 2016 г. той каза пред свои привърженици: „Мисля, че това ще са последните избори, които републиканците могат да спечелят, защото много хора преминават границите, идват нелегални имигранти, чийто престой ще бъде узаконен… а след това ще получат правото да гласуват. А когато това се случи, може да забравите всичко“. Всички популисти в Европа повтарят демографската тревога на Тръмп.

Може ли европейският опит да помогне на Америка да се справи с реалността на оспорваните избори? За съжаление, не.

Замислете се за следното: през изминалите 30 години от края на комунизма албанците са гласували девет пъти на парламентарни избори. Само в три от случаите загубилата партия е признала поражението си. В повечето случаи опозиционната партия оспорва резултатите от изборите и иска от своите привърженици да излязат на улицата. И обикновено американското посолство в Тирана принуждава губещия да признае реалността. Ала в настоящата извънредна ситуация в САЩ не е възможно „албанско решение“, защото във Вашингтон няма американско посолство. Американците трябва сами да разрешат тази криза. И начинът, по който ще я решат, ще определи бъдещето на демокрацията по целия свят.

Англоезичната версия на текста е публикувана в Ню Йорк таймс.

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“, както и член на международния редационен съвет на списанието Europe's World и на списанието Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на списание Foreign Policy България (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия. Сред последни му публикации на английски са: Shifting Obsessions: Three Essays on the Politics of Anticorruption, CEU Press, 2004; The Anti-American Century, eds. Alan McPpherson and Ivan Krastev, CEU Press, 2007; In Mistrust We Trust Can Democracy Survive When We Don't Trust Our Leaders, TED Books, 2013; "Democracy Disrupted. The Global Politics on Protest" (UPenn Press, May 2014).
Предишна статияАпокриф
Следваща статияКое е правилно