0
2128

Апокриф

По годишнината от Независимостта пътувах между Велес и Прилеп. Беше в тъмните часове на деня вече, когато спрях за малко някъде в средата на Бабуна планина, за да хвърля бърз поглед в светлината на фаровете върху онова, което съобщаваха информационните агенции във връзка с честването. Всичко изглеждаше напълно спокойно.

На другата сутрин, 23-и, включих отново агенциите в полите на Пелистер, докато пиех кафето си в прохладата на моликите (бели мури)и папратта. Всичко си беше съвсем спокойно и аз започнах да изпитвам безпокойство. От онова безпокойство, което се появява като едва доловимо прилошаване в стомаха най-напред. Продължих пътуването си и в следващите две денонощия не проверявах повече агенциите.

Дните минаваха, аз се бях върнал към всекидневието си в България и към обичайните задължения, но чувството, че нещо не е наред и че има да става нещо лошо, не ме оставяше. Макар и да се опитвах да потискам това злокобно усещане.

До 4-и октомври. В утрото на този ден паметникът на Съветската армия в София ни поднесе новия си графит. Златните букви на признателност към съветските воини бяха задраскани с тънки червени линии, а съдържанието на пръснатият със спрей надпис призоваваше Столичната община да „махне този национален позор“.  

Като прочетох новината и видях снимките, изпитах от онзи вид облекчение в стомаха, което, за жалост, си изпитва при вида на вече станало, случило се зло, което дълго преди това е било предусещано и очаквано с много страх и трепет. Говоря за чувството на отпускане, което съпровожда мисълта: „Това беше, свърши се…“.

Така я почувствах новината за поредното посегателство върху паметника на Съветската армия в София, защото още в дните преди деня на Независимостта очаквах, че някаква провокация, някакво настъпление от такъв характер срещу страната ни няма как да не бъде извършено и този път.

Нека да припомним пак (няма да се уморя!), че серията от заяждания с България, съпътстващи най-големите дати в националния ѝ календар тръгна точно от честванията на Независимостта през 2016-та година. Тогава Пьотр Толстой обяви изкупуването на България от руски богаташи за завършено дело. За да се продължи после със случая Альоша в Пловдив точно между деня на Левски и отбелязването на 3-и март през 2017-та. За да може Захарова да говори точно преди отдаваното на признателност за поругаване на памет.

И за да дойде 24-и май същата година, когато Владимир Путин покори света с разсъжденията си относно връзката между географията и потеклото на кирилицата. Та да се мине след това пак през паметника на Съветската армия в София по пътя към заковаването на последния клин, на гвоздея на програмата – антиционисткия (който трябваше да прозвучи и като антисемитски, разбира се) лозунг върху този същия паметник, появил се в самото навечерие на Деня на будителите (Свети Иоан Рилски по стар стил).

А после… После дойде епохалното отбелязване на 140 години от Освобождението и в София дойде патриархът на Москва и цяла Русия Кирил. Да се припомня какви ги наговори този човек на българска земя, няма никаква нужда.

От тия спомени идваше страхът ми, че и сега няма да се спрат, че няма да има мира и този път. Както и стана. На четвърти октомври се излъчи поредният епизод от поредицата. Последен засега.

Последен ли? Нищо подобно. Защото часове само след излъчването на епизода с паметника на Светската армия в София, на същия този 4-и октомври, се материализира в ефира и словото на президента Путин към европейците. Към истинските, трябваше да се подразбира, към тези от центъра и гръбнака на Европа, дето сериозно са се хванали да го правят „Северен поток 2 “, а не си играят игрички с националните си интереси. Като българите например, изрично подчерта господин президентът на Руската федерация.

Недейте, каза тогава човекът, да допускате грешката на българите, които под чужд натиск голяма глупост направиха. Ама те са си, нали знаете, една забита, незначителна балканска нация (това в подтекста, естествено), корумпираните управници на която отдавна вече са продали нейната независимост и са я направили васал на Америка, докато вие, европейците (истинските!), сте друга работа, вие сте за уважение. И затова правете го „Северен поток 2 “, като запазите с този си избор и чуждото уважение и самоуважението си на независими от американците достойни европейци.

Но и с това изявление на руския президент братските честитки във връзка със 110-тата годишнина от провъзгласяването на българската държавна независимост не се изчерпаха.

Имаше тепърва да дойде 10-и октомври, за да излезе тържествено имперският херолд Мария Захарова и да прогласи пред света, че българските власти продължават да не полагат нужните грижи, та да бъдат предпазвани от посегателства и вандализъм паметниците на съветските воини на българска територия. Воини, „отдали живота си за спасяването на човечеството от нацизма“, както се изрази Захарова.

Възниква въпросът: защо това официално изявление не беше направено още на четвърти октомври или на следващия ден? Или на по-следващия?

Ами може би защото междувременно в България се беше случило ужасното убийство на Виктория Маринова и по силата на информационната пролиферация, България се оказа в средата на стрелбището.

И когато това е факт, заговарянето за възхода на тъмни фашистки и неонацистки сили в тази внезапно прочула се страна получава друга акустика и друг резонанс. Особено в днешна Европа.               

Но и това не беше всичко от искрените поздравления и прегръдки, изпратени от Москва във връзка с честването на българската Независимост.

Вчера от Кремъл дойде и допълнението, което трябваше да послужи за заключителна част (ама дали наистина заключителна ?) на сонатата. При официалното връчване акредитивните писма на нови посланици в Руската федерация, сред които и българският, президентът Путин подчерта дебело, че връзките между нашите два народа са „исторически и духовни“. След което бързо и сръчно премина към съобщението на всеослушание за това, че България скоро ще получи големия шанс да бъде страна-транзитьор на руски газ.

Та, като теглим чертата, ето какъв умело подстриган профил на България, в създалата се и във връзка и с убийството на Виктория Маринова ситуация, оформят официалните кремълски изречения пред публика, в които присъства името на тази страна. Говоря за изказванията, направени само в последните седем дни:

България е държава, стратегическите национални интереси на която са играчка в ръцете на чужди (неевропейски) интереси, поради факта, че нейните управници се поддават лесно на натиск отвън.

В същото време безмилостното убийство на разследващ журналист изважда на бял свят и страшната истина за вероятни злоупотреби с европейски средства в огромни размери и мафиотски произвол. Който, предполага се, е резултат от симбиозата между мафията и влиятелни политици от властта.    

Същевременно във въпросната страна се забелязват и тревожните признаци за надигането на неонацистко и неофашистко движение, активисти на което редовно оскверняват паметниците на Червената армия. Тези мрачни сили се ползват при това с тайната подкрепа на властта, която не прави нищо, за да спре неимоверно зачестилите прояви на такъв политически мотивиран вандализъм.         

И накрая. Изказването на Путин от вчера за бъдещия транзит на газ през България трябваше да излъчи сигнала за това, че страната продължава да е част от руската сфера на влияние.

Вероятно някой ще каже: такова координирано говорено, толкова труд? За какво, заслужава ли си въобще?

Заслужава си. Защото посредством така манипулирания профил се прави добра промоция на представата за България като за страна, която в настоящия европейски контекст е много сходна, много подобна на Унгария и Словакия например. А с такова внушение завършването на картината на европейския Изток като несъмнено проруски и антилиберален на този етап от развитието си получава свой добър завършек.

И България в тази игра е важна, тъкмо защото за момента не се вписва удобно в налаганата от Москва репрезентативна схема. Та затова се налага да се играе през манипулиране на образите и възползване от слабостта на съвременната публика към решетъчните обяснения и клишетата. За жалост почвата за поникването на такива плевели се оказа благодатна дори и в средите на мнозина иначе стоящи на висота люде по върховете на Европа.      

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияПак се роди звезда
Следваща статияЧелси