На 29 октомври 1968 г. в София са извършени три ареста. Малко преди да пристигне в ресторант „Будапеща“ за среща с непознат, някъде около 19 часа и 20 минути е задържан с 217 позиви 22-годишният студент по история в Софийския университет Едуард Генов. В същия късен следобед 21-годишният Александър Димитров, негов колега, е арестуван в Градската градина пред Народния театър, на другия тротоар срещу заведението, известно тогава като „Бамбука“. На ул. „Раковски“, пред сградата на ЦКС, близо до дома му, в автомобил е натикан 20-годишният Валентин Радев, също техен колега.

След акцията с разпространените позиви в София и Пловдив срещу българското участие в агресията на армиите на Варшавския договор против Чехословакия от 20, 21 и 22 септември Едуард Генов предлага около месец групата на тримата да няма временно други действия. Минават цели три седмици и те не са разкрити от властите. Едва на 15 октомври Едуард Генов се обажда на Александър Димитров, за да се съберат в дома на Валентин Радев и да уговорят изготвянето и разпространението на нови позиви. Там се оказва и приятелят на Едуард, Божидар Стриков, който след дни ще изпрати дълъг и подробен донос до Държавна сигурност. Дните на трите момчета извън затвора са преброени.

По време на споменатата среща се обсъждат текстовете на новите позиви. Само преди дни, на 10 октомври 1968 г., в Москва са осъдени част от осемте съветски граждани, които на 25 август изразяват открито на Червения площад в съветската столица протеста си срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Техните имена са Лариса Богораз (Даниел), Павел Литвинов, Вадим Делоне, Константин Бабицкий, Владимир Дремлюга, Наталия Горбаневская, Виктор Файнберг, Татяна Баева. Ето защо Еди, Сашо и Вальо решават новите позиви да са посветени на тях. Изготвят два текста: „Петима съветски комунисти правиха демонстрация на Червения площад. Какво правиш ти?“ и „На 10 октомври петима съветски граждани получиха тежки присъди, изразили солидарност с ЧССР. Хора, бдете“. Поради ареста не успяват да ги разпространят.

След задържането им тримата са откарани в Централния софийски затвор, където Държавна сигурност започва следствие. В продължение на 40 дни младежите са в различни килии. Виждат се за пръв път на карето по време на разходката едва на 8 декември, където успяват да си честитят студентския празник.

Следствието завършва след малко повече от два месеца с осъдителни присъди на различни срокове затвор. Ед. Генов е осъден в началото на 1969 г. на 5 години затвор по чл. 108 и чл. 109, Ал. Димитров на 3 години, а В. Радев на 2 години. И тримата обжалват присъдата. По-късно тя е намалена. Генов получава 3 години, Димитров- 2, а Радев – 1 година и 2 месеца.

Преди дни Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев бяха предложени от оторизирания Чешки институт за изучаване на тоталитарните режими за специална държавна награда от чешкия Сенат, Горната камара на парламента на Чешката република. Александър Димитров бе поканен за една седмица да посети Прага и наградата да му бъде връчена лично на 12 ноември т.г.

На 16 ноември тримата ще получат в посолството на Словашката република в София и орден „Бял двоен кръст“, с който са удостоени с укази на словашкия президент Андрей Киска. Орденът ще бъде връчен от посланика на Словашката република в София г-н Мануел Корчек. Орденът на Едуард Генов ще бъде получен от синовете му Гено и Цоно, които на 12 ноември пристигат специално за целта в София от САЩ, където живеят постоянно след експулсирането на своя баща.

По случай навършването на 50 години от ареста на тримата студенти по история публикуваме още части от следствено дело №370/68 г. Делото е открито на 29 октомври 1968 г. и приключено на 6 декември 1968 г. Днес то се съхранява в Комисията по досиетата. Публикуваните откъси са част от предстоящ да излезе документален сборник, посветен на дейността на Ед. Генов, Ал. Димитров и В. Радев.

Из разпит на Едуард Генов от следовател Йордан Орманков, 13 ноември 1968 г.

ВЪПРОС: Кога и по какъв повод сте се събирали с Ваши близки на вилата Ви в с. Драгалевци, Софийско?

ОТГОВОР: Събирането беше на 12 октомври 1968 година по повод на това, че на следващия ден аз имах имен ден, а на 12.X. един мой приятел имаше рожден ден. На това събиране присъствуваха: ВАЛЕНТИН РАДЕВ, АЛЕКСАНДЪР БОНЕВ И БИСТРА – мои съкурсници, Петър Горбанов (даден е наистина с малки букви – бел. моя, С.Д.) – научен работник от катедра Археология при ФИФ, Стефка Ангелова – аспирантка в същата катедра, една ИРИНА – приятелка на СТЕФКА АНГЕЛОВА, БОЖИДАР СТРИКОВ – мой приятел и БЛАГОЙ ИВАНОВ и неговата приятелка БЛАГА.

ВЪПРОС: Какви изявления сте правили по време на това събиране във вилата Ви и в присъствието на посочените от Вас лица?

ОТГОВОР: Не помня какви изявления съм правил. Бях много пиян (подчертано от следовател или съдия – бел. моя, С.Д.) и не зная какво съм говорил. Възможно е да съм правел някакви изявления. Когато се напия, ми е в стила да вдигам аларма. Говоря каквото ми дойде на акъла. Понякога съм засягал и политически въпроси, когато изпадна в такива състояния, зависи от настроението ми. Политическите въпроси съм третирал от различни позиции, включително и от позицията, на която стоях по събитията в ЧССР и изпращането на наши войски там.
На следващата заран БОЖИДАР СТРИКОВ ме запита дали помня какво съм викал предната вечер. Отговорих му, че не помня. По-късно от ВАЛЕНТИН РАДЕВ разбрах, че на това събиране съм вдигал лозунги, че ще освободя България (подчертано от следовател или съдия – бел. моя, С.Д.) От кого и от какво ще освободя България не мога да обясня, защото както казах бях пиян, а пък и РАДЕВ не ми каза нищо повече по този въпрос. Аз повярвах на това, което ми каза РАДЕВ по повод моите изказвания.“

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 150-151

***

Из разпита на Валентин Радев от подп. Апостол Апостолов, 1 ноември 1968 г.

На 12.X.т.г. (събота) Едуард празнуваше именния си ден. По тази причина той ме покани да му отида на гости в тяхната вила, която се намира в Драгалевци, западно от киноцентъра.
Във вилата, освен мен, той покани едно момиче, която се казва Бистра, студентка от нашия курс, и нейния приятел Александър, студент от III или IV курс по история. Освен това на гости във вилата му бяха: д-р Горбанов, зав. катедра Археология към СДУ; аспирантката – Стефка, позната на Едуард, заедно с която бил на архeол. разкопки; друга приятелка на Стефка, името на която не зная; един приятел на Едуард, на име Благо, войник от София; друг приятел на Едуард, името на когото не зная, войник от София. На тази вечеря във вилата бяхме общо около 8-9 души.
Вечерятa продължи до към 23.00 часа. Ядохме и пихме доста, а повечето от хората се бяха напили. Особено Едуард беше много пиян. Разговори на политически теми почти нямаше. Едуард обаче беше се възбудил доста и в един момент извика силно пред всички останали: „Запомнете едно. Аз съм човекът, който ще освободи България!“ Намекът му беше, че той ще „освободи“ България от „съветска зависимост“.

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 194.

***

Из показанията на В. Радев, 4 ноем. 1968 г., пред следовател подп. Апостол Апостолов

Относно Божко пропуснах да Ви кажа в предишния си протокол за разпит, че когато на 15 или 16.X. 1968 год. Едуард, Димитров и аз се събрахме у нас и взехме решение за написването на позивите, заедно с Едуард дойде и той. Той е онзи войник (подч. от следовател или съдия с черен молив или химикал – бел. моя, С.Д.), който присъстваше на имен ден във вилата на Едуард, за когото зная, че е приятел на Едуард, но имената му и какво работи това не зная.

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 201.

***

 Из доноса на Божидар Стриков до Държавна сигурност, приет на 19 октомври 1968 г. 

 … Едуард ми довери, че заедно с Валентин Радев Радев, живущ на ул. „Раковски“ №79, тел. 83-46-58, студент II курс, археология, в един курс с Едуард и със Сашо, живее срещу кино „Витоша“, тел. 87-92-45, студент II курс, археология, в един курс с Едуард и Валентин, значи тримата заедно с още 6 човека – „групата на Сашо“, които не познавам, а и те не се познават помежду си, са разпространили 247 позива със съдържание относно събитията в Чехия, станали от 21 август насам. Позивите са били писани на 19 и 20 септември т.г. у Сашо ……

Самото разпространение на позивите е станало така: Валентин е взел 20-30 броя и е тръгнал за Пловдив /по лична работа, не специално за позивите/ и там ги е разпръснал ….
I. Какво представлява Едуард? – Едуард е човек, който си е втълпил в главата, че ще освободи България от „игото“ на комунизма, както казва самият той. Него особено го тормози връзките на България със СССР …….
II. Няколко думи за Валентин. Валентин е с кестенява коса, дълги и широки бакенбарди. Понякога, особено когато чете, носи очила. ……..
III. Какво представлява Сашо? – Рус, също с големи дълги бакенбарди, ходи обикновено с ковбойски панталони. Сашо се смята за марксист. Но смята, дори е убеден, че марксизма и комунизма не е приложен в България така, както трябва….
На 16.X. в 10.00 часа се срещнах с Едуард Генов пред книжарницата на ул. „Раковски“ и бул. „Дондуков“ – на ъгъла. Оттам отидохме двамата у Валентин, който живее по-надолу на ул. „Раковски“ №79. Отвори ни Валентин. Сашо още го нямаше. За тая среща те тримата (без мен) отдавна се бяха разбрали и сега ни беше чудно защо Сашо закъснява….
…. Едуард собственоръчно пишеше на бял лист с химикал текста на позива. Сашо, Вальо и аз също взехме участие в разискванията по текста и решихме така: позивите да се напишат от двете страни на листа и следователно съставихме два текста ….

Из сведение от ДВ „Стриков“. Документът ни предостави Александър Димитров. Открил го е след 10 ноември 1989 г.

***

Из показанията на Валентин Радев пред подп. Апостол Апостолов, 1 ноември 1968 г.

… На 18 или 19 октомври 1968 г. посетих Едуард в тяхното жилище и започнахме да пишем позивите. Той пишеше с първия текст, а аз с втория. Този ден аз написах около 30 броя, а Едуард около 20 броя, след което се разделихме.

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 195.

***

Из разпита на свидетел Стайко Колев Трифонов, проведен на 29 ноем. 1968 г. от следовател подп. Апостол Апостолов

. . . . . Няколко дена след това Димитров ме видя пред Софийския университет, дойде при мене и между нас се завърза разговор. Той започна да ми говори за събитията във Франция, станали през месеците април-май 1968 година, стана спор между нас за ролята на френските студенти във връзка със събитията и стачките във Франция и мястото на студентите в тази борба. Той искаше да ми внуши, че студентството се превърнало в основен двигател на революцията. Тук той искаше да разбере моето становище по този въпрос. Аз му отговорих, че във всяка една страна решаваща роля играе работническата класа като най-масова сила, а не студентството, с което той не беше съгласен.
Очевидно, той се стараеше в този разговор да подчертае, че и у нас студентството ще трябва да се намеси и активизира в политическия живот на нашата страна. В този дух гледаше да разбере какво е моето становище. На този етап от нашия разговор аз не взех определено отношение, като сметнах, че приказките му в тази посока са неоснователни.
Към края на разговора преминахме към събитията в Чехословакия, от което се разбра, че той не одобрява предприетите мерки от страна на съюзническите войски от Варшавския договор спрямо Чехословакия. Той развиваше пред мене становището, че войските са влезли в Чехословакия съвсем неоснователно и че същите ще трябва да се изтеглят от там в най-скоро време. Във връзка с това той подхвърли, че в нашата страна ще трябва да се предприемат действия сред студентската младеж за изтеглянето на съюзническите войски от Чехословакия. Пропуснах да Ви кажа, че този разговор между нас се водеше в градинката пред библиотеката „Кирил и Методий“ и разговорът ни продължи около един час ….

Аз и Ал. Георгиев се обявихме против становището на Александър Димитров за организиране на борба за изтеглянето на съюзническите войски от Чехословакия, като се обявихме категорично против тази негова идея …

На този разговор Александър Димитров не ни е предлагал някаква форма за водене на борба, по причина на това, че той срещна нашата съпротива в тази насока. Както аз, така и Александър Георгиев не бяхме съгласни с неговата идея за водене на каквато и да е борба против изтеглянето на войските от Чехословакия. Друг разговор и форми за водене на борба срещу войските в Чехословакия между нас не е ставало.

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 237-238.

***

Из разпит на Едуард Генов от Йордан Орманков, 4 ноември 1968 г.

Например обработваният от нас колега Стайко, не знаеше за групата. За друг не мога да кажа. За Стайко, Александър Димитров ми каза, че от него не става нищо, от което разбрах, че той е говорил с него без да му казва за групата.“

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 144.

***

Из разпита на Едуард Генов от следовател Йордан Орманков, 2 ноември 1968 г.

Втората партида позиви трябваше да бъде разпространена на 25 октомври. Смятахме, че пет дни ще ни бъдат достатъчни да напишем по-голям брой позиви. Поради това, че Валентин Радев не беше успял да напише неговата част позиви, разпространението за 25-ти се осуети. Два от позивите, които бяха в мен, от двата текста, аз разпространих, единият залепих на витрините на ЦДНА, а другият на прозореца на щаба на доброволните отряди, някъде около улиците „Московска“ и „11 август“.

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 140.

***

Из показанията на Валентин Радев пред подп. Апостол Апостолов, 1 ноември 1968 г.

Според уговорката ни, позивите трябваше да бъдат готови на 24.X. 1968 г., а на 25.X. да бъдат разпространени из София. Общо щяхме да напишем около 300 броя листовки, но впоследствие се оказа, че е трудно да се напишат толкова много позиви, поради което броят им се намали на около 200.

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 195.

***

Из разпит на В. Радев от подп. Ап. Апостолов, 1 ноември 1968 г.

Написаните от нас близо 200 броя листовки трябваше да бъдат разпространени из София от Едуард, Александър Димитров, Александър Локатора и мен. Кога трябваше да бъдат разпръснати това не знаех, тъй като първата ни уговорка, а именно те да бъдат пръснати на 25.X. не можахме да спазим. Трябваше да се съберем отново и всички да определим датата на разпространението им. На тази среща трябваше да уточним всеки от нас в кои райони ще разпространи. Такава среща обаче нямахме уточнена, а същият ден аз бях задържан от органите на властта и докаран тук при Вас, като предполагам и другите да са задържани.“

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 197.

***

Из разпит на Валентин Радев от подп. Апостол Апостолов, 1 ноември 1968 г.

„На 29.X. 1968 година, по предварителна уговорка по средата на пътя между нашето жилище и това на Едуард, аз и той се срещнахме за да му предам един негов учебник, който беше в мен. По време на срещата ни не сме приказвали нищо по нашата работа. Преди обаче да се разделим аз забелязах на известно разстояние от нас една сива л.к. Волга, и предположих, че съката (така е в текста, явно машинописна грешка – бел моя, С.Д.) е по нас и ни следят. Това мое съмнение обаче не казах на Едуард.

Същият ден от 13.00 до 15.00 часа бях на лекция на курса. Там беше и Едуард, с когото се видяхме. По време на междучасието ми каза, че ни следят, което е научил от наш колега. Не ми каза обаче от кой колега. По тази причина той ми определи среща за 16 часа на същия ден, като ми каза да взема всички позиви от нас и му ги занеса. Срещата ни беше пак по средата на пътя между моето и неговото жилище. Едуард беше малко неспокоен. На определеното време аз се явих на срещата, като носих със себе си всички на брой 100 позива, които предадох на Едуард. Те бяха в една зелена папка от пластмас с надпис на някакъв конгрес на профсъюзите.“

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 196.

***

Из разпита на Ед. Генов от следовател Йордан Орманков, 2 ноември 1968 г.

На 28 октомври Валентин Радев ми каза, че е готов с позивите и трябваше да се съберем и да решим кога и къде да разпространим позивите. Но на следващия ден аз разбрах, че има опaсност да бъда задържан, взех от Валентин Радев неговата част позиви с намерение да ги предам на непознато лице, което да ги разпространи в провинцията.

На 29 октомври в 19 часа и 20 минути, малко преди срещата ми с непознатото лице, бях задържан заедно с 217 броя позиви (подч. с химикал).“

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 140.

***

Из разпит на Валентин Радев, 4 ноември 1968 г. пред подп. Апостол Апостолов

ВЪПРОС: Какви бяха целите и задачите на създадената от Вас група?

ОТГОВОР: Тази група е създадена някъде по средата на м. септември 1968 година. Създаването ѝ наложи нашето желание да изразим своето отношение към събитията в Чехословакия, като намирахме за правилни действията на ръководителите на това движение в тази страна. Освен това искахме да покажем, че в България също има недоволство, че и нашата младеж, ако не изцяло, то поне отчасти не подкрепя действията от 21 август 1968 год. – изпращането на български войски в Чехословакия. … Като основна цел от нашата дейност се очертаваше борбата ни за „пълна самостоятелност“ на България в политическо и икономическо отношение, тъй като смятахме, че нашата страна е „зависима“ от другите социалистически страни в рамките на Варшавския договор, поради което е задължена да води такава политика, каквато й се наложи от тези държави. Разбрах, обаче, че всичко това е било от наша страна неправилно, неоснователно сме мислили така, поради което се разкайвам за постъпката си.“

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 203.

***

Постановление за възбуждане на предварително следствие от 29 октомври 1968 г.

„Лейтенант Илия Богданов Гергов – следовател в отдел Следствен – КДС – София, след като проучих материалите за престъпната дейност на Едуард Генов Генов, Александър Димитров Димитров и Валентин Радев Радев – тримата от София, българи, български граждани, неженени, студенти, неосъждани,

УСТАНОВИХ:

В съучастие през месец септември 1968 година са изготвили и разпространили около 250-300 листовки с противодържавно съдържание в София и Пловдив. По същото време са изготвили за разпространение още 217 броя листовки със същото съдържание.

През същото време тримата са подготвяли създаването на клуб „свободомислящи“ и са обработвали за привличане в престъпна противодържавна дейност други лица.

Комисия по досиетата, ф. II съд., а.е. 3016, л. 104.      

***

Писмо на Едуард Генов от Старозагорския затвор до неговия баща, прихванато от управата и никога непристигнало

Драги Татко,

Първо да ти благодаря за двата колета. Днес си получих присъдата. Ще те моля (аз писах и на адвоката) да ми изпрати препис от нея, а също и обвинителния акт. Свиждане има в сряда и неделя от 9 до 16 ½ часа. В момента работя на каменна кариера към затвора. За съжаление от стругарната не излезе нищо, но не по моя вина.
Колкото за загубените години, трябва да ти кажа, че нито за миг не съжалявам, че съм тук. Напротив, тук най-ясно разбрах престъпната и демагогска същност на днешния строй и за сетен път се убедих, че поетият от мен път е правилен. Никой няма право да се изпречва безнаказано пред общественото развитие и събитията напоследък ясно го показват. Но аз се надявам, че у нас в България здравият разум ще вземе връх и ще излезем от създалото се положение с възможно най-малко щети, като се смятат разбира се нанесените досега. Дълг на всеки честен човек е да даде своя принос в тази посока. Що се отнася до мен, аз се гордея, че живея в такава интересна епоха и най-важното, че вземам дейно участие в събитията, които я управляват.
Много поздрави на теб и на всички в къщи

Еди
7.IV 69 г.

Комисия по досиетата, ф. Ст. З., II съд., а.е. 463, т. IV, л. 182.