0
2061

Аромати от киното на кухнята

Haute cuisine
„Изискана кухня”

И трите заглавия в програмата „Кулинарно кино” на Киномания 2013 съдържаха достатъчно „тайни от кухнята”, като всеки филм се беше справил по различен начин с предизвикателството да разкаже добра история.

Както всяка специфично тематична филмова рубрика, така и тази за кулинарно кино страда от „раздвоение на личността” – дали е повече „кулинарно”, или е повече „кино”. Ако говорим за документални творби, рискът рязко намалява, но при игралните шансът да откриеш истински „готварски” филм, който борави с детайли в кухнята и същевременно не престава да бъде интересна история и добро кино, е наистина малък. Защото изкуството на готвенето само по себе си изисква твърде много внимание и няма време да дели славата си с изкуството на аудиовизуалната драматизация. Така филмови събития като Киномания, които държат на програма „Кулинарно кино”, са изправени пред репертоарно изпитание.

В тазгодишното издание на кинопанорамата и трите включени заглавия съдържаха достатъчно „тайни от кухнята”, а това вече си е постижение. И всеки от филмите се беше справил по различен начин с предизвикателството да разкаже добра история.

Френският „Изискана кухня” (или „Ароматите на Двореца”) напомня малко на „Угощението на Бабет” (1987) – една от легендите в кулинарното кино – тъй като главното действащо лице сякаш отново са продуктите, които се превръщат в изобретателни ястия. Филмът е облекчен драматургично поради факта, че става дума за действителна история – тази на жената, работила като лична готвачка на френския президент Франсоа Митеран. Документалният привкус го освобождава от необходимостта за сюжетни еквилибристики и за съжаление го е направил леко скучноват, що се отнася до фабулата. Недостатъкът се компенсира отчасти с жизненото присъствие на Катрин Фро в ролята на Ортанз Лабори, непрофесионална готвачка, усвоила правилата на домашната кухня край печката на баба си. Безспорно любопитна е и интригата на съперничество, която се промъква „зад кулисите” на властта, чак до личната кухня на президента, но тя остава предимно в зоната на диалога. Хапливостта на Ортанз е достоен съперник на уменията й като готвачка. Най-завладяващите моменти във филма са чисто кулинарните, които са проследени в подробности, – от оповестяването на дневното меню, през перипетиите по изготвянето му, до изнасянето му от кухнята. Едно на нула за изкуството на готвенето.

Menu degustacio 2
„Меню за дегустация”

Испанското (или да кажем каталонското) готварско присъствие в Киномания 2013 –„Меню за дегустация”, е странна птица. Не може де се каже, че е незабравима проява на филмовото изкуство, но зрителят е толкова зает да установи какви са „правилата” на играта, която се случва на екрана, че интригуващото неусетно се изравнява с кулинарното. Става дума за изключително популярен ресторант на брега на морето, който разполага само с 30 места и съответно се чака с месеци за резервация. И внезапно ресторантът решава да затвори и организира грандиозна прощална вечеря. Дали това е историята на главната готвачка Мар, която готви „простичко”, а резултатът са изключително засукани блюда; или на двойката Рейчъл – Марк, които докато са чакали да им дойде денят за вечеря, са се разделили; на вдовстващата контеса, на японските инвеститори, на тайнствения клиент или на ресторант „Чакула” изобщо… трудно е да се прецени. Резултатът е противоречив (драматургично и жанрово) и леко разпилян, особено в моментите, когато започва да наподобява на други филми или се появяват предвидими сюжетни обрати. Тук се намесва кулинарното изкуство и спасява общия вкус. Недовършеността в характерите и заемките от различни жанрови структури (от любовна драма до кримка) се замесват в експериментална дегустация в очакване на следващото блюдо от прощалното меню. Ексцентрично е, простете им предвидимия финал.

Ресторантите очевидно се предпочитано място на действие, когато става дума за „готварско” кино. А основните действащи лица са талантливи готвачи, които трябва да се измъкнат от нечия тиранична опека или нямат средства да започнат свой бизнес. Клише, но понякога се получава неочакван ефект.

Шведският филм „Любов и лимони” крие доста рискове да се превърне в романтична телевизионна (мело)драма. Но за късмет на зрителите изобретателно ги преодолява, за да се окаже най-добрата съставка от кулинарното меню на Киномания 2013. Филмът не се преструва на нещо, което не е, – става дума за романтична комедия, простичка и жизнеутвърждаваща, но общият резултат е наистина вкусен. Агнес не мечтае да е най-добрият готвач на света, тя просто иска да има собствен ресторант, а семейният дневник на майка й, „Любов и лимони”, се оказва отличен източник на готварско вдъхновение. После в картинката се намесват завиждащ готвач и ексцентричен кулинарен критик… Екранното време, отделено на тенджерите и подправките, не е само проформа, за оправдание на присъствието ни в ресторант – филмът наистина обича да готви. Същевременно романтичната интрига е достатъчно ръбеста и нестандартна, за да компенсира неизбежните сантиментални съставки. Така пропорциите сюжетно – кулинарно са спазени. И макар че не може да се мери с комизма и въображението на „Храна за душата” (реж. Фатих Акин), „Любов и лимони” е въздействащ аромат от кинокухнята.