Начало Идеи Актуално Архивите на ДС и чалгата на прехода
Актуално

Архивите на ДС и чалгата на прехода

Евтим Костадинов
12.04.2013
1333

За да можем да кажем категорично дали дадено лице е било сътрудник на комунистическите тайни служби, е необходимо да станем изцяло владетели на техните архиви. Представете си как се отразяват думите на премиера Марин Райков, че досиетата са чалгата на прехода на ведомствата, които имат задължението да ни предадат тези архиви, но вече седма година не го правят. Мислите ли, че след това изказване те ще започнат предаването на архивните документи? Категорично не.

С Евтим Костадинов разговаря Димитрина Чернева

Поводът за нашата среща е изказването на служебния премиер Марин Райков, че темата за досиетата е част от чалгата на прехода. Между другото, Райков не е първият представител на изпълнителната власт, който неглижира тази тема и дейността на Комисията по досиетата. Преди известно време бившият премиер Сергей Станишев заяви, че само болни хора могат да се интересуват от досиетата и делата на Държавна сигурност. По какъв начин влияе върху вашата работа тази последователност от негативни изказвания, идващи от най-високо ниво?

Откровено казано тези изказвания влияят. Представете си как се отразява такава „подкрепа“ от най-високо ниво на работата на определените в чл. 16 от Закона за досиетата ведомства, които имат задълженито да предадат архивите си (става дума за МВР, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната, Министерството на външите работи, НРС, НСО, НСС, ДАНС, Главно управление на архивите и Централния военен архив – Б. ред.). В такъв случай как ще бъде изпълнено това, което повелява законът? Ще ви дам конкретен пример – от 2009 г. водим дипломатични разговори съгласно текстовете на закона и възможностите, които дава той, със служба „Военна информация“ в Министерството на отбраната и с Националната разузнавателна служба, за да си приберем архивите оттам. Считам, че към края на тази година ще приключим донякъде с НРС, но със служба „Военна информация“ дори нямаме единомислие в тази посока. Подобни изказвания ми дават основание да мисля, че работата ни с тези ведомства не би била толкова трудна, ако не беше тази „подкрепа“ отгоре. В продължение на четири години бившият вече министър на отбраната показа, че не споделя духа и разпоредбите на Закона за досиетата. Респективно, неговият подчинен, началникът на служба „Военна информация“ в продължение на четири години не предприе никакви мерки за изпълнението на този текст от закона по предаването на картотеките и регистрационните дневници. Оттук нататък след това изказване на служебния премиер считате ли, че тези служби ще започнат предаването на архивите и изпълнението на закона? Категорично не.

Кои служби все още не са предали на Комисията по досиетата архивите си от 9 септември 1944 г. до 1991 г.?

За да можем да дадем категорична информация в публичното пространство дали дадено лице е било или не е било сътрудник на тайните служби, ни е необходимо да станем изцяло владетели на картотеките и регистрационните дневници на комунистическите служби. В настоящия момент имаме очакването, че от НРС ще изпълнят задълженията си към нас до края на тази година. Същото очакваме и от служба „Военна информация“, но оттам дори не споделят кога във времето е възможно да стане това предаване на архивите. Поне да определят някакъв срок.

Тоест нямате никаква яснота дали и кога служба „Военна информация“ ще предаде архивите си?

Разбира се. Няма никакви подготвителни действия в тази посока. Това ми дава основание да мисля, че предаването на архивите от тази служба няма да стане и през 2013 г., а вече тече седмата година от влизането на закона в сила.

Но докато всички архиви на комунистическите служби не минат под ваш контрол, ще се възможни подобни случаи като този със заместник-министъра на икономиката Божан Стоянов – през 2008 г. е установено, че той не е бил свързан с Държавна сигурност, а сегашната проверка показва обратното.

Точно така, защото информацията не е изцяло подвластна на Комисията по досиетата, както изисква законът. Поради това комисията не винаги може да излезе с категорично решение. Като добавим към това и въздействието върху архива през годините на прехода – знаете, че той беше обект на какви ли не въздействия още от 1989 г. – е нужно много технологично време, за да се подредят и съпоставят картотеките и регистрационните дневници. Само така може да има категоричност в решенията на комисията. Това няма как да стане с познатите обвинения: „Ама те нищо не правят“ или пък: „Те защо не направиха това и това“. Но може би това са прийомите на недоброжелателите на Закона за досиетата. Те много често казват: „Защо не отворят всички досиета наведнъж“. Но нали законодателят е преценил и определил друго – не да се отваря всичко наведнъж, а да се отворят предимно архивите на тайните служби, които засягат публичните личности. Съществува защита на правата на лица, които не са публични фигури. Не случайно в параграф 7 от преходните и заключителните разпоредби на закона се казва, че комисията предоставя на ръководителите на службите за сигурност списъци на лицата, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност и в 14-дневен срок от предоставянето на списъците те трябва да свалят от отчет служителите под прикритие и сътрудниците, заемащи публична длъжност или извършващи публична дейност. В крайна сметка не може да съчетаваш публичната длъжност или дейност със сътрудничество на тези служби. Този текст е задължителен и трябва да бъде спазван, той дава възможност на лицето да избере дали да сътрудничи и да работи със службите, или да се издига в публичната йерархия, да се занимава с политика и пр. Всеки има правото да избере. Съгласете се, че не е коректно да имаш някакви позиции в публичното пространство, например политически, и избирателите да не знаят кого всъщност избират.

Нека ви върна към служба „Военна информация“. Законът е ясен, там е записано, че на вашето искане за предаване на архивите трябва да се отговори в 14-дневен срок, като този срок може да бъде удължен еднократно от комисията, ако за това е направено мотивирано искане. Отказът на министъра на отбраната, който и да е той, или на шефа на „Военна информация“, не е ли отказ да се изпълнява законът?  

Категоричен отказ няма, има едно дипломатично прехвърляне на въпроси, съгласувания и уточнения, което трае от 2009 до 2013 г. Очевидно няма желание да се изпълни законът, защото се засягат интереси. Законът позволява по технически причини да бъде удължен 14-дневният срок за предаването на архивите. В случая със служба „Военна информация“ сме правили и това, така че тези възможности вече са изчерпани.

Тоест те са вече отвъд спазването на закона?

Да, те са отвъд спазването на закона. И не само те, но и НРС също. Тези две служби не са си изпратили списъците за проверка на лицата, които са работили там или са им сътрудничили след 1991 г – по смисъла на чл. 3, ал. 1, точка 16 от закона това са директорът, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в служба „Военна информация“ и в НРС. Търсят се различни мотиви – от законови до финансови – само и само да не бъде изпълнен нормативният текст. Реален проблем обаче няма, липсва единствено волята да бъде изпълнен законът. А законът е казал категорично – тази информация трябва да е публична.

В началото на мандата на 41-то Народно събрание обявихте някои непълноти в Закона за досиетата. Тогава предложихте поправки, свързани с възможността всички лица, занимаващи се с публична дейност, да бъдат проверявани за целия преход досега. Освен това определихте като ограничителна бариера факта, че законът защитава лицата, които са починали. Има ли промяна по отношение на тези непълноти, дълго време от парламента твърдяха, че Законът за досиетата не е сред приоритетните?  

Тези въпроси бяха поставени едва в края на 2012 г. Тогава бяха внесени  промени в закона, които влязоха в сила от 1 януари 2013 г. С други думи тази административна несправедливост едни лица, които са били на публични длъжности, да бъдат проверявани за един по-голям период от време, а други – които извършват публични дейности, например представителите на електронните медии – да бъдат проверявани от влизането на закона в сила досега, вече е отстранена. Комисията вече работи по този въпрос и ще излиза със съответните решения, така че да навакса с информацията, която беше спестена на обществото.

Промени ли се нещо по отношение на починалите?

Не, там няма промяна.

Разкажете за задължителната проверка на служебния кабинет, която оповестихте наскоро, каква  е процедурата?

В закона е регламентирано, че след съставянето на кабинета ние сме длъжни да направим проверка до ниво зам.-министри. Нека направим едно разграничение – по конституция служебният кабинет се сформира от президента. Президентът Росен Плевнелиев използва законовата възможност, която дава чл. 27, да направи предварителна проверка на министрите в служебния кабинет. Той изпрати списък на лицата, които трябва да бъдат проверени, и комисията направи тази проверка. По този начин президентската институция използва съвсем коректно възможността да получи предварително съответната информация. След това министър-председателят, когато вече започне попълването на министерските кабинети със заместник-министрите, също има законова възможност да изпрати писма и да поиска предварителна проверка. Не мога да кажа защо, но тази законова възможност не беше използвана от служебния премиер. Оттам нататък ние следвахме духа и текста на закона и направихме задължителната проверка на служебния кабинет до ниво зам.-министри. В списъка, който беше изпратен, фигурираха 37 имена. От тези 37 имена открихме данни за принадлежност към ДС само за едно лице.

Едно лице, което сега твърди, че ще съди Комисията по досиетата, имам предвид зам.-министъра на икономиката Божан Стоянов. Имате ли някакви притеснения?

Не, нямам никакви притеснения. Не мога да разбера подобна позиция, не знам защо някои хора реагират по този начин. Документацията е ясна, законът вече има съответната практика. Човек би могъл да се консултира и да потърси информация, особено ако дълго време е бил извън родината и не е имал възможност да се информира подробно как действа определен закон.

Тук отново се връщаме към необходимостта всички архиви да бъдат предадени под ваш контрол, към невъзможността да разчитате на други институции, както показва казусът с Божан Стоянов и извършената от МВР проверка през 2008 г. Имали ли сте и други случаи на подобни разминавания? 

Да, има такива случаи. Например през 2007 г. бе направена проверка на Любомир Коларов като народен представител. Мисля, че проверката беше направена от страна на НРС и тогава не излезе принадлежност към ДС. Също през 2007 г. беше направена проверка на бившия министър на образованието от 90-те години Марко Тодоров, също от НРС. По това време ние нямахме достъп до архива и картотеката. И когато в края на  2010 г. направихме задължителна проверка на тези лица – защото те фигурираха като представители на медиите – установихме принадлежност към ДС. Искам да подчертая, че по това време ние вече бяхме стопани на архивните документи и картотеката, приети от НРС, и особено на регистрационните дневници на МВР.

Тоест вие сте получавали невярна информация и от МВР, и от НРС?

Разбира се. Трябва да кажа, че тук не става дума за тенденциозно отношение към зам.-министър Божан Стоянов.

Колко са заведените дела срещу ваши решения до този момент?

Вече имаме над 90 спечелени дела, а над 100 са заведените срещу комисията дела, които са в процедура. Затова споделих, че вече имаме практика в това отношение. Не знам обаче защо никой не съди службите за това, че са го регистрирали, а започват да търсят как да оспорят нашите решения.

А имате ли изгубени дела?

За това, че сме обявили някого за агент? Не. Имаме отменени решения, защото например някой не е подлежал на задължителна проверка – това беше свързано с този текст за времевите различия, който отпадна след приемането на поправката в края на 2012 г.

Преди малко казахте, че в това отношение комисията ще има възможност да навакса. Да навакса какво и в какви срокове?

Например, ние проверихме представителите на медиите от влизането на закона в сила, тоест от началото на 2007 г. Сега сме длъжни да направим  проверка от 1989 г. до момента на предходната проверка – тоест до 2007 г.

Докъде стигнахте с проверките по чл. 3, ал. 2 на закона – т. нар. публични дейности? Съвсем наскоро излезе първата порция с кредитни милионери.

Да, това е голямата тема в публичното пространство. Искам да подчертая, че по изискванията на чл. 3, ал. 1 или т. нар. публични длъжности, които са изредени в 29 точки, ние сме почти на финала. Остава ни прословутата точка 16, за която вече споменах, засягаща шефовете в служба „Военна информация“, служба „Военна полиция“, НРС, НСО и ДАНС. Мисля, че законодателят умишлено е подредил точките по този начин с цел службите да могат да се подготвят за тази проверка и да не бъдат, както те казват, изненадани. Ние стигнахме до тази точка през 2009 г. – две години след началото на дейността на комисията. Така че тези служби имаха възможност да се подготвят за тази проверка. Да не говоря, че вече сме 2013 г.! Сега се връщам към въпроса ви за кредитните милионери. Комисията работи усилено по този въпрос, вече излезе първото решение по темата.

Тоест вече сте успели да съберете цялата информация, която ви е нужна?

Започвам с това, че проверката е много обемна.

За колко души става дума и с колко решения ще излезете по тази точка?

Не мога да ви кажа за колко души става дума. Решенията ще бъдат толкова, че да изчерпим целия списък от 10 500 юридически лица, които са в списъка. Ние сме длъжни да проверим тези юридически лица, да установим техните управителни и контролни органи и в крайна сметка да поднесем информацията. Постарали сме се да разбием информацията и да започнем с по-значимите суми.

Колко време ще ви е нужно, за да изчерпите тази точка?

Трудно ми е да кажа. Обемът от информация, която очакваме да получим  и всеки ден получаваме от съдилищата, е огромен. Става дума за регистратура на фирмените дела, а знаете, че има голямо движение на фирмите. Така че работата е доста обемна и ни затруднява най-вече, защото за нас е особено важно да сме изрядни в документално отношение, за да не бъдем после уязвими в съда. Тази проверка се оказа много трудна. Става дума за списък с юридически лица. Няма физически лица.

Десет хиляди и петстотин юридически лица! И кого проверявате на практика?

Ние нямаме право да обявяваме юридическо лице. Как ще обявим например АД „Балкан“ за агент? Няма как. Тоест трябва да установим датата на теглене на кредита в АД „Балкан“, а това не е посочено в списъка. След това трябва да проверим към тази дата кой е бил шеф, тоест членовете на управителните и контролните съвети на фирмата, защото управителният орган предлага на контролния съвет, а той от своя страна дава съгласието да се изтегли такъв голям кредит. След което всички тези лица от контролните и управителните органи трябва да бъдат проверени. Голямата трудност всъщност е установяването на лицата по време на тегленето на кредитите до момента на съставянето на списъка.

Имате ли опасения, че точно по тази точка от закона ще бъдете по-уязвими?

Да, страхуваме се и затова правим максимално прецизна проверка, дори с риск от упреци, че се бавим умишлено. Не се бавим умишлено, просто ситуацията и редица проблеми ни бавят. Например, голяма част от банките са закрити. Има банки, които са предали архивите си или са ги унищожили на основание изтекъл давностен срок.

Къде търсите тези архиви?

Търсим ги при различни правоприемници на съответните банки, но за да намериш кой е правоприемникът трябва първо да го откриеш в съдебния регистър. Така или иначе няма невъзможни неща, просто са необходими време и воля. Нужно е освен това и търпение.

Какво друго ви остава да проверите още по публичните дейности?

Не сме проверили например здравните заведения. Оказа се, че в България има над 300 здравни заведени и на проверка подлежат техните управителни органи. Знаете, че се прие и един нов текст от закона – започнали сме събирането на информацията за проверка на приватизаторите на приватизираните общински и държавни предприятия и фирми. Това е също един трудоемък процес – влизане в контакт с общините и общинските съвети, които трябва да подготвят списъци и да ни ги изпратят, търсене отново в търговските регистри, за да проверим дали са ни подали коректна информация и т. н.

Срещате ли отказ за съдействие от страна на други институции?

Сблъскваме се примерно с препращане до изясняване на отговорностите. Понякога попадаме на хора, които не искат да предоставят информация, но ние търсим начин как да я получим по законов път. Не сме дали отбой, не сме дали заден ход. Просто се забавяме във времето.

Предстоят избори, кои партии се обърнаха към вас с молба за предварителна проверка?

Сещам се само за Движение „България на гражданите“ на г-жа Меглена Кунева. Те извършиха такава проверка. Други политически партии не се обърнаха към нас за предварителна проверка. Но така или иначе вече изтече срокът и ние влязохме в периода на задължителната проверка. Комисията е създала необходимата организация и удължено работно време, така че би трябвало да сме готови с тази проверка поне една седмица преди изборите. Пак повтарям, ние можехме да излезем с резултатите и по-рано, ако документацията беше при нас. В момента сме зависими отново от служба „Военна информация“ – ако те ни забавят, ние също ще забавим информацията.

Ще ви върна към реакцията на политиците и изявлението за „чалгата на прехода“. Заявихте, че ви е обидно най-вече заради вашите външни партньори и колегите ви от европейската мрежа. Защо?

Ами то е обидно, подобна позиция на държавните институции и то на най-високо ниво! В интерес на истината най-голяма подкрепа получихме по време на правителството на Борисов. Казвам го съвсем отговорно и мога да го подчертая с примери и факти. Тук не става дума за политически пристрастия, просто това е истината. За нас е важна тази подкрепа, за да можем да изпълняваме Закона за досиетата. Явно тук има нещо несъвместимо във вижданията. Не знам на кого пречим, след като вече е преценено, че това трябва да се случи и след като вече има такъв закон. Освен това по отношение на проверките ние сме стигнали почти до края. Що се отнася до приемането на архивните документи, в това отношение има още много работа. Имам предвид подреждането на документите, анализирането им, изследователската дейност. Ние сме си поставили задача до края на този мандат да приключим със задължителните  проверки, да оповестим информацията и да подготвим тази институция – ако, разбира се, законодателят ни подкрепи – да прерасне в институт за национална памет. Такава е и европейската практика, в някои страни това е вече факт.

Имате ли опасения, че след изборите може да се стигне до закриване на комисията?

Зависи от начина, по който ще бъде формиран парламентът – какво ще бъде съотношението на силите. Но считам, че трябва да се има предвид какъв би бил отзвукът в международен план.

Евтим Костадинов е председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Евтим Костадинов
12.04.2013