Първото впечатление, което придобих, прочитайки прословутото интервю на премиера Бойко Борисов, дадено на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (впрочем озаглавено в немския оригинал „Защо имаше пари, злато и пистолет до леглото ви, г-н премиер“, но поднесено ни на български в „24 часа“ под заглавие „Аранжирали са снимките от спалнята ми по методите на КГБ“) бе, че този път Борисов се е справил успешно, лансирайки версията си за „дамата Мата Хари“. Казвам, стори ми се, че се е справил успешно, защото в интервюто вече не се опитва да оспори неотрицаемото: че снимките са автентични (а не „фалшиви“, както първоначално твърдяха негови приближени), че не са режисирани (версия, отхвърлена след грижливи експертизи, доказали, че единствената „режисура“ представлява опитът да се фалшифицират датите, на които снимките са правени) и не са направени – каква фантасмагория! – с дрон от президента Румен Радев. Не оспорва, казвам, неотрицаемото, но признава, че снимките са дело на… посещавала го „дама“.
Конфуз ли е това признание на премиера?
Може би за немския журналист то да изглежда конфузно, защото се подразбира, че въпросната „дама“ едва ли е „дълбоката романтична страст“ на Борисов. Най-вероятно тя е „VIP-дама на повикване“, което при всички случаи не е особено подобаващо за един – при това „десен“ министър-председател. За българския читател на интервюто обаче – съобразил е Борисов – нещата не стоят точно така. „Отдавна съм разведен и живея сам – заявява премиерът ни – Имам ли любовен живот? Разбира се. Ако хората ги интересува, мога да кажа: Аз съм човек с човешки потребности“. И малко по-сетне: „Една красива жена може много лесно да преодолее защитата ми“.
Убеден съм, че у голяма част от сънародниците ни (и от мъжки и от женски пол) тези думи на премиера въобще няма да предизвикат възмущение („Борисов приема проститутки в спалнята си“), а по-скоро смес от симпатия и дори… съчувствие. Особено когато бъдат съчленени с произнесеното с въздишка признание „аз съм успешен политик, но личният ми живот е провал“. Горкият Бойко – ще си кажат, прочитайки тези думи поне три четвърти от българите – наистина такъв мъж не би могъл да си няма въпросните „човешки потребности“. Но като няма жена до себе си и работи по 20 часа в денонощие, „любовният му живот“ по неизбежност се свежда до вкарването на някоя „нощна пеперуда“ в спалнята му вечер. И ето – тия гадове са го „изработили“ точно по този начин! Не ги е срам! С един удар следователно Борисов печели възхищението на българите като мъж (има въпросните „човешки потребности“, една „красива жена много лесно преодолява защитата му“), съжалението им („живее сам“, „работи по 20 часа на ден“), та даже и определени женски фантазии (личният му живот бил „провал“? Не е прав, може да му се помогне). След казаното версията му за КГБ-истката „Мата Хари“, която в петнадесетте минути, в които го чака, за да удовлетвори „човешките му потребности“ пробутва в шкафчето на спалнята му пачките и кюлчетата, вече е зазвучала с пълна убедителност за нашенските читатели. Възмущение за приемането на такъв род „жрици на любовта“ (за които на охраната е разпоредено да не създават неудобства с претърсване на чантите им) би могло да възникне само у някои слаботелесни и нискотестостеронни „жълтопаветници“ и „интелигенти“, но те няма защо да се вземат предвид.
Та казвам, именно поради изброените по-горе съображения моето първо впечатление от интервюто бе, че премиерът ни се е справил успешно с обяснението на компрометиращите снимки, които от няколко месеца го поставяха в крайно неудобна ситуация (неудобна дори с това, че в качеството му на премиер на страна от ЕС трябва да отговаря в авторитетен европейски вестник под заглавие, гласящо „Защо имаше пари, злато и пистолет до леглото ви, г-н премиер“).
Такова обаче бе само първото ми впечатление от това интервю. Скоро след прочитането му осъзнах, че в него осезателно ми липсват определени въпроси, които би трябвало да зададе в хода на разговора (ако действително се е подготвял за него) журналистът Михаел Мартенс, а след прочитането му – и във връзка с обясненията на Борисов – би трябвало да му зададем ние, или още по-точно – българската прокуратура.
Така например, мисля, че би било и логично и наложително след като изслушва търпеливо версията на премиера за „дамата“, която вкарала в чантата си пачките с пари и кюлчетата, г-н Мартенс да попита: „Г-н премиер, а защо чуваме от вас тази версия едва днес? Защо през изминалите няколко месеца, доколкото си спомням, вие сам приписахте компрометиращите снимки на дрона на президента Радев и не отрекохте версиите на ваши приближени, че те са дело било на човек от охраната, било дори на бивш член от ръководството на вашата партия, имал достъп до спалнята ви? Защо ни поднасяте историята с „дамата“ едва днес, след като експертизите доказаха по неопровержим начин, че снимките, за които се твърдеше, че били режисирани, са напълно автентични?“ Убеден съм, че този – повтарям напълно логично следващ – въпрос би позатруднил интервюирания и не би му позволил да продължи така гладко, както до този момент.
По-нататък: Борисов достатъчно неопределено се изразява по отношение на въпросната „Мата Хари“, скроила компромата срещу него: „…никога – казва той на М. Мартенс – през всичките години, когато една дама (курс. мой) ме е посещавала, охраната не е претърсвала чантата ѝ“. И след това разгръща сюжета с обаждането на дамата „Идваш ли?“ и отговора „Изчакай ме, идвам след 15 минути“, позволил ѝ да „аранжира“ чекмеджето му с внесените предварително пари и кюлчета. Струва ми се, че тук направо се е налагало следващият въпрос на журналиста да гласи: „Г-н премиер, вие за една дама, с която сте имали връзка ли говорите, или за различни? Ако става дума за една, то със вие със сигурност би трябвало да се досещате коя е въпросната „Мата Хари“. Ако не можете да го кажете на нас, то сезирахте ли органите на българската прокуратура за нея? Нали именно прокуратурата би могла да установи дали действително тя е авторката на „постановката“ във вашата спалня, като по този начин ви освободи напълно от подозренията, че държите у дома си пари и злато с неустановен произход? Тя би могла тогава да установи и кой е поръчителят на „постановката“, което е от изключителна важност за националната сигурност на вашата държава. Ако ли пък „дамите“, на които сте казвали по телефона да ви почакат 15 минути в спалнята са многобройни, не ви ли интересува коя от тях собствено е изиграла функциите на „Мата Хари“? Та това едва ли е толкова трудно да се установи, още повече че публикуваните снимки са датирани, а въпросната „дама“ сигурно не е могла да дойде незабелязано в резиденцията ви. Та зад тази „дама“, повтарям, очевидно стоят мощни и враждебни на стабилността на държавата ви сили, чиито криминални интереси, както казахте в началото на разговора, вие сериозно сте засегнали. Какво направихте (или ще направите) – вие и разследващите органи в България за разкриването на тази скандална компрометираща акция?
Разбира се, че тези незададени от М. Мартенс въпроси би следвало (и вече по задължение) да му зададат съответните органи на държавата ни, защото в противен случай версията на премиера за „Мата Хари“ може да се счете за негова измислица, при това прикриваща притежаването на пари и злато с неустановен произход. Ами ако премиерът лъже за „дамата“, донесените в чантата ѝ милиони, пъхнати, снимани, а след удовлетворяването на „човешките потребности“, изнесени от резиденцията? Без съмнение това може да се потвърди или опровергае само ако „дамата“ бъде посочена или намерена, разпитана и по този (но само по този) начин версията на премиера бъде наистина доказана или отхвърлена.
Това бих казал като логично очакващо се от водещия интервюто М. Мартенс. Има обаче и още нещо, което немският журналист би могъл и да не си е направил труда да проучи предварително, но което ние у нас знаем и за което значи няма как да не попитаме, след като сме чули шпионско деликатната история на българския премиер.
Да, леко притеснен съм да се правя на Еркюл Поаро или инспектор Мегре, но няма как да не поставя следният въпрос: от разказа на г-н Борисов, ще се съгласите, се остава с определеното впечатление, че „постановката“ в неговата спалня е представлявала еднократен акт – акт, който едната или една от многото дами е извършила, за да го компрометира. Нека чуем още веднъж какво казва той: „Погледнете (посочва на журналиста) тази дамска чанта. Вътре има достатъчно място, за да съберете малки кюлчета злато и пачки пари. И тогава ми се обажда дамата и казва: „Идваш ли. Чакам те“. Аз ѝ казвам: „Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“. Охраната има указания да я допусне в къщи и сега тя знае, че има 15 минути необезпокоявана там. След това слага парите и златото в шкафчето ми, излиза и започва да снима с мобилния си телефон“.
Добре. Ето как е станало. Само че компрометиращите снимки (с изключение на тази със „спящия Бойко“) са не една, а… цели осем, при това са направени в четири различни дни и дори в две различни години (нещо установено след експертиза по безспорен начин). Направени са на: 25.09.2017 г., на 12.12.2017 г., на 04.01.2019 г., на 06.02.2019 г., като в добавка имаме и едно видео. Няма как да не се попита тогава (дори да не си Еркюл Поаро или Мегре): тази дама (или дами) цели четири пъти ли е изпълнила описаната от премиера „постановка“ и защо, защо го е направила цели четири пъти, и през 2017 г. и през 2019 г.? Цели четири пъти ли е рискувала да внася пачките с пари и кюлчетата и да ги реди в чекмеджето на Борисов? Защото и количеството им е видимо различно, а нека добавя, че във видеото пачките са осезателно повече и определено много трудно биха се събрали в дамска чанта. Да, версията за веднъж извършената от „Мата Хари“ постановка би могла да ни прозвучи достоверно, но при снимки, показващи общо-взето едно и също в чекмеджето, правени на четири различни дати и в две различни години, тя става твърде съмнителна. А не можем ли да си помислим, че през тези две години чекмеджето на премиера е било постоянно пълно с пачки пари, а не е било специално пълнено от дамата или дамите?
После (пак без да е нужно да си Поаро или Мегре) – експертизата доказва, че снимките, на които в чекмеджето се виждат пачки, са правени не просто на различни дати, но и – всичките с изключение на „Спящия Бойко“ са направени в делнични дни и в ранноследобедни и обедни часове (15:18 ч., 14:19 ч., 16:24 ч., 12:11 ч.), т. е. в работното време на премиера (трудещ се, както сам ни казва по 20 часа на ден), което не е особено подходящо за удовлетворяване на „човешките му потребности“. Не е ли малко трудничко да си представим, че премиерът е „прибягвал“ с кортеж от МС в центъра на София до резиденцията в Бояна, победен от красивата „Мата Хари“ цели четири пъти в ранните следобедни часове и тя цели четири пъти, докато го е чакала, е подреждала пачките и кюлчетата?
Вижте, никак не е трудно това двоумение да се разреши по един или друг начин като се провери бил ли е малко след тези часове – примерно след около петнадесет минути – и на тези дати премиерът в резиденцията при „дамите“. Ами ако се окаже, че например на 12-и декември 2017 г. в 14:19 ч. или на 6-и февруари 2019 г. в 12:11 ч., когато са направени две от снимките, той е рязал ленти на някоя магистрала далеч от София, или дори е бил на официално посещение в чужбина? Не мислите ли, че тази проверка е изключително наложителна, трябва да бъде направена и от нея по решаващ начин ще зависи да приемем ли версията на Борисов за „постановката“ или да я изобличим като лъжа.
Впрочем, какво мисли по този въпрос г-н Гешев? А самият г-н Борисов?
В заключение нека кажа: въпреки че лансираната в интервюто пред „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ версия на българския премиер за компрометиращите снимки, на пръв поглед изглежда майсторски съчинена – представя ни го като симпатично самотен и гадно измамен в мъжките си „слабости“ човек – тя би могла да го изправи пред сериозни изпитания. Защото:
- Ако версията му се приеме, става абсолютно наложително (независимо от евентуалното „кавалерско“ нежелание на Борисов) съответните органи в страната ни да издирят въпросната „Мата Хари“. Та тя без съмнение е изпълнител на мръсни поръчки на особено опасни задкулисни кръгове, които – както ни доверява Борисов са засегнати от действията му по борбата с престъпността и ако не бъдат разкрити, биха могли да извършат в бъдеще още по-страховити неща. Хора, които са в състояние да дадат в ръцете на една „Мата Хари“ – според изчисленията на анализаторите на снимките – 20 пачки на приблизителна стойност около 1 млн. евро плюс няколко златни кюлчета, само за да ги подреди в чекмеджето на премиера и да ги снима, трябва да бъдат разкрити задължително. А това може да стане само ако бъде разкрита изпълняващата пъклените им замисли „Мата Хари“. Борисов следователно трябва да отговори коя е тя, НСО трябва да предостави материали от камерите за дните, в които снимките са направени, прокуратурата трябва да се заеме с разследването на този скандал.
- За да се провери, доколко версията на Борисов е вярна – трябва да се провери идвала ли е на датите, на които са направени снимките, определена „дама“ в резиденцията му и бил ли е скоро след идването ѝ премиерът там, за да удовлетворява с нея „човешките си потребности“.
- Трябва да се провери и на четирите дати през двете години – 2017г. и 2019г. ли е ставало това.
Питам: невъзможно ли е да се направи всичко това? Мисля, че никак не е невъзможно и е задължително. И едва когато то се направи – но не по-рано – бихме могли евентуално да приемем версията на премиера ни за „интимната“ клопка, в която е паднал жертва. Дотогава не знаем и не можем да знаем какво правят около един милион евро и злато на кюлчета в чекмеджето до леглото му.
И не сме длъжни да вярваме на разказите му.
