0
610

Бавното събуждане на Варна

Какво изкара толкова много хора на улиците във Варна? Каква е същността на модела ТИМ и възможна ли е съпротивата срещу него? Какво се случва от тук нататък с протестите?

В зимата на българското недоволство 2013 г. Варна се открои като мястото, в което протестите мобилизираха най-много участници, успяха да формулират най-атрактивни лозунги и да фокусират най-добре исканията си. В морския град протестите разшириха най-бързо обхвата си от възмущение срещу високите сметки за ток до въстание с конкретни искания срещу политическия и икономически модел на управление на града. В края на март в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ бе проведен дебат за спецификата на протестите във Варна, за причините, изкарали толкова много хора по улиците на града, за същността на модела ТИМ и възможните съпротиви. Вижте гледните точки на участниците в дебата „Варна в София: какво може да научим от протестите в морската столица?“ – арх. Калина Павлова, Мария Христова и Франк Абас.

Калина Павлова: Варненци очакват оставката на общинския съвет

Арх. Калина Павлова е завършила Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2003 г. През 2006 г. влиза в администрацията на варненския кмет Кирил Йорданов с идеята да промени системата отвътре. Две години по-късно напуска, защото разбира, че няма как да си част от статуквото и да работиш срещу него. Оттогава досега тя е архитект на свободна практика и участва активно в гражданската битка за прозрачност и честност в администрацията и правосъдието. Според Калина Павлова настоящите протести във Варна са продължение на протестите срещу  застрояването на морската градина и добива на шистов газ. По думите й оставката на кмета Кирил Йорданов не е достатъчна, тъй като „цялата администрация на община Варна е пропита от конфликти на интереси“. Общинските съветници от ГЕРБ, БСП и партия „Движение Нашият град“ (известна като партията на ТИМ, тъй като много от директорите на фирми на групировката са членове на тази партия и общински съветници)  гласуват заедно и помежду им има пълен консeнсус, когато трябва да се взимат важни решения като например приемането на общия устройствен план, който според Павлова е изработен от самата ТИМ (чрез тяхна фирма, наследник на соцпредприятието „Проектантска организация“) и е изцяло в интерес на групировката.

Що се отнася до разногласията между протестиращите Павлова твърди, че те са подклаждани от опонентите на гражданското общество, които използват принципа „Разделяй и владей“. Независимо от това повечето плакати, издигани по време на протестите, показват, че по отношение на основните си искания протестиращите във Варна са единодушни – отзоваване на политиците, избираемост на съдиите, лична отговорност на властимащите и промени в Изборния кодекс.

Мария Христова: Нека всеки един от нас си зададе въпроса защо мълчи и не прави нищо


Мария Христова е родена във Варна. Завършила е Техническия университет в морския град със специалност „Компютърна техника и технологии“. Активист е в граждански кампании за подобряване на жизнената среда на децата в общинските детски градини, срещу изсичането на градинката „Севастопол“, за възстановяване на Понеделничния пазар като зелена градска зона и др. Първото й впечатление за настоящите протести е, че те не са случайни, че са провокирани от неслучайни хора, които имат политически интереси. „Това ме спираше да изляза на улицата и да изразя своето мнение. Случиха се обаче някои събития, които ме засегнаха лично – аз изгубих приятел, а обществото изгуби един талантлив и изключително активен човек. Това ме накара да погледна на протестите с други очи и да разбера, че макар и дирижирани, макар и тръгнали неспонтанно, както би трябвало да бъде, в тях участват и хора, които са отишли да кажат онова, което никой друг не иска да чуе“. Тя разказва за натрупания си досега опит от участия в протести и граждански кампании, за начина, по който работи тежката административна система отвътре: „Когато един гражданин отвън забележи някаква грешка и нещо, което е против неговите права и против установените закони, системата намира начин да защити себе си“.

Според Мария гражданите не трябва да стоят и да чакат някакъв спасител, който ще дойде отвън, ще каже много умни думи и ще поведе народа. „Всеки един от нас трябва да излезе на собствената си вътрешна магистрала и да си зададе въпроса защо мълчи, защо не прави нищо. Аз съм сигурна, че единственият честен отговор ще е, че мълчи, защото не получава подкрепа и не вижда съмишленици. Най-голямото усилие, което трябва да направим, е да намерим хората, с които можем да работим. Не да забраним партиите и да действаме радикално, защото този хаос ще ни унищожи, а да започнем да работим със себе си, никога да не се отчайваме и да търсим варианти за въздействие, да търсим съмишленици и онова, което ни обединява“.

Франк Абас: Ромите се страхуват да вземат участие в протестите


40-годишният германец Франк Абас живее от 8 години в центъра на ромската част на Владиславово във Варна. Преди да дойде в България е работил с роми емигранти от България и Косово. Неправителствената организация, с която работи – фондация “Паисий Хилендарски” – е клон на международната Light in the darkness (Светлина в Мрака, СВМ). Тя развива дейност в помощ на деца и младежи от ромски произход, хора с увреждания и “всеки, който има нужда от помощ”. За последните две години, с помощта на 30 доброволци, Франк е успял да запише около 90 ромски деца на училище. Според него настоящите протести във Варна не са чужди на ромите, които също искат да вземат участие в тях, но се страхуват. Той разказва, че когато роми от Владиславово направили опит да се включат в протестите, те били нападнати и нагрубени от десни радикали. Подчертава, че Пламен Горанов не е единственият, който се е самоубил по време на тези протести: „Преди няколко дни един мой съсед скочи от петия етаж, защото беше отчаян от политическата ситуация в България“. Според Франк демонстрациите ще приключат до няколко дни, а българите трябва да мислят за онова, което ще последва след протестите. „Можем да говорим за промяна на конституцията, но това ще е безрезултатно докато не се променят хората и докато протестиращите се борят един срещу друг, докато роми и българи са разделени и не работят заедно. Страхувам се, че в близките месеци всичко ще утихне без последствия“.