0
1455

Балетът и детето

Уважаваната прима и танцов педагог пред Портал Култура

Доц. Калина Богоева – едно от големите имена в българския балет, е и признат танцов педагог и познавач на руската балетна школа. Преди 20 години тя създаде Международната танцова академия Варна, която се провежда всяко лято. От 2010 г. към проектите на нейната фондация се присъедини и Международният детско-юношески танцов конкурс „Малки звезди”, който отбеляза едно силно издание в началото на юли. Международната танцова академия Варна 2013 продължава до 25 юли, когато на сцената на Варненската опера ще бъде концертът – продукция на младите таланти.

След третото издание на Международния детско-юношески танцов конкурс „Малки звезди” – какъв беше интересът към конкурса? Какви тенденции в развитието на малките танцьори забелязвате?

Третото издание беше изненадващо за мен, защото имаше много кандидати. Винаги съм знаела, че децата обичат да са на сцената и пред публика, но че с такова настървение и с такова желание ще искат да се конкурират и да се състезават на сцената, наистина не очаквах. Много приятно бях изненадана – бяха 102  деца. Дойдоха от различни страни и наистина показаха ниво на танцуване, което изненада журито. Много сме изненадани, защото на конкурса се показват деца от професионални училища, но и от аматьорски школи. Направи силно впечатление, че тези от аматьорските школи бяха подготвени много добре, много силни кандидати бяха и даже в някои моменти беше на везни кое е по-доброто. Особено силна беше групата на най-малките – от 8 до 10 години. Те бяха много интересни и както винаги много артистични. Хореографиите също бяха по-добри от миналия конкурс. Хореографите се бяха опитали да направят нещо интересно именно за детската възраст, което не е никак лесно, и затова децата се представиха много разнообразно, много стабилно и това искрено ме радва.

Какви сравнения между българските и чуждестранните участници се налагат според вас?

В общи линии трябва да кажа, че децата от различните страни демонстрираха добро познаване на класическия репертоар и показаха, че вече имат стабилни знания за модерната техника. Нашите български кандидати бяха много силни, много съм доволна от това, което показаха, доволна съм от техните педагози и от хореографите, които са работили с тях. Нашето момиче Ралица Илиева от София взе първа награда при най-големите, което е много радостно, Тя има силна индивидуалност и освен това е много стабилна, а е само в 9-и клас. Танцува много хубаво, със самообладание на сцената. Във всяко едно отношение проявява свой стил на танцуване, което за тази възраст още е рано. Имаше много силни кандидати от Румъния, имаше момиченце от Америка, което се изяви много добре. и взе награда. Забелязвам, че във всички страни стремежът към овладяване на класическия репертоар е много силен, което ме радва, защото моето силно убеждение е, че класическият танц трябва да остане във нашите среди и да се налага стабилно, защото дава изключителни постижения, той дава изключително развитие на всяко дете.

Как бихте оценили интереса към съвременните танцови техники сред най-младите?

Това е много интересен въпрос – защото съвременната техника е нещо много комплицирано и за децата понякога се оказва голямо стъпало, на което трябва да се качат. Но в общи линии те харесват разчупването на каноните, на тях им харесва тази пластика, която е различна от класическата, и с голямо увлечение работят върху модерната техника. Не мога да кажа, че бяха показани много технични неща, но пък хореографиите бяха абсолютно за възрастта на децата и според възможностите си те показаха доста стабилна техника.

От какво зависи да се развие детското умение в артистичност? Достатъчен ли е трудът?

По принцип децата в ранната си възраст са по природа артистични и нямат задръжки. Те желаят да покажат себе си и излизат на сцената с пълна вяра в това, което правят. Когато пораснат, започват да се питат дали са достатъчно добри и някак се срамуват на сцената, но забелязвам в това издание на конкурса, че вече и по-големите деца много осъзнато търсят своята артистичност. По принцип това е дадено от Бога. Но педагозите, които работят с тях, и хореографите могат да допринесат много да се разкрие едно дете. Даже  на пръв поглед то да изглежда сухичко и стеснително, може да му се помогне да се разкрие и да покаже много интересни неща от себе си.

След края на конкурса вече сте във Варна за 20-ото издание на Международната танцова академия Варна. Как се разви през годините академията, с какво това поколение участници е по-различно от първите, какви са новите предизвикателства пред преподавателите?

С много голяма радост създадох тази академия именно във Варна, защото Варна е балетната столица на България. Академията вече има дълга история. Самата аз се учудвам, че успяхме за тези години да работим с толкова много деца. Аз буквално мога да кажа, че израснаха деца – от бебета до балерини, и сега са някъде по света и танцуват, много е приятно да знаем това. Програмата на академията ни не е никак лесна и трябва да призная, че тази година ми прави впечатление, че и най-малките са невероятно издръжливи и много лесно възприемат това, което им се показва. Не мога да кажа защо е така, може би са дошли по-малко уморени от друг път или просто поколението, което расте, е различно, но те съобразяват много добре. Самите хореографи са учудени, казват: „влизам днес, показвам минута и половина хореография, което е много, а те го запомнят.” Това ни учудва и радва, разбира се. Другата страна на медала е, че те винаги искат нещо ново, нещо различно, за да им бъде интересно. Не могат да задържат дълго вниманието си върху едно и също нещо. Това е трудността, която имаме. И с големите, и с малките е така, с малките, разбира се, е по-силно. Педагозите се стараят да дават разнообразни задачи на децата, за да могат да ги поддържат в кондиция. Много интересни деца, много различни по своята индивидуалност. Бих казала интелигентни деца.

Каква е връзката между конкурса „Малки звезди” и Международната танцова академия Варна?

Ще ви посоча връзката с един пример. Едно момиче от Варна – Филипа Фотева – тази година получи трета награда в групата от 10 до 12 години на конкурса „Малки звезди”. Тя дойде при нас в Международната академия във Варна много мъничка и от мъничка беше много интересно дете. Интересуваше се, искаше винаги да направи нещо повече. Всички следяхме как се развива и когато направи заявка за участие в конкурса „Малки звезди” в София, очаквахме с голям интерес как ще се представи. Детето се представи много артистично, много стабилно технически и заслужено взе награда. Това е най-добър пример за живата връзка между академията и конкурса.

Днес има много танцови школи, много момиченца мечтаят да станат балерини.  С какво според вас е свързан този интерес?

Интересът на малките момиченца към балета винаги е съществувал и винаги ще го има. Детето естествено се стреми към този вид изкуство, към красивата музика, към красивите движения. Жалко е, че момченцата не проявяват този интерес, защото мъжкият танц в някои отношения е по-красив и от женския. За съжаление момченцата са малко, но пък за сметка на това са много талантливи. Радвам се, че в нашите трудни времена децата не са загубили афинитета към класическия танц, към класическото движение, към красотата на класическото движение.

Какво дава танцът на децата и какво отнема? Какво бихте казали на родителите, които се страхуват от физическото напрежение, на което се подлагат балетистите?

Ще започна от края. Винаги бих казала на родителите, че физическото напрежение поддържа тонуса на детето и в никакъв случай не му вреди. Физическото натоварване също така развива силата на мускулатурата, развива интензивността на тяхното мислене. В никакъв случай не се отразява зле, балетът по принцип не може да се отрази зле. Той помага детето да израсне с красива мускулатура, с усет за красиво движение, с усет към красива походка и това формира цялостно детето, както физически, така и психически. Балетът е лекарство за всички проблеми, които има детето. Това мога да кажа. Усилията, които полагаме, аз и всички педагози, са насочени към това да накараме детето не само технически да изпълнява това, което се иска, а да вложи от себе си, да вложи своята мисъл, своите чувства, т.е. ние искаме детето да излезе като индивидуалност на сцената, като артистична индивидуалност. Така фактически се осигурява многообразието, което виждаме на сцената.

През 1996 г. основахте конкурса на името на Маргарита Арнаудова за млади хореографи. Какво е неговото бъдеще?

Целта на този конкурс беше да заинтересуваме всички хореографи, не само българските, но и чуждестранните, да ги накараме да се потопят в нашата музикална култура, да намерят ценното в нея и да поставят върху българска музика. Това беше целта и досега конкурсът се развива много успешно. През 2014 г. ще бъде следващото издание, то ще бъде също международно. Много интересни хореографи се явяват на кастинг. По интересен начин те интерпретират българските композитори, различно от нас.

Съвременният танц вече има доста млади последователи у нас. Наложително ли е според вас  те да минат през класическото балетно образование?

Да, аз съм привърженица на мнението, че обучението в техниката на класическия танц е задължително, защото класическият екзерсис  обработва, развива мускулите. Той прави краката изразителни, той прави ръцете изразителни, той помага да се овладее много добре тялото. Започне ли танцьорът да усеща тялото си като свой инструмент, след това може да прави каквото поиска. Затова смятам, че не може едно необработено, неовладяно тяло да бъде изразително, за да покаже техниката така, както трябва. Има различни течения, аз ги уважавам, следя ги. Моето дълбоко убеждение е, че все пак какъвто и вид танц да танцуваш, трябва тялото да те слуша.

Не изгуби ли Варна много от блясъка си балетна столица?

Аз не намирам, че Варна е загубила блясъка си на балетна столица. Тя е била и ще си остане в нашето съзнание и в съзнанието на много чужденци като балетна столица и това ще бъде така, докато съществува Международният балетен конкурс, създаден от доц. Емил Димитров. Това е нещо много голямо, то винаги ще има положителна роля за развитието на културния живот във Варна, пък и в България. Този конкурс наистина допринася много за развитието на световния балет, защото тук идват млади таланти от различни страни, той е известен навсякъде. Може би във всекидневния живот има някакви проблеми, но специално за балета Варна си остава нашата столица. Аз имам възможност да разговарям с колеги от различните страни, за тях Варна е името на младия балет. Те всички искат да дойдат във Варна и да получат диплом, че са участвали, дори и без да вземат награда. За тях това е голямо постижение, даже само участието.

По време на конкурса за малки изпълнители имах горчивина в сърцето си, защото интересът, който очаквах да проявят медиите, липсваше. Трудно ми е да го приема, защото смятам, че това е бъдещето на балета и че трябва да се обърне внимание на младите таланти. Трудно приемам това, че към танца вниманието избяга. По-рано, в миналите години, БНТ предаваше балетния конкурс във Варна директно, хората очакваха да видят какво се случва на сцената и за тях това беше празник. Много пъти са ме питали защо той вече не се предава и аз питам: „защо го няма?” Не мога да се съглася, че има толкова силна реклама и такъв голям акцент върху аматьорското танцуване, нямам нищо против, защото всеки обича да танцува и нека да танцува. Но в същото време не мога да приема, че към професионалния танц се отнасят с такова пренебрежение. Танцът е единственото изкуство, което не се нуждае от преводач. Хората споделят своите чувства и всичко, което носят в себе си, посредством движенията. Това трябва да бъде признато и да се уважава. Има деца, които правят феноменални неща.