0
634

Безнаказаността от изток на юг
и Студената война

pedro_rosa_mendes 2

„Завършила ли e Студената война? Доскоро смятах, че е така. Но мое посещение в Москва, а и на други места, свързани със Студената война ми подсказа, че не е така. Тя не е приключила и никога не е приключвала. Просто някои наивници си помислиха, че падането на една стена може да сложи край на войната. Смятам, че съществува много наивност, хората обичат да вярват в чудеса, дори и да не са религиозни. Беше толкова хубаво да вярваме  в чудото, че разделенията и конфликтите ги няма и че Студената война наистина е приключила през ноември 1989 г. Виждаме каква беше цената на обединението на Германия и кой плаща тази цена. Студената война не приключи, тя просто стана по-сложна, тъй като в момента не съществуват само два блока. Може би са четири, пет, шест, в различни съюзи. Може би Китай е един такъв блок, Индия е дру, Ал Кайда е блок, който преди това не съществуваше. Виждаме как Студената война се умножава на различни нива. В момента съществува една голяма бъркотия”.

Наследството на Студената война е особено интересно в новите независими държави в Африка и Азия. Много от освободителните или съпротивителни движения в Латинска Америка, Африка и Азия са имали пряка подкрепа на една или няколко страни от бившия съветски блок – и не само СССР. Наследството на сътрудничеството в областта на сигурността е добре изследвана тема от Студената война, но липсва адекватен подход, свързан с настоящата история на съвременна Африка, особено когато говорим за контекста, който могат да дадат политическите науки и изследванията в областта на сигурността и конфликта. Това е като приказка за кооперирането „Изток-Юг”, в която обаче прозира тясното взаимодействие между политическите и военните елити от Москва, Букурещ или Хавана до Луанда, Мапуто, Адис Абеба и Бисау. Студената война, в този смисъл, не е свършила – последиците от нея са все още очевидни в много колониални и пост-колониални столици. Лекцията на Педро Роса Мендез беше изнесена в Центъра за култура и дебат „Червената къща-Андрей Николов“.

Педро Роса Мендез (1968) е португалски писател и журналист. Завършил е право (в Португалия), журналистика (в САЩ), история (във Франция) и изследване на конфликтите (в Швейцария). Има дългогодишен опит в журналистиката в страни, засегнати от конфликти като Ангола, Кот д’Ивоар, Гвинея-Бисау, Либерия, Мозамбик, Руанда, Сърбия, Сиера Леоне и Източен Тимор. Прави докторантура е в EHESS (Paris) с акцент върху наследството на политиките на бившия Съветски съюз върху новите независими африкански държави. Член на интердисциплинарната група „Африканските елити в СССР” – изследователска платформа на политолози, историци и социолози, свързани с EHESS, Университета на Нант и Fondation Maison Sciences де L’ Homme (FMSH) във Франция . Автор е на три романа, на репортажи и есета по въпросите на държавността и нестабилността на държавата, нацията, историческата памет и правосъдието в преход.