0
722

Безумният богаташ

TDimova

Съвсем наскоро слушахме притчата за безумния богаташ. На един човек нивата се „обродила” много, той станал още по-богат. Започнал да се чуди какво да прави, защото нямал къде да събере плодовете си. И решил да събори житниците си и да построи на тяхно място по-големи, та там да натрупа всички „храни и блага”. И след това да каже на душата си: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” / Лука 12: 16-21/

Никъде другаде Христос  не употребява тежкото обвинение в безумство, освен по отношение на този човек. В притчата няма обвинение към богатството само по себе си. Обвинението е към деформацията, която се извършва в съзнанието на богаташа под влияние на богатството.

Стремежът към по-богат живот е исконен. Днес основното, от което се оплакват повечето хора, е бедният живот. Оскъдицата измъчва съзнанието ни, прави ни недоволни и вечно роптаещи против всеки и всичко. Не е пресилено ако се каже, че икономическият просперитет е основният индикатор на едно общество, основният критерий, по който се оценява едно правителство, дори основният белег, по който историците оценяват древните култури и цивилизации.

В действията на безумния богаташ има задоволство, но много повече егоизъм. Първо на него и през ум не му минало да сподели богатството си или поне част от богатството си с най-близките си хора или с приятелите си. Нито пък да се посъветва с тях какво да прави с тази „обродила се” нива. През цялото време той е сам с тези  нароили се блага. Сам, като че ли е в изгнание. И става все по-богат и по-богат в тази самота. Едно време не е имало смъртно наказание. Но най-тежката присъда била да те отстранят от общността. Изгнанието, самотата били равни на смърт. А безумният богаташ се оказва доброволно, собственоръчно осъден на тази най-тежка присъда, при това без  изобщо да го съзнава..

Размишленията му, решенията и действията му са заключени в изцяло в неговото его. Съзнанието му до такава степен се замъглява, здравият разум го напуска, че той започва да се чувства господар дори над времето, защото за много години наред той има блага. Така казва той на душата си. Сигурен е, че ще живее още много години и те ще бъдат все в блага!

През ум не му минало да благодари на Бога и да ги сподели с хората. Ако му беше минало през ум му да благодари и да сподели, богатството му щеше да се превърне в благословение. Но за този самоизолирал се в себе си човек, богатството се превръща в проклятие и то до такава степен, че става причина за смъртта му.

Богатството парадоксално променя съзнанието на човека. Богатият човек се самозатваря, самоизолира се от ближните, строи високи и дебели огради, зад които може да се надникне само с дрон, превръща себе си в доброволен затворник зад свръхсекретните заключващи механизми, камери за наблюдение, охрана. На практика изчезват разликите между богаташа и затворника – и единият, и другият живеят зад високи стени, под зорка охрана, и единият, и другият не могат да се движат спокойно по улиците.

Първата ни мисъл, когато ни се случи нещо радостно, е да го споделим с близките и приятелите си. Това е до такава степен естествено и нормално, че не бихме могли да си представим как можем да се радваме в самота. Самотата сама по себе си е тъждествена на нещастие. Самотата сама по себе си е болест.

Началото на самотата е когато Адам съгрешава и започва да се крие от лицето на Бога. Това криене се предава на поколенията. Затова Христос казва: „Ще съградя църквата Си”. Христос използва думата еклесиа – събрание, за да покаже, че ни събира. Използва този предхристиянски термин, за да покаже, че всички сме призвани да се събираме под Неговата закрила. Целият живот е така устроен, че дори без да го съзнаваме, ние споделяме всичко. Живот в пълна изолация е невъзможен. Както клетките в нашия организъм са взаимно свързани и взаимно зависими, така е и в обществения организъм. Този факт е достатъчен, за да обуздаваме на егоизма си – тази болна любов към себе си.

Богатият човек започнал да разговаря сам със себе си. Изброил четири заклинателни напътствия към своята душа – душо, почивай, яж, пий, весели се. Сами по себе си всяко едно от тези четири напътствия е добро и благословено. Превръщането им в самоцел, обаче, е самоунищожително проклятие. И най-доброто нещо, ако се върши без любов, се превръща в грях и проклятие.

За безумния богаташ няма нито Бог, нито ближен, защото е изгубил любовта си и към Бога, и към ближните. Цялата му любов е в богатството. Вече е налице духовно заболяване – знаем колко тясна е връзката между изолирания живот и психичните заболявания. При този човек увреждането е още по-дълбоко – той насочва цялата си наслада и целия си житейски смисъл към консумацията на благата. Благата са станали свръхценност. В духовен смисъл можем да кажем, че този човек е обсебен.

И причината за този катастрофален срив е липсата на любов. Любовта се нуждае от споделеност, самата същност на любовта е споделеност. И обратно – липсата на любов води към самозатваряне, самозаключване и в края на краищата до самоунищожение.

Авва Доротей, живял през четвърти век, е онагледил връзката между любовта към Бога и любовта към хората, като е разказал удивителния пример с кръга: „Да си представим голям кръг. Да предположим, че този кръг е нашият свят, че центърът на кръга е Бог, а точките, образуващи радиусите на кръга са хора. Едни от тях са по-близо до центъра, т.е. до Бог, а други са по-далече от Него. Колкото хората се приближават към средата на кръга чрез своята любов към Бога, толкова те се приближават и един към друг; и обратно: отдалечавайки се един от друг, едновременно с това те се отдалечават и от Бога. Такава е същността на любовта: колкото се съединяваме с ближния, толкова се съединяваме и с Бога.”

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новата й книга - повестта "Първият рожден ден" излезе в издателство "Сиела" в края на 2016 г.
Предишна статияЛитературни уроци
Следваща статияКак се снима филм според Катрин Хардуик