Тази статия е посветена на престоя ми в Белград от септември до декември 2019 г. Описаната по-долу артистична сцена е възможност да се върнем в миналото, онова преди пандемията и тоталната изолация, гадаейки какво бъдеще ни очаква. И тук, и там.

Белград 2019. Списъкът от галерии за съвременно изкуство, културни инициативи, артистични пространства, музеи, алтернативни и временни изложбени инициативи и институции, които обогатяват разнообразния културен живот на сръбската столица, бива постоянно допълван с нови. Моят престой от близо три месеца там е напълно достатъчен, за да мога да заявя това. Поводът да бъда в Белград е кураторската програма на куратора изкуствовед Биляна Чирич, която от двадесет години живее основно в Шанхай, но в последно време все по-често търси връзка с родния град. През 2018 г. дава началото на международна кураторска инициатива, към момента с второ издание, в което участвах и аз заедно с десет други куратори и артисти от целия свят. Благодарение на What could/should curating do? (името на програмата) ние и местната артистична сцена имахме възможността да се срещнем с личности като Чарлз Еше (Музея Ван Абе), Никита Чай (Музея Гуандун Таймс в Гуанджоу), Лука Ло Пинто (Кунстхале, Виена), Зденка Бадовинач (Модерна галерия, Любляна), Марко Скотини (FM Център за съвременно изкуство, Милано), Валерио дел Багливо (The Institute of Things to Come), Мат Пекър (EVA International), Уршка Юрман (Асоциация за култура и теория Игор Забел) и Арес Шпорта (Лумбарди Фондация, Призрен). Всички те имаха публични презентации в Салона на Музея за съвременно изкуство – една важна институция, която активно представя съвременно изкуство в годините, през които същинският Музей за съвременно изкуство е затворен за обновление. А то продължава цели десет години. Смея да кажа, че чакането си е заслужавало. Сградата, разположена на левия бряг на река Сава, е построена през 1965 г. и още при откриването си печели наградата за архитектура на Октомврийския салон за изкуства. След период на трансформации и политически усложнения Музеят за съвременно изкуство отваря отново врати през 2017 г. с едноседмичен денонощен маратон за посещение. Да, денонощен! Като заговорихме за него, няма как да не споменем и според местните медии събитието на миналата година, а именно завръщането на Марина Абрамович в Белград и нейната първа самостоятелна изложба в града от 1975 г. насам.

Озаглавена „Чистачът“, експозицията е последната спирка от европейското турне на знаменитата художничка, които някои неслучайно наричат „майката на съвременния пърформанс“. Ретроспективата в Белград е обогатена и допълнена благодарение на колекцията на музея, който притежава значителна част от ранното творчество на Марина Абрамович – платна с маслени бои, скици, рисунки, футуристични схеми и фотоколажи, които само загатват за експерименталния дух на художничката. Голяма част от ранните пърформанси, съвместната ѝ работа с Улай, както и по-късните ѝ творби след раздялата им са подредени хронологично по етажите на музея и дават възможност на зрителя да проследи развитието на творчеството ѝ през годините. Самата Марина твърди, че след The artist is present в МоМА, Ню Йорк (2010) това за нея е най-важната ѝ изложба до момента. И човек наистина има такова усещане, особено след публичната ѝ лекция на 28 септември пред повече от пет хиляди души, които я приветстваха пред музея.

Друг музей със сходна съдба е Народният музей, който отваря отново врати през 2018 г. след дълъг период на външна и вътрешна реставрация. Това е най-старата музейна институция в Сърбия, основана през далечната 1844 г. Днес постоянната експозиция, разположена на три обширни етажа, представя един огромен хронологичен период от палеолита до средата на ХХ век. Иконография, артефакти, монети, история, църковна живопис, изкуството от XIV до XX век с важни творби от югославски и европейски художници – Кандински, Пикасо, Мохоли-Наги, Ел Лисицки, Матис, Сезан, Шагал, Гоген, Либерман, Ван Гог, Дега, Реноар и много други са само част от богатата колекция на музея. Това, което на мен ми липсваше в цялостната експозиция, е повече задълбоченост и посвещаване в зенитизма, онзи радикален югославски авангард от 1921–1926 г., който оставя трайни следи в историята на изкуството от региона.

Музеят на Югославия отвори през декември миналата година ново крило – Музей 25 Май (всъщност рожденият ден на Тито), представляващо част от цялостния музеен комплекс. Откриването бе отбелязано с изложбата „Деветдесетте: речник на миграциите“, която включваше трийсет съвременни художници, артистични колективи и активисти, занимаващи се с темата за масовата миграция от и към Сърбия през 90-те години на ХХ век. Освен това и постоянната експозиция от подаръци на Тито от различни държавни глави, както и задълбочено представената история на Югославия чрез артефакти, архивни материали, документи са в едно постоянно търсене на отговора на въпроса „Що е то, югославско минало?“ И посещавайки музейния комплекс, мислите ти сякаш стават по-ясни.

Друго бижу на картата на Белград е Музеят за африкански изкуства, който крие богата и интересна история. Неговите основатели – Веда и Здравко Печар, са прекарали голяма част от живота си на континента, той е посланик на Югославия в седем африкански държави и така семейството има възможност да натрупа познания по история, култура и изкуство, да опознае различни територии и да събере огромно количество материали, артефакти и предмети на изкуството, които днес са част от постоянната колекция на музея. Споменавам го по две причини. Едната е, че още при създаването си през 1977 г. Музеят за африкански изкуства носи името на своите основатели (все едно е частен музей), което през социалистическия период става възможно само благодарение на близките отношения на семейството с Йосип Броз Тито. Втората причина е, че наскоро музеят откри в рамките на постоянната експозиция временна изложба, в която участват осем съвременни художници и всеки от тях създава намеса, посветена на архива, колекцията и сградата, която не е по-малко впечатляваща от самия интериор. Изложбата приемам като успешен пример как да свържем миналото със съвремието и как да създаваме съвремие изобщо.

Няколко нови комерсиални галерии за съвременно изкуство отварят врати в последните години в Белград. Една от тях е „Ойгстер“ (EUGSTER II Belgrade), която е разположена в огромно индустриално хале в покрайнините на града, близо до пристанището и безмитната зона. Пространството е впечатляващо. Галеристът Ян Ойгстер е швейцарец, който представя смели концептуални изложби с млади художници основно от Сърбия и Балканите. Галерия „Ноември“ (November Gallery) е друго пространство, което отскоро е част от сцената за съвременно изкуство в Белград. Основана е от куратора Мая Коларич, която има дългогодишен опит в организирането на важни за държавата културни инициативи, биеналета, симпозиуми и изследователски програми. И тук фокусът е върху творчеството на млади автори, основно живеещи в сръбската столица. За моя голяма изненада те никак не са малко и дават един подчертано силен тон на културната сцена чрез различни малки и по-големи проекти и търсения.

„Лауфер“ (Laufer), „Дрина“ (Drina), „Рима“ (Rima) и „Х Витамин“ (X Vitamin) са други пространства, отворени през последните години. Всички те предлагат изкуство от региона, работят с млади и по-утвърдени автори, а отскоро имат и участия на международни панаири за изкуство. Събрах различни мнения от галеристите и всички те споделят, че засега пазарът е ограничен, колекционерите не са много, но са оптимисти, че това ще се промени в положителна посока и все повече млади и заможни хора ще обръщат внимание на възможността да колекционират съвременно изкуство, а не класическите майстори от ХХ век и по този начин пряко да участват в оформянето и утвърждаването на настоящата арт сцена.

Няколко пространства за изкуство оформят алтернативната среда и демонстрират различен подход и възможности за изяви. „Ю10“ (U10) е едно такова място, което празнува 10 години от създаването си. Колективът представлява независима инициатива от седем художници от Белград, които осигуряват платформа за представяне на млади автори от Сърбия. Те в повечето случаи все още не са работили с галерии и институции и това често е техният първи диалог със сцената за съвременно изкуство. Всяка година има отворена покана за участие в изложбеното пространство с проекти както от местни, така и от международни участници. Друго такова специално място е „Ремонт“ (Remont gallery) – независима артистична асоциация, която съществува цели двайсет години. Повече от 500 различни инициативи произхождат от това пространство, което един от неговите основатели – Мирослав Карич, определя не само като физическо, но и като ментално. Можете да участвате в дискусии, образователни програми, изложби, търгове за изкуство, представяне на публикации за култура и международни колаборации и проекти. Много от професионално занимаващите се с изкуство в Белград са започнали именно оттам своята кариера. „Оставинска галерия“ (Ostavinska gallery) и „Магазин“ (Magacin) са други две пространства с особен статут. Базирани на принципа на Титовия самоорганизиран мениджмънт, основателите окупират сградата, в която се помещават, през 2009 г. и оттогава някакси нелегално успяват да създадат различни програми и проекти, театрални пиеси, пърформанси, изложби и дискусии по важни теми за града и региона. Списъкът с инициативи е безкраен и всички участници са и съсобственици на пространството, ако можем да говорим за собственост на нелегално окупирана сграда, но те виждат себе си повече като собственици на идеи, а не на материални активи. Така вече десет години тези хора са важна част от белградската културна сцена и пример за устойчивост и колективна работа. Също през 2009 г. отваря врати друг значим културен център за столицата – Град, Европейски център за култура и дебат. Настанен в бивш склад на брега на река Сава, КЦ Град разполага с изложбено пространство, библиотека за изкуство, магазин за югодизайн и бар-кафене, което всеки понеделник има готварски сесии и имигранти от целия свят са добре дошли да споделят с местната сцена своите кулинарни различия. Освен това културният център е част от местната арт сцена и редовно организира симпозиуми, резиденции, международни колаборации и изложби. Екипът на Град с директор Катарина Костадинович стои и зад първия организиран Арт уикенд на Белград, който се състоя през октомври 2019 г. и имаше за цел да създаде дискусия около съвременното изкуство с гости – куратори, колекционери и художници от чужбина и местни културни оператори. Една от последните придобивки, за които тепърва ще се говори повече, е сградата на бившето кино „Балкан“. Фондация Саша Марчета, на името на собственика на най-голямото бюро за хазарт и спортни залагания, купува сградата с идеята да възстанови първоначалната ѝ функция на кино. Допълнително в приземните етажи ще има голям център за съвременно изкуство, който още от 2018 г. насам организира изложби в иначе ремонтиращата се сграда.

„Хестия“ (Hestia) е шикозно преустроен апартамент в центъра на сръбската столица, който предлага възможност на артисти от балканските страни и Южна Америка да участват в резидентска програма и да създадат изложба за пространството на галерията, която да бъде в диалог с регионалния контекст. Създателката Аня Обрадович и Теодора Йеремич организират различни събития за своите резиденти, подпомагат ги в изследванията и финалните им проекти. Последната изложба, която аз успях да посетя през януари, беше на Николас Грум и Исабел Торес Молино от Чили, които посвещават творчеството си на революцията в тяхната родина от октомври 2019 г. Силна и емоционално заредена експозиция: от момента, в който прекрачиш „Хестия“, духът на революцията е там.

Нещо, което не успях да видя, а смятам за важно да спомена, е Октомврийският салон за изкуство на Белград. Първото издание от 1960 г. стартира като експозиция на най-доброто от югославското изкуство по онова време. За повече от половин век сменя концепцията си няколко пъти, като през 2005 г. разширява мащабите си и кани международни куратори и участници в програмата. Сред тях са Рене Блок, Лоран Хеги, Бранислав Димитриевич, Николас Шафхаузен, Ванеса Йоан Мюлер и др. От миналата година Октомврийският международен салон се провежда на две години, следващото му издание би трябвало да е тази есен. Впечатляващо е как този формат успява да се запази толкова години и продължава да развива своята програма и до днес, предвид историята на бивша Югославия, днешна Сърбия, бомбардировките и разделенията на страната…

Ще завърша разказа си за белградската арт сцена с едно за мен много уникално местенце – неговото име е „Оливер Шлафрок“. Неофициален ресторант, отворен само в четвъртък, на първия етаж в стилна архитектурна сграда, далеч от погледа на случайни клиенти – няма знаци, табелки, указания, просто един син звънец. Посрещат те въпросната имагинерна фигура на Оливер и неговият персонал от главен готвач, асистенти-готвачи и сомелиер. Интериорът е богато украсен със съвременно изкуство, а аз бих прибавила и менюто на ресторанта към тази категория. Мястото е истинско произведение на изкуството, което прави Белград още по-специален!

Малко е късно да прикривам очарованието си от този град. Но след всичко видяно и преживяно го считам за напълно основателно.