0
3611

Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност

Премиерата на „Бивши хора…“ на 9 май 2017 г. в литературен клуб „Перото“ събра многобройна публика.

Публикуваме осма глава от изследването на Вили Лилков и Христо Христов (ИК „Сиела“, 2017). 

Изследването „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ (ИК „Сиела“, 2017) разкрива формите на репресия, които Държавна сигурност е упражнявала над българските индустриалци, военни, духовници, интелектуалци по време на комунистическата власт в България. Терминът „бивши хора“ е официалният начин, по който БКП нарича репресираните, които са обявени за основен класов враг на „нашите хора“, новите властници. Тяхната съдба остава непозната близо три десетилетия след демократичните промени.

Категорията „бивши хора“ е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията през 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г.

В продължение на две години Вили Лилков и Христо Христов изследват документи от архивите на ДС. 

Вили Лилков е професор по физика. Поводът за написване на книгата е личното му дело за оперативна разработка в Шесто управление на ДС № 26201/85. Делото е заведено с мотив „противодържавна агитация и пропаганда“, както и поради това, че произхожда от семейство на бивши хора, засегнати от народната власт, които „са враждебно настроени спрямо политиката на БКП“ и се водят на специален отчет в ДС. Проучва задълбочено архивите на ДС и се запознава със стотици документи, доказващи репресивната политика, която БКП провежда 45 години срещу бившите хора и техните наследници.

Христо Христов е разследващ журналист с 27-годишен професионален опит, основател на сайтовете desebg.com (2011), agentibg.com (2014) и pametbg.com (2015), посветени на преодоляването на комунистическото минало в България. Автор е на 10 книги, сред които „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Убийте Скитник“ (2005) за убийството на Георги Марков от ДС, „Тайните фалити на комунизма“ (2007), „Тодор Живков. Биография“ (2009), „Операция Маратон“ (2012) за кражбата на Паисиевата история от ДС в манастира „Зограф“ и др. Носител е на редица награди за разследваща журналистика. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).

„Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“, Вили Лилков, Христо Христов,  ИК „Сиела“, 2017

ГЛАВА 8
БИВШИТЕ ХОРА – ИСТИНСКИЯТ КЛАСОВ ВРАГ НА БКП

За да се устои на атаките на този противник, за да бъде бит и обезвреден, необходимо е да бъде мразен, съзнателно, дълбоко, класово.

По данни на ДС към 31 декември 1946 г. населението в България наброява 7 029 349 души[1]204, от които 1 735 188 живеят в градовете, а 5 294 161 – в селата. Работници са 860 000 души, занаятчии – 160 000; търговци – 35 000; интелигенция и висококвалифицирани чиновници – 55 000; чиновници – 200 000 души. До 1950 г. това съотношение се запазва. В заключението на доклада и справката на ДС за политическото и икономическото положение и класовите прослойки на населението в България през 1950 г. се казва:

България е селска държава, със сериозно класово деление в селата, където съществуват класови противоречия. Бързо се увеличава членската маса на комунистическата партия, търговското съсловие е в процес на деградация. Студентите са предимно синове и дъщери на трудещи се, близки до народната власт. През 1949 г. са изключени 3200 студенти – деца на врагове на народната власт. Същата година излиза постановление на ЦК на БКП за набиране на работници от фабрики и заводи от средите на работническата класа за подготовка на ръководни кадри. …Едни от най-злостните врагове на народната власт са всички категории „бивши хора“.“

В края на 1947 г. ДС излиза с „Доклад за състоянието на агентурно-оперативната работа на отдел I за времето от 9 септември 1946 г. до 9 октомври 1947 г.“ и „Отчетен доклад от отделение „В“ за политическото и организационното състояние на работата през 1947 г.“. В тези документи[2] наред с отчетите за организационното състояние и дейността на политическите партии и организации се появява и отчет за вражеския контингент с наименование „бивши хора“ със съответните характеристики:
– Семейства на осъдени от „народния съд“ – няма указания за конкретна вражеска дейност. Живеят под страх и са пасивни. Някои от тях са се прикрили в ОФ, а други членуват в опозицията и злостно хулят властта и разпространяват слухове. Събират се в малки групи на семеен принцип и с други семейства на осъдени от народния съд. Много малко от тях са се примирили и наистина са се ориентирали към ОФ. Царедворци и монархисти – враждебно настроени.
– Банки – банкерите са против ОФ власт, а служителите са вражески настроени. В Българска търговска банка има само 2 комунисти.
– Индустриален съюз – има 21 клонови съюза с 4173 членове, които са „реакционно настроени бивши хора“. Във всяка фабрика е обозначен съответният контингент и са идентифицирани несъгласните с ОФ.
– Уволнени висши чиновници – малка част са реакционно настроени, установили са се на частна практика и нямат конспиративна дейност.
– Търговци – „…от 16 000 души в София, само 5% са комунисти. Едрите търговци са най-реакционно настроени, докато дребните търговци скланят глава.“
– Духовенство – „Св. Синод е напълно реакционен институт с 11 митрополити, между които има настроение, че екзарх Стефан е поставил Синода в услуга на ОФ. В Софийската митрополия от 27 служители само двама са членове на ОФ. В Свещеническия съюз членуват 3312 свещеници, малка част от тях подкрепят ОФ. Само 45 души са ходили на бригада.“
– БАН – от 57 редовни членове и 30 член-кореспонденти 10 са комунисти, а 22 опозиционери. В Държавния университет има 780 души преподаватели, от тях 160 са опозиционери, като професорите не вземат участие в политическия живот. От общо 600 учители в софийските гимназии 115 са комунисти, а 172 са опозиционери.
– Студентите наброяват 34 500 в София, от тях злостни фашистки елементи са 5000 души, концентрирани в Политехниката, Медицинския факултет, Юридическия факултет и Стопанския факултет.
– Учителите в професионалните гимназии и търговските училища в по-голямата си част са реакционери, а членовете на РП(к) са по-малко.
„Учителите в гимназиите са колебливи и слабо подготвени политически. С няколко смели ходове на ОФ вражеските елементи започнаха да се огъват и приспособяват.“
– Спортна младеж – 20 000 организирани спортисти. Ръководствата на спортните клубове и масовите организации са в ръцете на комунисти и ремсисти, но „в отборните тимове по баскетбол, футбол и волейбол играят хулигани и кариеристи“. По-активните спортисти са измежду реакционерите.
– Уволнени офицери – съсредоточават се в София. По-младите се записват студенти, а други постъпват в индустриални предприятия и в строителството. Малка част от тях са безработни. Болшинството са враждебно настроени към ОФ и членуват в опозиционни партии.
– Бивши полицаи от ДС – съсредоточени в София. Не се групират, разпръснати са, откъснати един от друг, но дружат с вражески елементи.
– Музиканти – от 110 музиканти в Народната филхармония само 15 са комунисти, а вражески настроени са 37. „По-особени вражески прояви от политически характер има директора на Народната филхармония Сашо Попов, който се е обградил със свои хора, реакционери и търси начин да се освободи от прогресивните оркестранти. Той упорито настоява да бъдат уволнени касиера Н.П. и разсилния Димитър Карагьозов, членове на РП (к)…“[3]
– Артистите в София са 260 (комунисти 80, врагове на ОФ 75 души), а в България са общо 1000. Директорите на Народния театър, Театъра на младежта и Народната опера са комунисти, а на оперетата – Асен Русков, е безпартиен. Секретарите също са комунисти и във всички театри има организации на РП(к). „Артистите не вземат участие в изграждането на новата театрална политика на партията, враждебно са настроени. В балета на Народната опера трудно се намира прогресивен елемент. В политическо отношение са злостно реакционно настроени. Особено злостни са Лидия Диамандиева, Лиляна Диловска. Прима-балерината Лили Берон е злостно настроена и има основания да я подозираме във вражеска дейност.“
– Художници – общият им брой в страната е 780, комунистите са 150, а 80–90 са реакционно настроени. „В София 80 са комунисти, 60 са врагове, останалите 240 от 380 са безпартийни. УС на Съюза на художниците се състои от комунисти. Художниците подкрепиха издигането на паметник на Червената армия и почти всички се подписаха в адреса до Сталин… Между тях има много, които не са укрепнали идейно… Все още сред прогресивните художници има и качественици, които са далеч от художестве- ния реализъм… Враждебно са настроени към властта Илия Бешков, проф. Никола Маринов, Ст. Райнов. Пасивна отрицателна позиция е заел Борис Aнгелушев, който демонстративно е иззел своите работи от ХХ-та художествена изложба и отказва да вземе участие в нея (изложбата е организира- на да покаже реалистично социалистическото изкуство)… Сашо Стаменов е отказал да подпише художествен адрес до др. Г. Димитров.“ Между архитектите има концентрация на вражески елементи.
– Писатели – 227 души, от тях комунисти са 92, земеделци – 14, социалдемократи – 15, звенари – 8, реакционери – 26. От 12 души Управителен съвет на Съюза на писателите половината са комунисти.
– Лекари – 1550, и зъболекари – 560. От тях 120 са комунисти, а враговете на ОФ са 180. „Отнасят се учтиво при прегледи на затворници, а на прогресивно настроените демонстративно отказват помощ.“ От 210 лекари в Александровска болница 70 са комунисти, в Окръжна болница от 40 лекари 14 са комунисти, в Работническа болница от 74 лекари 37 са комунисти.
– Адвокати – 2000 души. Комунистите измежду тях са 40 души, повечето са реакционери, а явните реакционери са 20 души. В Софийския адвокатски съвет членуват 20 опозиционно настроени, 5 комунисти, 4 неутрални и 1 член на ОФ. Във Висшия адвокатски съвет 13 души са комунисти, 9 са опозиционери, 4 са членове на ОФ и един е неутрален. С прилагането на Закона за адвокатите БКП предвижда на 60% от тях да се отнемат правата.
– Съдии и прокурори – 142 са реакционно настроени, а 52 са комунисти.
– Министерство на информацията и културата – 253 души. Комунистите са 42 души, ремсистите 16, звенари 50, независими 79 и 32 неустановени. Персоналът от 219 души поддържа ОФ.
– Радио София – 361 души. Комунисти – 109, ремсисти – 29, безпартийни – 126, реакционери – 64, звенари – 4, социалдемократи – 3, неустановени – 26. Реакционерите са измежду говорителите и радиохора.
– БТА – 53 души. От тях само 9 са комунисти, 20 са реакционери, 13 са звенари, 1 е от БЗНС и 20 са безпартийни. Реакционерите са висококвалифицирани, бивши дипломати, с познаване на езици. „Имат отвратително поведение и са морално и битово разложени. Систематически разпространяват слухове, че ще има война и комунистите ще си отидат, и че селските маси ще се махнат от градовете.“ Чистката не е извършена, поради високите изисквания към квалификацията.
– Книгоиздатели и книжари – 115 издателства и 344 книжарници. Повечето са собственост на членове на ОФ и на безпартийни. Болшинството от тях се отзовават на мероприятията на ОФ. Само 54 книжари са реакционери. В печатниците няма опозиционери.
– Периодичен печат – 300 издания. Повечето от издателите работят всеотдайно за народната власт и народната просвета (150–200 души). През януари 1946 г. е изпратен списък от ДС в Министерството на информацията и печата с мнение за спиране на всички списания, които не оправдават своето излизане.

Тази структура на градското общество е неприемлива за комунистите. Те се заемат спешно да го оформят по съветски модел с методите на ЧК. Диктатурата на пролетариата смазва все повече българи, които насилствено преминават през национализация на едрата градска частна собственост (фабрики, работилници, магазини, ателиета, жилища), отнемане на земята и стопанствата на едри земеделски собственици, насилствено коопериране на милиони дребни земеделски стопани. Наложен е пълен политически контрол върху цялата духовна дейност, започва унищожаване на вярата и църквата, конфискуват се имотите ѝ, изселват се политически неудобни лица и техните семейства, а в домовете им се настаняват комунисти и партизани или лоялни към властта работници и селяни. Стотици хиляди българи са обявени за врагове на властта, след което започват уволнения и прекратяване на тяхната кариера. Бившите хора са на първите места в злокобните списъци на БКП и ДС, особено наследниците на възрожденските родове, хора с образование и култура, които без изключение се бият като доброволци по време на войните за осъществяване на българските национални идеали. Те стават обект на особеното внимание на политическата полиция:

„Едни от най-злостните врагове на народната власт са всички категории „бивши хора“: уволнени офицери; бивши полицаи; царедворци; бивши индустриалци; търговци и заличени адвокати; висши чиновници и изключени студенти. Общо до момента са разпознати 39 160 души. Горната цифра не включва бившите притежатели на големи полски имоти, бившите собственици на едра покрита градска собственост, бившите притежатели на машинен земеделски инвентар – трактори, вършачки и др. Те също са естествени врагове на народната власт, защото са засегнати от нея… В това число не се включва реакционното духовенство в църквите и манастирите – 3000 крайно реакционни православни свещеници и монаси и около 250 католически и протестантски пастори.“[4]

Елитът на нацията е обявен за истинския класов враг на народната власт. Те са страхът на БКП и обект на силна класова омраза:

„Противникът е несравнимо по-силен и опасен от криминалните престъпници и рушителите на обществения морал и нрави… Това е противник, могъщ икономически и разполагащ с неограничени средства… Това е класов враг. Този враг няма отвратителната външност на крадеца, нахалното и цинично държане на проститутката и сводника, които възмущават всеки. Напротив, той е любезен и учтив, пълен с внимание и предупредителност, винаги готов да почерпи и да услужи… За да му се устои на атаките на този противник, за да бъде бит и обезвреден, необходимо е да бъде мразен, съзнателно, дълбоко, класово.“[5]

Съгласно указанията, които дава ръководството на ДС, срещу всеки от бившите хора, попаднал в полезрението на службите, се организира серия от мероприятия, които включват „проучване на връзките на обекта с цел вербовка на подходящ сътрудник за неговото разработване; пълно проучване на дейността му преди 9 септември 1944 г.; вербовка на кандидат по местоживеене с цел да се сдобие с документи, уличаващи обекта в престъпна дейност; мероприятие „Панега“; събиране на сведения от родното място на обекта; намиране на информатор-квартирник, който да бъде настанен в дома на лицето“ [6].

Комунистическите чистки в началото на 50-те години са насочени основно срещу класовите врагове от града и селото или срещу чиновниците от държавния апарат на бившата власт:

„Решенията на Пленума и указанията на др. В. Червенков се отнасят до нас не само като комунисти, но и като работници, изпратени от Партията в изключително важен сектор по укрепване на народно-демократичната власт… Активността на вражеските задгранични разузнавателни централи и антинародни групи нараства. Класовата борба вътре в страната се изостря. Врагът изгражда по места контрареволюционни организации, които се въоръжават, вършат открити диверсии и саботажи, излъчват бандити, събират шпионски сведения… Тази оперативна обстановка ни държеше през годината в боева готовност… По Заповед № 80 са установени над 14 500 кулашки елементи в цялата страна. За 2500 от тях в Управлението са подредени досиета… Кои са положителните моменти при провеждане на реализациите при разработките: Първо – те се провеждаха в избран от нас политически момент, наша беше инициативата – преди провеждане на важни правителствени и партийни мероприятия. Второ – при тях беше ударен предимно класов враг – капиталистически елементи от града и селото или обекти от апарата на бившата фашистка държава…“[7]

БКП и ДС са наясно, че не могат да докажат обвиненията си към много хора по съдебен път, поради което пристъпват към въдворяването им в лагери без съд и присъда. На 7 май 1951 г. министърът на вътрешните работи ген. Георги Цанков изпраща до Политбюро на ЦК на БКП докладна записка относно „Одобряване на решение и инструкция за реда за изпращане в ТВО на политически опасни лица, които не могат да бъдат съдени по обикновения ред“. Той иска да се създаде специална комисия, в която влизат министърът на вътрешните работи, помощник-министърът по Държавна сигурност, главният прокурор, председателят на Върховния съд и един член на ЦК на БКП. Комисията се сдобива с правото да изпраща в ТВО за срок от 3 до 7 години противници на тоталитарния комунистически режим, определени в категорията „политически опасни лица“:

„Другари, има известна категория престъпници из средите на шпиони, терористи, диверсанти, вредители, дезертьори, както и политически опасни лица из средите на тъй наречените „бивши хора“, …, които не могат да бъдат съдени по обикновения ред поради политически, оперативни и други съображения от държавен характер. Тези лица, разбира се, не бива да останат ненаказани и на свобода, още повече че в настоящия момент на изострена класова борба, същите са особено опасни за обществения ред. Поради това, налага се такива лица да бъдат изпращани в Трудово-възпитателни общежития.“[8]

По този начин, без съд и присъда, само с решение на тази Комисия, без никакви доказателства за противодържавна дейност, а само по твърдения за минала дейност, която също е недоказана, са изселени или вкарани в концлагер много хора от българския елит преди комунистическия преврат.

През 1952 г. в затворите и ТВО се намират 7529 души контрареволюционери. В ТВО „Белене“ са въдворени 3736 души; в Софийския затвор
– 540; в Коларовград (Шумен) – 869; Плевен и Ловеч – 604; Сталин (Варна) – 635; Стара Загора – 257; Пазарджик – 383; Сливен – 125; Пловдив
– 135; Димитровград – 17; Благоевград – 25; Бургас – 51; Кюстендил – 35; Търново – 34; Враца – 83[9].

През 1953 г. отдел IV при Трето управление на ДС отговаря за 22 затвора, 2 затворнически общежития и ТВО „Белене“. Към средата на 1953 г. там има 18 861 затворници и въдворени, от тях 7590 са контрареволюционери, а 11 410 са осъдени криминални престъпници. От всички контрареволюционни елементи осъдени са 5093 души, следствени са 390, а въдворени без присъда са 2107. „В затворите Коларовград, Сталин, Плевен, Пазарджик, Стара Загора, Сливен и ТВО „Белене“ са концентрирани най-злостните и закоравяли контрареволюционери“[10].

Със заповеди № 276 и № 308 на министъра на МВР от 1953 г. е дадена точна инструкция за определяне на действителния вражески контингент. Оценката е, че е притъпено вниманието към легионерите, бившите хора, деятелите на бившите буржоазни партии и царските офицери, а линиите „Кубрат“, „Отец Паисий“, „Родна защита“, „Бранник“, „Цанковисти“ се оказват второстепенни[11]. Бившите хора все още се привеждат в известност. Срещу тях работят 1095 агенти, 737 информатори и 5 резиденти, или общо 1837 секретни сътрудници.

„Най-активните врагове от средите на царските офицери, легионерите, полицаите, бившите хора и духовенството измениха своите форми на вражеска дейност. Докато по-рано създаваха нелегални организации, те сега ги намалиха чувствително и което е много по-важно щателно законспирирват своята дейност, не вземат масов мащаб и се поставят все по-често в услуга на чужди разузнавания, като често отиват и на шпионска, саботажническа и вредителска дейност, безмилостно разхищават и вредят… Характерно за почти всички бивши хора е, че правят вражески изказвания и разчитат на външна намеса във вътрешните работи на страната.[12]

Взема се решение за обединяване на линиите „Кубрат“, „Отец Паисий“, „Родна защита“, „Цанковисти“ в една линия на обслужване и закриване на линиите „Бранник“, „Трайчокостовци“, „Троцкисти“, „Арменско малцинство“, а „обектите по последните, които се водят на разработка и заслужават оперативен интерес, по предложение и утвърждаване от управление 03 на ДС, да останат да се водят в отдела или предадат в зависимост от окраската на своята вражеска дейност по месторабота на съответните органи на ДС“.

Отношението към класовите и политическите врагове на ДС се формира първоначално на партийни форуми на комунистите и от тях се получават указания и насърчение за дейността на ДС:

„Българският народ под ръководството на БКП и с неоценимата и безкористна помощ на СССР успешно изгражда основите на социализма в нашата страна. Тези успехи вбесяват враговете на българския народ и те с всички сили се мъчат да спънат строителството на социализма у нас. На съвещанието през 1951 г. с ръководния кадър на ДС др. Червенков заяви: „У нас другари класовата борба се изостря и не може да не се изостря. Защо, кой я изостря? Класовата борба не ние, като държава от горе изостряме, а класовата борба се изостря от съпротивата на враговете, на капиталистическите елементи, на лакеите на империализма, които не могат да се примирят с факта, че нашата страна с помощта на Съветския съюз се измъкна от ярема на капитализма. Ние строим социализъм, светло бъдеще на страната, по всички линии социализмът е в настъпление…, с всеки ден капиталистическите елементи все повече намаляват, свличат се надолу, изчезват и гинат. И те, тези капиталистически елементи, всички тези бивши носители и крепители на кървавия мракобеснически капиталистически строй се съпротивляват с пяна на уста и със смъртна злоба се мъчат да ни пречат, да ни вредят, като змии се извиват, съскат, клеветят, разпространяват чудовищни слухове, пребоядисват се като саламандри, достигат върха на подлостта и лицемерието, за да се окопаят на особено чувствителните за нас места, да ни пакостят.[13]

Държавна сигурност оправдава репресивните си действия с поведението на самите врагове, които водят класова борба, вбесени от постиженията на социализма. Всъщност за ДС класовата борба не приключва с ликвидирането и обезвреждането на вътрешните врагове. Комунистите обявяват война на целия капиталистически свят. „Докато не затъкнем и последното каналче на капитализма, докато не смажем докрай, не разнесем на пух и прах съпротивата на капиталистическите елементи, докато не премахнем капиталистическото обкръжение и не сломим империализма, класовата борба не може да не се изостря.“[14] Тази война, която социалистическият лагер води в целия свят като битка с капитализма, обрича класовите врагове на БКП в страната дълго време да понасят репресиите на ДС, тъй като те са обвинени, че са причината класовата борба непрекъснато да се разгаря. Думите на Вълко Червенков и останалите комунистически величия, произнесени на срещи с актива на ДС, са отправна точка в тяхната репресивна дейност.

През 50-те години БКП посочва на ДС, че ударът трябва да се насочи към бившите хора, и следвайки указанията на другаря Вълко Червенков, тайните служби настройват машината срещу тях. „Ние сме подценявали този контингент сериозно и продължаваме да го подценяваме. Всъщност това е контингентът, който е истинския наш класов враг“[15].

Класовият подход във всички сфери на живота се поддържа от БКП чрез пропагандата, чрез социалистическото изкуство и култура и изопачаване на историята, а обикновените хора са насърчавани, когато му дават израз с доноси, подслушване и публично разобличаване на враговете.

В Заповед № 313 от 17 декември 1953 г. министърът на МВР свежда до знанието на служителите в Държавна сигурност решението на Политбюро на ЦК на БКП, с което се указва как ДС да се държи спрямо бившите хора и спрямо трудещите се. Остава впечатлението, че бившите хора не се трудят, т.е. те са паразити и по тази причина са врагове. „Органите на ДС да проведат разложителна работа сред враговете, а спрямо трудещите се, увлечени във враждебна дейност, да прилагат профилактика и да ги приобщават към ОФ. Да се избират за служители и агенти беззаветно верни на БКП и КПСС хора, силно ненавиждащи класовия враг“[16]. Впоследствие точно е указан контингентът на линия „бивши хора“: „В линия „Бивши хора“ се включват всички бивши банкери, индустриалци, крупни търговци, министри, депутати и висши чиновници от монархо-фашисткия държавен апарат“[17]. Констатаците са:

„До изборите за Велико народно събрание и след него, до разтурянето на опозиционните партии през 1947 г. особено ожесточено срещу мероприятията на народната власт се съпротивляваше неекспроприираната буржоазия (търговци, индустриалци, банкери), която наброяваше тогава 13 500 домакинства. Бясно се съпротивляваха уволнените от армията бивши царски офицери, служителите на бившата фашистка полиция, които наброяваха към 8000 домакинства… Присъствието на Червената армия у нас в този период респектираше буржоазията, не ѝ даде възможност да организира гражданска война или най-малко регионални или местни метежи… Кадрите на бившия БЗНС и кулаците наброяваха над 160 000 домакинства, които организираха самоуправства в ТКЗС, създадоха значителен брой нелегални организации и групи (над 300 гнезда, с над 1200 участници в тях)…“[18]

ДС издирва в цялата страна бивши хора, събира сведения по квартали, по месторабота, търси сведения от родните места за всеки съмнителен човек. В издирвателната дейност активно се включват партийните комитети. Пример за характера на проучването дава писмото, което началникът на отдел „Кадри“ на БКП – Видин изпраща до отдел „Кадри“ на Държавно минно предприятие „Върли бряг“ – Бургаско:

Поверително! Молим, изпратете в най-скоро време подробни сведения за Ст. М. А. Интересува ни от кога го познавате, от какво семейство произхожда (работническо, селско, занаятчийско, интелигентско), политическа принадлежност на родителите, братята, сестрите му, има ли близки участвали в акции срещу партизаните или в корпусите преди 9 септември 1944 г., съдени от народния съд или засегнати от национализацията, къде е бил през този период, в какви организации е членувал и ако не е членувал в организации, в каква среда (прогресивна или реакционна) се е движил, какво е било и какво е сега отношението му към Съветския съюз, справял ли се е с възложената му обществена и трудова работа, какви са личните му качества – оперативност, дисциплина и други черти в характера му, морал, име с което се ползва сред познатите си. Сведенията са спешни, молим изпратете ги веднага... Сведенията напишете на приложения лист.“

В държавния апарат през 1952 г. са установени 8479 вражески елементи, голямата част бивши хора, работещи в БАН и ВУЗ. Повече от 2/3 от арестуваните са от близки на народната власт среди (бедни, селски), а по-малко от 1/3 са действителни класови врагове. През 1953 г. това съотношение е подобрено, като класовият състав на арестуваните рязко се е променил в посока на капиталистическите елементи – 50%. „Задачата на управлението е да затвърди това съотношение на класовия произход на арестуваните и да продължава да увеличава процента на тези от буржоазен произход за сметка на останалите.“ Следва указание: „да се намалят партийците-агенти за сметка на ценните агенти от вражеските среди“[19].

Със заповедта на министъра на МВР ген. Георги Цанков от 1953 г. „За усилване на борбата срещу подривната дейност на антинародните елементи и вражеското подполие в страната“ са дадени много точни указания на ДС за насочване на агентура и негласно създаване на препятствия пред антинародните елементи, за да не могат да осъществяват вражеска дейност:

„Главен недостатък на органите на ДС е, че те не са проникнали в съществуващото вражеско подполие в страната, не узнават и не разкриват своевременно плановете и намеренията на врага… Всичко това се дължи на некачествената агентура, използвана по линия на 3-о управление на ДС. Значителна част от секретните сътрудници произхождат от социално близки на народната власт среди, а част от тях са членове на БКП и ДСНМ. Такава агентура няма възможност да прониква сред интересуващия ни контингент на действителния класов враг… и не могат да се доберат до действителния класов враг, дезориентирани са и се съсредоточават върху второстепенни лица. Затова значителна част от арестуваните са бедни и средни селяни, работници… За тази цел да се използват предимно възможностите на проверената агентура, а също така агентурни следствени и други материали, в т.ч. предадените в архива данни от партийните органи, обществените организации и учреждения, полицейски архиви, доброволни донесения и др. източници… Да се пристъпи към негласно създаване на препятствия на антинародните елементи и затруднения в тяхната дейност за да не я разширяват.“[20]

Държавна сигурност прониква във всяка клетка на обществото. В артистичните среди и тези на адвокати, писатели и художници ДС издирва врагове. „Да се издирят всички вражески настроени артисти, адвокати, художници и писатели и след проучване да се прецени, кои да се вземат на оперативен отчет и кои на помощен такъв“. „Да бъде открито литерно досие на сформираната артистична група под името „Естраден театър“[21].

За цялата страна през 1953 г. контингентът по линия „бивши хора“ е 57 044 души. Разпределението по окръзи е, както следва: София 19 180, Търново – 8077, Стара Загора – 5741, Враца – 5200, Бургас – 4360, Софийски окръг – 2560, Сталин (Варна) – 1921 души[22].

ДС прониква във всички гимназии и техникуми, в районните съвети, детски санаториуми, Съдебната палата:

„Да се вербуват 6 агента и 16 информатора в „Смесен стопански техникум“; Трето средно училище; МТГ Сталин; Вечерна търговска гимназия, Акушерски институт, Строителен техникум, Институт за прогимназиални учители.“„Да бъдат вербувани 8 информатори по разработки в пети адвокатски колектив, Кукления театър и Балета при Държавния музикален театър.“ „Да бъдат вербувани 2 агенти и 10 информатори за разработки в 6-ти райсъвет; Детски санаториум номер 1; Съдебната палата и Военното бюро при Първи райсъвет.“[23]

Общо вражеският контингент в държавния апарат през 1953 г. наброява 3644 души, от които 1687 са бивши хора; 919 са членове на бивши фашистки организации; 304 са завършили на Запад; бившите царски офицери са 159; кулаци и николапетковисти – 154; бивши полицаи и РО сътрудници – 83, и други – 253. „В обслужваните обекти работят по тези линии 595 секретни сътрудници, като 105 (17,6%) са от капиталистически и кулашки среди. Останалите произхождат от близки до народната власт социални прослойки.“[24] Социалният състав на разработваните обекти по линиите на държавния апарат, учебните и културните заведения и институти през 1953 г., установен от ДС, е, както следва: в медицински учреждения и институти – 1048 души; във ВУЗ – 889 души; в Комитета по кинематография – 200 души; във ВКФС и спорта – 100 души; в Радио София – 77 души; ЦС на ДОСО – 45 души; в КНИК и културни институти – 360 души; в БАН – 168 души; в Централно аптечно управление – 50 души; в МНЗ – 48 души; в МНП – 12 души; в Министерство на правосъдието – 34 души; в ИСУЛ – 68 души; в БЧК и медицински училища – 56 души; в Министерство на ПТТ и поделенията му – 487 души:

Стари буржоазни специалисти са се загнездили във ВУЗ, научните институти, строителните и проектантски организации при Министерството на ПТТ, провеждащи умело подривната си дейност“[25].

„В 1-а градска болница почти всички началнически места са заети от класови врагове, във ВМИ „Вълко Червенков“ – София от 44 професори само 16 са членове на БКП, 18 са на активни разработки и отчет, а на останалите нямаме доверие… В ИСУЛ 1/3 от професорите са на отчет, а всички са със социално чужд нам произход, предимно бивши хора или наследници.[26]

Напълно безобидни поводи се използват за разработване на обекти и обвинения в шпионаж. Например по групово дело за оперативна разработка „Предатели“ отговорни служители в Медицинска академия са обявени за шпиони, защото събирали шпионски сведения и агитирали срещу властта. Възниква въпросът какви са тези шпиони, които си позволяват да водят вражеска агитация? Неустановяването на вражеска дейност според ДС се дължи не на липса на такава, а на ниските темпове на работа. „Разработката на сигналите и темпа, с който се водят, не отговаря на активността на вражеския контингент… Въпреки добрите възможности за работа по предварителна разработка „Гестака“ няма резултати… Не се разработват достатъчно активно бившите офицери във Видин, където има 300 такива, но се работи активно“[27].

През 1954 г. работата на Трето управление на ДС е насочена в изпълнение на решението на Политбюро на ЦК на БКП и МВР от 21 ноември 1953 г. и заповеди на МВР-ДС № 135, 276 и 308 от 1952 г. и 1953 г. с цел:

„… да се установи истинският политически вражески контингент, откъдето да се подхранва целенасочено оперативния отчет и посредством най-ценната и качествена агентура да се обезпечи максимално разработване на същия, с цел нито един вражески елемент да не остане извън полезрението на органите на ДС. През януари и февруари 1954 г. във всички ОУ на МВР в страната са изнесени лекции по изучаване на решенията на Политбюро на ЦК на БКП и заповеди 276 и 308, с което се целеше повишаване на творческата самоинициатива на оперативния състав и строгото спазване на принципите на агентурно-оперативната работа.“ [28]

Отдел I към Трето управление на ДС през 1954 г. се състои от 5 отделения, които обслужват вражеския контингент по следните линии: фашистки организации, буржоазни партии, бивши хора, анархисти, трайчокостовци, духовенство, турско и македонско население, издирване и терор[29]. Вражеският контингент по линията на отдела е 52 712 души, от които кулаци – 14 576 души; николапетковисти – 12 800 души; полицаи и РО – 5842 души; членове на бивши фашистки организации – 4324 души; бивши търговци и индустриалци – 4066 души; анархисти – 2696 души; духовенство – 2563 души; бивши царски офицери – 2239 души; вражески елементи сред малцинствата – 2217 души; членове на бивши буржоазни партии – 1389 души[30].

Като основна задача за 1955 г. пред отдела се поставя задачата да се обхване 100% контингентът на бившите хора: индустриалци, банкери, интелектуалци, заличени адвокати, офицери, търговци, фабриканти. Обяснението за това, че бившите хора все още не са напълно покрити с агентура, е слабата работа на агентурата и това, че обектите са много предпазливи, крият се и са станали недоверчиви. Освен това „Агентурният апарат в промишлеността само 1,5% е от буржоазен и кулашки произход, а останалите са с дребнобуржоазен, селски и работнически произход… И въпреки, че имаме класова насоченост към врага и съгласно заповедите на ръководството сме в крак, но по подсигуряването на агентура не сме изпълнили решението на ЦК на БКП“[31].

До 1954 г. работата по установяване на контингента не е приключена. „Не са установени избягалите от провинцията и укрили се в София бивши крупни търговци и индустриалци. Не са установени бившите вносители и износители, които са работили с чужбина, както и царедворците и намиращите се зад граница бивши хора“[32]. За целта ДС започва да разработва дори избягалите зад граница и възлага тази задача на Първо управление на ДС. На оперативен отчет се водят 774 такива обекта. В сравнение с 1953 г. оперативният отчет е намален тройно в резултат на извършена пререгистрация, при която от отчета са отпаднали голям брой социално близки на комунистите и „преориентирали се по-дребни бивши хора. Така докато през 1953 г. в отчета фигурираха над 200 души кръчмари и бакали (без да се вземе тяхното политическо отношение към властта), то сега във вражеския контингент са включени само действителни вражески елементи“[33]. От тях на оперативен отчет се водят 19%. ДС констатира, че „няма случай някой бивш търговец или индустриалец да е преминал на ОФ-позиции и да милее за народната власт“. Посочено е:

„Бившите търговци и индустриалци, в по-голямата си част, са се отдали на производителска дейност, като занаятчии, а други развиват стопанска дейност за да пласират стоките на занаятчиите, от което извличат големи печалби, без да работят. След излизането на постановлението на Министерския съвет за разтуряне на трудово-производителните колективи и забраната на занаятчиите да използват повече от един работник, се стъписаха. Съгласно постановлението колективите преустановиха стопанската си дейност. От 15 дни насам, старите ТПК възстановяват своята стопанска дейност. За целта съставите на колективите правят нов учредителен протокол, наименуват се кооперация и подават молби до Окръжния комитет на ТПК за утвърждаване… Към такава форма на стопанска дейност прибегват предимно по-богатите и разполагащи със средства бивши търговци и индустриалци.“[34]

Пример за класов подход при задържанията на вражеския контингент и последвалите наказания е даден в доклада на Трето управление на ДС за работата му през 1955 г. Тогава са арестувани и задържани от отдел I на управлението в цялата страна 539 лица. От 143 арестувани земеделци опозиционери на съд са предадени само 31 души, а 112, или 78% от тях, са филтрирани, тъй като социалният им състав е предимно от трудещи се среди. В същото време на село са реализирани 16 разработки с 38 обекта, от които 23 са кулаци, полицаи и опозиционери (по-богати) и резултатът е: 18 осъдени на затвор, 9 са подследствени към 1955 г., а само 7 са предупредени[35].

През м. юли 1955 г. със заповед на министъра на МВР относно: „Състояние на контрареволюционните контингенти в страната и мерките за подобряване на тяхната агентурна разработка“ линиите на работа на ДС „бивши хора“ и „буржоазни партии“ се сливат в една линия „бивши хора и буржоазни партии“[36].

В справката за работата по бивши хора и буржоазни партии през 1955 г. ДС фиксира контингента на бившите хора на 4746 души, в които влизат засегнати от национализацията и др. правителствени мероприятия, крупни търговски и индустриални фирми, акционерни дружества, банкери, бивши министри, депутати и близките на осъдените на смърт от народния съд. Средно за страната 15,7% от целия вражески контингент са обхванати с дела за наблюдение, а в София са обхванати 33%. „В контингента не влизат дребни и средни бивши търговци, поради което нямаме случаи някои от водените на отчет да са преминали на наши позиции, а обратно целият контингент е злостно настроен срещу народната власт“[37]. Част от този вражески контингент – бивши дипломати, крупни капиталисти и търговци са в чужбина, като невъзвръщенци. Част от бившите хора работят в различни кооперации като юрисконсулти и счетоводители, а дипломатите благодарение на познанията си по чужди езици работят в издателствата:

„Много от тях постъпват на работа към митрополиите и предприятията на Св. Синод – „Синстро“ и „Синтех“, благодарение на връзките с бивши духовници. Някои от тях се стремят да влязат на работа в културните институти заради своето образование. Други издават речници и работят като преводачи. Вражеската дейност на бившите хора до 1952 г. се изразява главно във вражеска агитация, събиране на малки групи, участие в нелегални дейности и шпионаж, при което се поставяха задачи за разложителна дейност в ТКЗС, събиране на помощи за репресирани, разпространяване на материали с антинародно съдържание… За тези хора трябва да се търси агентура с по-големи възможности.“[38]

В анализа на ДС за състоянието на работата по буржоазните партии за 1955 г. е предложено линиите на народно-либералната и народняшката партия да отпаднат, а да се запазят линиите на работа по другите партии. РСДП(о), Радикалната партия, Демократическата партия са станали убежище на всички фашистки остатъци, бивши хора и врагове на народа, които работят срещу народната власт, като основно разпространяват слухове. В затвора са 48 бивши лидери на тези партии за шпионска и контрареволюционна дейност. Там същите стоят на вражески позиции, следят международното положение и очакват война. Зад граница са деветима от техните лидери, които развиват вражеска дейност, като са се включили в задграничните комитети. Намиращите се на свобода бивши лидери на тези партии са изселени главно във Врачански, Търновски и Плевенски окръг. Някои от тях са се завърнали в София и около София и работят като физически работници. Неизселените демократи и лулчевисти работят като общи работници по строежите и чиновници в кооперациите. Секретните сътрудници са измежду техните среди и макар и недостатъчни на брой, работят ефективно, защото са близо до следените.

През м. август 1946 г. са осъдени 23 активни последователи на Лулчев за разпространяване на апокрифната реч на Джеймс Барнс министър на САЩ. През 1948 г. са осъдени като ръководители на РСДП(о) 9 души, между които Лулчев, Търпанов, Копринков, Славов и пр. Същата година за противодържавна дейност бяха изселени от София, а по-късно въдворени в ТВО лидерите на Демократическата партия, като Гиргинов, Ст. Мошанов, Б. Павлов, Хр. Манафов, М. Ганчев, общо 32 души. Изселени бяха и водачите на Радикалната партия (о) като Злати Чолаков, Жеко Желябов, М. Икономов, Иван Кротев и др…. През 1946-1947 г. членският състав на отделните партии е бил: РСДП – 4500 члена; ДП – 3800; Радикална партия(о) – 200 члена. Някои от членовете на народняшката партия и Националибералната партия се вляха в другите опозиционни партии… След разтурянето на тези партии … голяма част от техните членове се вляха в ОФ (предимно пенсионери и чиновници). Намаляха вражеските прояви. На вражески позиции останаха главно лидерите на тези партии и капиталистическите елементи (бивши хора). Общо контингентът на ДС от бившите опозиционни партии е 1389 души (856 лулчевисти, 487 демократи и 46 радикали). 70% са над 60 годишна възраст.“[39]

През 1955 г. са прочистени около 40% от агентурния апарат, и се архивират много дела като маловажни. В София от 1837 агенти срещу бивши хора остават само 802; от 139 лични агентурни разработки се оказва, че само 25 са целенасочени и имат смисъл за ДС[40]. От една страна, прочистването на агентурния апарат е поради ниското образование и ниското качество на работата му, а от друга, след смъртта на Сталин настъпва известно успокояване в БКП и КПСС, което се отразява и на тайните служби. Те отчитат, че е натрупана безсмислена информация и са водени безсмислени агентурни дела.

В края на месец юни 1955 г. като фашисти в България са определени 7808 души (бивши легионери, ратници, отецпаисиевци, бранници, цанковисти). Най-голям е техният брой във Врачанско – 2691 души, Софийско – 1769, Плевенско – 802, Пловдивско – 475, Сталинско – 267, Бургаско – 309, Коларовградско – 251, Старозагорско – 134, Хасковско – 404, Търновско – 345, Благоевградско – 113. На оперативен отчет допълнително се водят 4429 обекта, разработвани от 295 агенти и 210 информатори.

70% се разработват за минала дейност, 10% за вражеска пропаганда, 5% за шпионаж, 5% за нелегална дейност. В доклад на Трето управление на ДС за състоянието на агентурно-оперативната работа на отделение 1, отдел I по фашистки организации за цялата страна през първото шестмесечие на 1955 г., е посочено изрично, че „Почти в цялата страна няма никъде особено важна и представляваща оперативен интерес разработка“[41]. Тази констатация показва безсмислието на усилията на ДС и че единственият ефект от работата е репресията срещу хората, които нямат работническо-селски произход или пък не приемат новата власт и нейната идеология.

Вражеският контингент през 1955 г. по всички линии на Трето управление на ДС е 66 085 души. По линия на отдел I броят на враговете е 24 492 души. Общият брой на секретните сътрудници на Трето управление е 8297 души – 2800 агенти, 4831 информатори, 666 резиденти. Агентурният апарат е нараснал с 1476 души, или с 22,5%, спрямо 1954 г. Успехът на ДС е, че агентурата масово навлиза в средите на следените лица. По линия на отдел I се водят 14 773 активни разработки[42].

Бившите хора по окръзите са разпределени, както следва: Враца – 3128 души; София (окръг) – 1027 души; III у-ние в София – 929; Търново – 364; Бургас – 342; Пловдив – 270; Сталин (Варна) – 233; Коларовград (Шумен) – 213; Плевен – 204; Благоевград – 158; Хасково – 118 души, Русе – 99 души, Стара Загора – 94, и т.н.

ДС – Враца, са национални първенци с активно разработвани 2044 души и затова управлението на ДС в София ѝ поставя задача да преразгледа контингента си, защото явно се престарава. „Пред нас стои задачата да се доустанови вражеския контингент по линия на секти и бивши хора, а в някои окръзи като Врачански да се направи преоценка на контингента по линия на „полицаи и РО“ (2888) и „бивши хора“ (3128) – цифри далеч по-големи от тези за София и Софийски окръг.“[43] Във Врачански окръг тогава попадат Видин, Михайловград (Монтана), Берковица, Белоградчик, Кула и други гранични околии, където бягствата са масови, а репресиите през 50-те и 60-те години са особено свирепи. „Враждебно настроените младежи (предимно от семействата на бивши хора) от вътрешността на страната отиват на работа в граничните райони с цел да подготвят бягство през границата… Увеличил се е броят на заловените при бягства през границата, 384 през 1957 г., срещу 219 за 1956 г., като избягалите са 197 срещу 134“[44].

Отчетните дела към края на 1955 г. в цялата страна са общо 24 408, а броят на наблюдателните дела е 5880. Най-много отчетни дела има в Търново (3537), Плевен (3320), Сталин (3267), Стара Загора (3183). Най-много наблюдателни дела се водят срещу бивши хора – 758; царски офицери – 622; полицаи и разузнавачи – 534, бивши фашисти – 303, православно духовенство – 180, и т.н. Общо са реализирани 1376 разработки срещу 1490 вражески обекта. Най-много реализирани активни разработки има във Враца – 424, Стара Загора – 153, Русе – 122, Плевен – 102[45].

Донос през 1955 г. срещу Кирил К. Георгиев, член на родолюбивата организация „Отец Паисий“, девет години след „вражеската му проява“: „През 1948 г. бе установено, че отецпаисиевци взели участие в тайната помощна организация „Махалата“, образувана от легионери, бранници, ратници и др. Целта им била да събират парични средства и да оказват помощ на репресирани техни членове и техните семейства… Така напр. К. К. Г. събира помощи от Иван Ранков, Борислав Примов, Сава Пенков и Христо Заимов и др. и през м. октомври 1946 г. ги предал на Владимир …, който ги предал на жената на Климент Далкалъчев, ликвидиран от народната власт“[46].

Вражеският контингент измежду бившите членове на буржоазните партии към 1955 г. е 1389 души в София. 45 агенти и 26 информатори работят срещу тях, а 48 бивши лидери са в затворите[47]. Организирано е целогодишно наблюдение на 26 бивши ръководни членове на организация

„Отец Паисий“, окачествени като истински класови врагове, с буржоазен произход. Те са подозирани в шпионаж. Данни обаче няма, но се оценява като опасност вражеската им настройка, защото се срещат и коментират политическите събития. „Работата по разработките е задоволителна, но липсва комбинативност и настъпателност. Трябва да се подготви за вербовка нова агентура от техните среди.“[48] Тези настъпателност и комби нативност водят до това, че в желанието си да установят на всяка цена вражеска дейност, оперативните работници, агентите и информаторите се престарават и не само измислят и фабрикуват доноси, но провокират следените лица в режисирани активни мероприятия[49].

Класовата омраза е мотивът за народния съд, тя вкарва хиляди хора в затворите и ТВО и е повод за изселванията, за оперативни разработки и наблюдения, завеждане на специален отчет и вербовки. Затова тя продължава да е силният мотив и водеща цел в работата на ДС, за която осъдените и изпратените в ТВО – Ловеч са преди всичко закоравели класови врагове, които не са се отказали от вражеска дейност и са репресирани по няколко пъти. „Органите на ДС строго са спазвали класовия подход и в по-голямата част от случаите на развивана враждебна дейност са прибягвали до филтриране и разлагане на увлечените социално близки нам среди“ [50].

В своите мемоари бившият началник на следствието ген. Тодор Радулов разказва[51]:

Случи се в началото на 1962 г. Когато ми докладваха материалите за задържането на двама нарушители на границата –единият от София, а другия от гр. Гоце Делчев, приех случая като нещо обикновено. Двама от следователите в отделението ги разпитваха и ми предадоха техните обяснения от около 100 печатни страници – беше трудно да приема за достоверно разказаното от тях. Трудно ми беше да допусна, че по това време, след априлския пленум и в годините на женевските споразумения, при големите декларации, че вървим към демокрация, в България може да се прилагат жестокости спрямо хора.“

„В показанията си разказваха ужасни неща за режима в лагера. Изграден бил по гестаповски образец – каменна кариера, на която работили от сутрин до вечер. Повечето лагерници били изтощени от непосилния труд до такава степен, че не успявали да изпълнят нормите. Тежко болни от изнурителния труд и лошите условия ги задължавали да работят извънредно да изпълнят нормата. Тези, които не се подчинявали или не можели да си изпълнят нормата ги предавали в ръцете на надзиратели – садисти, пребивали ги от бой, а които не издържали, просто изчезвали. Умрелите от побоищата ги завързвали в чували и ги захвърляли зад бараките, докато ги откарат с кола на лагера до остров Белене и ги изхвърляли в Дунава.“

Странно, дори лицемерно звучат днес думите на ген. Тодор Радулов. Абсурдно е в онези години, когато милиони българи знаеха за концлагера „Слънчев бряг“ и всеки комунист от кварталния негодник до „активните борци против фашизма и капитализма“ заплашваха „непослушните“ с пращане в „Ловеч“, това да не е било известно на висшите чинове в ДС и МВР.

 

[1] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 63, доклад и справка за политическото и икономическото положение и класовите прослойки на населението в България.
[2] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 129, доклад за състоянието на агентурно-оперативната работа на отдел първи за времето от 9 септември 1946 г. до 9 октомври 1947 г., ДДС отдел I, септември 1947 г.; а.е. 143, отчетен доклад от отделение „В“ за политическото и организационното състояние на работата през 1947 г.
[3] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 347, л. 29, доклад за състоянието на работата за първо шестмесечие на 1948 г.
[4] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 638, доклад и справка за политическото и икономическото положение и класовите прослойки на населението в България.
[5] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 638, доклад от служба 6 за анти ОФ и вра­жески прояви на служители на ДНМ и Столичното комендантство и извършената работа, 1 януари 1947 – 31 декември 1947 г.
[6] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 330, ДДС – отдел I, 1948 г.
[7] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 929, доклад за състоянието на агентурно-оперативната и следствена работа в Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията през първата половина на 1952 г. във връзка с изпълнение на Заповед № 34.
[8] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1753, докладна записка № 7701-II/7 май 1951 г. от ген. Георги Цанков относно: „Одобряване на решение и инструкция за реда на изпращане в ТВО на политически опасни лица, които не могат да бъдат съдени по обикновения ред“.
[9] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1056, доклад за състоянието на агентурно-оперативната работа по затворите и ТВО, обслужвани от отдел IV при Трето управление на ДС, 1953 г.
[10] Пак там.
[11] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1220, доклад от отдел I за състоянието на агентурно-оперативната работа – изводи и предложения, Трето управление на ДС.
[12] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1220. В какво се изразява вражеската дей­ност на контингента.
[13] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 842, л. 105, доклад, справки, таблици и про­токол от съвещание за дейността на отдела за 1951 г., 2 октомври 1951 г. – 6 февруари 1952 г., отдел I – ДДС.
[14] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1013, л. 135, доклади, справки и докладни записки за състоянието на работата на Трето управление на ДС.
[15] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1107, л. 10, справка за характерните осо­бености в работата по линиите на отдел I на Трето управление на ДС и допуснатите в тях слабости в околиите, 1954 г.
[16] Заповед № 313 от 17.12.1953 г. на министъра на вътрешните работи генерал-лейтенант Георги Цанков: „Строго поверително: „До началниците на столичното и окръжните управления на МВР, началниците на управления и самостоятелни отдели на ДС в центъра, началниците на войските при МВР, директора на Народната милиция, партийния комитет при МВР“.
[17] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1259, л. 22, справка за работата по бивши хора и буржоазни партии, 28 май 1955 г.
[18] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1536, бележки за мащаба, формите и някои характерни особености на класовата борба у нас в преходния период, 1957 г.
[19] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1013, л. 135, доклади, справки и докладни записки за състоянието на работата на Трето управление на ДС.
[20] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 995, л. 23, заповед за усилване на борбата срещу подривната дейност на антинародните елементи и вражеското подполие в страната, Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията, 10 юни 1953 – 1 февруари 1954 г.
[21] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 895, л. 28, доклади за работата на отделение „Следствено“ по месеци и двумесечия, май-септември 1952 г.
[22] КРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 649, справки и сведения за водените раз­работки и наличната агентура.
[23] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 895, л. 28, доклади за работата на отделение „Следствено“ по месеци и двумесечия, май-септември 1952 г.
[24] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1013, л. 135, доклади, справки и докладни записки за състоянието на работата на Трето управление на ДС.
[25] Пак там.
[26] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1167, л. 34, доклад за работата на 1-о от­деление при отдел I на Трето управление на ДС през 1955 г.
[27] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 896, л. 20, доклад за състоянието на работата по вражеския контингент в страната и проведените по-важни мероприятия за периода септем­ври 1952 – декември 1952 г., отдел I – ДДС.
[28] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1202, л. 12, доклад за състоянието на аген­турно-оперативната работа на 1-о отделение, отдел I по фашистки организации за цялата страна през първото шестмесечие на 1955 г.; а.е. 1067, л. 22, доклад за състоянието на рабо­тата на Трето управление на ДС през 1954 г.
[29] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1069, отчетни доклади от отделения 1-6 при Трето управление на ДС за 1954 г.
[30] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1067, л. 22, доклад за състоянието на рабо­тата на Трето управление на ДС през 1954 г.
[31] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1069, отчетни доклади от отделения 1-6 при Трето управление на ДС за 1954 г.
[32] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1072, работа с вражеския контингент – ли­ния „бивши хора“, 1954 г.
[33] Пак там.
[34] Пак там.
[35] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1164, л. 139, доклад за работата на Трето управление на ДС през 1955 г.
[36] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1163.
[37] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1259, л. 22, справка за работата по бивши хора и буржоазни партии, 28 май 1955 г.
[38] Пак там.
[39] Пак там.
[40] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1229, л. 20, информация и справка за изпълнение на решенията на Политбюро на ЦК на БКП от 21 октомври 1953 г. за подобряване на работата на органите на МВР, юли 1955 г.
[41] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1202, л. 12, доклад за състоянието на аген­турно-оперативната работа на отделение 1, отдел 1 по фашистки организации за цялата стра­на през първото шестмесечие на 1955 г.
[42] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1164, л. 139, доклад за работата на Трето управление на ДС през 1955 г.
[43] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1164, л. 34, доклад за работата на 1-о от­деление при отдел I на ДС през 1955 г., 19 януари 1956 г.; а.е. 1165, л. 35, доклад за работата на отдел I на Трето управление на ДС през 1955 г.
[44] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1475, л. 46, доклад за състоянието на рабо­тата на управлението през 1957 г.
[45] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1164, л. 34, доклад за работата на 1-о от­деление при отдел I на ДС през 1955 г., 19 януари 1956 г.
[46] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1223, л. 8, справки за вражески прояви по линия на младежта за времето от 9 септември 1944 г. до края на 1954 г., Трето управление на ДС; а.е. 1258, л. 48, справки за работата по бивши фашистки организации „Легион“, „Рат­ник“, „Отец Паисий“, „Бранник“, Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията, 1955 г.
[47] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1262, л. 6, оценка на оперативната обстанов­ка по бившите фашистки организации и партии, 26 юли 1955 г.
[48] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1175, л. 5, отчетен доклад от 1-о отделение при отдел I на Трето управление на ДС за състоянието на работата по бившата организация „Отец Паисий“ през 1955 г.
[49] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 1, оп. 11, а.е. 15, инструкция по оперативния отчет в по­деленията на ДС в МВР.
[50] АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 13, оп. 1, а.е. 1836, л. 148, отчетни доклади на отделения 1-5 на ДС и отделение „Държавна тайна“ за състоянието на работата през 1960 г.
[51] Радулов, Тодор. Гувернантките на властта. Народно дело, 1992, източник: http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1627-2013-12-29-12-48-52.