0
2534

Биография на Зеленски

Разрушеният украински град Миколаев, август 2022 г., фотография ukrinform.ua

Откъс от изданието на „Кръг“, една от първите в света биографии, посветени на украинския държавен глава, и първата, която излезе на български

Книгата на авторитетните френски журналисти Режи Жанте и Стефан Сиоан проследява пътя на Зеленски от комедийните изяви през успехите в телевизията и работата му с проруски олигарси до еманципирането му и превръщането му в лице на Украйна. Написана е след началото на руската инвазия в Украйна и е публикувана на френски през май 2022 г., а правата за издаването ѝ са продадени в над 20 държави. България е една от първите страни, в които книгата излезе.

Изданието дава глас и на проблематични теми като националистическата линия в украинската политика, която макар и използвана активно от пропагандната машина, остава с периферна роля. Авторите търсят отговор и на въпроса каква е била ролята на Майдана за пробуждане на проевропейските и антируските настроения сред украинското население, както и възможно ли е било инвазията в Украйна да бъде предотвратена и каква е била цената.

Режи Жанте е независим журналист, който живее в Грузия повече от 20 години и отразява основно страните от бившия Съветски съюз. Документирал е всички значими събития в новата украинска история: Оранжевата революция през 2004 г., конфликта в Донбас, руската инвазия през 2022 г. и др. Кореспондент е на някои от големите френски медии, сред които: RFI, France 24 и Le Figaro.

Стефан Сиоан е журналист и продуцент на документални филми. Живее в Украйна от 2013 г., откъдето отразява за различни медии въстанието на Майдана през 2013 г., анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и последвалата война в Донбас. През 2019 г. става пряк свидетел на избора на Зеленски за президент и прави множество интервюта с него. В момента е кореспондент в Киев за Liberation и RFI.

„Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа“, Режи Жанте и Стефан Сиоан, превод от френски Гергана Соколова, художник Наталия Чайкина, издателство „Кръг“, 2022 г.

Странно политическо животно

Агресията на Русия в Украйна представлява не само много голям военен конфликт, но и война на думи и на комуникация, както и на радикална конфронтация на стиловете на двама напълно противоположни мъже. Седемдесетгодишният Владимир Путин, на власт от повече от две десетилетия, е архетип на руски управник, авторитарен, груб, обучен в административната култура на КГБ, а после и на Федералната служба по сигурност, затворен в своята кула от слонова кост, който не търпи никаква опозиция или спор. Володимир Зеленски, на 44 години, е президент на Украйна от 2019-а, без никакъв опит в носенето на отговорности, но от групата на ново поколение либерални политици като Джъстин Трюдо и Еманюел Макрон, с които не крие близостта си, и владее изкуството на постановката и известна естетика във властта.

От началото на войната контрастът е фрапиращ. Светът тръпне, докато гледа онемял снимки на Владимир Путин, който приема чуждите държавни глави или собствените си министри сред помпозния пребогат декор на Кремъл. Гостите на владетеля се настаняват на разстояние, по дължината на безкрайни маси, както за да държат Путин далече от всеки микроб или вирус, особено КОВИД-19, така и за да подчертават самовластието и надмощието му над неговите събеседници. На драматичен Съвет за национална сигурност и отбрана, чиято цел е да „убеди“ Путин да признае самопровъзгласилите се републики на Донецк и Луханск, той напада с думи министрите и най-близките си съветници, някои от които изглеждат като парализирани от военните последици на този съвет.

Володимир Зеленски е пълен антипод на бившия подполковник от КГБ, що се отнася до политически изяви. В добре скроен костюм в мирните дни, по тениска или риза в цвят каки във военно време, той излъчва простота, приветливост и близост. Със съгражданите си води прозрачна политика с помощта на всекидневни видеосъобщения, публикувани в профилите му в социалните мрежи. Понякога ги заснема самият той, като по този начин създава чувство на близост и интимност с хората. Володимир Зеленски никога не отказва селфи със свой сътрудник, известна личност или хора от народа, които среща на улицата. На първата си международна пресконференция за войната той сам си носи стола, на който сяда при журналистите. Друг път говори на микрофона за немски канал, седнал на стълбите в приземния етаж на президентската администрация, между стени от чували с пясък, които предпазват при евентуална стрелба. По принцип е по-скоро усмихнат, освен когато не му задават въпроси, които не му харесват, или пък когато някой журналист го критикува, но той умее да контролира пристъпите на агресия. С лекота установява взаимоотношения, помни лицата на хората, с които се е срещал, ръкува се, казва нещо мило. Леко тромав в началото на мандата си с управниците от другите страни, той вече умее да се напасва към личностите им.

Според няколко източника голяма част от времето на президента Зеленски по време на войната е посветено на комуникацията. Възложил управлението на кризата на верните си съветници, той разговаря по телефона, в Zoom или Skype. Почти всеки ден се обръща към държавни глави, министър-председатели, парламенти, международни организации. Запознава ги с актуалната информация за конфликта, защитава каузата на Украйна и постоянно се връща към любимата си тема – доставки на оръжия и засилени санкции срещу Русия. Всяко включване е отлично подготвено с подходящи препратки – когато се обръща към британците, споменава Чърчил и Толкин, на французите изтъква битката при Вердюн. Пред американския Конгрес засяга Пърл Харбър и 11 септември 2001 г.

Зеленски обожава да вкарва в разговорите си препратки към киното. „Когато някои управници ме попитат какви оръжия са ми нужни, им отговарям, че първо трябва да се успокоя, тъй като съм им казал това и предишната седмица. Сякаш съм в „Омагьосан ден“, имам чувството, че съм Бил Мъри“, шегува се Зеленски, когато се среща в края на април с Ан Епълбаум, журналистка и историчка с интерес към Източна Европа. В този случай споменава филма, чийто герой преживява отново и отново един и същи ден. Хуморът и естественото добро настроение позволяват на Зеленски да завърже лични връзки, дори приятелство с хора като Шарл Мишел, председателя на Европейския съвет.

Когато британският министър-председател Борис Джонсън пристига неочаквано в Кийв на 10 април в знак на политическа подкрепа и с обещание за нови доставки на оръжие, Зеленски не се поколебава да го разходи по Майдана, за да се срещне с жителите на града, след като най-лошото е отминало. Володимир Зеленски е блестящ в този стил на неформално общуване – решително, но не и агресивно. С чуждестранните ръководители винаги внимава да не се държи грубо или презрително. Когато говори със сънародниците си, президентът проявява емпатия – застава на тяхното ниво. В първите седмици от войната Зеленски се справя почти перфектно, като отправя прости съобщения и гради имидж. Създава впечатлението, че всичко е естествено, но всъщност всичко е перфектно обмислено – той е много добре подготвен.

И това е така, защото когато остане сам с един или няколко журналисти за дадена среща, за която не е получил въпросите предварително, естествеността му започва да куца. Мисълта на Зеленски е объркана, какъвто и език да използва. Той има добра интуиция, но често говори със заобикалки и увърта няколко минути, за да отговори дори на прост на пръв поглед въпрос. В тези моменти Зеленски се превръща в истинска политическа енигма – за какво мисли? Какви са в действителност дълбоките му политически убеждения и има ли такива всъщност? Умее да запълва големите липси в недостатъчната си първоначална политическа подготовка и идеологически устои със страхотна интуиция и проблясъци, притежава истинска дарба да улавя стремежите на своя народ, който го изстрелва сред пионерите на новата форма на политика през XXI в.

През март 2019 г. Володимир Зеленски приема малка група журналисти, сред които е и Ноа Шнайдер, бивш офис мениджър на The Economist за Русия и Украйна. „Стори ми се искрен, но дълбоко наивен. Беше очарователен и харизматичен, сякаш вярваше, че славата му лесно би се превърнала в успех в област, в която имаше съвсем малко опит. Не се държеше като надутите политици, които са управлявали и крали години наред. Говореше като нормален човек“, спомня си журналистът. „По време на това интервю го попитах защо иска да се откаже от обичта на своите фенове и от успеха си като актьор в името на това да е президент, което е доста несигурно и вероятно размирно. Зеленски заговори за липсата на доверие в политиката, която само той може да запълни. Явно имаше амбиции: ’Искам да оставя следа в историята‘ – каза тогава. Но не определяше целите си като идеологически или исторически.“

Малко по-късно репортерът на The Economist се среща за втори път със Зеленски, който му казва, че „важното в политиката е да си честен и неподкупен“. За Ноа Шнайдер a posteriori[1] се оказва, че Володимир Зеленски не владее добре политическото поведение, „но той вече имаше много по-добро усещане за фундаментални принципи, отколкото някой би могъл да си представи по това време“.

В украинския език отскоро съществува неологизъм – „зеленскизъм“. Това е начин да правиш политика, вкоренена в ерата на мрежите, в която образът и визуалният аспект са по-важни от съдържанието и самите идеи. „От 15 години отправям послания, мисля, че съм професионалист в тази област, който може да започне да прави това на държавно ниво“ – обяснява Володимир Зеленски още през март 2021-ва. Той не налага идеите си отгоре, а напипва пулса на времето, улавя добрите тенденции, като възлага управлението на експерти в дадената област.

„Зеленски е бяла страница, затова е интересно да се работи с него, може да му се предлагат концепции“ – споделя Александър Порошенко, който е бил негов съветник. „Украйна разполага с много политици – дебели, изгнили отвътре глави, но има много малко държавници, които защитават правовата държава и свободата“, казва Дмитро Разумков, политолог, стратег на кампанията на Зеленски през 2019 г.
Това обяснява защо току-що избраният президент, още при първото си кръстосване на шпагите с Владимир Путин, създава този нов украински девиз, който започва да се носи в пространството: „Украинското гражданство означава свобода, достойнство и чест“.

Когато поставят основите на политическия проект „Слуга на народа“ – една всеобхватна партия, стратезите на бъдещия президент веднага поглеждат към Франция и поведението на Еманюел Макрон. „Наблюдавахме френските политически тенденции, като анализирахме какво правят както Макрон, така и движението на Жълтите жилетки“, лукаво доверява Дмитро Разумков.

Формацията „Слуга на народа“ има странни съвпадения с „Република, напред“ – разграничаване, нов елит без изразена идеологическа определеност, технократска култура, страст към новите технологии и дигитализацията, отдаване на първостепенно значение на постоянната комуникация, неразрушими връзки и лоялност, но също и многословие…

Малко след избирането си за президент Володимир Зеленски поверява на един от приятелите си, Руслан Стефанчук, бъдещ председател на Парламента – Върховната Рада, грижата да теоретизира идеологията на партията. Стефанчук говори за „либертарианство“. Този термин се среща в няколко интелектуални кръга в постсъветските страни (Грузия, Армения, балтийските държави, Русия), където едно цяло поколение е повлияно от идеите на бившия грузински министър на икономиката Каха Бендукидзе, който преосмисля либерализма, за да го адаптира към действителността при тези нации. Книгите на Бендукидзе са преведени на украински и имат много широка аудитория в страната по време на революцията на Майдана.

При Володимир Зеленски това либертарианство се характеризира най-напред с известна форма на толерантност по социалните въпроси. Той е първият украински президент, който открито и естествено говори по въпроса за равните права на хората от ЛГБТ. По този начин бележи точки в едно общество, което все още се управлява от православните ценности. Втората му мания е „по-малко държава, повече дигитализация“. Негов е девизът „да поставим държавата в един смартфон“, което означава да се създадат възможно най-голям брой онлайн обществени услуги, за да се приближи държавата към гражданите, но също и за да се облекчи бюрокрацията и ограничат възможностите за корупция. С вицепремиера Михайло Федоров, който е на 31 години и отговаря за дигитализацията, Володимир Зеленски въвежда един чудесен инструмент на име Diia – по детски просто приложение за смартфон, което се използва от 13 милиона украинци и позволява да се управляват всички връзки с администрацията, данъчните власти, службата за регистрация на МПС и т.н. Украйна първа в света легализира електронния паспорт.

От 2019 г. страната се радва на безпрецедентно бурно икономическо развитие в областта на технологичните иновации. Кийв се превръща в европейска столица на криптомонетите и биткойните. Преди войната една от целите на правителството е до 2025-а секторът на технологичните иновации да достигне до 10% участие в брутния вътрешен продукт. Володимир Зеленски черпи вдъхновение от естонския модел на дигитално управление. Президентът се прекланя пред пионерите на новата икономика начело с Илън Мъск. Неслучайно само два дни след началото на руската агресия Зеленски и неговото правителство отправят апел към гуруто, роден в Южна Африка. На 26 февруари 2022 г. Михайло Федоров се обръща към Мъск в Туитър: @elonmusk, while you try to colonize Mars – Russia try to occupy Ukraine! While your rockets successfully land from space – Russian rockets attack Ukrainian civil people! We ask you to provide Ukraine with Starlink stations and to address sane Russians to stand[2].

След няколко часа услугата Starlink, предоставяна от компанията на Илън Мъск SpaceX, вече е активирана в Украйна, като сателитите ù са преместени над страната. Всъщност от месеци Зеленски мечтае да посрещне милиардера в Кийв. Той е впечатлен от тези self-made-men[3], които според него променят обществото повече от политиците.

Реформисткото либертарианство на Зеленски се развива свободно през първата година от неговия мандат под управлението на младия министър-председател модернист Олексий Хончарук, заменен през февруари 2020-а от Денис Шмигал, добър и дискретен мениджър, бивш директор на електроцентрала, която принадлежи на Ринат Ахметов, най-богатия човек в страната. В Украйна обаче либертарианството и наченките на реформизъм се сблъскват с грубата действителност – тази на всемогъщия енергиен сектор и на неясната игра на олигарсите.

[1] По-късно (лат.). – Бел. изд.
[2] @elonmusk, докато вие се опитвате да колонизирате Марс, Русия се опитва да окупира Украйна! Докато вашите ракети успешно кацат от Космоса, руските ракети атакуват цивилното население на Украйна! Ние ви молим да предоставите на Украйна станции на Starlink и да се обърнете към здравомислещите руснаци да се противопоставят [на Путин] (англ.). – Бел. пр.
[3] Самосъздали се (англ.). Непреводим израз за мъже, чиито успех и израстване се дължат единствено на личните им качества, а не на външни условия. – Бел. пр.