Изложбата „Анимизми и биоизми” на Альоша от Германия е подредена в Националния природонаучен музей до края на юни. Видеоинтервю с автора на Людмила Димова.
Альоша е лесно разпознаваем псевдоним. Художникът е роден през 1974 г. в Украйна, но от 20 години живее в Дюселдорф. Прави изложби в Германия, Австрия, Италия, пътува със стипендии в Мексико, Индия, Аржентина. Нарича изкуството си „биоизъм” или „биофутуризъм” и го сравнява с научната фантастика, позната ни от киното и литературата, но приложена от него в изобразителното изкуство. Альоша вярва в биологичната революция, когато ще живеем в органични домове, сред органични мебели, а художниците в своите ателиета, по-скоро лаборатории, ще сътворяват нови форми на живот с помощта на органични субстанции.
А днес Альоша търси нови, естетически форми на бъдещ органичен живот, не просто скулптури, а организми. Разглежда обектите си тъкмо така: като живи същества, като естетически прототипи, образци на бъдещи същества. Неговите утопични биоизми са нежни, филигранни структури, изработени от акрилни бои и стъкло. Някои наподобяват гигантски корали, други са като кристали, трети са изключително крехки и миниатюрни, изработени с малки четки или игли. Художникът ги вписва в различно обкръжение – в градски пространства, а през март тази година дори и в пространството на една църква в Дортмунд. В София те се появиха в залите на Природонаучния музей, озвучен непрестанно от детска глъчка. И намериха своята естествена среда.
На видеото: преводът е на Ваня Кубадинска от Гьоте-институт в София.
„По време на моето посещение в Националния природонаучен музей през 2014 г. имах силното усещане, че се движа в едно огромно и прекрасно генетично хранилище, склад на биологично разнообразие, което при това притежава определени естетически качества”, обяснява в текста към изложбата художникът. Сред тази генетична банка Альоша разполага серия от нови работи – обекти и рисунки, вдъхновени от музейните експонати. Техните структури влизат в разнообразни отношения с препарираните животни в музея. Авторът си позволява и шеги, които да напомнят, че светът не е толкова антропоцентричен, колкото продължаваме да го мислим.
„Същественото в обектите е цветът като материя, от самото начало ги планирам като същества в цвят. Колкото по-голямо е съществото, толкова по-необходим е скелет като структура.”
Изкуството на Альоша ни препраща не само към естествените науки и философията, но и към етиката. Напомня за катастрофалното унищожение на флората и фауната. Всеки ден изчезват 200 органични вида, подчертава авторът. Така рано или късно цивилизацията ще бъде изправена пред реконструиране на видове и разработване на нови синтетични организми, съвместими със съществуващите. И тук Альоша вижда границата между изкуството и науката: създадените от него „биофакти” нямат функционално приложение в икономиката на бъдещето, в енергетиката или фармацевтиката. Те са безцелни, както безцелна е красотата. „Защо да не върнем на природата това, което сме й отнели? Всеки художник си мечтае изкуството да бъде отделено от функциите.”
Роден в руско-украинско семейство, Альоша се дистанцира от политическото изкуство, което лесно може да прекрачи границата с пропагандата. Въпреки това е осъществил един проект по време на Майдана в Киев и продължава да мисли за нова изява в родината си.
