0
6273

Бог има дъх на пръст

Едвин Сугарев чете своя хайку поезия

Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, работи като научен сътрудник в Института за литература на БАН, а днес е доцент в НБУ. Автор на изследването „Българският експресионизъм” (1988), на монографиите „Николай Райнов: боготърсачът-богоборец” (2007) и „Поезията на Александър Вутимски: паралелни прочити” (2009), на романа „Невъзможните убежища на поезията” (2005) и на стихосбирките: „Обратното дърво” (1989), „Калейдоскоп” (1990), „Водни кръгове” (1990), „Слизайки” (1992), „Рокада” (1994), „Скрити сетива” (1996), „Кратко” (1997), „Хайку от Камен Бряг” (1997), „Джаз” (1998), „Хошаб” (1999), „Житие на съня” (1999), „Гоби” (1999), „Стихове на откачалката” (2000), „Вълча памет” (2000), „Чиреп” (2001), „Лингва Лингам” (2001), „Сюр” (2003), „Гибелни думи. Избрани стихове под редакцията на Борис Христов” (2003), „Лоши сънища” (2004), „Родина” (2005), Secret Senses (издадена в САЩ – 2006), „Мрежата на Индра” (2007), „Събирачи на хартия” (2009), „Стихове от Камен бряг” (2010), също на публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат. Бил е редактор е на самиздатския алманах  „Мост” (1989), един от основателите и главен редактор на „Литературен вестник”. Носител e на наградата за роман на годината на Фонд „Развитие” (2004) и на голямата награда за SMS-поезия (2005).